Монитор
Атаките на талибаните срещу силите на НАТО и афганистанската армия през последните месеци зачестиха.
Бивш военен водач на муджахидините, за когото се говори, че ще отстрани Хамид Карзай на предстоящите президентски избори в Афганистан, подкрепи плановете на американския президент Барак Обама за преговори с талибаните. Губернаторът Гул Ага Шерзай беше първият афганистански лидер, с когото Обама се срещна при визитата си миналата година. В интервю за британския в. "Индипендънт" Шерзай потвърди плановете си да се кандидатира за президентството с обещанието да даде власт на племената и да преговаря с бунтовниците.
"Ще упълномощя всички племенни старейшини да преговарят с талибаните, чиито мозъци са промити от други хора", каза губернаторът на провинция Нангархар. "Няма да разчитам на сражения, разрушения и въздушни удари. Има много
други подходи освен войната
Американският президент отвори вратата за помирение с умерените елементи на талибаните, като напомни за успехите, постигнати в Ирак благодарение на протегнатата ръка към сунитските милиции.
"Част от успеха в Ирак се дължи на това, че спечелихме на наша страна хора, които може да се смятат за ислямски фундаменталисти, но които искаха да работят с нас", каза Обама за в."Ню Йорк таймс", като обаче предупреди: "Ситуацията в Афганистан е по-сложна. Това е регион с по-слабо централно управление и история на яростна независимост на племената".
Гул Ага Шерзай е свързан с нарушаване на човешките права и наркотърговията.
Афганистанският президент Хамид Карзай твърди, че Вашингтон просто повтаря онова, което Кабул говори от години. "Това е одобрение на нашата предишна позиция и ние го приемаме и приветстваме", каза той. Но през 2007 г. Карзай развали отношенията със Запада, като изгони от Кабул двама от най-дългогодишните западни дипломати, задето били замесени именно в такива преговори, а неговата Комисия за мир и помирение, предназначена да привлече на страната на правителството бунтовници, отказали се от насилието, по всеобщо мнение се е провалила.
Шерзай добре
познава бунтовническия враг
Бившият муджахидин заедно с американските специални сили изгони талибаните от Кандахар през 2001 г., малко след атентатите на 11 септември. Бунтовниците обаче вече са се прегрупирали. Когато той през юли миналата година се срещна с Обама - президентски кандидат по онова време, двамата обсъдиха вариантите за умиротворяване на границата с Пакистан. "Афганистан е племенно общество и можем да решим всички проблеми чрез "джирги" (традиционни племенни съвети). Ще кажа на всички, които са се уморили да воюват - доведете своите талибани при мен и аз ще преговарям", обеща той.
Възлагането на афганистанските племена на отговорността за сигурността е основен стожер в преразглеждането на стратегията, направено от генерал Дейвид Петреъс по заповед на Обама. През февруари Америка стартира пилотна програма в провинция Вардак и започна да въоръжава местните общности, за да могат да се отбраняват срещу талибаните. Но макар че идеята за сделки със старейшините заема централно място в плана на Шерзай, той смята, че въоръжените милиции ще създават проблеми в бъдеще. "Аз съм против милициите. Не искаме хората да воюват в бъдеще. Трябва да подкрепим нашата армия и полиция", казва той.
Американските жертви в Афганистан растат и Вашингтон търси изход от тресавището в азиатската страна.
Предвид намаляващата подкрепа за президента в страната и чужбина анализаторите виждат в Шерзай един от малцината кандидати с реални шансове да победят Карзай на изборите, сочи "Индипендънт". Самият Шерзай
прилича на феодален владетел,
управляващ своя двор. В офиса си в стария кралски дворец в Джалалабад той седи на резбован дървен трон начело на огромна банкетна маса. Вратът му прелива от яката, повечето му горни зъби липсват. Покрай масата са се подредили старейшини в традиционни вълнени наметки и чалми, полковници с повече медали, отколкото е имало сражения в Афганистан, и бизнесмени в западни костюми. Те представляват истински напречен разрез на местната върхушка, смесица от стари наследствени традиции и нови пари.
Критиците на Шерзай твърдят, че много от проблемите в Южен Афганистан произтичат от неговото управление като губернатор на Кандахар през 2001-2003 г. Корупцията и покровителството в полза на етническите пущуни, към които принадлежи, нарушиха баланса между племената. Дипломати обаче признават, че той се е справил по-добре в Нангархар в Източен Афганистан, където ликвидира отглеждането на опиумен мак и работи с американските сили и старейшините, създавайки остров на относителна сигурност и просперитет. И все пак остават въпросите около нарушенията на човешките права в миналото му, връзките му с наркотърговията, или както се изрази един западен представител: "Не сме сигурни дали частният му живот би издържал по-внимателен поглед". Шерзай обаче е категоричен, че ще подходи по-различно към президентството. "В цял Афганистан, с божията помощ, ще се съвещавам с хората от племената. Ще разделя Афганистан на няколко зони и ще прекарвам по няколко месеца във всяка. Няма да стоя през цялото време в президентския дворец", зарича се той.
"Трябва да уважим резултата от следващите избори, какъвто и да е той. Ако талибани националисти стигнат до власт чрез урните и спазват конституцията, това си е работа на афганистанците. Това, което отхвърляме, е подкрепата за международния джихадизъм", заяви Кушнер в интервю за в. "Фигаро". Той добави, че въпросът не е "Афганистан да се превърне в демокрация от западен тип" и заяви, че Франция ще запази военното си присъствие там "колкото е необходимо за афганистанското гражданско общество да вземе съдбата си в свои ръце".
Поверителен доклад на афганистанското вътрешно министерство разкрива, че броят на отвличанията в страната рязко е нараснал, предаде ДПА. През първите шест месеца на 2008 г. в Афганистан са отвлечени 175 души. За сравнение през същия период от предишната година отвлечените са били 96. Според експерти действителният брой на отвличанията е много по-висок, тъй като много случаи не се докладват на полицията от страх за живота на похитените. Повечето отвличания не са дело на талибаните, а на престъпни банди без политическа мотивация. Основна мишена са богати афганистанци, които биват отвличани за откуп. В резултат на това има сведения, че все повече чуждестранни инвеститори и афганистанци от елита напускат страната, отбелязва ДПА.
Според конституцията на Афганистан президент може да стане всеки мюсюлманин или мюсюлманка, ако са родени в семейство на афганистанци и са навършили 40 години. Майка на пет дъщери, Шахела Ата заяви, че е независим кандидат и не представлява интересите на никоя политическа партия. На предизборните си плакати обаче е изобразена на фона на бившия афганистански президент и премиер Сардар Мохамад Дауд Хан. Управлявал страната от 1973 до 1978 г., той наложи в Афганистан подчертано авторитарен, ислямистки и националистически режим. В предишните президентски избори в страната, състояли се през 2004 г., също участва една жена - Масуда Джалал, но тя получи малко над 90 хиляди гласа и не успя да стане държавен глава.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар