„Мухаммед – Милостта за световете“ (Първи том)

 

„Мухаммед – Милостта за световете“ (Първи том)

Кат. номер:FIR019

„Мухаммед – Милостта за световете“ (Първи том) от Мустафа Хайруш е вдъхновяващо и задълбочено изследване на ранната история на исляма и живота на пророка Мухаммед ﷺ. Книгата проследява периода от основаването на Мека до низпославането на откровението, като представя историческите събития в ясен, достъпен и духовно наситен разказ. Подходяща е както за читатели, които правят първи стъпки в темата, така и за търсещи по-дълбоко разбиране на посланието, ценностите и контекста на ислямската цивилизация.

https://tinyurl.com/nhefan4p

Работна среща за подобряване разпространението на изданията на Главно мюфтийство

 

Работна среща за подобряване разпространението на изданията на Главно мюфтийство

На 22 август 2026 г. Джемал Хатип, началник на отдел „Издателство“ към Главно мюфтийство, проведе работна среща със заместник главния мюфтия Мурад Пингов.

По време на срещата бяха обсъдени актуални въпроси, свързани с разпространението и продажбата на изданията на Главно мюфтийство, както и възможностите за подобряване и ускоряване на процеса по достигането им до читателите в страната.

Сред основните теми бяха дейността на новооткритата книжарница „Икрам“ към Главно мюфтийство, развитието на дистрибуторската мрежа и създаването на по-ефективна система за разпространение на печатните издания.

Обсъдени бяха и бъдещи проекти за създаване на електронна книжарница и внедряване на маркетингова програма, чрез която да се улесни разпространението и да се подобри проследяването на наличностите и реализираните издания в страната.

Срещата е част от усилията на Главно мюфтийство за модернизиране на издателската дейност и осигуряване на по-лесен достъп на читателите до неговите издания.

///---Главно мюфтийство - Отдел "Издателство"---///

https://www.facebook.com/groups/769617033165349/posts/27693469303686757

На 24 август израелски въздушен удар по историческата джамия „Абу Салим“ в Дейр ал-Балах, в ценралната част на Газа, нанесе сериозни щети на сградата и разруши голяма част от нея. Кадри от мястото показват отломките паднали по близките улици и върху сергиите на търговските обекти. Както и голям облак гъст черен дим над района.

Аз съм гагаузка

Чета тук коментари за гагаузите — били турци, били такива, били онакива. Аз съм гагаузка. Дори не говоря турски и не го разбирам. Баща ми също не е говорил турски и не го е разбирал, а дядо ми също не е говорил турски и не го е разбирал. Родният ни език е български, защото сме българи.

Някои умишлено искат да изкарат гагаузите турци. Историята съвсем друго показва — гагаузите са българи, приели турски език по време на османското робство. Част от тях са избягали в съседни на България страни — Русия, Украйна, Молдова, Румъния.

Уважавам всички етноси и религии и кой както иска, така да се самоопределя, но едно трябва да ни обединява — граждани сме на България и трябва да останем такива, да защитаваме България, без да се делим на етноси и религии и без да слушаме провокации на политици, на различни организации и разни фракции.

Коментарът е на Петранка Добрева от Добрич, написан под миналата публикация. Важно е да се чуе! Ако има и други гагаузи, призовавам ги да коментират!

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid07NC2PQaQrbsBsAj8y6Y2fP8A2dKWaGGA2MoMn3uXYqAVXCCKBz3EfUHjqjxtGABBl&id=100094184407183

Помаците в Западна Тракия - българи мюсюлмани между историческата памет и държавните политики

Помаците в Западна Тракия - българи мюсюлмани между историческата памет и държавните политики

24.08.2026 - 20:46 Лиценз

BGNES

Признаването на българския корен на помаците не противоречи нито на мюсюлманската им вяра, нито на гръцкото им гражданство.

В планините край Ксанти се води тиха битка - не за граници, а за памет и идентичност. Помаците са българи мюсюлмани - общност с български езиков и исторически корен и с ислямско вероизповедание. Религията не ги превръща автоматично в друг народ, въпреки продължилите десетилетия опити тази връзка да бъде заличена или подменена според политическите интереси на държавите в региона.

Днес в помашките села Кентаврос, Пахни и Димарио, разположени в Родопите край българската граница, животът се променя бързо. Мъжете заминават за Германия и Нидерландия, където работят по няколко месеца в корабостроителниците на Западна Европа. Младите жени учат и търсят бъдещето си в Ксанти, Комотини, Атина или в чужбина. В селата остават предимно деца и възрастни хора.

Зад днешното обезлюдяване стои не само икономическата криза, но и продължителна история на изолация и държавно инженерство над идентичността на местното население.

Според обичайно посочваните оценки в Западна Тракия живеят около 30 000 помаци. Те имат говор, непосредствено свързан с българския език. Това езиково и културно наследство е съхранено въпреки липсата на образование на майчин език и въпреки институционалното му изтласкване.

Историческите документи от началото на XX век ясно разграничават помаците от турското население. Американските учени и участници в работата около Парижката мирна конференция Чарлз Хаскинс и Робърт Лорд ги описват като хора, „вероятно български по произход и език“, но мюсюлмани по религия и светоглед. В същия труд е цитирана българската статистика за Западна Тракия, която включва около 70 000 помаци сред българското население. Авторите правят уговорката, че историческият произход не бива автоматично да бъде отъждествяван с политическата лоялност на всеки отделен човек - важно разграничение, което не променя езиковите и етнографските данни.

Още по-конкретни са данните в статията „Bulgaria and the Aegean“ на Хамилтън Фиш Армстронг, публикувана във Foreign Affairs през 1926 г. В нея е посочено, че преброяването от 1914 г. отчита в Западна Тракия 185 524 българи, сред които 70 015 помаци.

Тези документи показват как западната дипломатическа и етнографска литература е възприемала помаците преди идентичността им да бъде превърната в инструмент на балканското съперничество: като българско по език и произход население, изповядващо исляма.

След като Западна Тракия преминава под гръцка власт, положението се променя. Конвенцията за размяната на население между Гърция и Турция от 1923 г. използва религиозен, а не етнически критерий. Нейният член 2 изключва от размяната „мюсюлманските жители на Западна Тракия“. Така помаци, турци и мюсюлмани роми са поставени под общото наименование „мюсюлманско малцинство“, без да бъдат отчетени техните различни езици и произход. Текстът на конвенцията е недвусмислен - става дума за религиозна категория, а не за признаване на единна народност.

И до днес официална Атина настоява, че малцинството в Тракия е определено единствено по религиозен признак. Това беше повторено и в позиция на гръцкото външно министерство от април 2026 г.. Зад тази формула обаче остава невидим въпросът за българския езиков и исторически корен на помаците.

През различни периоди гръцката политика към тях се променя според отношенията на Атина със София и Анкара. Местни свидетелства разказват как след Втората световна война властите насърчават употребата на турски език, а по-късно започват да подчертават отделна помашка идентичност. Постоянното в тези противоречиви подходи е отдалечаването на общността от нейния български корен.

В продължение на десетилетия помашките села попадат и във военна зона за наблюдение. До 1996 г. жителите трябва да показват специални пропуски, за да влизат и излизат, а придвижването през нощта е ограничено. За работа, шофьорска книжка или преместване се изискват разрешения. Причината е страхът на гръцката държава, че славяноезичните мюсюлмани могат да установят връзки със своите родствени общности от другата страна на българската граница.

Изследователката Марта Авероф определя помаците като „двойно подозрителни“ за тогавашната държавна система - заради мюсюлманската им религия и заради езиковата им близост с България. Нейното теренно проучване показва, че последиците от изолацията продължават да се усещат и днес. Изследването на Европейския център по въпросите на малцинствата описва липсата на инфраструктура, ограничените образователни възможности и усещането за второстепенно гражданство.

„Не ни виждат като нормални хора, а като граждани в по-ниско положение“, казва 20-годишна помакиня, интервюирана от Авероф.

След премахването на бариерите свободата на движение не води автоматично до икономическо развитие. Тютюнопроизводството се срива, работните места остават малко, а мъжете започват масово да заминават в чужбина. В корабостроителниците на Западна Европа те могат да получават около 3000 евро месечно - няколко пъти повече от възможните доходи в района на Ксанти.

Тяхното отсъствие променя и ролята на жените. Те поемат грижата за децата, възрастните хора и семейните финанси. Все повече момичета завършват гимназия, постъпват в университети и се насочват към професии като медицински сестри, адвокати и кинезитерапевти. За много от тях обаче бъдещето вече не е в родното село.

Така помашките селища се оказват изправени пред нова опасност - не физическа бариера, а бавно изчезване. Мъжете заминават, за да работят, младите жени - за да учат и да търсят друг живот, а възрастните остават пазители на езика, песните и традициите.

Признаването на българския корен на помаците не противоречи нито на мюсюлманската им вяра, нито на гръцкото им гражданство. Един човек може да бъде лоялен гражданин на Гърция, да изповядва исляма и едновременно с това да бъде наследник на българска езикова и културна традиция.

Правото на лично самоопределение е неприкосновено. Всеки има право да се назове помак, българин, грък, турчин или да съчетава няколко принадлежности. Но това право не може да служи като оправдание за пренаписване на историята.

Помаците не са изкуствено възникнала „нова нация“. Те са българи мюсюлмани, чието име обозначава регионална и културна общност, преминала през ислямизация, войни, граници и десетилетен политически натиск. Вярата може да бъде различна, гражданството може да се променя, но езикът и историческата памет не могат да бъдат заличени с административна формула. | БГНЕС

---

Материалът е подготвен от отдел „Международни новини“ в БГНЕС

https://tinyurl.com/bhnjz5ny

Обръщение на главния мюфтия д-р Ахмед Хасанов по случай 1501 години от рождението на пратеника Мухаммед (с.а.с.)

Субханаллах… от изоставена църква до оживена джамия, в която се споменава Аллах! 🕌

 

Субханаллах… от изоставена църква до оживена джамия, в която се споменава Аллах!

В трогателна сцена изоставена църква в Съединените щати е превърната в джамия, след като известен американски ютубър я закупил и превърнал в място за молитва и поклонение.

Стените може да се променят и имената да бъдат различни, но най-важното е, че място, което някога е било изоставено, днес посреща вярващи и там се споменава името на Аллах.

Това е красива картина на разпространението на джамиите и присъствието на мюсюлманите в различни краища на света, както и на надеждата, която носи всяка нова стъпка по пътя на вярата.

О, Аллах, изпълвай Твоите домове с покорство и поклонение, напъти онези, които търсят истината, и укрепи мюсюлманите в тяхната вяра.

Rachid Benakka

#islam

#ислям

#ислям_бг

https://www.facebook.com/groups/180257525417770/?multi_permalinks=27785634867786664&hoisted_section_header_type=recently_seen

Главният мюфтия се срещна със съветника по образование в Посолството на Република Турция

Интервю на главния мюфтия д-р Ахмед Хасанов за "24 часа" пред журналиста Георги Милков

София-джамията