ПЕТЪР МАРЧЕВ
Във вировете на река Гюрля апостолът "кръщава" баби и дядовци... Таксата за ритуала е кой каквото има - може ниви, може къщи…
Първият сигнал в публичното пространство, че става нещо нередно, се появява преди 13 години. В редакцията на казанлъшкия вестник "Искра" влиза, подпирайки се на бастун, възрастна жена. Донка Ванева тогава е на 71 години и живее в гр. Павел баня. По-рано ходила на сбирките на местните петдесятници. Но през лятото на 1996 г. все по-често започва да я посещава Георги В., който е от помощния персонал на местно училище. С благи приказки той успява да я убеди, че хората от неговата "църква" ще й помагат в старините. И баба Донка склонява да се присъедини към "Църквата на тринадесетия апостол". На 27 септември Георги В. и негови съмишленици отвеждат старата жена до Тунджа, за да я "кръстят" в един вир.
"Кръстена" и с мокра коса, сектантите откарват Донка Ванева в Казанлък. При нотариус тя подписва собственоръчно договор, с който прехвърля къщата си на лицето Верка Илиева - срещу условие да се грижат за нея, докато е жива. Пълномощник на двете страни е адвокат Величка Божинова.
Оттук нататък баба Донка става затворник в собствената си къща. Сектантите довеждат от Казанлък една жена на име Радка да се грижи за бабата. Как тя прави това, е друг въпрос. Но в редакцията на вестника Донка Ванева отива да моли за съдействие, за да бъде развален подписаният договор. Според нейните думи, след като приписала къщата си, Георги В. сменил плочата: при всяка тяхна среща той и внушавал: "Ти си грешница и трябва да умреш…" "Да, спомням си тези хора... - връща с лекота лентата 13 години назад адвокат Божинова. - Верка Илиева беше от Русе и създаваше впечатление на много интелигентен човек. Дойде в кантората ми, аз подготвих договора за прехвърлянето на къщата на Донка Ванева срещу гледането є. Когато го подписваха, баба Донка имаше много хубав, здрав вид и беше напълно с всичкия си. Освен нея, Верка и Матей Илиеви, на подписването при нотариуса беше и Георги В., с когото се познаваме от "Арсенал"..." Адвокатката признава, че в нейно присъствие клиентите є си говорели на религиозни теми, но тя не намерила в разговора им нищо осъдително. "Всички изглеждаха изключително доволни след подписването", спомня си Божинова. Но добавя, че скоро след това научила за смъртта на Донка Ванева. От какво и как се е споминала жизнената старица, днес е трудно да се установи...
Вторият сигнал за секта, действаща в близко до Казанлък село, стига до мен по време на тротоарна раздумка. Човекът, с когото говорим, не е случаен и може да му се вярва. Според него, в с. Горно Черковище живее тарторът на сектата "Христова невяста". Споменава името Матей. Наострям уши, но събеседникът ми спестява подробности за дейността на сектантите...
Едва по-късно правя връзка между тази информация и историята за "апостол Матей". Последната съм я чувал от Г. Петров, мой познат. Неговата сестра Рада останала вдовица, след като мъжът є бил сгазен от влак. Жената не тъгувала дълго; тръгнала по надолнището - запои, мъже, зарязала децата си... Когато попрехвърлила годинките пък, се натресла в някаква секта. Каквото имала по наследство - близо 30 декара ниви - приписала на пастора. Викали му "апостол Матей". Апостолът продал нивите и си купил лада.
"Веднъж ми накипя, качих се на колата и отидох да я прибера от Горно Черковище" - разказва Г. Петров. "Излезе от къщата тоя "апостол Матей", чепка си сплъстената брада и ми вика: "Остави сестра си, че тази нощ ние ще бъдем взети на небесата..." Когато се видели пак след седмица, пасторът смотолевил, че вземането на небесата нещо се отложило за друга дата. Но изпълненията на сектата не спрели дотук. Радка придумала и майка си, и един ден апостол Матей натоварил старата жена в колата си и "кръстил" и нея, окъпвайки я в един вир на р. Гюрля, която тече през селото...
Да се срещнеш очи в очи с "апостол" Матей" обаче е почти толкова трудно, колкото да влезеш във връзка с колумбийските партизани. За втори път се катеря по баира, където е вилата, в която живее семейство Илиеви. Тя впечатлява с трите гаража и двойната ограда. На втория етаж се виждат два климатика. На портата се задавят от лай две едри кучета, подобни на немски овчарки. Натискам продължително звънеца, подвиквам. Нищо. Минавам на другата врата с табелка "Зло куче". Звъня - пак нищо. А е събота, малко след 10 часа. Според местните по това време стават сбирките в апостоловата къща. Тръгвам си...
"Това са особени, бамбашка хора... - реди ми местен чичо в кръчмата. - Крият се като лалугери, не се срещат почти с никого от селото, само една Мария ходи на техните сбирки. Ааа, над 70-годишна е тя. И брадатият Матей е някъде там като години..." Стефчо, тукашният пъдар, добавя, че по топлото време е засичал по черните пътища откъм Павел баня да идват на сбирките им в Черковище 5-6 души. Кой с мотор, кой пеш, кой с кола...
Като всеки истински проповедник и "апостол" Матей пътува много, за да проповядва. Сектата му очевидно има последователи в цялата страна. Напоследък той се вози с чисто нов "Фолксваген Поло". Може би от прокуратурата ще успеят да пресметнат как с една пенсия се купува подобно бижу за автоманиаци на стойност 31 674 лева. Очевидно в случая "Невяста Христова" не става дума само за невинен клуб по интереси. А за Еднолично дружество с ограничена отговорност, което печели пари по неморален начин.
Отец Киприан е учуден, че за погребението на една жена хората на Матей не поискали нито кръст, нито свещи, нито дори да се удари камбаната.
Горно Черковище е на 10-12 километра югозападно от Казанлък, в пазвите на Средна гора.
Официално в селото има регистрирани две протестантски деноминации: Обединени божии църкви с председател Иво Папазов и Евангелска петдесятна църква с председател Стойно Палиев. "Христова невяста" обаче няма. Нито "Църква на тринадесетия апостол"...
В кметството се сещат за един Матей. С жена си Верка се преселили от Русе, купили си солидна вила на края на селото. След тях тук се преселили още няколко семейства от Русе. Някои са си купили къщи, други са под наем. Поразпитвам тоя-оня по центъра.
Хората не са чували да има някакви проблеми с русенците. Вярно, били набожни, ама то лошо ли е?! При тях живеела една жена, Радка, която ослепяла. Матей, като правел оградата на двора, трябвало да налива бетон. Радка - макар и сляпа - също помагала. Опънали є едно въже и тя, с едната ръка се държала за него, а с другата носела кофата с бетон. По-миналото лято умряла.
„Дойдоха да искат ковчег... - спомня си отец Киприян, тукашният свещеник. - Но нито свещи взеха, нито кръст, нито поръчаха да ударим камбаната. Не ги знам що за хора са, с какво се занимават..."
Обърнатият триъгълник по надгробните паметници на покойниците от сектата има зловеща символика. Плочата на гроба на Рада е сложена наопаки.
На селското гробище е доста интересно - в единия му край има четири по-различни гроба. Над тях стърчат грубо отлети циментови плочи. Най-пресен е гробът на Радка, за която вече стана дума. Странното е, че паметникът и е сложен от обратната страна - от изток, а не от запад, както е по християнски. С жълта блажна боя на неравната циментова плоча "апостолът" е написал "Рада Бонева род. 9.7.37 г. поч. 7.7.2007"
Другото, което ме стъписва, е, че вместо кръстове, най-отгоре на надгробните паметници на покойниците от сектата, се мъдри триъгълник. Но с обърнат надолу връх. В християнската символика триъгълникът символизира светата Троица - Бог Отец, Син и Свети Дух. Логично е обърнатият триъгълник да символизира противника на Бога - дявола. Както обърнатият кръст, който се полюлява на вратовете на дет-металистите и откровените сатанисти.
Две ей такива баскервилски кучета охраняват вилата на "апостола" от външни хора. Ако някой от неговите реши да му се противопостави, бива анатемосан.
По професия Матей Илиев е автомобилен инструктор. Баща му и дядо му били адвентисти от седмия ден. Матей се показва "новатор" и по някое време трансформира познатото съботянско вероизповедание, създавайки си лична "църква". Съден е и е интерниран от Русе. Тогава идва в Казанлъшко. Проверка на кореспондента на "Монитор" за Русе Жанета Йорданова показа, че понастоящем само един свещеник от дунавския град си спомня, че преди 1995 г. в Русенско се е подвизавала сектата "Църква на Христовата невяста".
Сега по време на сбирките си, в сряда и събота, последователите на "апостол" Матей се молят и пеят песни с религиозно съдържание. Сред тях има един театрален режисьор на читалищно ниво, една адвокатка. В стаята, където се събират, няма икони, нито кръст. За да ти отворят вратата, е задължително член на сектата да те препоръча. Ако някой реши да се противопостави на "апостола", бива анатемосан.
И все пак - "Тринадесетият апостол" или "Невяста Христова"? Едно предположение - Георги В. е използвал името "13-ят апостол" пред набелязаната за жертва Донка Ванева, за да не бъде компрометирана "Невястата Христова", ако бабата се разприказва...монитор
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар