Разривът между Мароко и Иран

14. 03. 2009

Разривът между Мароко и Иран през призмата на напрежението сунити-шиити

Гасан Насър

Преди една седмица кралство Мароко официално обяви прекъсването на дипломатическите си отношения с Иран. След кратки епистоларни контакти се оформи първоначалното впечатление, че Рабат просто най-емоционално е реагирал на изявленията на бившия председател на иранския парламент Натик Нури, че Бахрейн е бил 14-та провинция на Иран. Реакциите към изявленията на иранския политик в арабския свят бяха крайно негативни, но единствено Мароко предприе радикалната политическа стъпка. Крал Мохамед VІ декларира, че неговата страна е взела „суверенно решение, неповлияно от арабски или чужд, външен източник.”

Подобно развитие на двустранните отношения е в ущърб най-вече на ислямската република, която обвини Рабат в „действия срещу единството на ислямските редици”. Техеран призова кралството „да осъзнае грешката си и да преразгледа решението”.

Кралят на Мароко играе важна роля не само в арабския, но и в ислямския свят. Той официално се титулува „повелител на правоверните” и има религиозна осанка, която в известна степен конкурира тази на краля на Саудитска Арабия. Последният се нарича „служител на двете светини”. Историческото място на мароканската шарифска династия (тя се счита за наследник на великите арабо-мюсюлмански владетели, сред които са и Омаядските халифи, управлявали осем века Испания) отрежда на тамошния монарх ролята на един от стожерите на сунитската деноминация. По тази причина в официалната декларация на външнополитическата институция на Мароко се отбелязва, че прекъсването на отношенията с Иран се дължи и на „действия, насочени срещу сунитската маликитска правнодогматична деноминация”. Погледнати от този ъгъл изказванията на иранския политик по адрес на Бахрейн са само повода, който разкрива преди всичко натрупаното напрежение между двете водещи деноминации в ислямския свят – сунити и шиити. В тази връзка мароканският първи дипломат Тайеб Фахри отбеляза, че не случайно Иран е демонстрирал най-агресивното отношение към Мароко, въпреки че реакцията му е била сходна с тази на останалите арабски държави.

В последвалата дискусия и изказванията на марокански официални лица бяха разкрити детайлите, които изясняват допълнителни, а може би и водещи, мотиви на Рабат за осъществяването на тази крайна политическа стъпка. Мароко обвинява посолството на Иран, че под прикритието на „културни и социални мероприятия” работи за разпространението на шиитството сред местното население. Подобни позиции, изказани от някои арабски държави, не са прецедент по отношение на Иран. В средата на 90-те години се достигна до криза в отношенията с Алжир, а египетското правителство редовно изразява своя негативизъм към „активизацията на процеса на шиитизация, предприет от ислямската република”. Постоянни аргументи в тази насока предоставя и египетският проповедник шейх Юсеф Кардауи, който е прегърнал идеята „за противопоставяне на шиитската агресия” като свое символ-верую.

Интересното в случая е, че Мароко обвинява Техеран в „дейност срещу единството на вярата и деноминацията”, т.е. срещу сунитството, упражнявана сред многобройната мароканска общност и в Белгия. На заседание на Министерския съвет в Рабат министрите на външните и вътрешните работи са изнесли факти, които доказват дейности на иранските дипломатически служители, несъвместими с техния статут. Първият дипломат е намекнал, че Техеран е подкрепил терористичната клетка на Абдел Кадер Белаидж, която органите на реда в кралството обезвредиха през миналата година. Ислямските радикали са обвинени, че са планирали атентати в Мароко и в Европа. Освен това мароканските министри считат, че иранското посолство има отношение и към активизацията на местни ислямистки политически формации като Партия на нацията и „Мароканска алтернатива”, които от своя страна също са поддържали контакти с терористичната група на Белаидж. Съдебните органи продължават разследването по този въпрос.

Не на последно място идват и обвиненията, че през последните няколко години ислямската република е предприела също политика на сближаване с фронта ПОЛИСАРИО. Рабат споделя мнението, че по този начин Техеран открито работи срещу суверенитета на мароканското кралство, което възприема Западна Сахара като част от своята национална територия.

Основната причина обаче за скъсването на дипломатическите отношения между северноафриканското кралство и ислямската република си остава увеличаващото се напрежение между двете водещи ислямски деноминации. Може да се поспори дали колизията араби-перси не е водеща. Фактът, че държавите, олицетворяващи най-силно арабизма и сунитството (Египет и Саудитска Арабия) нямат или имат крайно влошени отношения с Техеран, навежда на подобни изводи. Новото е, че борбата между двете правнодогматични тенденции извън региона на Близкия Изток се изостря и се пренася сред многобройните мюсюлмански общности в Европа.ориентбг