Индийските власти разрушиха домовете на 73 мюсюлмански семейства след еднодневно предизвестие

Първото заседание на новия състав на Комисията по фетва в Мюсюлманското изповедание и ново становище на нейните членове.

Документалният филм „NAZA“, който изследва масовите убийства на Израел в Газа, извършвани с помощта на изкуствен интелект, изправи цялата зала на крака в 25-минутни овации по време на филмовия фестивал във Венеция на 10 септември.

„ТЕ ЗНАЯТ, ЧЕ КЪЩАТА Е ПЪЛНА С ДЕЦА“: 24 ДУШИ ОТ ИЗРАЕЛСКАТА СИСТЕМА ПРОГОВОРИХА ЗА МЕХАНИЗМА НА УБИЙСТВАТА В ГАЗА

 

„ТЕ ЗНАЯТ, ЧЕ КЪЩАТА Е ПЪЛНА С ДЕЦА“: 24 ДУШИ ОТ ИЗРАЕЛСКАТА СИСТЕМА ПРОГОВОРИХА ЗА МЕХАНИЗМА НА УБИЙСТВАТА В ГАЗА

Двама израелски режисьори – Рейчъл Сзор и Ювал Абрахам – събират свидетелствата на 24 души от израелските военни и разузнавателни структури, участвали в системата за избор и поразяване на цели в Газа.

Резултатът е документалният филм „NAZA“, продуциран от The Guardian. Филмът не се съсредоточава само върху разрушените квартали, загиналите и семействата на жертвите. Той показва как работи самата система зад въздушните удари – хората пред компютърните екрани, разузнавателните данни, алгоритмите с изкуствен интелект и поредицата от решения, които в крайна сметка завършват с пускането на бомба.

Именно разказите на хората отвътре правят разкритията толкова смразяващи.

„АЗ СЪМ САМО МАЛКО ЗЪБНО КОЛЕЛЦЕ“

Анонимни служители разказват пред създателите на филма за собственото си участие в системата.

Един казва:

„Моята роля е техническа.“

Друг обяснява:

„Аз съм просто едно малко зъбно колелце.“

Но тези „малки зъбни колелца“ са част от огромна система, чрез която домовете на хора в Газа могат да бъдат набелязвани за въздушни удари от разстояние.

Някои от свидетелите разказват, че са участвали в разработването на инструменти с изкуствен интелект, които обработват телефонни сигнали и други данни и посочват жилищни сгради като потенциални цели.

Хората, които работят с тези системи, не хвърлят лично бомбите. Много от тях се намират далеч от Газа и работят пред компютърни екрани в Тел Авив.

Системата открива потенциална цел. Разузнавателните служители обработват информацията. Целта се одобрява. След това дрон или самолет нанася удара.

Филмът показва как отговорността се разпределя между толкова много отделни звена, че всеки участник може да възприема себе си само като малка част от процеса.

„ТЕ ЗНАЯТ, ЧЕ ВЪТРЕ ИМА ДЕЦА“

Едно от най-тежките разкрития идва от Ювал Абрахам.

По думите му разузнавателните служители често разполагат с изключително подробна информация за хората, които се намират в набелязаните за удар домове.

„Те слушат телефоните. Те знаят, че къщата, която бомбардират, е пълна с деца. Те могат да чуят плача на бебета. И въпреки това нареждат още един удар.“

Абрахам казва още:

„Разбира се, по-лесно е да убиваш хора, когато го правиш през екран.“

Това е един от най-тежките въпроси, които поставя NAZA: какво се случва, когато хората, участващи в избора на дадена цел, предварително разполагат с информация, че в сградата има цивилни и деца, но ударът въпреки това е разрешен.

NAZA: КОЛКО ЦИВИЛНИ МОГАТ ДА БЪДАТ УБИТИ ПРИ ЕДИН ВЪЗДУШЕН УДАР

Според филма NAZA е съкращение, използвано от разузнавателните служби за прогнозния брой цивилни, които се очаква да загинат при дадена атака.

На военен език тези жертви се определят като „съпътстващи щети“.

Но зад този технически термин стоят човешки същества.

Един от източниците във филма твърди, че в определен случай е било дадено разрешение да бъдат убити до 500 цивилни при атака срещу един член на Хамас.

Това е едно от най-тежките твърдения, направени във филма.

„БЕЗУМНО ЗАБАВЛЕНИЕ“

Не по-малко смущаващи са разказите за отношението на някои от хората, участвали в системата.

Един войник си спомня „безумното забавление“ от планирането на въздушни удари.

А според Абрахам не всички свидетели са решили да говорят, защото изпитват вина или срам.

Точно обратното.

„Някои хора говорят, защото изпитват обратното на срам. Те изпитват гордост от постиженията и експертизата си.“

Това са хора, работещи в чувствителни и секретни подразделения, които рядко могат да разказват на някого какво всъщност правят. Според Абрахам именно интересът на режисьорите към работата им понякога ги кара да говорят открито.

„ВСЕ ОЩЕ ВИЖДАМ НАЦИСТИТЕ КАТО ЗЛО. НО КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА МЕН?“

Един от най-тежките моменти във филма идва от войник, който си спомня как като дете е посещавал места, свързани с Холокоста.

Тогава се питал как германците са могли да участват в подобни престъпления.

Сега, след собственото си участие в системата, той задава въпроса:

„Все още виждам нацистите като зло. Но какво означава това за мен?“

СИСТЕМА, В КОЯТО ОТГОВОРНОСТТА СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ МЕЖДУ МНОГО ХОРА

Една от най-силните теми в NAZA е начинът, по който отговорността се разделя между множество хора.

Един събира информация.

Друг разработва или използва алгоритъма.

Трети анализира целта.

Друг я одобрява.

Накрая някой друг нанася удара.

Така човекът в началото на веригата може да каже: „Аз само обработвах данни.“

Човекът по средата: „Аз само изпълнявах заповед.“

А човекът, който е разработвал технологията: „Моята роля беше техническа.“

И точно тази раздробена отговорност е в центъра на филма – система, в която хиляди решения могат да доведат до смърт, докато всеки отделен участник продължава да се възприема като „малко зъбно колелце“.

„НЕ ЗНАМ ЗА НИТО ЕДИН, КОЙТО ДА Е ОТКАЗАЛ“

Ювал Абрахам признава, че един въпрос продължава да го преследва: защо толкова много хора са участвали и защо толкова малко са отказали.

Той казва:

„Не знам за нито един, който в реално време да е отказал да го направи.“

Според него именно това разкрива нещо много по-дълбоко от действията на отделните военни или разузнавателни служители.

„Когато хората говорят за геноцид, те често говорят за него като за нещо, което се разпространява в обществото – една обща атмосфера, която нормализира смъртта. Когато всички останали го правят, е по-лесно да не задаваш въпроси.“

И това може би е най-смразяващото послание на NAZA.

Не става дума само за човека, който пуска бомбата.

Става дума за цяла система от хора, технологии и решения – от събирането на данните и определянето на целта до окончателния въздушен удар.

Система, в която хората могат да знаят, че зад стените има семейства, да чуват плача на бебета и въпреки това процесът да продължи.

След премиерата си на кинофестивала във Венеция „NAZA“ е посрещнат с 25-минутни овации.

А заглавието на материала на The Guardian обобщава най-тежкото разкритие на филма само с едно изречение:

„Те знаят, че къщата, която бомбардират, е пълна с деца.“— с/ъс С. Саня Вълева.

https://shorturl.at/2lI7b

 

https://www.pexels.com/

„Ислямът не е само за арабите, не е само за чернокожите, не е само за белите… Ислямът е религия за всички хора!“ 🌍☝️

В силно послание американски мюсюлманин отговаря на всеки, който се опитва да свързва исляма с определен цвят, раса или култура, като обяснява, че има голяма разлика между религията, културата и обичаите.

🗣️ Той казва:
Ислямът няма цвят, няма определена раса и не принадлежи на един народ за сметка на друг.

Това, че един мюсюлманин се облича по различен начин, говори на различен език или има различни обичаи, не означава, че е далеч от исляма.

Културата е едно, а ислямът е друго.

Арабите имат своя култура, африканците имат своя култура, азиатците имат своите култури, а всеки народ има своите обичаи и традиции… Но ислямът обединява всички под едно знаме.

Аллах казва:
﴿О, хора! Ние ви създадохме от един мъж и една жена и ви направихме народи и племена, за да се опознавате. Най-почитаният от вас пред Аллах е най-богобоязливият.﴾
[Ал-Худжурат: 13]

И Пратеникът ﷺ казва:
„Няма превъзходство на арабина над неарабина, нито на неарабина над арабина, нито на белия над черния, нито на черния над белия, освен чрез богобоязливостта.“
Затова не превръщай расата си в мярка за исляма и не превръщай своите обичаи в критерий, по който да съдиш другите мюсюлмани.
Гордей се с произхода си и уважавай своята култура, но не я превръщай в религия, която налагаш на другите.

🌍 Ислямът обединява арабина и неарабина, чернокожия и белия, богатия и бедния.
Ислямът е по-голям от цвета на кожата ти, по-голям от расата ти и по-голям от националността ти.

🤲 Една общност, един Господ, една кибла…
А истинското превъзходство пред Аллах е единствено чрез богобоязливостта.

Rachid Benakka

https://shorturl.at/sBbuh

Новоизбраните районни мюфтии участваха в първия Мюфтийски съвет след Регионалните конференции

 

Новоизбраните районни мюфтии участваха в първия Мюфтийски съвет след Регионалните конференции

Районните мюфтии, които бяха избрани след провеждането на Регионални мюсюлмански конференции и утвърждаването им от Висшия мюсюлмански съвет, участваха в първия Мюфтийски съвет след встъпването им в длъжност като титуляри на съответните позциии.

По време на заседанието те обсъдиха с ръководството на Мюсюлманското изповедание подготовката на стратегия за развитието на поверените им Районни мюфтийства през следващите пет години.

Участниците направиха анализ на резултатите от летните Коран курсове и представянето на учениците в тях на Националното състезание по Основни познания за Исляма.

Дневният ред включваше също така отчет на бюджета за първото полугодие на 2026 г.

При щурм в джамията „Ал-Акса“ на 7 септември в окупирания Източен Йерусалим, незаконни израелски заселници извършиха талмудски ритуали и молитви. Групата влиза в комплекса на джамията под охраната на израелските окупационни сили.

Няколко . . .

Джамията „Тугра“ в Гелзенкирхен бе обект на вандалска атака на 6 септември. По сградата са изписани антимюсюлмански и крайнодесни лозунги и символи. Случаят е предаден на властите, които са започнали разследване.

Д-р „Фидалма Оулири“ — професор по биология в Тексас — изучавала положението на човешкото тяло по време на суджуд и била потресена!

Д-р „Фидалма Оулири“ — професор по биология в Тексас — изучавала положението на човешкото тяло по време на суджуд и била потресена!

Тя установила, че суджудът не е просто движение на поклонение, а цялостно изцеление:
Кръвта се насочва обилно към мозъка и го подхранва, синусите се освобождават, натискът върху гръбначния стълб намалява, а натрупаното напрежение и тревожност се освобождават от тялото към земята.
Тогава тя произнесла известната си фраза:
„Мюсюлманин, който се моли, не може да бъде психически болен.“
Сърцето ѝ не намерило друг път, освен да се преклони пред Аллах, и тя произнесла двете свидетелства на вярата (шахада).
Пречист е Онзи, Който е вложил в поклонението спокойствие, в суджуда — изцеление, а в близостта до Него — живот.
Всевишният е казал:
﴿ И се покланяй и се приближавай! ﴾
Хвала на Аллах за благодатта на исляма.

https://shorturl.at/pgoZQ