02. 08. 2009 
Ислямът в Нидерландия
Петя Колева
Според нидерландската статистика в Холандия живеят около 850 хиляди мюсюлмани, което представлява приблизително 5% от населението.1 Последователите на тази религия пристигат предимно от Турция и Мароко, но има и такива, чиято родина е Ирак, Иран, Афганистан, Сомалия и бившата холандска колония Суринам. Мюсюлманите се заселват предимно в големите градски райони, особено в селища като Амстердам, Ротердам, Хага и Утрехт.
Мюсюлманското население в Холандия се състои предимно от имигранти и техните натурализирани наследници, но има и малък брой холандци приели исляма. В резултат от необходимостта от набиране на работници от Турция и Мароко за националната икономика през периода 1960-1970 г., имигрантите с чуждестранен произход преобладават. С течение на времето броят на тази група се увеличава, тъй като държавата дава възможност на работниците да поканят в Кралство Нидерландия членовете на техните семейства.
Още преди Втората световна война в кралството е имало малки мюсюлмански групи, състоящи се предимно от студенти, идващи от бивши холандски колонии като Индонезия. Броят на тази конфесионална общност в Нидерландия е относително малък в сравнение с този в други европейски колониални империи като Франция и Обединеното Кралство. Ядрото на първата холандска ислямска общност се състои от представители на Молукските острови, заселили се през 1950 г. в кралството и от суринамци, които се установяват в страната малко преди и непосредствено след обявяването независимостта на тази държава през 1975 г. Така с течение на времето се оформя една значима ислямска общност с различен етнически произход. Към първите холандски мюсюлмани през 90-те години на ХХ век се добавят и няколко поредни вълни от политически бежанци, търсещи убежище в демократичната държава. Тази група произхожда предимно от конфликтогенни зони като Босна, Сомалия, Иран, Пакистан и Афганистан.
Официалната холандска статистика не включва информация за религиозната принадлежност на хората, но въпреки това съществуват данни за „имигрантите” allochtonen (буквално преведено „неместни хора”). Според холандските представи това са хора, които имат най-малко един родител, роден в чужбина и които могат, а могат и да не бъдат поданици на холандската кралица. Следва да се отбележи, че в статистическите източници термини като „турци” или „мароканци” се прилагат за хора, които имат такъв произход, а не е задължително да бъдат граждани на съответната държава. Повечето турци и мароканци в кралството са първо или второ поколение имигранти като мнозинството са с холандски паспорти.
Жилищни проблеми и пазар на труда
Имигрантите от мюсюлмански произход в четирите най-големи града – Амстердам, Ротердам, Утрехт и Хага, представляват около 30 % от цялата конфесионална група. Обитават предимно изолирани квартали, където се наблюдава високо ниво на престъпността. Броят на непривилегированите имигранти може и да се увеличи в бъдеще, тъй като се наблюдава тенденция на разширяване на средната класа холандски граждани в покрайнините на градовете. Това положение дефаворизира имигрантското население и го лишава от възможността да се сдобие с жилище в тези райони. Подобни процеси могат да окажат сериозно влияние върху трудовия пазар и обстановката в училищата.
Безработицата сред мароканците и турските общности в Холандия е по-висока от средната за страната, в сравнение с безработните сред холандците, според проучване проведено от Холандското бюро по социално и културно планиране.23
Наблюдават се и различни подходи при търсенето на работа при местното население и имигрантите от мюсюлмански произход. Последните се уповават най-вече на контакти сред тяхната конфесионална група и разчитат на личните връзки. Експерти отбелязват, че след 11 септември 2001 г. се усеща известно усложнение във взаимоотношенията между двете цитирани социални групи.
Тази година в кралството беше въведена т.нар. „Награда на забрадката” като своеобразен символ на толерантност между различните конфесионални общност и равните им възможности на трудовият пазар.4 Създаването на тази идея се инициира от асоциацията на „Забрадените жени в ниската земя”, като цели поощряване наемането на работа на жени с ислямски произход от нидерландските работодатели. Първият отличен с този приз бе холандският бизнесмен Дерек Ван дер Бурк, който е работодател на много мюсюлмани показвайки ясно, че в Холандия могат да съжителстват пълното социално отхвърляне и шанса за успешна интеграция на ислямските имигранти.
Образование
Според официални данни образователните темпове сред имигрантите от неевропейските страни са по-ниски в сравнение с техните холандски връстници. Едва 10% от имигрантите успяват да завършат висше образование.5 Турските и марокански студенти прекъсват по-често висшето си образование в сравнение с холандските студенти, като в същото време са по-слабо представени в академичните среди. Въпреки това се наблюдава положителен тренд по този показател по отношение на второто поколение имигранти от мюсюлмански произход. През последните години представителите на тази социална група превъзхождат постигнатите в образователните заведения резултати от холандските ученици и студенти.6
Ако съществуват белези на сегрегация в образователната система на кралството към изследвания конфесионален обект, то те са свързани предимно с носенето на отличителни религиозни символи и облекло. В Холандия има 48 мюсюлмански училища, финансирани от правителството. В Ротердам и Шиедам се намират двата мюсюлмански университета, които все още не са признати официално от властите. Те се ползват със статут на частни институции. От септември 2005 г. в Свободния университет в Амстердам се предлага специална програма за обучение на имами.
През деветдесетте години в редица мюсюлмански училища се използват множество помощни видеофилми и материали. Преимуществено те са предоставени от фондацията „Ал Акса”, която се асоциира с „Хамас” и от саудитската фондация „Ал Уакф ал Ислями”. Последната е забранена в редица европейски страни (в това число и в България) за разпространение на радикален ислям. Въпреки тези факти местният образователен инспекторат публикува подробно изследване за ислямските училища в Холандия, което декларира противоположни заключения. В документа се отбелязва, че образованието в тези институции не противоречи на основните демократични ценности на конституционната държава.
Все пак ниският образователен ценз предоставя слаби шансове за реализация на холандските мюсюлмани на трудовия пазар. Понастоящем 70% от турците и 60% от мароканските имигранти се отъждествяват със собствените си етнически групи. В същото време едва 2/3 от второто поколение имигранти от тези етнически групи, т.е. техните наследници поддържат частична връзка с представители на техният етнос.
Наблюдават се значителни разлики в спазването на религиозните задължения и възприятия на ислямската религия между различните емигрантски генерации. Първото поколение такива запазва силна връзка с националната си идентичност и ислямския култ. За разлика от тях наследниците им определят упражняването на исляма като по-важен групов признак, отколкото този на общия етнически произход и общ майчин език.
С течение на времето обаче и тази тенденция търпи развитие. Според проучванията на холандският антрополог Тижл Суниер най-младите мюсюлмани, родени в Холандия, изключват исляма от своите групови конотации. Освен това индивидуалният избор и съзнателното убеждение придобиват превес, докато религията се разглежда по-скоро като общностна референтна рамка, чрез която младите членове на тази конфесионална група се опитват да получат място в холандското общество. За по-младите поколения субективното религиозно усещане изключва религиозно участие. Много от холандските тийнейджъри от ислямски произход възприемат себе си като членове на конфесионалната общност, но участието им в конкретните религиозни практики е значително по-слабо застъпено, отколкото при техните родители.
Политическо участие
След изборите през 2003 г. в Долната камара на парламента влизат десет члена на холандското мюсюлманско малцинство. Тази конфесионална група излъчва свои представители на различни политически нива. Необходимо е да се отбележи, че докато политическата активност на турските имигранти е тъждествена и дори по-голяма от тази на холандците, то тази на мароканците е далеч по-ниска. Турците в кралството също така изпитват повече доверие към политическите институции в сравнение с това на мароканците. Подобно положение е реалност вследствие на факта, че турците имат повече натрупан социален опит в своята родина в сравнение с този на останалите етнически общности. Може би превръщат в инстинкт зад граница и задължителното гласуване в своята родина, Турция за разлика от Мароко, в което участие в избирателния процес е по желание. Това е предпоставка и стимул за засилено политическо сътрудничество и лоялност към държавните институции. Пряка последица от тази ситуация е фактът, че турските имигранти развиват силно чувство на социална и колективна солидарност помежду си. Така те създават много повече организации в сравнение с тези, формирани от техните марокански колеги.
Датата 31 октомври 2008 г. отбелязва нов етап в присъствието на мюсюлманите на холандската политическа сцена. Мароканецът с двойно гражданство Ахмед Абуталеб е назначен за кмет на Ротердам. Събитието се приветства от местните медии и политически кръгове като важна повратна точка за Кралство Нидерландия, чието общество все още е достатъчно силно афектирано от убийството на режисьора Тео ван Гог и антиислямските и антиимигрантските настроения в страната остават силни. Абуталеб е активист на Работническата партия. Ротердам е един от първите големи европейски градове, чиято управа назначава за свой кмет първия имигрант от мюсюлмански произход и чужденец - член на Работническата партия.
Абуталеб е роден в Бени Седи, Мароко в семейството на имам. На 14 годишна възраст се заселва в Холандия, където учи и завършва специалността телекомуникации. Дипломира се като бакалавър по инженерни науки. След завършването си работи в телевизията и радиото, а след това се премества в Министерство на социалните грижи, здравеопазването и културните въпроси (МСГЗКВ). Там заема поста на завеждащ информационния отдел на Социалноикономическия съвет в състава на правителството, ръководено от Ян Петер Балкененде. Едновременно с това Абуталеб е и ръководител на комуникациите към Холандският статистически център. Ръководи центъра „Форум” за мултикултурно развитие в Амстердам. Непосредствено преди да заеме кметския стол холандският мароканец заема високия пост на държавен секретар в МСГЗКВ.
Издигането в областната управа на Абуталеб не мина и без обструкции. То бе силно критикувано от представителите на десните политически партии.7 В същото време неговите съпартийци от левия спектър категорично застанаха зад него и неговите професионални качества.8
Политическата дейност на холандската феминистка от сомалийски произход Аян Хирси Али е от особено значение за местната ислямска общност. Въпросната личност е известна като полемичен автор и критик на исляма. От януари 2003 г. до май 2006 г. Хирси Али е член на Втората камара на холандският парламент – Генералните щати на Холандия от Народната партия за свободата и демокрацията. Разгорелият се спор около нейното гражданство индиректно доведе до падането на втория кабинет на Ян Балкененде.
Политически партии
В кралство Нидерландия се създават някои специфични имигрантски политически движения. Такива са Арабска европейска лига (АЕЛ) и Мюсюлманската демократична партия (МДП). АЕЛ е основана през 1993 г. в Антверпен от ливанският белгиец Диаб Абу Джахра. Основните цели на политическия субект са защитата на интересите на арабските и ислямските имигрантски общности в Европа, подобряването на социалноикономическото им положение и изграждането на позитивни отношения с представителите на мнозинството, основани на взаимно уважение и толерантност.9 АЕЛ може да се разглежда и като своеобразно мюсюлманско националистическо движение, тъй като основната й цел е цялостната еманципация на мюсюлманите, изключвайки от своите редове немюсюлманите. Създаването на МДП е по инициатива на ръководството на АЕЛ. Идеята е втората формация да стане изразител на едно по-прагматично политическо поведение в холандското общество на базата на общи ценности и виждания. През 2006 г. лидерите на МДП планират участието на партията на местните избори в четирите големи холандски града. Това обаче не се получава по редица причини от обективно и най-вече субективно естество. След този крах МДП има все по-затихваща роля и значение сред холандските мюсюлмански имигранти.
Религиозен култ
Първоначално местните мюсюлмани са принудени да се събират в жилищни и търговски помещения, за да задоволяват техните култови нужди. С течение на времето те създават своите сдружения, асоциации и фондации, на основата на които се появяват и първите джамии. През 1970 г. религиозните храмове са едва осем, а понастоящем функционират около 500 джамии. Мюсюлманските организации осъществяват дейността си предимно в религиозните храмове като се опитват да задоволят основните култови нужди на своите членове, осигурявайки им молитвени помещения за провеждането на различни церемонии и мероприятия. В ранните етапи на контактуването на холандското правителство с мюсюлманските неправителствени субекти разговорите между двете страни се ограничават до разискване на въпросите, свързани с извършването на основните религиозни ритуали или с осигуряване на финансова подкрепа на местата за поклонение.
През 80-те години на ХХ век дейността на религиозните храмове се активизира и джамиите получават значимо място в холандското гражданско общество. Това става поради промяна на действащото законодателство и разширяването на религиозните свободи. От този период ислямското вероизповедание получава правото да кандидатства за получаването на общински субсидии.
Мюсюлмански организации
Първите организации на холандската ислямска общност реализират дейността си в рамките на вече съществуващите джамии. Първоначално те полагат усилия да задоволят основните нужди на новопристигналите имигранти. Впоследствие въпросните неправителствени субекти разширяват дейността си, включвайки занимания като уроци по Коран за деца, подготовка по арабски език, извънучебни ангажименти за деца и други.
Сред холандската мюсюлманска общност турските организации доминират сред всички останали. Причина за това е тясното сътрудничество с турската Дирекция по вероизповеданията. Освен това сред местните турски организации упражняват влияние и сектантски формации като „Мили Гуруш” и „Сюлейманджълар”, които в самата Турция са забранени или имат полузаконен статут. Целите, които организациите си поставят, са предимно свързани с привличането на жените и младежите към религиозната практика. Отделен въпрос е дали по този начин те ги предпазват от идеите на радикалния ислям, каквото претендират, че правят.
Много важен за местната ислямска общност е въпросът с обучението на действащите в страната свещенослужители. Постоянният приток на чужди имами, които не са запознати с холандското общество и със специфичните нужди на мюсюлманите в кралството, се приема от холандските политическите среди като сериозен проблем. Фактът, че младите мюсюлмани все по-често се откъсват от джамиите, създава реалната възможност за приобщаването им към радикалните варианти на исляма като тези на салафитоджихадизма.
Понастоящем две мюсюлмански организации са официално признати от държавата. Става въпрос за „Contactorgaan Moslems en de Overheid” (CMO) и „Contact Groep Islam” (CGI). Първата има около 500 хиляди члена, които са предимно сунити. Тя включва Съюза на мароканските джамии и Суринамска световна ислямска мисия.10 Втората формация наброява около 115 хиляди члена.11 Нейният вътрешноконфесионален състав е по-разнообразен, а именно - алевии, ахмадити, сунити и шиити. Двата неправителствени субекта получават държавно финансиране и провеждат редовни срещи с представители на властите. С тях те обсъждат проблемите на интеграцията на мюсюлманите в холандското общество, но не винаги двете страни успяват да достигнат до консенсус. 12
Правителството на Кралство Нидерландия се стреми да подържа активен диалог с мюсюлманските организации като им отрежда водещо място в усилията за подобряване на интеграционната политика. Самите конфесионални формации обаче са твърде структурно разпокъсани и изпълнени с вътрешни противоречия, за да се превърнат в сериозен фактор в холандският политически живот.
Сигурност и отношения с държавата
В началото на 90-те години на ХХ век са приети редица законодателни мерки, чрез които се цели гарантирането на нормални ислямски религиозни практики и ритуали в страната. Нидерландските депутати направиха необходимото за реализацията на погребални практики в рамките на ислямските традиции.
Холандските власти открито заявиха интереса си към развитието и поддържането на добри отношения с мюсюлманските организации, предлагайки им възможността за сътрудничество по основни въпроси и постигане на съгласие чрез засилен диалог, особено по отношение въпросите на интеграционната политика и борбата срещу радикализма.
По примера на останалите европейски страни официалната политика в кралството е насочена към насърчаване на мюсюлманските организации да формират свои представителни органи, с които активно да си сътрудничи държавата. Въпреки това, формациите на това конфесионално малцинство не съставляват едно единно цяло, а са раздирани от вътрешни разногласия по редица етнически и религиозни въпроси. Подобно обстановка е сериозно препятствие за претенциите за някаква легитимност на отделните субекти в диалога им с държавата.
Ислямофобия
След 11-ти септември 2001 г. за исляма в Холандия се заговори с много негативни краски. Понятието „мюсюлмани” започна да предизвиква отрицателни асоциации в европейското обществено мнение. Тази негативна вълна не подмина и страната на лалетата, в която се отчита увеличаване на случаите на вандализъм и на актовете на агресия срещу мюсюлманите и ислямските символи. Убийството на режисьора Тео ван Гог през ноември 2004 г. допринесе за засилването на тази тенденция. Името му нашумява във връзка с филма му „Покорство”, който силно разгневи мюсюлманската общественост в Холандия. Извършителят на акта Мохамед Буйери, е бил част от радикална младежка мюсюлманска организация, т.нар. „Hofstadgroup”. В бележка прикрепена към трупа на ван Гог се отправя смъртна заплаха към Аян Хирси Али, която е авторка на сценария за филма.
Буйери е роден през 1978 г. в Амстердам, израства в Холандия и посещава светски училища. Холандската общественост остава потресена от факта, че човек израснал сред либералните устои на Кралството, се превръща в религиозен фанатик, способен на подобно жестоко убийство. Буйери получава доживотна присъда.
През периода 2004-2005 г. антитерористичните органи арестуват четиринадесет от членовете на организацията „Hofstadgroup”. Преобладаващата част от тях са обвинени и осъдени за принадлежност към престъпна терористична организация, която е планирала нападение срещу холандски политици. Случилото се стана обект на множество дискусии за естеството на исляма, имиграцията и характера на интеграционната политика в страната.
Личността крайнодестният холандски депутат Геерт Вилдерс, нашумя с филма му „Фитна”, който бе възприет от обществеността като антиислямска пропаганда, поради естеството на съдържанието си. В резултат на филма водената от него националистка „Партия за свободата”, значително увеличава влиянието си сред холандското население. Непосредствено след появата на 17-минутният филм, десетки разгневени демонстранти протестират пред холандското посолство в Джакарта, а Иран официално възразява срещу филма пред холандският посланик. Някой анализатори сравниха филма по значение с карикатурите на пророка Мохамед, които бяха публикувани в датският вестник Йоланд Постен.
Вилдерс стартира своята кариера в сферата на социалното и здравното осигуряване. В политиката навлиза през 1997 г., когато бива избран за общински съветник, а на следващата година става депутат от Либералната партия. През 2002 г. я напуска, тъй като либералите подкрепят присъединяването на Турция към Европейският съюз. На тазгодишните европейски избори неговата ултрадясна „Партия на свободата” се класира втора и получава 4 от 25-те холандски места в Европарламента.
Като своеобразна кулминация на антиислямските настроения в Нидерландия може да се разглежда подпалването на мюсюлманско начално училище в Уден през декември 2004 г. Този вандалски акт накара местните политици открито да се противопоставят на атаките срещу мюсюлманските имигранти. В анкета, проведена от холандският вестник „де Фолкскрант” ясно проличават настроенията на холандската общественост към ислямската религия и нейните последователи. Около 68% от респондентите се чувстват застрашени от имигрантите или от мюсюлманските младежи, 53% се боят от терористични атаки от холандските мюсюлмани, а 47% се опасяват, че ще трябва да живеят според ислямските правила в Холандия.13
Дискусиите за естеството и темповете на интеграцията на имигрантите в кралството особено се активизираха през последните години. В най-общи линии изразените мнения за мултиетническото и мултикултурното общество са предимно отрицателни. Подобно твърдение е силно подчертано спрямо мюсюлманите. С убийството на Тео ван Гог общественото и медийно внимание се фокусира върху въпроса за радикализирането на младите холандски мюсюлмани. Преди това трагично събитие политиците споделяха мнението, че младите последователи на тази религия ще успеят да се интегрират по-добре в светската държава и ще търсят по-умерени форми на изповядване на ислямската религия от техните родители. След престъплението срещу режисьора това схващане се промени драстично.
Интеграционна политика
Холандската политика по въпросите на интеграцията на малцинствата претърпя значително развитие през последните години след като за дълъг период от време беше обект на сериозни критики. Някои експерти отстояват тезата, че степента на социално-икономическата, географската и културната сегрегация в държавата е значима. Между 2002 г. и 2006 г. властите на кралството започнаха да прилагат по-рестриктивна политика спрямо имигрантите, което затрудни интегрирането на новопристигналите имигранти в местното общество.
От 1953 г. Холандия прилага принципа ius soli. Според него лицата, родени на националната територия от родители, които не са родени в кралството автоматично получават холандско поданство. Този принцип се потвърждава през 1984 г. когато на второто поколение имигранти им е дадена възможността да получат поданство чрез обикновена декларация. Всеки чужденец, роден в Нидерландия на възраст между 18 и 25 години може да придобие холандско гражданство, следвайки административни процедури. В същото време процедурата по натурализацията претърпява модификация, целяща подобряване ефективността й. Новите имигранти се задължават да посещават курсове за изучаването на холандски език, курсове за запознаване с нравите, обичаите и традициите на холандското общество и да присъстват на сесиите за ориентиране в офертите на трудовия пазар.
В Кралство Нидерландия тече активна дискусия за имигрантите и културното многообразие, която понякога става причина за избухването на силни антиислямски чувства сред обществеността. През 90-те години на ХХ век холандската политика е насочена предимно към културната асимилация на новопристигналите имигранти. Според някои специалисти тя може да бъде определена като твърде неефективна и нецелесъобразна мярка. Дихотомията на утвърждаването на либералната западна ценностна система и категоричното противопоставяне на ислямските традиции доминира в поведението на местния интелектуален и политически елит. Политици като Марко Пастор, Герт Уилдърс и Херман Филипс възприемат исляма като сериозна заплаха за секуларната държава. През 2006 г. холандският кабинет подкрепи предложението на министъра на имиграционните въпроси Рита Фердонк да се забрани на мюсюлманките да носят фередже на обществени места. Правителството излезе със становището, че по този начин се нарушава обществения ред и безопасността на гражданите. През 2007 г. тази забрана беше отменена от следващото правителство, поради факта, че само около 150 жени в Холандия носят фередже.14 Според доклад на същата институция от 2005 г. съществуват белези на директна и индиректна дискриминация срещу мюсюлманите на работният пазар. Първата форма се чувства в естеството на взаимоотношенията на работното място, докато вторият вид трудова сегрегация се проявява предимно в правилата, процедурите и начина на възнаграждение. Имигрантите от ислямски произход се сблъскват с дискриминация на културна основа особено по време на процеса на наемане, тъй като работодателите често прилагат двойни стандарти при извършването на тази дейност.
За мюсюлманското малцинство в Холандия, различието в религиозната принадлежност с мнозинството до голяма степен се припокрива с етническата разграничителна линия между имигранти и местни хора. Ето защо етническата идентичност, като нов вид съчетание между религия и религиозна принадлежност, може да получи ново значение за имигрантите и техните поколения. Преформулирането на естеството на мюсюлманската идентичност в контекста на миграцията може да се разглежда като форма на „религиозен етнос” когато етническата принадлежност не е обвързана с конкретното вероизповедание.
1 http://www.cbs.nl/en-GB/menu/themas/bevolking/
publicaties/artikelen/archief/2007/2007-2278-wm.htm
3 National activity report the Netherlands anti-discrimination
and diversity training Art.1, Association against discrimination
4 http://www.orientbg.info/svetska_hronika/nagrada_zabr.html
5 http://www.eumap.org/topics/minority/reports/
eumuslims/background_reports/download/netherlands/netherlands.pdf
6 http://www.minocw.nl/documenten/eurydice_2006_en.pdf
7 http://www.expatica.com/nl/news/local_news/
Wilders-slams-appointment-of-Moroccan-mayor.html
8 http://www.eurotopics.net/en/presseschau/
archiv/aehnliche/archiv_article/ARTICLE37988-A-Moroccan-mayor-for-Rotterdam
9 Dirk Jacobs, “Arab European League: The Rapid Rise of a Radical
Immigrant Movement”, Journal of Muslim Minority Affairs, 2005.
10 http://www.euromuslim.net/index.php/islam-in-europe/
country-profile/profile-of-the-netherlands/
11 http://law.wustl.edu/wugslr/issues/volume5_2/p451Tom.pdf
12 http://law.wustl.edu/wugslr/issues/volume5_2/p451Tom.pdf
13 http://www.volkskrant.nl/binnenland/article182404.ece/
Griezelen_uit_onbegrip
14 http://www.dutchnews.nl/news/archives/2007/03/
no_burqa_ban_in_the_netherland.php
ориентбг.инфо
+2009.png)
Публикации
