Пакистан става първата в света ислямска република

През 1956 г. Пакистан става първата в света ислямска република

23 март 2009 | 02:00 | Агенция "Фокус"

На 23 март 1956 г. Пакистан става първата в света ислямска република. Пакистан е държава в Южна Азия. Територията й е 796 096 кв. км, населението през 2005 г. е 153 960 000 души, столицата е Исламабад. Езиците са Урду (официален), Пунджаби, Пашто, Синдхи, Балочи. Религиите са ислям (официална, предимно Сунитство), християнство и индуизъм. Паричната единица е пакистанска рупия. Държавата е федерация с 4 провинции. Държавният глава е президент; законодателният орган е двупалатен парламент (Национална асамблея и Сенат). Граници: на север и северозапад - планината Хиндукуш (височина до 7 690 м, вр. Тиричмир), на североизток - предпланините на Хималаите, на запад и югозапад - източната част на Иранското плато. Почти цялата територия на страната е заета от равнината около басейна на река Инд. В Пакистан се намира част от пустинята Тар. Основните полезни изкопаеми са нефт, природен газ, уранова руда, мед, каменни въглища. Климатът е мусонен, в по-голямата част от страната тропически, на северозапад субтропически. Растителността е полупустинна и пустинна, савани, в планините - ксерофитни храсти и горски участъци. Национални паркове са Киртхар и Лал Суханра. Основната част от населението е заето в селското стопанство (пшеница, просо, царевица, захарна тръстика). Хранително-вкусовата, текстилната, нефтодобивната и циментовата промишленост са развити. Пакистан изнася кожи, памучни тъкани, килими, риба и рибни продукти. Днешният Пакистан възниква на 14 август 1947 след разделянето на Британска Индия на 2 доминиона по религиозен признак: Индия и Пакистан. Пакистан е съставен от Източен Пакистан (днешен Бангладеш) и Западен Пакистан (днешен Пакистан). През периода 1947-1958 г. управлява Мюсюлманската лига. Приета е първата конституция през 1956 г. Страната води три войни с Индия: 1947, 1965 и 1971 г. През 1971 г. е образувана Народна република Бангладеш на територията на Източен Пакистан (президент З. Бхуто). Извършена е аграрна реформа, частична национализация (1972-1975 г.). На 29 юли 1975 г. е извършен преврат начело с ген. М. Мухамед (убит през февруари 1976 г.), направен е опит да се премахне корупцията сред военните и държавните служители. През 1977 г. е извършен нов военен преврат от ген. Зия Ул Хак; страната се връща към политиката на ислямизация. През 1988 г. военното положение е отменено; подписани са Женевските споразумения между Пакистан и Афганистан (1988 г.); проведени са избори - министър-председател става Б. Бхуто (1988-1990; 1993-1996 г.); президент Сардар Фарук Ахмед Легари (от 1993 г.). През ноември 1996 Легари разпуска Националната асамблея и поисква оставката на правителството. Новите избори печели ислямистката партия на М. Н. Шариф (министър-председател от 1996). През 1998 г. е извършен военен преврат, президент става ген. Парвез Мушараф. Създаденото от Пакистан ядрено оръжие предизвиква острата реакция на Индия, която също има ядрен потенциал. През есента на 2001 г. независимо от съпротивата на ислямистките сили в страната правителството на Пакистан е основен съюзник на САЩ във войната с режима на талибаните в Афганистан. Страната е член на Движението на необвързаните държави (1979 г.) и на ООН (1947 г.).