Историческо обръщение към ислямския свят от страна на новоизбрания американски президент

09. 03. 2009

Обама вероятно ще се обърне към ислямския свят от Турция

проф. Владимир Чуков

Турската и близкоизточната преса продължават активно да коментират посещението на американския държавен секретар Хилъри Клинтън в Анкара. Тя изненадващо заяви по време на пресконференцията със своя турски колега Али Бабаджан, че се очаква президентът Барак Обама да посети Турция „след около месец”. Подробностите следвало да бъдат уточнени.

Ако това обещание бъде спазено, то има твърде голяма вероятност очакваното историческо обръщение към ислямския свят от страна на новоизбрания американски президент да стане от столицата на Турция, Анкара. По време на предизборната си кампания кандидатът на демократите Барак Обама декларира, че на 100-ния ден от своето управление ще посети столица на голяма ислямска държава и от нея ще отправи посланието си към всички мюсюлмани. То ще представлява жест на „протягане на ръка за приятелство” към тях. Още тогава започнаха догадките коя ще бъде страната, която новият американски държавен глава ще избере. В медиите се редуваха имената на столиците на най-близките съюзници на САЩ в ислямския свят. Предположенията падаха върху Кайро, Рабат, Риад, впоследствие и на Джакарта като държава, в която Обама е прекарал част от своето детство. Някак си Анкара оставаше в сянка, а причината сякаш беше не дотам гладките отношения между Турция и предишната администрация на републиканеца Джордж Буш. Най-силният конкурент на Анкара си остава Кайро, тъй като, според предварителната информация, след Турция Обама се кани да посети Израел и Египет.

На 1 март 2003 г. турският парламент, доминиран от сега управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), отказа да даде коридор за осъществяването на американската военна операция в Ирак. Това стесни оперативните възможности на контингента, който свали от власт бившия иракски президент Садам Хюсеин. Във Вашингтон приеха това решение болезнено и за дълъг период от време то хвърли сянка върху двустранните отношения. До голяма степен възстановяването на добрите отношения стартира през 2006 г., когато американските военни започнаха да предоставят на турските си колеги важни оперативни данни в борбата срещу сепаратистката кюрдска ПКК. Преди няколко дни официална Анкара предложи на Вашингтон неговите войски от Ирак да се изтеглят през Турция. В Пентагона надделяха мненията, че все пак е по-добре това да стане през Кувейт. Не е ясно дали мотивите са военнооперативни или политически. Клинтън заяви в Турция, че все още не е взето окончателно решение.

От вестник „Хюрриет” припомнят, че се очаква Обама ще посети Турция през периода 6-8 април, за да присъства на конференцията, организирана от ООН в Истанбул под надслов: „Съюз на цивилизациите”. Остава неясно дали въпросната реч ще бъде точно на (или около) 100-ния ден от встъпването му на президентския пост и дали градът, от който американският държавен секретар ще се обърне с програмната си реч към мюсюлманите ще бъде точно столица или някой друг голям град.

Всички сериозни политически анализатори са на мнение, че очевидно новата американска администрация има намерението да възстанови нивото на американско-турските отношения от 90-те години. Самата Клинтън призна, че сега повечето турци имат негативно отношение към нейната страна. Идеята обаче е това да се поправи. Известният познавач на турската политика от ливанския вестник „Сафир” Мохамед Нуредин счита, че се отваря нова страница в отношенията между двете държави. Според него визитата на Обама може да се възприеме като ясно послание към европейците, че САЩ продължават да подкрепят членството на Турция в Европейския съюз и че тази държава се смята от тях за естествено продължение на стария континент. Не са лишени от логика и предположенията, че американските държавни лица ще престанат да използват понятието „умерен ислям” като характеристика на Турция, а ще реабилитират старата квалификация „демократична държава”. Вестник „Радикал” отстоява тезата, че е твърде вероятно да влязат в употреба изразите: „добър демократичен модел със светска конституция” и „сигурен съюзник в НАТО”. Именно тези определения използва Хилъри Клинтън. Всички в Турция са убедени, че Вашингтон се нуждае от подкрепата на Анкара по четири много важни проблемни ситуации: възстановяването на посредничеството между Сирия и Израел, Иран, Пакистан и Афганистан. Клинтън намекна пред CNN Turk, че Вашингтон се нуждае от Анкара за нормализирането на отношенията с Иран. Тя открито заяви: „Ние се нуждаем от вашето влияние върху поведението на Иран”.

Очевиден е консенсусът в няколко сектори от развитието на двустранните отношения. Един от тях е турската инициатива за рестартирането на сирийско-израелските преговори. В предишната администрация на Белия дом имаше кръгове, които не питаеха ентусиазъм към подобен тип действия. Все пак, остават и проблеми, които ще бъдат поставени на масата на преговорите. Турският външен министър Али Бабаджан е декларирал пред своята американска колежка, че радикалното палестинско движение „Хамас” трябва да бъде привлечено в политическите процеси, както и готовността на Анкара да се ангажира с „иранското ядрено досие”. Медиите не съобщават какъв е бил отговорът на държавния секретар.

Прави впечатление, че близкоизточният мирен процес не е сред темите, по които Вашингтон е настоявал за иманентната турска подкрепа. Нещо повече, Хилъри Клинтън е акцентирала и високо е оценила египетските усилия за намирането на решение в сложния конфликт. По този въпрос медиите мълчат, не става ясно и дали е имало турски коментар по темата. В апогея на преговорите между „Хамас” и Израел за прекратяването на огъня в Газа и сключването на двустранното примирие Анкара се оказа в позицията на индиректен конкурент на Кайро. Тогава делегацията на съветника на турския премиер Ердоган Ахмед Даудоглу дори се опита да се превърне във втори реален център на преговорите между палестинци и израелци, изтласквайки египтяните (за повече информация http://www.orientbg.info/komentari/daudoglu.html).

Всички наблюдатели приветстват усилията на двете столици да подобрят двустранните си отношения. Без съмнение това ще бъде в полза на региона и най-вече на мира. В същото време обаче се чувства леко разминаване между вижданията на двете дипломации и очертаните пред тях конкретни външнополитически цели. Остава впечатлението, че Хилъри Клинтън борави с реалности, съществували по време на управлението на нейния съпруг. Тя непрекъснато говори за 90-те години в турско-американските връзки като за „доброто старо време”, което трябва да бъде възстановено. От думите й струи своеобразен идеализъм, който привлича, но някак си не е в унисон с реалностите от края на първата декада на ХХІ век.

Ако се върнем на външнополитическите представи на Ахмед Даудоглу, обобщени наскоро върху страниците на вестник „Заман”, близък до управляващата ПСР, в контекста на теорията за „централната външна политика” (за повече информация http://www.orientbg.info/analizi/gaza_turkey.html), то тогава ще видим че Турция беше третирана като субект от епохата на прехода от „държавата-периферия” към „държавата-мост”. Тезата е, че последната администрация на Демократическата партия в Белия дом работеше с Турция като с „буферна зона”, току-що излязла от сблъсъка между комунизма и демокрация и сериозно ангажирала се с пивотиращата роля на посредник между исляма и християнството. Днес, почти десет години по-късно, Турция желае да упражнява политика, която съответства на нейния нов ранг – „централна държава” в ареала на влияние на бившата Османска империя. Тя иска възстановяването на нейното влияние върху региони като Близкия Изток, Персийския Залив, Задкавказието, Централна Азия и Балканите.

Разминаванията в оценките между двете столици са най-вече за региона на Близкия Изток, където Анкара силно влоши отношенията си с Израел. Въпреки претенциите за появата на конюнктурни колебания в безрезервната подкрепа на политиката на Вашингтон към еврейската държава, Тел Авив си остава фаворитът на Белия дом в Близкия Изток. Паралелно с това, времето ще покаже дали претенциите за „стратегическия характер” на турско-израелските отношения са искрени или все пак новият, османският оттенък на турските външнополитически амбиции към региона ще ерозира фундамента на отличните взаимоотношения през 90-те години на ХХ век.

Друга спорна точна е отношението към т.нар. „признаване на арменския геноцид”. Някои наблюдатели считат, че след като визитата на Обама в Турция ще бъде осъществена през периода, когато в Ереван се отбелязва поредната годишнина от трагичното събитие, е достатъчно силен знак за отношението на Белия дом. В същото време дипломатически източници информират, че съществува възможност все пак Вашингтон да признае „арменския геноцид”. Самият Бабаджан го споделя и предупреждава, че подобен акт ще хвърли сянка върху добрите намерения за рестартирането на американско-турските отношения. В същото време САЩ приветстват усилията на Анкара да подобри контактите си с Армения.

Развитието на американско-турските отношения ще окаже влияние върху обстановката в редица региони на света. То ще даде тласък или ще забави протичането на жизнено важни процеси в позитивна или негативна посока. Отговорността несъмнено изисква точен анализ от експертите и особено отговорна позиция от политиците, които ги ръководят.ориентбг