Нахид Кешаварз казва, че две седмици в ирански затвор не са я отказали от желанието й да помогне на инициативата за събиране на един милион подписа в подкрепа на петиция, настояваща за повече права за жените. И ако не друго, то поне е разбрала, че каузата си заслужава борбата.
Кешаварз е една от десетките жени, които са задържани през 2006 г., когато започна кампанията. Повечето са освободени до няколко дни или седмици. “На никой не му се влиза в затвора.
Но ако трябва да платим някаква цена, ще го направим, подобно на жените по целия свят”, заявява 34-годишната иранка. Тя беше задържана по обвинения, свързани със сигурността, след като събирала подписи в Техеран.
“За мен това е ежедневие”, казва Кешаварз, чийто розов шал e в съответствие със законите в ислямската република, според които жените трябва да покриват главите си на обществени места. Тя събира подписи в автобусите, когато излиза да пазарува или да се забавлява.
Арестували я през април, докато събирала подписи в парка “Лале” в столицата. Някои oт 25-те жени, с които лежала в затвора, били обвинени за убийство на съпрузите си. “Омъжили се твърде млади, живели в ужасни условия, били малтретирани, никоя от тях не е имала криминално минало.” Разговорът се води на една благотворителна разпродажба на картини, нарисувани от други жени. Тя е спонсорирана от активистки, които искат да съберат средства за подпомагане на жени, хвърлени в затвора по различни обвинения. Една от картините изобразява жена с прерязано гърло. На друга има окървавен нож, а трета показва заключени с белезници вдигнати ръце със свити юмруци.
По думите на западни дипломати и правозащитни организации, задържането на активистки е елемент от по-мащабни мерки срещу инакомислието. Действията на органите на реда са отговор на натиска, упражняван от Запада заради иранската ядрена програма.
През този месец върховният водач на Иран аятолах Али Хаменей заяви, че Западът използва негативната пропаганда за правата на жените в Иран като средство за политически натиск върху страната, чиято ядрена програма според Вашингтон е насочена към разработването на бомби. Според Техеран обаче тя е предназначена за производство на електричество.
Откакто Махмуд Ахмадинеджад стана президент през 2005 г., като обеща да възроди ценностите на ислямската революция, иранските власти започнаха да преследват “неморалното поведение”, включително неспазването на строгите ислямски правила за облеклото от страна на жените. Според активистките в центъра на кампанията им не е облеклото, въпреки че за външните наблюдатели консервативните правила за дрехите са символична и видима пречка пред равенството. Основната тревога на жените, подкрепяни от носителката на Нобелова награда за мир Ширин Ебади, е институционализираната дискриминация, както те я наричат, която ги превръща в “граждани втора ръка”, когато става дума за развод, наследяване, попечителство над децата и други въпроси. Иранските власти отхвърлят тези обвинения, като казват, че страната следва ислямското право шериат.
Според духовници в Иран жените са по-добре защитени, отколкото в западния свят, където към тях се отнасят като към сексуални обекти. “Жените в западните страни са използвани като стоки”, заяви аятолах Махди Хадави, висш духовник от иранския свещен град Ком. “Отношението към тях в обществото не е добро.” Според него жените в Иран могат свободно да изразяват мнението си, дори в случай че той и други хора не са съгласни с някои от възгледите им.
За активистите обаче тази свобода е под въпрос. Участничка в “кампанията за един милион подписа”, пожелала да остане анонимна, каза, че във връзка с кампанията са били задържани временно около 40 души. “Поставени сме под засилен натиск, заяви тя. Правата на жените се натъкват на голяма съпротива.”
Една от задържаните е Джелве Джавахери. Тя е лежала в затвора “Евин” в Техеран за един месец по обвинение в разпространяване на пропаганда срещу ислямската система. В началото на януари е била освободена под гаранция заедно с друга активистка за правата на жените - Мариям Хосеинха. Базирана в САЩ правозащитна организация каза през декември, че обвиненията срещу двете жени са политически мотивирани. “Преследването на защитнички на правата на жените от страна на иранското правителство едва ли ще приключи в близко бъдеще”, заяви Сара Лий Уистън, директор за Близкия изток в “Хюмън райтс уоч”.
Въпреки че по закон жените имат право да заемат повечето длъжности, Иран остава доминиран от мъжете. През последните години жени постъпват на работа в полицията и пожарната, има и жени депутати, но не могат да се кандидатират за президент или да станат съдии. Защитничките на правата на жените казват, че за жените е трудно да получат развод. Те критикуват законите за наследство като несправедливи; това се вижда от факта, че в съда свидетелските показания на две жени се равняват на тeзи на един мъж.
Активистите на кампанията посочват някои положителни промени в обществото - напоследък повечето студенти в университетите са жени. Същевременно обаче според тях едно предложение, внесено наскоро в парламента, ще направи по-лесно за мъжете да си вземат втора съпруга. “Статутът на жените се е променил значително в положителен смисъл”, казва Сара Логмани. “Проблемът е в закона.” Участничките в кампанията отказаха да разкрият броя на събраните досега подписи, но твърдят, че посланието се разпространява въпреки слабото отразяване от иранските медии. “Кампанията изкара този въпрос на светло”, заяви Сусан Тахмасеби. “Баби, майки и дъщери работят за каузата рамо до рамо.” Много хора обаче все още не знаят за петицията. “Въобще не съм чувал за нея. За какво става въпрос?”, заяви 23-годишният студент Ясаман. Кешаварз е непреклонна: “Според мен затворът беше знак за справедливостта на нашата кауза”, заяви тя. “Не, той не ме е спрял, нито ме е изплашил.”
e-vestnik*bg,18 Януари 2008/БТА
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар