ПАРАДОКС

Привърженик на президентската "Фатах" (вляво) в сблъсък с член от силите за сигурност на "Хамас" по време на демонстрация в Газа.
Млад палестинец събира скрап по улиците на Газа, което е един от малкото доходни бизнеси в ивицата в момента.

СНИМКИ: РОЙТЕРС

Въоръжени палестинци от президентската партия "Фатах" патрулират с чисто нов мерцедес из улиците на град Наблус на Западния бряг.

СНИМКА: ЕПА/БГНЕС

Френският президент Никола Саркози (вляво) успокоява Махмуд Абас, че ще получи още пари за своето съществуване, до него е бившият британски премиер и посредник за Близкия изток Тони Блеър (в центъра).

Палестинците получават милиарди, а тънат в мизерия

Светът обеща рекордните $7.4 млрд. за Западния бряг и Газа, но парите най-вероятно отново ще отидат в джоба на политиците, докато хората гладуват

СВЕТОСЛАВ АБРОСИМОВ

В края на миналата година палестинците, по-скоро техните лидери, бяха приятно изненадани в края на най-религиозния празник на мюсюлманите - Хадж. Международната донорска конференция за палестинците в Париж в началото на декември бе обявена за успешна, тъй като светът обеща да даде 7.4 млрд. долара вместо поисканите от Палестинската автономна власт $5.6 млрд. Обещанията за помощи обаче предстои да бъдат потвърдени. В това време политическият процес буксува, а икономиката колабира.
Търпението на израелската армия също се изчерпва - заради постоянните ракетни обстрели и тя изрази готовност отново да завземе Газа, за да сложи край на това. Преговорите между израелски и палестински ръководители на практика се превърнаха в диалог между глухи.
Международната общност реши

да подкрепи палестинската хазна,

но това е твърде краткосрочна стратегия. Палестинците получават най-много помощи в света на човек от населението, но стандартът им става все по-нисък и те живеят в мизерия. Става дума за обикновените хора, а не за политиците, оръжейните търговци и спекулантите, които печелят милиони от постоянната вече криза в териториите. Донорите би трябвало да осъзнаят, че събирането на помощи все още не е политика, а Израел - че сигурността му не може да бъде гарантирана, докато наблизо има безнадеждност и мизерия, бяха единодушни редица европейски медии.
Новите обещани милиарди са предназначени не само за Западния бряг, контролиран от президентското движение "Фатах" на палестинския лидер Махмуд Абас, а и за Газа, управлявана от противниците им от "Хамас", където положението е особено тежко. "Хамас" обаче категорично отхвърля помощта, предложена в Париж, и нарече обещанията "опасна конспирация".
Друг нюанс е, че много държави не изпълняват обещанията, давани на подобни форуми. Знае се, че Египет и други арабски страни обещават средства на палестинските власти, без обаче да им ги предоставят. Обещанията са едно, а съвсем друго е да получиш милиардите в сметките си. На предишната донорска конференция в Лондон м.г. участниците обещаха на палестинския народ почти 10 млрд., а реално събраната сума излезе далеч по-скромна. Практиката показва, че

готовността на донорите да развържат кесиите

до голяма степен зависи от успеха на преговорите между палестинските и израелските политици.
Откакто "Хамас" установи контрол над Ивицата Газа, Израел я обяви за вражеска територия и установи икономическа блокада срещу нея. Това предизвика рязък скок на цените в територията с население от 1.4 млн. души и огромни печалби на контрабандистите и клановете, които вкарват нелегални стоки с помощта на подземни тунели. По тях се прекарват предимно храни, води, цигари, лекарства, тор и дори двигатели за коли. Цената обаче на тези стоки е 3-4 пъти над нормалната и постоянно расте.
Конфликтът между вече смятаната за умерена групировка "Фатах" и ислямистката "Хамас" само се задълбочава. Много обикновени палестинци все още смятат, че "Фатах" е партията на богаташите и "крадците". Организацията вече е готова да признае Израел и си сътрудничи активно със Запада по финансови причини. Неин опонент е "Хамас", която доскоро се смяташе за силно социална организация заради безвъзмездните си програми за бедните. След преврата от юни м.г. в Газа е изолирана от международната общност. На практика в палестинските територии в момента има две образования - т.нар. "Хамастан" в бедната Газа и "Фатахланд" на по-богатия Западен бряг.
В ивицата влизат само най-необходимите храни - захар, брашно, плодове и зеленчуци, които постоянно поскъпват. Не работи нито едно предприятие, защото от Израел не идват бетон, кожа, газ, материали. По тази причина Газа няма елементарните съставки за производство на стоки. След като властта взе "Хамас" през юни, над 80 000 жители на ивицата са загубили работата си, а около 44% от трудоспособните хора са без работа. Палестинците в Газа получават помощи, колкото да оцелеят.
Политическият център на палестинците традиционно е разположен на Западния бряг с неговите управляващи кланове, които образуват "Фатах". Повечето от тях

имаха свои имоти и бизнес в Газа

до юни, след което загубиха всичко, когато "Хамас" завзе властта в ивицата. Много от тях проплакаха, в буквалния смисъл, пред западни медии, които от своя страна отбелязаха, че оплакванията на "онеправданите" фатахци изглеждат доста странно, тъй като повечето от тях се возят в луксозни коли, носят злато, бижута и скъпи часовници като "Ролекс".
Вдовицата на палестинския лидер Ясер Арафат - Суха, живееща в Малта с дъщеря си, дори се оплака, че живее "само" с 10 000 долара на месец. Това била пенсията, давана й от палестинската администрация. Суха отхвърли слуховете, че пазарува скъпи стоки в Париж заедно с жената на саудитския търговец на оръжие Аднан Хашоги.
Палестинските бежанци на Западния бряг са 27% от общия брой, докато в Газа са 67 на сто. Ако през 1997 г. над 40% от жителите на ивицата живееха под прага на бедността с 2.2 долара на човек дневно, днес бедните са над 70 на сто. На Западния бряг през 1997 г. този показател бе едва 11%, където палестинците живеят по принцип по-богато. Това показаха и бойци на "Фатах", които патрулират из улиците на град Наблус в чисто нов мерцедес - лукс, за който в Газа само могат да мечтаят.
Различният икономически статут между населението на Газа, което е около 1.4 млн. души, и 3-те млн. жители на Западния бряг още повече усилва взаимната вражда. От­чая­ние­то в ивицата се виж­да навс­якъде. Престъпността нараства. Хо­ра­та са го­то­ви на всичко, за да нахранят семействата си. Израелските вой­ски нав­лязоха наскоро в индустриалната зо­на на Га­за, за да я претърсят за ту­не­ли, и из­го­ни­ли палестинската полиция. След ка­то си тръгнали, би­ли заместени не от полицаи, а от крадци и обирджии.

"То­ва е най-ло­ша­та го­ди­на за нас от 1948 г. на­сам,

когато първите палестински бежанци дойдоха в Га­за", ка­за д-р Магед Абу-Ра­ма­дан, бивш офталмолог и настоящ кмет на града. "Га­за е еди­н зат­вор. Ни­то на хо­ра­та, ни­то на сто­ки­те е позволено да го напускат. Хо­ра­та ве­че гладуват. Те се опитват да преживяват на хляб и фалафел", казва той.
От една страна, израелската окупация и европейският бойкот са колективно наказание за всички в Газа, а от друга, е малко вероятно въоръжените палестинци да се разколебаят в действията си. На легло в болницата "Шифа" лежи един решителен млад мъж на име Ала Хеджайри, който има ра­ни по вра­та, краката, гърдите и сто­ма­ха. "Ми­на­ла­та седмица поставях противотанкова мина в Шайхайе, ко­га­то бях улучен от израелски самолет", разказва палестинецът и добавя уверено: "Ко­га­то се оправя, ще се върна при съпротивата".
До­ка­то икономиката все по­ве­че и по­ве­че се сри­ва, ще има мно­го млади мъже, кои­то ще же­лаят да зае­мат място­то на Ала Хеджайри. Тъй ка­то са необучени и зле въоръжени, по­ве­че­то ще бъдат убити. А продължаващото и до днес раз­ру­ше­ние на Га­за ще направи ми­ра в Близ­кия из­ток невъзможен и за бъ­де­щи­те поколения. Това, естествено, не важи за палестинските политици, които живеят в охолство и използват мъката на своите хора, за да пълнят банковите си сметки с пари от Запада и Арабския свят.

в."Сега",8.1.2008