27. 03. 2009
Афганистан – фокусът на световната политика
Гасан Насър
В светлината на представянето на новата американска стратегия за Афганистан, световната дипломация динамизира усилията си в тази проблемна ситуация. В Москва се проведе внушителна конференция под егидата на Шанхайската организация за сътрудничество. Само три дни по-късно в Хага подобна конференция ще бъде председателствана от генералния секретар на ООН Бан Ки Мун. След още два дни ще бъде отбелязана 60-годишнината на НАТО, където отново ще се говори за Афганистан. На практика, на всички тези форуми ще се дискутира и ще се изтъкват положителните и негативните страни на обявената от новия американски президент Барак Обама „стратегия за изтегляне от Афганистан”.
Интересни са не толкова подробностите на новата политика на Вашингтон към Кабул, които излязоха в различни медии. В най-общи линии САЩ предвиждат изпращането на четири хиляди военнослужещи допълнително за обучението на афганистанската армия и сили за сигурност, освен вече заявените предварително 16 хиляди други редовни войници. Мнозина анализатори се питат дали тези попълнения ще бъдат достатъчни за нанасянето на решаващо поражение на Ал Кайда в нейните бастиони. Освен това Обама смята да увеличи разходите за Афганистан с 60%, които до този момент възлизат на един милиард долара месечно. Предвижда се и трикратно повишение на субсидиите за Пакистан с цел те да достигнат 1,5 милиарда годишно. Някои специалисти са изчислили, че са необходими над 70 милиарда долара годишно, за да бъде „запушена” афганистанско-пакистанската граница, през която минават множеството атаки срещу чуждестранния контингент в страната.
Много по-важни са политическите мерки, които са набелязани от държавниците. Очевидно сегашният модел на управление, базиран върху силната централизация, ще бъде променен в полза на регионализация на властта. Корупцията и неефективността на сегашния президентски екип, ръководен от Хамид Карзай, се сочи като един от основните мотиви за печалните резултати, постигнати след осем годишно присъствие на чуждестранните войски. Според неотдавнашен доклад едва 33% от населението на страната одобрява присъствието на чуждестранния контингент. Това недоволство генерира отчасти силата на бунтовниците в лицето на талибаните. Очевидно се върви към промяна на конституцията като се институционализира силен министър-председател или друг чиновник, който да раздели властта с президента Карзай. Чуждестранната помощ, която след конференцията в Берлин през 2001 г. се оценява на 150 млрд. долара, се разпределя централно и на практика не достига до провинциите. Големият въпрос е, че Афганистан няма работеща икономика и населението не разполага с траен поминък. Основните приходи продължават да идват от износа на опиумен мак, с който са засети огромна част от обработваемите земи на страната.
Специалният пратеник на САЩ Ричард Холбрук заяви, че трябва да се обърне внимание върху образованието, селското стопанство, търговията и други сектори на икономиката. Според вестник „Файненшъл таймс” миналата седмица той е информирал своите партньори от страните-членки на НАТО, че основните финансови помощи за талибаните идват от държавите от Персийския залив. Не става въпрос за правителствата, а за „организации и отделни личности”. В същото време реципиентите на големите печалби от търговията с наркотици са членове или кръгове, близки до правителството в Кабул.
Освен това се потвърждават сведенията, че талибаните се радват на продължаваща подкрепа от агенти на пакистанското военно разузнаване. Според доклада на Холбрук те предоставяли оръжие и военна техника, разузнавателна информация, както и участвали в планирането на военните операции на бунтовниците. Така се стига до парадокса Северноатлантическият алианс да се бие срещу представители на армия, чиято държава е официален негов съюзник. Всичко това е станало, въпреки обещанията на Исламабад, че след 20 август 2008 г. Пакистан няма повече да има контакти с бунтовниците в Афганистан. Доказателствата от сателитните снимки и показанията на агентите по места в това отношение са неопровержими.
Редица експерти маркираха множеството грешки, допуснати от НАТО във военните операции в Афганистан. Египетският специалист Халил Аанани разделя грешките на Вашингтон на две основни групи: стратегически и тактически. Сред първите са подценяването на духа и ентусиазма на талибаните и най-вече на единния подход във военните действия към афганистанските бунтовници и Ал Кайда.
Аанани споделя, че заловеният от египетските власти пръв лидер на „Ислямски джихад” имам Фадел, предшественик на Айман Зауахири като главатар на тази терористична група, е признал, че атентатите от 11 септември 2001 г. са нанесли голямо разцепление между двете на външен поглед добре споени формации. Талибаните и лично молла Омар не са били уведомени за намеренията на Ал Кайда. Те били бесни, че научили за тях от медиите. Противопоставянето между талибаните и Ал Кайда станало още по-голямо, когато първите се опитали да отвърнат на нападенията на американските войски, които през 2001 г. окупираха страната. В същото време, според талибаните, муджахидините от Ал Кайда единствено се опитвали да си спасят кожата. Олицетворение на пораженчеството било криенето на Осама бен Ладен в пещерата Тора Бора. Египтянинът поставя акцент върху неспособността на войските на НАТО да използват противоречията между доскорошните съюзници.
Тактическите грешки са свързани отново с недостатъчната оценка на ситуацията на терена. НАТО не са потърсили допълнителни съюзници сред местните фактори, които са врагове на талибаните. Такива са Гулбудин Хекматияр, лидерът на Ислямската партия и Бурханедин Рабани, президентът, когото талибаните свалиха от власт през 1996 г. Последният ръководи опозиционния „Обединен фронт за спасение на Афганистан”. Освен това САЩ не са успели да се възползват от противоречията между пакистанските талибани и правителството в Исламабад, за да прекъснат помощите за афганистанските талибани от Пакистан.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар