ИЛКА КАТРЕВА
Църквата "Рождество Богородично" в кв. "Акациите" на Белослав е построена със средства на съкварталците на място, осветено преди много години за градежа. Всяка тухла и греда е минала през ръцете на строителния техник Георги Томов (вляво), чието име е записано със златни букви в летописа на храма.
„Събрали се вкъщи жените, плетат, говорят си и въртят-сучат, подхващат приказка, че в нашия квартал „Акациите" сме като забравени и от Бога, и от царя. Нямаме си черква, нямаме си гробища. В сегашното погребват хора и от квартала, и дори от съседното село Страшимирово." Така бай Георги Томов започва разказа си как се строи в днешно време черква, ама толкова се вълнува, че на моменти сълзи замъгляват очите му.
И докато плетели жените и си хортували, се родила идеята да се построи църква. "Нали знаете, че Белослав, или Гебедже, както го наричаме постарому, е поникнало на двата бряга на езерото. Долу в ниското е голямата църква, а тук - на високото - нашата", с гордост заявява бай Георги.
"Открихме я преди три години, умувахме за името и. Някои искаха да я кръстим на свети Георги, но накрая взехме решение да е „Рождество Богородично", усмихва се Томов. И в името си има история, ама тя е дълга. „Всичко започна с иконата на света Богородица с младенеца, която се предава в нашия род на най-големия син. Иконата е на 600 години и е чудотворна, ако искате ми вярвайте. Тя предупреждава белославци за нещастията, които могат да ги споходят, а заради чудесата є у дома са идвали всякакви хора от околността да търсят помощ", вече съвсем сериозен продължава разказа си той.
Георги Томов е строителен техник. И ако зад всеки успял мъж стои една жена - като неговата леля Еленка, то и зад всяка успяла идея стои я неволята, я енергията на много хора.
Дори и купелът за кръщенията в черквата е дар от добри християни.
След решението, взето на плетки и приказки, за нула време жените разделят махалата на пет части и всяка хуква да търси пари от съкварталците за мечтаната черква. „Всеки месец като десятници обикаляхме къщите и събирахме пари", казва ковчежничката Станка Миронска и показва тетрадчиците, където всеки давал лепта за черквата според джоба си. Отчетните "документи" на леля Станка могат да се сравнят само с тефтерчето на Апостола. „И на сън да ме бутнат, до стотинка знам кой колко е дал и къде са вложени. Дали в цимент, дали в тухли и керемиди", уверява жената, държейки няколкото ученически тетрадки, разграфени и надписани, а срещу всяко име стои дадената за народното дела сума. Месец по месец, година по година.
Така събират 9146, 69 лева. 1000 от тях за святото дело дава кметът на Белослав Емил Дичев. „Момчето помага и ако не беше той, не знам дали щяхме да успеем", подкрепя жена си и Йордан Миронски, изобретател по професия и романтик по душа. "За откриването на черквата написа стихотворение, което сега стои на видно място до дверите на построеното", споделя леля Станка.
От събрана сума купуват материали за 8180,74 лева. Оттам нататък бай Георги си знаел работата. Няма делник, няма празник. От програмата за заетост му отпуснали една бройка, и то жена. „Ама мъжко момиче излезе Тодорка Липчева, хвали я Георги Томов.- Дай тесла, дай вар, дай греда, беше ми дясната ръка и работата не є се опря."
Преди градежа обаче община Белослав отредила парцел. "Беше на най-високо място, разказва леля Еленка. - Отиваме, гледаме го и вкъщи, викам на мъжа ми: „Георги, тук не искам да бъде черквата! Няма да е тук!" Леля Еленка е хвърлила око на терен, който се намира в административния център на кварталчето. Докато умуват дали да почнат на отредения парцел, възрастен мъж в махалата разказва, че знае от дядо си, че терен за църква е отреден още отпреди 1944 г. на мястото, което Елена Петкова иска. Нещо повече - още навремето земята за бъдещата черква била осветена. Пак тръгват по кметството, пак молби и накрая кметът отсича, че черквата на кв. „Акациите" ще е точно там, дето някога са я освещавали.
"Как се строи обаче черква с 9000 лева?", пита риторично Станка Миронска. Викнат Георги Томов да поправи някъде покрив или комин, пък той им казва: „Не ща парите! Ще отидете при Станка и там ще платите!" "Построи сградата, проектира я и стотинка не е взел за труда си", хвали го като истински християнин Миронска. - Докато кажем „Боже, няма пари!" и нещо става и всичко се подрежда." Така 2 тона цимент за градежа даряват от „Девня - цимент", от ТЕЦ "Варна" пък дават един камион вата за покрива. Кметът Дичев урежда теренът от 1 дка да се дари също на черквата. "Даже и купела за кръщения ни дариха", не може да се нахвали с човешката доброта леля Станка. - Децата ни и те се запалиха покрай нас." Синът на семейство Томови - Петко, купува гранитогреса за църквата, другият им син пък осигурява полилеите, плюс лептата по 50 - 100 лева месечно. Вместо една цели три камбани даряват за храма също добри хора - майстори.
Главната ковчежничка на строежа Станка Миронска показва тетрадчиците, в които съвестно е записвала до стотинка кой каква сума е дал за святото дело.
Решават да осветят храма на 8 септември, когато е Рождеството на Богородица. „Сън не ме хваща, как ще мине големият ден, до който стигнахме с божия воля. Лягам и сънувам Богородица, цялата в черни дрехи. След два дни ще ви дойда на гости, казва ми тя насън", разкрива пророческото видение леля Станка. Покрай градежа є пуснали име, че е стисната. "Ами, че как иначе - всяка стотинка се дава с мислене, иначе нямаше да стигнат парите", оправдава се тя.
И така на 8 септември 2005 г. инициаторите за градежа - семейство Еленка и Георги Томови и Станка и Йордан Миронски, посрещат първите гости в храма, осветен лично от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Сега целият живот в малкия белославски квартал се върти в черквата - и за хубаво, и за лошо, и за кръщения, и за погребения. Новият храм се е превърнал във втори дом, винаги отворен за всеки с вяра в сърцето.
„А бе, вие луди ли сте, бе, ние черква с 9000 лева построихме, вие искате 50 000 лева за светиите!" - хванах се за главата и се чудя какво да правим", казва Станка Миронска. И продължава: "Сещам се, че щерка ми има познат художник. Вика ми:" Мамо, само Василий Похомов ще изрисува черквата!".
Срещат се с живописеца, когото благославят за доброто сърце и моженето. Василий купува материалите и за шест месеца художникът с руска кръв изрисува черквата по каноните на източното православие. Съкварталка изплита на една кука ковьорче с надпис „Бог да ни благослови!", други даряват килима, местен дърводелец пък - цялата дограма заедно с портата на храма „Рождество Богородично" в белославския квартал „Акациите".
Чудотворната икона на Богородица с младенеца, собственост на Георги Томов, предупреждава белославци за нещастията. Тя се предава от баща на син вече 600 години.
"Бях малко момче. Влизам в стаята, където баща ми държеше иконата на света Богородица с младенеца. И изведнъж от нея започва да излизат огън и искри, а пламъците пълзят към лицето ми, но не ме парят. След случката баща ми занесе иконата в Бачковския манастир. Там я датираха, че е на 600 години", разказва Георги Томов. Леля Еленка пък подхваща друга история. „Беше 8 ноември 1978 г. Правим посрещане на сина ни от казармата. Изведнъж иконата започва да бучи. Решаваме, че навън на улицата има някаква машина. Хукваме да видим какво става. Улицата празна, ни кола, ни камион. Бученето чува и майка ми. Три часа по-късно се обърна понтонът, дето свързва двата бряга на Белослав. Загинаха десетки." Три години по-късно ясновидка им казва, че ако са изкъпали иконата, нещастието щяло да подмине. Богородица ви е давала знак, ама не сте го разчели, казала ясновидката. Пак тя предсказала, че се чака и второ премеждие. С иконата ще обиколите Белослав на кръст, за да ви подмине лошото. Така леля Еленка заедно с майка си кръстосали градчето надлъж и шир, за да предпазят хората му от злини и нещастия.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар