Kur’an-ı kerim (sesli ve yazılı)

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret
AL JAZEERA TV,ONLINE HERE !!!

evet

Minaret news,BG

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret

петък, декември 28, 2007

Антиислямист е политик №1 в Холандия

Гласът на обществеността подкрепи глашатая на нетърпимостта

Майкъл Стийн, Амстердам

Социологическо проучване, проведено от холандската държавна телевизия NOS, определи Геерт Вилдерс като политик на годината в страната.
Вилдерс, който сравнява Корана с „Моята борба“ на Хитлер, е известен с кратките си и скандални политически послания, сред които бяха и предупрежденията за наближаващо „цунами от ислямизация“. Фразите му неизменно се превръщаха във вестникарски заглавия, а емоционалните му изблици в парламента привнесоха антагонистична политическа нотка в иначе мълчаливото единодушие, към което са привикнали холандците.
Последният проект на Вилдерс е кратък филм за Корана, който ще види бял свят идния месец. Лентата вече предизвика гневни реакции още преди да има кой знае каква яснота около съдържанието й. Вилдерс, който се ползва денонощно от охрана вече три години, поради отправените срещу него смъртни заплахи, казва, че филмът ще покаже нагледно как Коранът подтиква хората „да вършат най-ужасните неща“.
Той призова свещената книга на исляма да бъде забранена. „С този филм се опитвам да покажа какво имам предвид не просто с думи, а и с образи,“ твърди той.
Споменът за враждебната реакция, която предизвикаха публикуваните през 2005 г. от датски вестници карикатури на пророка Мохамед, е още жив в съзнанието на министрите от холандското правителство. Те изразиха загриженост, но отбелязаха, че не могат да направят много по въпроса. Публични личности извън парламента призоваха за организиране на движение срещу Вилдерс.
През 2002 г. бе убит Пим Фортаун, пионерът на антиимигрантската и антиислямска политика в Холандия, а през 2005 г. бе отнет животът и на Тео ван Гог, режисьорът на филм, който третира критично темата за исляма. Посегателствата направиха проблемите на имиграцията и неуспеха да се интегрират големите мюсюлмански общности приоритетни за политическия дневен ред в страната.
Предложенията на Вилдерс са дълбоко радикални – да се спре потокът от мюсюлмански имигранти към страната, да се забрани строителството на джамии. И освен това пред единия милион мюсюлмани сред холандското 16 милионно население да се постави ултиматум - „да се върнат в собствените си страни“ или да се откажат от религията си.
Той продължава да бъде аутсайдер, който предизвиква силно противоречиви реакции – много холандци, както мюсюлмани, така и немюсюлмани, предпочитат изобщо да не говорят за него. Само че неговата „Партия за свобода“ (PVV) спечели девет от общо 150 места на последните парламентарни избори и при социологическите проучвания редовно прескача летвата за влизане в парламента.
Голяма част от кариерата на Вилдерс минава в сферата на обществените услуги. Пет години той е бил депутат от квотата на популярната Либерална партия (VVD), след което я напуска през 2004 г. Винаги е показвал, че има усет за това какви са преобладаващите настроения. Той бе сред хората, които агитираха в полза на изненадващия негативен вот на холандците на референдума за Европейската конституция през 2005 г. „Вилдерс знае как да оцелее в дебрите на парламента и е умел играч на това поле“, казва холандският политически философ Лук ван Миделаар, който е работил редом с Вилдерс в качеството си на политически съветник към Либералната партия.
Може би това е неговото предимство пред политици като Кристоф Блохер, който този месец бе изхвърлен от швейцарското правителство. А също и пред партии като крайно дясната „Влаамс Беланг“ в Белгия, която от доста време е поставена „под карантина“ от останалите партии.
Проучването на NOS, което определя Вилдерс като политик на годината, включва гласове от обществеността и от журналисти в парламентарния ресор. Вилдерс, който отрича обвиненията в расизъм, обикновено казва, че пресата е предубедена в отношението си към него.
Филмовият проект провокира Дукле Терпстра, бивш активист на профсъюзите, да призове за създаването на движение срещу Вилдерс. „Време е да отправим ясно послание към всички мюсюлмани в страната ни,“ пише Терпстра. „Гласът на Вилдерс не е гласът на цяла Холандия.

в."Класа",27.12.2007

понеделник, декември 24, 2007

Medine

Hip-hop














: Tracklisting :

01 - Premier sang
02 - Médine
03 - Écoute
04 - Enfant du destin (petit cheval)
05 - Ennemi d'états Feat Aboubak’r
06 - Besoin de résolution
07 - Combat de femme
08 - Qui veut la paix … Feat Ness & Cité
09 - Du Panjshir à Harlem
10 - Victory
11 - Poussière de guerre Feat Lino
12 - Entre loups
13 - Jihad

Medine albums


Table d'écoute
Dans l'oeil du cyclone

17.49/20

Jihad
Le soldat Médine repart au combat

17.87/20

Récit du 11ème jour
Hommage aux victimes

17.05/20

Médine (chanteur)

петък, декември 21, 2007

София

Стотици мюсюлмани започнаха вчера големия празникКурбан Байрам със сутрешна молитва в столичната джамия.

Снимка Георги Пашков

в."Новинар",21.12.2007

четвъртък, декември 20, 2007

Стойноста на човека

redjep

Стойността на човека. Един известен говорител,след като показа една 20 доларова банкнота,започна лекцията си.Попитал кой от присъстващите в залата иска парите Желаещи имало много.Лекторът продължил:”тези 20 долара ще ги дам на един от вас,но преди това ще направя нещо.”Първо смачкал банкнотата и попитал слушателите дали все още някой я иска.Отново се вдигнали ръце.После лекторът хвърли банкнотата на земята,настъпи я,смачка я,омърси я,но ръцете пак бяха горе и всеки искаше да вземе банкнотата.Накрая лекторът казал:Уважаеми господа,току що ви дадох много важен урок.Оказа се,че независимо от това,което направих с банкнотата,вие продължавате да я искате,защото тя запази стои носта си от 20 долара.Често се случва решенията ни да са поругавани или поради някакви причини да си причиняваме болка,да се измъчваме,да се чувстваме лошо,но не е важно какво и как е станало.Важен е фактът,че никога не губим стойността си.Хората които те обичат,винаги ще знаят твоята стойност.Няма значение каква стойност на живота ни придават нашите познати,а какво всъщност представляваме самите ние.Никой никога не бива да забравя,че е отличен.Винаги трябва да ценим това,което е в ръцете ни,а не да мислим за това което нямаме.Еселяму алeйкум

1 май 2007

Мюсюлманите празнуват Курбан Байрам

Мюсюлманите в България празнуват от днес до 23 декември Курбан Байрам. Празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа.

На него се колят жертвени животни.

Празникът започва 70 дни след Рамазан Байрам и продължава четири дни.

На този ден цялото семейство се събира около трапезата.
Младите искат прошка от възрастните, а скараните, се помиряват.

Преди празника всяко семейство почиства къщата си, приготвя различни видове сладкиши.

Сутринта на празника мюсюлманите се къпят и си обличат официални дрехи. След това отиват в джамиите да слушат Корана.


News*bg,20.12.2007

Курбан Байрам започна с молитва във всички 133 джамии в областите Разград и Русе

Разград

Мюсюлманският празник Кубран Байрам започна в 8.20 ч. с молитва във всички 133 джамии в областите Разград и Русе, съобщи районният мюфтия Мехмед Аля.

Празникът повелява след сутрешната молитва близките на починалите да посетят гробовете им и да прочетат молитва за душите им, наречена фатиха. След това в домовете се коли жертвено животно.

Според традицията и принципите на исляма, всеки може да даде курбан на този празник, а за по-заможните това е задължително. Жертвеното животно /овен, теле или крава/ се дели на три части - с едната се посрещат гости, втората задължително се раздава на бедни съседи и познати, а третата остава за семейството.

Мюсюлманите се подготвят за този ден по-рано, като избират обредното животно, което къносват и окичват с панделки или с цветна прежда, за да се разбере, че е предназначено за курбан. Хората, които ще правят курбан, заедно са винаги нечетно число - 3, 5 или 7.

Преди да бъде заколено животното, се произнася благословия, наречена текбир. Според поверието, ако посеченото животно продължи да рита дълго време, човекът, за когото е предназначен курбанът, има много грехове.

Първият ден мюсюлманите празнуват с най-близките си. На този ден по-младите целуват ръка на по-възрастните и им искат прошка, а скараните трябва да се сдобрят. На децата се раздават дребни пари и лакомства.

По случай празника, Районното мюфтийство в Разград ще раздаде пакети с по два килограма месо на 50 бедни семейства. Местни бизнесмени са известили мюфтийството, че също ще направят дарения на избрани лично от тях населени места.

Курбан Байрам е празник на жертвоприношението в чест на пророка Ибрахим. Според легендата, по волята на Аллах той е трябвало да принесе в жертва единствения си син. Виждайки силата на вярата му, Всевишният се смилил над него и му изпратил жертвено агне. Целта на курбана се изразява в богобоязливостта и подчинението на заповедта на Всевишния.

bgnewsroom*com/БТА,20.12.2007

За трета джамия в Хасково ще настоява местното мюфтийство

Днес двете хасковски джамии едва побраха всички вярващи

Красимир Бояджиев

Причината е невъзможността на двете сегашни джамии в града да поберат всички вярващи мюсюлмани по празниците, каза пред Дарик районният мюфтия на Хасково Фаик Мурад. На заседание на Висшия духовен съвет на мюсюлманите на 10-и януари хасковското мюфтийско настоятелство официално ще внесе предложението.

Над 3000 души днес участваха в молитвите в двете хасковски джамии.

DARIK News,20.12.2007

Разливат безплатен курбан на Главната

За мюсюлманския празник Курбан байрам Сдружение „Диалог България" ще раздава каварма с ориз на 20 декември, четвъртък, между 13-15 ч. на площад "Стефан Стамболов". Инициативата на Сдружението е съвместна с община Пловдив, каза пред plovdiv-online г-н Танер Мехмед. Сдружението по традиция организира съвместно с общините в различни градове на страната кампания по раздаване на готова храна в дните на Курбан байрама. Целта е укрепване на толерантността и добрите взаимоотношения между хората с различна религия и етнически произход. Пловдивският кмет Славчо Атанасов лично ще опита от курбана. Той вече е признавал, че оризът му е любимо ядене.

plovdiv-online*com,18.12.2007

Свещеният Курбан байрам

Мюфтийството в Кърджали ще раздава на бедни семейства

Виждан АХМЕД
Шенгюл АЛИ

70 дни след Рамазан байрам на 20 декември мюсюлманите ще посрещнат другия свой свещен празник Курбан байрам. Според лунния календар хиджра /според, който годината има 335 дни/ всеки байрам се измества с 10 дни назад. Курбан байрамът продължава четири дни. На празника по-младите ще поискат прошка от по-възрастните, като им целунат ръка.
Един ден преди празника е денят “Арифе”. Тогава се раздават мекици. Малките деца обикалят къщите, събират лакомства и бонбони, както се прави на Рамазан байрама. Някои по-щедри домакини им дават и пари.
В първия ден на празника се става рано. Всеки уважаващ религията си мюсюлманин отива на молитва в джамията. След връщането от храма и ръкуването с близките се пристъпва към коленето на курбан. Според исляма това не е задължително, но всеки човек или семейство с по-добро финансово положение е добре да изпълни дълга си. Жертвени животни може да са овце, крави, телета, кози. Кочът трябва да е най-малко на една година, а телето - на две. Животното не трябва да е наранено, сакато или сляпо.
Канонът повелява една трета част от курбана да се раздаде на бедните хора и на тези, които нямат възможност да си купят животно. Целта е да се подпомогнат хората в нужда и богатите да не забравят да бъдат състрадателни.
Според преданието, когато пророкът Ибрахим е трябвало да жертва любимия си син Исмаил в името на Аллах, му е пратен коч. Оттогава насам традицията се изпълнява, за да се спечели благоволението на Аллах. В дните на Курбан байрама се посещават гробовете на близки, четат се молитви на уважение към тях. В села и градове се огранизират мевлиди.

в."Нов живот",сряда,19.12.2007

Празник в Комунига

Вчера затвориха улица в селото, възрастни жени дариха стотици деца с бонбони

Николай СТОЕВ

С хубава традиция започна почитането на Курбан байрама в чернооченското село Комунига. Вчера, ден преди същинския празник, всички възрастни жени се събраха в центъра на селото и дариха децата с бонбони. За целта една от улиците се затваря за автомобили. Възрастните сядат пред дуварите на къщите със сладките лакомства. Малчуганите минават покрай тях с торбички и бабите ги пълнят с бонбони и дъвки. Всяка от тях се е подготвила предварително с най-малко по 4-5 килограма. Деца са стотици. Идват и от съседните села.
Този обичай в Комунига обаче има тъжно начало. Преди децата обикаляха къщите, където стопанките ги даряваха. Но камион прегазва дете на този празник. Трагедията става на шосето Кърджали - Асеновград, което минава през центъра на селото преди около 18 години. Жените тогава решават да не пускат повече малките да ходят из къщите. Събират се в точно определен час и децата минават покрай тях. Това разказа за “Нов живот” Хатидже Яшарова. Така няма да стават повече такива трагедии. Комунига е голямо село, разположено на оживен път.
Доволни хлапетата пълнеха торбичките с бонбони, най-малките бяха придружавани от майките си. Мъжете стояха настрани, пушеха и разговаряха.
Този ден е празник на децата. Нашият започва утре /б.р. днес/, пояснява един от тях. Тогава се коли жертвеното животно, вари се курбанът и се раздава на бедни, роднини, приятели. Това е мъжкото задължение.

в."Нов живот",четвъртък,20.12.2007

вторник, декември 18, 2007

За Курбан Байрам ”изпращат” животните с Моцарт

Пазар на кочове за Курбан Байрам в България

сн. Bulphoto
В навечерието на мюсюлманския празник Курбан Байрам в Истанбул се открива нов супермаркет “Курбан плаза”. Там ще колят предназначените за жертвоприношение животни, съобщава агенция Фергана.
Очаква се този супермаркет да разреши проблема, с който хората редовно се сблъскват преди религиозните празници, изискващи жертвоприношение. “Курбан плаза” е разположен на 54 000 кв.м. и там могат да се колят по 1500 глави добитък на ден. За извършването на древния обред в супермаркета ще се използват най-съвременните постижения на науката и техниката. Така например е научно доказано, че произведенията на великите композитори успокояват животните, а от тялото на умъртвено в отпуснато състояние животно изтича повече кръв, която е забранено един мюсюлманин да консумира. Затова, както съобщава “Миллиет”, клането на животните в “Курбан плаза” ще става, след като животните предварително са слушали класическа музика – Моцарт и Бетовен. След края на концерта и произнасянето на задължителни думи “Аллах Акбар!” (Аллах е велик!) работниците от супермаркета преминават към самото клане, чийто процес е напълно автоматизиран. Месото на животното веднага се дава на купувача, като то изобщо не е докосвано от ръцете на човек. Биковете, кравите, овците и овните ще бъдат пускани в района Байрам паша само, след като се преминали ветеринарен контрол и са получил щрих-код с посочени възраст и тегло. Купувачът може да си избере животно с помощта на компютър. За услугите на супермаркета купувачите ще плащат по 130-145 долара за едър рогат добитък и около 33 долара за малко животно.

dnes*dir*bg,18.12.2007/News*dir*bg

четвъртък, декември 13, 2007

Скандални разкрития за ЦРУ

Водене на разпит на задържан от базата в Гуантанамо

Бивш агент на американското ЦРУ за пръв път разказа пред обществеността, с какви методи тайните служби принуждават задържаните да проговарят.

За Йон Кириаку мълчанието е злато. Бившият агент на ЦРУ е присъствал на задържането на един от приближените на Осама бин Ладен, Абу Субайда, без да разкаже нищо за това в продължение на дълги години. Откак обаче Америка дискутира за тайните видеозаписи на ЦРУ и тяхното унищожаване, Кириаку започна да говори за бруталните методи на разпит, които правозащтниците окачествяват като изтезания. "Водният метод" е един от тях, който по всяка вероятност е бил документиран в записите. Кириаку казва:

"Човекът се поставя легнал върху маса, краката му са леко повдигнати. Лицето и устата му са покрити с целофан и върху тях се изсипва вода. Водата не попада в устата, но предизвиква рефлекс на повръщане и чувство за задушаване."

Йон Кириаку и сам е изпробвал този метод за тренитровъчни цели и успял да издържи само пет секунди. Спомня си, че усещането било изключително неприятно. На разпитите на Абу Субайда - един от двамата терористи, които са се виждали на унищожените видеозаписи,бившият агент на ЦРУ не е присъствал лично, но му разказали, че водачът на Ал Кайда издържал забележителните 35 секунди, след което обаче рухнал. На следващия ден той казал на разпитващите го служители, че през нощта му се е явил Алах и му казал, че е по-добре да сътрудничи на ЦРУ. Това щяло да облекчи и положението на останалите негови задържани съмишленици. Кириаку е убеден, че информациите, които Абу Субайда е изказал след разпитите, са допринесли за спасяването на човешки живот и за предотвратяването на нови терористични атаки. Според Кириаку всички методи на разпит са били разрешени от високите етажи в ЦРУ и то във всеки отделен случай. Въпреки това, Кириаку днес не би използвал тези методи :

" Навремето не го считах за изтезание. Тези хора ни мразят повече, отколкото обичат живота. Междувременно обаче промених мнението си. Методът на разпит с вода например не бива да прилагаме повече, защото сме американци и би трябвало да сме по-добрите хора."

Deutsche Welle,12.12.2007

сряда, декември 12, 2007

Бивш служител на ЦРУ: Давенето на заподозрени е полезно, но е изтезание

Министърът на правосъдието и главен прокурор на САЩ Майкъл Мукейси заяви днес, че ведомството му и ЦРУ започват разследване защо и как са били унищожени видеозаписите от разпитите.

[Reuters]

Давенето с вода по време на разпити спасява човешки животи в борбата с "Ал Кайда", но все пак е изтезание и не бива да се прилага. Това заяви бивш специалист на ЦРУ по разпитите докато парламентарна комисия разследва унищожаването на видеозаписи с тази техника за изтръгване на признания.

Джон Кириаку даде пример пред журналисти със заподозрения лидер на "Ал Кайда" Абу Зубайда, който през 2002г. се съгласил да разкрие всичко, което знае след само една минута "давене". "Подейства като включване на копчето за лампата", описва Кириаку, който сега работи в частния сектор. Според него изтръгнатата информация е била ценна и вероятное предотвратила нападения, но и че смята, че това е изтезание.

Давенето (waterboarding) е използвано най-малкото от средните векове насам. То се състои в потапяне на разпитвания във вода, докато започне да агонизира и изваждането му малко преди да припадне. В съвременния вариант заподозреният се полага така, че главата му да е по-ниско от краката, върху лицето се притиска кърпа и върху нея непрекъснато се излива вода, която пречи на дишането. Човекът започва да се дави и изпада в паника, че ще го убият по този начин.

"Изтезанието е забранено от американското законодателство", заяви днес пред сенатската правна подкомисия генералът от ВВС Томас Хартман. Но когато сенаторът демократ Даян Фейнстейн го попита означава ли това, че не се използват данни, събрани по този начин, той отвърна: "Не, госпожо, не съм казвал това".

ЦРУ твърди, че е унищожило записите през 2005г., за да защити от отмъщение служителите си, водили разпитите. Разкриването на този факт предизвика остри критики от правозащитници, защото със съдебно нареждане бе заповядано лентите да се съхраняват като евентуално доказателство в случай на искове от бивши затворници в лагера в базата Гуантанамо. Правният специалист в базата обаче не изключва събраните чрез давене показания да се използват пред съда в процеси за тероризъм.

dnevnik*bg,11.12.2007

вторник, декември 04, 2007

Судан освободи англичанка, осъдена за кръстено на Мохамед мече

Британската учителка, осъдена в Судан за обида на исляма, бе освободена в понеделник, след като беше помилвана от президента, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Джилиан Гибънс беше осъдена на 15 дни затвор, защото позволила на свои ученици в Судан да нарекат плюшено мече Мохамед. Хиляди суданци протестираха в петък с искане тя да бъде екзекутирана.

След двудневно чакане лорд Ахмед от управляващата британска Лейбъристка партия и консерваторката баронеса Варси успяха да се срещнат със суданския президент Омар Хасан ал Башир. Двамата мюсюлмани, членове на Камарата на лордовете, пристигнаха в събота в Судан на лична мисия за освобождаването й, припомня Ройтерс.

mediapool*bg,3.12.2007

Проф. Георги Бакалов: Без контрол в българското училище ще нахлуе фундаменталистки ислям


Моралът не се преподава
Интервю на Любен Лачански

Проф. д-р Георги Бакалов е роден на 15 май 1943 г. в гр. Неврокоп. През 1947 г. семейството е изселено в с. Черепиш, Врачанско, където живее до 1963 г. Същата година Бакалов завършва в Черепиш Софийската духовна семинария. Войник е в Строителни войски. След завършване на Историческия факултет при Софийския университет се занимава с византийска история, с българска средновековна история и с християнска култура на Балканите. Бил е заместник декан и декан на Историческия факултет при СУ. Доскоро бе и заместник ректор на СУ “Св. Климент Охридски”. Лидер е на гражданско Движение за национална демокрация /ДНД/, известно като професорската партия. Автор е на шест книги, 150 статии и студии и 14 учебника. Председател е на Обществен съвет /ОС/ назначен от МОН за изготвяне на концепция за предмета религия в Българското училище. На заседание миналия четвъртък Светият синод на БПЦ не прие предложената от екипа на проф. Бакалов концепция. Това бе един от поводите за разговора с него. - Проф. Бакалов, ще учат ли българските деца религия ?- Първо искам да кажа, че в Обществения съвет са петима богослови, един филолог, философ и арабист. Ние изготвихме концепция и примерна програма, която да обхваща обучението от първи до дванадесети клас. Получихме указания от МОН да подготвим проект, който да не е конфесионален /да не се изучава само една религия/ и тук идва конфликта със Светия синод. Аз заставам зад становището на Светия синод, което отхвърля нашият проект, но само при положение, че в България е възможно да се въведе конфесионално обучение по религия. При положение, че този предмет трябва да е светски. Да има общообразователен характер и да не внася елемент на обучение по съответна религия, той би следвало да изглежда така, както ние сме го предложили. Не знам министерството в крайна сметка какво решение ще вземе. Според нас ще появят веднага трудности, ако се отиде към конфесионално обучение. Защото ще възразят всички религиозни общности. Ако всеки предяви претенции да се изучава неговото вероизповедание, на практика няма да имаме такъв предмет. Постарахме се да заложим на общохристиянските ценности и да покажем в най-общ план други традиционни за нашата страна вероизповедания. Целта е да възпитаваме преди всичко дух на толерантност. Аз като православен християнин съм за православно обучение, но не това се изискваше от нас. Ние наблегнахме на морално етичните послания на християнството, които в повечето случаи звучат общочовешки хуманно.- Това разногласие между Светия синод и учените глави на България няма ли да доведе отново до задънена улица?- Присъствах на заседания на комисията по правата на човека и вероизповеданията и на просветната комисия. И двете изразиха ясни становища: “Да, общообразователен предмет може да въведем. Само тогава той може да бъде задължителен. Ако бъде конфесионален, то тогава може да се изучава във вид на неделно училище с кадри и програма, които самото вероизповедание може да предложи”.- Такава е и днешната практика на СИП и ЗИП на някои места.- И аз това исках да обясня на Светия синод. Първият учебник по религия излезе, когато пак бях председател на такава комисия. Тогава целяхме да направим учебник, който да има конфесионален характер и да се изучава доброволно от тези, които желаят да учат православно християнство. Същевременно се подготвиха такива учебници в райони, където преобладава ислямското вероизповедание. За да излезем от тази схема се предложи общообразователен предмет. Не мога да разбера позиция, която изисква или всичко, или нищо. Вярно е, че православието е традиционно вероизповедание на повечето българи, но трябва да се държи сметка, че има и атеисти и други вероизповедания. В момента никой не се интересува, на някой дали му харесва математиката, или не. Тя е общообразователен предмет и се изучава навсякъде. Това искахме да направим и с часовете по религия. В този смисъл обучението по религия ще има много полезни страни, освен че ще формира един друг вид морал и усещане у самите млади хора. Мнозина смятат, че е забранено само това, което е забранено от закона. А в обществото има много други забрани, които са въпрос на морал. Моралът сам по себе си не се преподава. Опасността при едно строго конфесионално обучение да навлязат в българското училище радикални пропагандатори на религиозни учения е реална. Ние имаме предвид исляма, а не православието, както го е сметнал Светият синод. Ако държавата няма контрол върху този вид дейност, в нашето училище ще нахлуят хора, които защитават уахабитския ислям, а това е нежелателно за нас.- Наистина ли съществува такава опасност?- Има, разбира се, защото кадрите, които са подготвени да преподават този вид ислям, са завършили именно в такива страни. Защо трябваше да визираме отделни вероизповедания. То е ясно за кого става дума. А Синода го отнесе към православието. И тук възразявам много категорично. - Отново религията се докарва до едно нежно отношение към управляващите, да не обидим част от тройната коалиция. Ако дясното беше силно, в България нямаше ли по-лесно да се утвърди такъв предмет като религия.- Убеден съм. Още повече, че хора с предимно дясна ориентация настояваха за въвеждането на този предмет. Но за съжаление дясното в момента е силно партикуларизирано. Няма още достатъчно воля за консолидация и като цяло то не представлява достатъчна сила, която може да създаде една здрава опозиция. И причината за това е повече от очевидна. В дясното пространство още от началото на 90-те години бяха вкарани хора с ясната задача да го разбият. В крайна сметка те успяха да го постигнат. - Вие вече като партиен лидер как виждате, има ли някакъв изход или нещата дълго време още ще са неясни и взаимно десните лидери ще се обвиняват. Ще се правят ли опити да се консолидират малките десни партии?- Първо искам да кажа, че аз съм застъпник на двуполюсния модел. Не, представяйки си го като два политически субекта, а като една левица, която покрива примерно няколко леви партии и една десница, която има същите функции. Но трудно е според мене да се преодолеят амбициите за лидерство в десния полюс. Убеждението, че десницата без да губи своята идентичност, трябва да бъде обединена, може би е единственият път, по който трябва да се върви. - Според вас ГЕРБ дясна партия ли е? - Явления като ГЕРБ и \"Атака\" бяха извикани от конкретната политическа конюнктура. Те трябваше да задоволят интереси и въжделения, които нито от ляво, нито от дясно бяха подадени в политическия ни живот. С малко по-радикална фразиология те успяха да спечелят много привърженици, но никой не е в състояние да каже в момента, в каква степен са избистрени техните идеологии. И какво точно защитават. Заявлението, че ГЕРБ е дясна партия трябва да се докаже. - Ето, вие събрахте около себе си интелектуалци, професори, но колкото и да ни е неприятно, не успяхте да направите нищо при два избора. Докато хора с милиционерско минало успяха да вземат доста места при последните месни избори. Какъв е този феномен в психологията на българина?- България е бедна страна. Бедността в нея винаги е доминирала и това е една от причините за желанието да се чуват по-радикални послания. Нещо, характерно за хора, които имат митингово говорене, които слагат пръст в раната и обещават действия в тази насока. Интелектуалците са от по-друга категория. Те първо искат да обяснят феномена. След това да потърсят едно решение, което не е свързано с един мандат, а с по-далечна перспектива. Мисля, че това не е характерно само за нас. Това не е част от народопсихологията на българите. Изобщо народите като цяло са по-склонни да слушат и да се подведат по такива радикални изяви. Да видим Германия в 30-те години. Та нима някой би могъл да каже, че германската нация не е достатъчно просветена, не е дала достатъчно в областта на интелекта. Напротив, но всички станаха слушатели на призива на националсоциалистите. Никой не се вслуша тогава в гласа на интелигенцията, която предупреждаваше, че това е опасно. Не виждам защо ние трябва да правим изключение от това правило. - След жестокото остракиране на Иван Костов, смятате ли, че той вече е приключил своята кариера като политик?- Иван Костов е едно явление в нашия политически живот и в никакъв случай за него не може да се говори еднозначно. Аз мисля, че онова, което пречи нему и на партията му е този остракизъм и това себезатваряне, капсулиране. Това държи на дистанция дори и хора, които са близки по разсъждения и поведение до това, което те изповядват. Желанието или да оглавят този процес, или да стоят настрани от него, не работи в полза на хората около Иван Костов. Ние се опитваме да направим диалог, да говорим максимално разбираемо с хората отдясно. - Смятате ли, че ще има предсрочни парламентарни избори и как си представяте бъдещето на България в най-близко време?- Трудно е да се каже, защото има моменти, в които нещата се наслагват много отрицателно за сегашната коалиция. Разнобоят, който съществува в нея. Всъщност в тройната коалиция относително затишие и консолидация има само в ДПС. И в БСП се очертават крила, колкото и неистово да го отричат. Какво значи либерална изобщо. Това може да бъде подход, може да бъде вид политика, но либерализмът не може да бъде идеология изобщо. Защото либерализмът, погледнат строго научно, означава свобода във всичко. Нещо, което не е допустимо за една политическа формация. - Вие казахте, че морал не се учи. Дори и да се въведе предмет религия, едва ли българчетата ще станат по-морални, а от там и нацията ни. Как да станем по-добри, по-човечни?- Много от нещастията, които ни сполитат, са следствие негативната енергия, която се излъчва от всички нас. Християнството има едно основно изискване – любовта към ближния и към Бога. Ако не се проникнем от едно такова чувство, ние не можем да се надяваме на нищо добро в бъдеще.
в."Новинар",4.12.2007

понеделник, декември 03, 2007

Великобритания ще емитира мюсюлмански облигации

В момента пазарът на ислямски облигации се оценява ежегодно на 80 млрд. долара. Снимка: corbis.com

Британското правителство обяви, че планира първо в Западна Европа да емитира мюсюлмански облигации, т. е. ценни книжа, които не нарушават действащата в исляма забрана за вземане на лихва за пари, дадени назаем.

Представители на министерството на финансите ще обсъдят плана с експерти от лондонското Сити и смятат да емитират облигациите още в началото на следващата година. По думите на британски политици те искат Лондон да стане "световен център на ислямските финанси".

През последните години популярността на този вид ценни книжа нарасна забележимо, особено за сметка на инвеститори от държавите от Близкия Изток при високите цени на петрола.

В момента пазарът на ислямски облигации се оценява ежегодно на 80 млрд. долара, а потенциално може да достигне 500 млрд. Британското правителство не желае да остава настрана от процеса. "Потенциалните предимства на този пазар са огромни", заяви представителката на министерството Кити Ашър.

Ислямските закони забраняват вземането на лихва за пари, дадени назаем, и мнозина мюсюлмани не могат да се възползват от стандартните западни финансови продукти.

Специалните мюсюлмански облигации помагат да бъде заобиколен проблемът с лихвата и предлагат различни схеми за получаване на печалба.

За разлика от обикновените притежатели на облигации, които заемат пари на правителствата и след известно време си ги получават обратно с лихва, ислямски облигации се обезпечават с определени правителствени активи, например пътища или недвижими имоти.

Собствениците на такива облигации притежават част от тези активи и получават доходи от тях.


business*actualno*com,15.11.2007

петък, ноември 30, 2007

Либералният ислям

Ислямът не е само екстремизъм и фанатизирани маси

За разлика от репортажите по телевизията, в които ислямът се свързва предимно със залагащи бомби екстремисти или фанатизирани маси, мирният или дори либерален ислям рядко е обект на медийно внимание. А и в крайна сметка как се дефинира либералният ислям в сравнение с консервативно-ортодоксалния? Как изглежда алтернативното съдържание на ислямското педагогическо образование? И най-вече: какви са шансовете му да се наложи над утвърдените форми?

Либералният ислям го има само на индивидуално равнище. Той се изповядва от отделни ангажирани мюсюлмани, обект е на изследване от страна на учените или съществува в нишите на неправителствените организации или в ислямските групи за защита правата на жените. Представителите на либералния ислям се срещат по конференции в Найроби, Ню Йорк или Берлин, свързани са от невидима мрежа. Но все пак - какъв всъщност е либералният мюсюлманин?

"Минималният консенсус за всички мюсюлмани по света, независимо от страната, от която произхождат, гласи: да се вярва в Аллах и Мохамед, неговия пророк. Това, например, отличава мюсюлманите от християните" - казва египетският учен Наср Абу Заид, който настоява Коранът да не се чете като даден от бога текст, а исторически-критично - като книга, появила се при определени исторически условия. Но дори и само това е богохулство според ортодоксалните мюсюлмани-фундаменталисти. Наср Абу Заид си е поел последствията - той живее от години в изгнание в Холандия.

Въпреки категоричната доминантност на консервативните течения, ислямът се намира в тежка криза на авторитета - са наблюденията на Садид ал Азм, професор по философия от Дамаск. Разпространяват се все повече нови тълкувания на Корана, чрез които се изпада в противоречива аргументация. Училищата, в които се преподава Шариата, никнат като гъби след дъжд, но това, което преподават, е не само спорно, но и често налудничаво и безмислено. А и в интернет има необятно разнообразие на хора, предлагащи фатва. Садид ал Азм:

"Кризата на авторитета е очевидна отдавна, особено при сунитския ислям - в Кайро, в различните училища, в които се преподава Шариата. Като кризата включва и следното - отдръпване от тези институции в контекста на стремителното развитие на модерното. Особено там, където тържествува разумът - в науката, в приложението на науката по западен маниер. Всички тези хора игнорират догмите - когато става дума за научни знания.

Отговорността за разпространението на ортодоксално-консервативния ислям и съответните поуки се носи от институцията ИСЕСКО, в Саудитска Арабия, която се нарича "Организация за образование, култура и наука". Тя разпространява своето изключително консервативно разбиране за исляма в мюсюлманските общности по света и така оказва влияние върху учебните програми на училищата, училищата за изучаване на Корана и университетите. Срещу тази организация трябва да се противопостави нещо - казва Зейнаб ал Сувайи, ръководителка на базирания в Съединените щати "Американски ислямски конгрес".

"Трябва да започнем с отстраняването на целия речник на омраза и насилие, който съществува в някои религиозни книги, с премахването на насилието срещу немюсюлманите, но също - и спрямо мюсюлманите, които не вярват в най-екстремистките учения. Това е първата крачка, след което трябва да се наложат умерените, миролюбиви тонове, които съществуват в Корана"

Зейнаб ал Сувайи е разработила алтернативна система за ислямско обучение. Плуралистичното мислене, демокрацията, съзнанието за човешките права и за равнопоставеността на половете се разбират от само себе си. Все още тези ценности не са намерили пътя си до широките маси, а са ограничени в малките мюсюлмански ниши, но все пак отнякъде трябва да се започне.

Deutsche Welle,29.11.2007

вторник, ноември 27, 2007

Учителка по английски арестувана в Судан заради плюшено мече Мохамед

Георги Стоянов

Британска учителка е арестувана в Судан по обвинение, че е обидила ислямския пророк Мохамед като е позволила на учениците си да кръстят плюшено мече със същото име, съобщава BBC.Джилиан Гибсън на 54 е арестувана след като родители на децата се оплакали в полицията. Според колеги на учителката тя е допуснала "невинна грешка" като е оставила децата на възраст между 6 и 7 години да изберат точно това име за мечето. Те подчертават и факта, че "инцидентът" се е случил през септември и тогава никой не е имал нищо против.Според ислямските закони в Судан Гибсън може да получи 6 месеца затвор, 40 камшика или глоба.Училището е затворено до януари от съображения за сигурност. Колеги на учителката са загрижени за безопасността й поради информация за събираща се тълпа пред полицейския участък, в който е задържана."Това е изключително чувствителна тема. Много сме притеснени за нея", казва Робърт Бълоус, директор на училището. "Това е напълно невинна грешка. Мис Гибсън никога не би пожелала да обиди исляма", допълва той.В класа на Гибсън 20 от 23 деца са пожелали мечето да се казва Мохамед.

dnevnik*bg,26.11.2007

понеделник, ноември 26, 2007

Радикалният ислям – заплаха за свободата на съвестта

Уводни думи на редактора

Когато посетих Холандия преди четири години за триседмичен семинар бях впечатлен от усилията, които холандското правителство и нестопански сектор полагаха за интегрирането на мюсюлманските малцинства в страната. При население от 16 млн души, 700 000 гастарбайтери от Турция и Мароко представляваха сериозен сегмент от етническото разнообразие на тази малка и просперираща страна. За съжаление на властите и холандската общественост тази интеграция срещаше отклик у повечето мюсюлмани. Вместо да се интегрират в страната, в която дошли в помощ на холандската икономика през 70 години на миналия век, и установили се със семействата си, те явно предпочитаха да живеят в паралелна културна среда, доста различна от холандската. Разбира се този стремеж за „нидерландизация” на имигрантските семейства няма нищо общо с бруталното комунистическо „преименуване на българските турци” от средата на 80те години. Лично можех да се убедя, че холандският подход бе по-скоро покана за диалог, за дискусия за културните ценности и отваряне на общността на чужденците към приемащата страна. Но тази покана си оставаше неприета.

Ако тогава беше разбираемо защо нестопанските холандски дейци се дразнеха от факта, че въпреки добрите им намерения, усилията да научат отчасти езика на чужденците и носенето на типични марокански носии не бе посрещнато с усмивка и разбиране от имигрантите, то сега ситуацията в Холандия, а и в цяла Западна Европа изглежда по-сериозна.

Представлява ли радикалният ислям заплаха за съвестта и свободата на религията? Защо? Каква е разликата между „радикален ислям” и „умерен ислям”? Как се отразява световното противопоставяне между ислямски терористични формации и Западни правителства на ситуацията в България, която има значително малцинство на етнически турци, много от които, поне номинално, принадлежат към исляма? Тези въпроси се опитахме да зададем при подготовката на настоящия брой.
Разликата между холандския случай и българската ситуация е, че в Холандия мюсюлманската общност съществува от средата и края на 1970те години. В България етнически турци и етнически българи съжителстват в една или друга пропорция от векове. Етническите турци, макар и български граждани, често са свързвани с религията на исляма, както българите – с православието. Разбира се, това правило има редица изключения – има мнозина българи, както и български граждани, които са етнически турци, които не са нито православни, нито мюсюлмани, а евангелски християни. В пътуванията ми из България, изучавайки нивото на свобода на религията и съвестта, най-вече сред евангелските християнски църкви, съм забелязал, че в районите където управата е от хора с мюсюлмански убеждения, същите създават неприятности на евангелските християнски общества. Същото обаче важи и за местните управници с православни възгледи – за тях евангелистите са секта и подлежат на разрешително за вяра от местната власт и местния поп. Както мюсюлманите, така и православните се дразнят ако евангелските християни се събират и проповядват или се опитват да споделят вярата си публично. Но тези почти битови противоречия имат своя друга проява, не в България, а в световен мащаб, където нещата са по-различни, по-радикални и по-ожесточени. До каква степен българската ситуация е изолирана от тези по-глобални влияния?

Търсейки автори с различни гледни точки, следва да отбележим със съжаление, че поканите ни към представители на академичната ислямска общност и към представители на религиозната мюсюлманска общност не намериха отклик. Не мога да спекулирам дали темата е взривоопасна или безинтересна за тях. Факт е, че това бе една пропусната възможност за отговор на въпроса, който се дискутира ежедневно в световните новини, от хората, които най-много би трябвало да се вълнуват от него.

Стефан Илчевски прави преглед и задълбочен анализ на разликите при опита за дефиниране на дадена религия, в случая исляма, като „умерен”, „радикален” и „традиционен.” Авторът умело съчетава погледа върху по-общите понятия и световни тенденции с предизвикателствата пред българското общество и пред мюсюлманската общност.

Весела Илиева, с погледа си от сърцето на Европа дава представа за това, колко неуспешни се оказват опитите на пан-европейската администрация да въведе мултикултурализма като европейска ценност, която да бъде възприета и от мнозинството от имигранти с ислямска верска принадлежност.

Имаме и един анонимен автор, който отказа да публикуваме името му или снимката му. Самата реакция на този автор, може би сама по себе си говори, за това, че радикалният ислям всява страх и автоцензура у всеки, който би се противопоставил на неговата идеология. Този анонимен автор, който работи сред мюсюлмани, предлага своите наблюдения върху това как исляма третира свободата на вярата и съвестта, особено в радикалният му вариант.

Фьордман
(това е псевдоним, а не истинското име на автора) е популярен норвежки блогър (автор на интернет статии), който е известен най-вече с неотклонната си критика срещу безхаберието, според него, на западноевропейските правителства и тяхното неадекватно отношение към ислямската имигрантска общност, която расте в Западна Европа. Статията, която публикуваме е наречена от модератор на уеб сайт спонсориран то белгийската държава „ксенофобски” и "провокативен" материал. Въпреки, че мненията на този автор, не са непременно идентични с тези на редакцията ни, считаме, че отразеното в статията му становище отразява виждането на голяма част от дясно настроените европейци. А това мнение не намира място в централните медии, а най-вече в интернет. Което в същността си е отражение на настъпателността на радикалния ислям срещу свободата на словото. Но как това става, обяснява самата статия.

Това, което обединява всички статии е че констатациите са от различен ъгъл, но темите в тях са близки и водят в една посока. Оставяме на читателите да се убедят в това, четейки броя.

Както споменах в началото – свободата на религията и съвестта изисква да не правим идентификация на етническата и расовата принадлежност на човек с неговата или нейната вяра. Вярата е духовна връзка с Бога или с идола, на който се кланя човек. Това, че често религиозните системи си играят с националните и патриотични чувства на хората не е случайно – те се стремят да изградят монолитна светогледна система, в която няма място за различни, няма място за търсене на истината и за лично взаимоотношение са Бога. Контрол, манипулация и тоталитаризъм са в основата на всяка верска система, която разчита на човешки напън, а не на божествено вдъхновение, за да се докаже истинна. В случая с радикалният ислям имаме подобна ситуация. Въпросът е до каква степен способността ни да мислим и да вярваме свободно, вече е станала зависима от тази ситуация.

четвъртък, ноември 22, 2007

В Москва откриват мюсюлманска поликлиника

В поликлиниката строго ще се спазват законите на шериата. Снимка:pck.ru

На 6 декември в Москва на Волгоградски проспект ще бъде открита първата в руската столица експериментална клиника за мюсюлмани в рамките на мрежата поликлиники „Цена-Качество”.

„В поликлиниката строго ще се спазват законите на шериата, на първо място – отделното обслужване на двата пола. Жените ще бъдат обслужвани от специалисти от женското отделение, а мъжете – от мъжкото”, каза за Интерфакс директорът по рекламата на клиничната мрежа Анна Киско.

Тя разказа още, че облеклото на административния персонал също ще отговаря на нормите на шериата – на лекарите трябва да бъде открита само ръката от китката нагоре, а лекарите – жени ще бъдат длъжни да носят забрадки или може би хиджаб.

В отделението за мюсюлмани се планира да има специален халал бюфет (тоест без свински продукти), а също така стая за молитви.

Освен това Киско каза, че медикаментите и фармацевтиката в отделението ще бъдат строго стандартизирани по принципа на халала, тоест няма да съдържат спирт.

При подбора на специалисти ръководството на мрежата поликлиники е взело предвид на първо място тяхната професионална квалификация. При подбора обаче е помогнал и Съветът на мюфтиите на Русия.

Цената на услугите в отделението за мюсюлмани е ориентирана към московчани със средни доходи – годишният абонамент ще бъде 13 900 рубли.

През следващата година мрежата поликлиники „Цена-Качество” планира да открие няколко аналогични поликлиники в руските региони с преобладаващото ислямско население, на първо място в Казан и Уфа.

dnes*bg,21.11.2007

Ислямистите загубиха изборите в Йордания

[Reuters]
Крайните резултати от гласуването на парламентарните избори, проведени на 20 ноември в Йордания, категорично показват, че ислямистите са понесли тежка загуба, съобщи електронното издание на холандския вестник "Де Фолкскрант".

Проправителствените сили и независими депутати в Йордания печелят убедително парламентарните избори и заемат по-голямата част от общо 110-те места в Долната камара в парламента.

Най-голямата ислямистка партия "Ислямистки фронт за действие" печели шест места, а партията на жените седем места в Долната камара. В бъдещото правителство ще участват шест жени. Очаква се йорданският крал Абдулла Втори да назначи новия премиер на страната.

Камарата на депутатите (Долна камара) се състои от 110 депутати, които биват избирани чрез преки и тайни избори за срок от 4 години. Сенатът (Горна камара) се състои от 55 сенатори, които са назначавани от краля за срок от 4 години, допълва вестникът.

dnevnik*bg,22.11.2007

сряда, ноември 21, 2007

Македонки слагат забрадки за паспорта

Мюсюлманките искат от Скопие промяна на закона, за сефте въстават срещу държавата

Скопие. Нова мода има в Македония. Жените мюсюлманки искат масово да се снимат със забрадки за паспорти и лични карти. Те твърдят, че строгата полицейска наредба всички граждани да се снимат за паспорт незабрадени потъпква религиозната им свобода, пише в. "Дневник". Неформалното женско сдружение "Ислям и наука" е внесло искане за промяна на това правило. Това е първият случай, в който мюсюлмани въстават срещу държавните норми в Македония.
"Не ни е ясно защо това не е разрешено, когато и в самия правилник се посочва, че предмет на идентификация е лицето и не е нужно косата да се вижда", аргументират се от женското сдружение. Според правилника лицето, което се снима за паспорт, не може да носи забрадка, шапка или кепе. Правят се само определени изключения, свързани с "религиозни, медицински и културни причини". В този параграф се включват обаче само жените мюсюлманки, работещи в Ислямската верска общност. За сдружението "Ислям и наука" това е прекалено тясно тълкуване, още повече че държавата разрешава на студентките мюсюлманки да са със забрадка на своите студентски книжки. Според говорителя на МВР Иво Котевски искането за промяна на наредбата е напълно безсмислено, защото "няма европейска държава, която би пуснала на своя територия жени, които на паспорта са със забрадки". Според него, ако нещо трябва да се промени, това е текстът на закона. Професорът по право в Скопския университет и един от авторите на македонската конституция Владо Поповски пък не вижда причина да бъде премахната забрана на снимки със забрадка в паспорта.

"Standart news",21.11.2007

понеделник, ноември 19, 2007

Авангардна ислямска мода представиха засукани хубавици




По време на Международната седмица на модата в Куала Лумпур бяха представени авангардните тенденции в ислямските дамски одежди. Въпреки това навсякъде традиционният хиджаб - забрадката присъства.
Седмицата премина при небивал интерес, а моделите оправдано бяха обявени за едни от най-красивите жени, които са се появявали някога на дефиле.


Frog News,19.11.2007

Нова джамия - нов проблем

За измеренията на религиозната свобода

Обичайната петъчна гледка пред „Баня баши“

Фотограф: Надежда Чипева


Петък е, малко след един на обед, време за обедната молитва в "Баня баши", единствената джамия в София.

Има още доста време, преди да започне воят от джамията, както биха казали едни, или обедният призив за молитва, както биха казали други. Динчер Коджам, 20-годишен студент по архитектура, е дошъл рано, той говори лош български и още по-лош английски, но някак се разбираме. "Трябва да се идва навреме, казва той, когато започне молитвата джамията се пренаселва, ако закъснееш, няма да си намериш място."

След двайсетина минути, дълго след като Динчер се е събул и е влязъл в джамията, пред нея се полагат редици молитвени килимчета, а високоговорителите раздвижват булевард "Мария Луиза" в София.

Да, прочетохте правилно -

Килимчета са пред джамията

- не само в двора й, но и на тротоара. Неудобната ситуация, в която всеки петък са поставени молещи се и минувачи, кара Главното мюфтийство да мисли за изграждането на нова джамия в София. В града имало 30 хиляди мюсюлмани, броят им растял постоянно, твърди главният мюфтия Хюсеин Хафъзов пред e-vestnik. Никой не може да потвърди това число, защото официална статистика няма. "Капитал" потърси представителя на всички близо милион мюсюлмани в България Хафъзов за разговор. След като се посъветва със заместниците си, той отказа - моментът не бил подходящ заради местните избори, но уточни, че сега можем да го цитираме, че мюфтийството не иска една, а две нови джамии в столицата. После учтиво се извини и затвори телефона.

Хафъзов е наясно, че сега е времето да замълчи и да види как ще се размесят картите в Софийския общински съвет. Защото именно той трябва да реши дали да предостави земя за строеж на джамия. Според закона за вероизповеданията няма пречка едно регистрирано вероизповедание като исляма да си построи нов молитвен дом, стига да са спазени някои архитектурни изисквания около него. Според информация на "Капитал" обаче проблемът не идва оттам. Мюфтийството не иска да купува терен, а държи общината да отпусне такъв. Последното превръща един чисто религиозен въпрос в политически.

Както стана и миналата година - когато "Атака" агитираше народа да протестира против "воя на джамията". "Баня баши" - една от най-старите джамии в Европа, строена преди повече от 400 години, която от позицията си в центъра на София е видяла

Войни, метежи, атентати

преживя и тази атака. Защото, както се оказва, звукът от високоговорителите не е намален и с тон оттогава. Целият останал шум около джамията си затихна от само себе си.

Но очаквайте нова бомба, ако идеята на мюфтийството за нова джамия се превърне в истински проект. А това рано или късно ще се случи. Още повече че мюфтийството вече е харесало терен в "Люлин", който не е отпуснат от общината. И хайде на бас, че в "Люлин" мнозинството ще има голям проблем с проекта за строеж на джамия в комплекса. При това далеч по-голям от това входът ти да мирише лошо, съседът да си хвърля боклука през прозореца, пътят от метрото до панелния апартамент да не е осветен или неприятния факт, че на излизане от същото метро има един гьол, в който през лятото крякат жаби. Това са бели кахъри. Но джамия, в задния двор? Не, няма шанс.

Репортер на "Капитал" излезе на софийските улици и започна да събира мнения. От двайсет интервюирани само шест бяха окей с нова джамия, като трима от тях бяха мюсюлмани. В това няма нищо лошо, защото всеки има право на мнение. Въпросът е, че не чухме аргументи като тези, че някои хора водят война в името на исляма или че мюсюлманите не дават равни права на жените. Нищо подобно. Аргументите са други, базирани на битови предразсъдъци и минават под мотото - абе, аз не съм настроен срещу мюсюлманите, ама втора джамия ще им дойде малко множко. "Смятам че достатъчно неща сме им дали... Имат и новини на турски", мисли Петър, студент. "Нямам нищо против втора джамия, стига да махнат тази от центъра", казва дама на средна възраст, която не иска да се представи. "Да си ходят в Турция и да си правят джамии", смята пенсионерът Венцислав Генов.

Има и други мнения. Едно от тях дава Ангел Джамбазки от ВМРО, когото помолихме за позиция по отношение на идеята за строеж на нова джамия в София. "Издигането на нов, впечатляващ мюсюлмански храм в столицата на България ще е едновременно демонстрация и знак за промяна. Промяна на културният облик и принадлежност на българското общество от европейска и християнска към азиатска и мюсюлманска", отговори той.

Момчил Григоров от Центъра за близкоизточни стратегии не смята, че има нужда от нови храмове, християнски или мюсюлмански, на територията на София, защото първите се пълнели само на църковни празници, а джамията срещу халите само в петък. Също така "повечето мюсюлмани в София са със Светско поведение в обществото

и реално не биха били чести посетители на новоизграден храм". И въпреки това религиозната търпимост би трябвало да не проявява негативно отношение към един такъв строеж, който още повече би показал зрелостта на българското общество.

Григоров е прав за едно - религиозната свобода, толерантност, наречете я както искате, не позволява на новата джамия да се превърне в нов проблем. В България обаче изразът религиозна толерантност изглежда написан на арабски и преведен нескопосано от студент в първи курс.

За да не сме напълно черногледи, трябва да подчертаем, че негодуванията при изграждането на нови джамии са нещо типично в световен мащаб. Особено след 11 септември 2001, когато религията окончателно престана да бъде нещо лично за всеки, а с трясък се завърна в общественото пространство. В бостънския квартал "Роксбъри" например плановете за строеж бяха осуетени през 2005 след разкрити нелегални сделки при закупуването на имота за джамията, плюс че някои от лидерите на мюсюлманското общество в града бяха обвинени във връзки с радикалния ислям. Усилена дискусия за строежа на нова джамия в момента се води и в германския Кьолн. Първоначално жителите на квартала "Ееренфелд" се възпротивиха заради твърде силно застъпената религиозна символика (огромен купол, две минарета високи по 55 метра), която впоследствие беше променена от архитектите. В момента общината на Кьолн е предоставило проекта за

Обществено обсъждане

Според прес отдела на общината до края на ноември се очаква крайно решение.

"Имайки предвид негативните нагласи на голяма част от българите към малцинствата изобщо и към мюсюлманите в частност, мога да предвидя и по-широка политическа база на съпротивата срещу втора джамия", коментира председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев. Според него обществените нагласи не трябва да са решаващи при решаването на един въпрос на човешките права, какъвто е този за изповядването на религия. "На много може да не им харесва хората да си наименуват децата Мохамед или Хасан, но родителите би трябвало да имат възможност да им дават тези имена, щом така предпочитат, въпреки тези обществени нагласи. Така е и с правото да се изповядва религия, интегрална част от което е наличието на молитвен дом. Стига неговото съществуване да не пречи на обществения ред и да не засяга основните права и свободи на другите хора, на вярващите трябва да им бъде предоставено право да си построят такъв", добавя Кънев.

Монетата на религиозната свобода обаче има и друга страна. Защото, който я получава, трябва да поеме и някои отговорности. Като например отговори на въпросите за целта и финансирането на ислямските училищата в Родопите. Или тези за пълната изолация и липсата на желание за интеграция в обществото на най-гъсто населените с мюсюлмани райони.

В която посока и да се завърти въпросът с новата джамия в София, накрая остават няколко числа. Едни дванайсет процента от населението на България проповядват исляма. Други едни осемдесет и два - източното православие. Строежът на една нова джамия в София няма да промени нищо в тези сухи числа, нито в начина, по който тези проценти живеят един с друг. Стане ли джамията, някои от тези осемдесет и два процента малко ще попсуват по нея. После ще спрат. И всичко ще затихне.

По темата работи още Тодор Божинов

петък, ноември 16, 2007

В Близкия Изток християните са в незавидни позиции

Християни във Витлеем

Положението на християните във всички страни на Близкоизточния регион е не само твърде лошо, но и се влошава като цяло. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг анализира отделните страни от региона.

За религиозна свобода в западния , светски смисъл на думата , който включва и възможността за промяна на религията или атеизъм, и без друго не може и да става дума в целия регион на Близкия Изток, включително и в по-светската Турция, където християните също не са в по-добри позиции. Най-малко поводи за оплаквания имат християните в две държави, считани за радикални: Сирия и Иран.

В Иран става дума предимно заарменците, които са интегрирани в обществото от времената на шах Абас – около 1600 година след Христа. Иран се придържа към разбирането, че християните са толерирано и защитавано малцинство, което има задължението да плаща поголовен данък. Отношенията с Република Армения са традиционално добри, а арменското общество в Исфахан например няма особени поводи за оплаквания. На притеснения са подложени обаче така наречените Бахаи, чията религия е възникнала от шиитското крило на исляма. Те са считани за „неверници”, напуснали лоното на ислямската религия.

Сирия се смята за светска република, независимо, че президентът на страната задължително трябва да е мюсюлманин. Християнските общности в страната поддържат активен духовен и културен живот. В това отношение играе немалка роля и фактът, че християните представляват близо 20% от сирийското население.

В Съседен Ирак, войната доведе до драстично влошаване на ситуацията на религиозните малцинства. Особено християните попаднаха във водовъртежа на битките между сунити и шиити. Живелите по Садамово време твърде необезпокоявано халдейци и асирийци, сега масово напускат страната или бягат от родните си места, гонени от мюсюлмански екстремисти.

В Палестина, където делът на арабските християни е доста висок, ситуацията им също не е за завиждане. Вярно е, че палестинското ръководство се опитва да противодейства, но лошата политическа, икономическа и културна ситуация в окупираните от Израел земи, а и в управляваните от палестински екстремисти части на ивицата Газа водят до непрекъснато намаляване на делът на християнското население. Дори в населени места, преди доминирани от християните, днес те са вече в малцинство – това,разбира се, е процес, който е в ход от доста дълго време насам.

В Ливан, където делът на християнското население спрямо останалото население е най-висок, както маронитите, така и сирийско-православното и източно-православното население са изложени на все по-засилващото се влияние на шиитските мюсюлмански общности. Междувременно се предполага, че именно те представляват най-многочислената народностна група в Ливан.

Египет, който е създаден като модерна нация, базираща се на разбирателството между мюсюлмани и християни- копти, държавата се опитва да защитава и укрепва консенсусът помежду им. Независимо от това, в последно време, в някои населени места на Централен Египет се стигна до доста размирици. В последно време Египет беше напуснат от толкова много копти, че в Германия и САЩ възникнаха почти ясно структурирани коптски общности.

Трудно е положението на християните и в разтърсвания от религиозни размирици Пакистан – една от люлките на талибанското движение. Там делът на християните е малък. Пакистанските християни засилено се опитват да напуснат страната и да търсят убежище в Европа или Америка.

В най-лоши позиции са христиияните в Саудитска Арабия. На филипинските гастарбайтери, които по правило са християни, имат теоретичната възможност да се молят в домашни условия, но с оглед на рестриктивните условия, дори и това често се оказва невъзможно. Религиозната полиция на Кралството бди много строго не само за спазването на религиозните обичаи на съверците си, но и контролира фактическата забрана за упражняване на други религии, извън ислямската. Затова пък в Дубай, който се е развил като център на международния туризъм, християнските църковни служби са разрешени.

В ислямския свят междувременно живеят множество светски мислещи хора, и все пак тамошните общества така и не придобиха истински светски характер.


Deutsche Welle,14.11.2007

Апелативният съд обяви за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи - 20 април 2011 г.

Web Portal Turkey


СОДУ "Нювваб" гр. Шумен

Последователи