Росбалт: САЩ искат да яхнат Иран, за да се повозят
18 Март 2009
“Иран ще се сдобие с ядрено оръжие със сигурност по-рано, отколкото смятат някои.” Тези думи бяха изречени преди 35 години от последния ирански шах Мохамад Реза Пахлави. Пет години след това той беше свален от ислямистите и избяга в чужбина; последваха го всички чуждестранни и местни ядрени специалисти.
Парадоксално е, но тъкмо революционерите, които при днешния огромен международен натиск продължават да тласкат напред иранската ядрена програма, попречиха на страната си да я развие доста по-рано. А тъкмо САЩ, Франция и ФРГ, които днес притискат Иран по-твърдо от всички, доставяха през 70-те ядрени реактори на Техеран.
Американските санкции спрямо Ислямската република датират от времето на самия режим. През 1979 година, когато 52-ма американски дипломати бяха взети за заложници в Техеран, иранските сметки и златните запаси на страната в банки от САЩ бяха замразени. Санкциите, продължени днес от Барак Обама, се смятат за “нови”. Става дума за закона, който забранява да се правят инвестиции в Иран. Той беше приет от Конгреса през 1996 година, когато президент беше Бил Клинтън, и американските държавни глави редовно продължават действието му, за да не изгуби сила.
Нямаше основания да се очаква, че Белият дом ще свали табуто от бизнес отношенията с Ислямската република. Неотдавна Вашингтон стигна до извода, че Техеран притежава над един тон обогатен уран, достатъчен за направата поне на една атомна бомба. В слово пред Конгреса Обама огласи заключението, че Иран действа срещу американските интереси и продължава да представлява заплаха.
Готовността на Обама да започне преки преговори с Техеран без предварителни условия съвсем не означаваше, че е готов да отслаби санкциите. Нещо повече, това не означава дори, че диалогът ще бъде воден с Махмуд Ахмадинеджад. Държавният департамент наистина проучва възможността преговорите да започнат в близките месеци. “Близките месеци” обаче може да се изтълкуват дори като юли и август, а изборите в Ислямската република ще се състоят през юни.
Предизборна кампания ще водят и днешният консервативен лидер, и неговият предшественик - реформаторът Мохамад Хатами. Щеше да е странно, ако след четиригодишна борба и точно преди изборите Ахмадинеджад се откаже от ядрените си амбиции, само защото в Белия дом е дошъл нов президент. Бездруго днес го критикуват от всички страни. Реформаторите - по всеки повод - само защото е консерватор. Някои авторитетни аятоласи - поради несъгласие със социалната му, икономическа и културна политика. Те са недоволни от икономическата му програма и от инфлацията в страната. Никой обаче не критикува Ахмадинеджад за това, че при управлението му са развивани ядрената програма и отбранителната промишленост.
Санкциите на Запада само засилват подкрепата за иранските консерватори. Джордж Буш наниза Ислямската република на “оста на злото” през януари 2002 година. По онова време Иран спазваше мораториума върху обогатяването на уран и моментът, в който го отхвърли, още бе твърде далеч.
Международният натиск промени баланса на политическите сили. На изборите от 2004 година консервативният алианс събра 54 на сто от гласовете. Година след това президентът реформатор Мохамад Хатами замрази програмата за обогатяване на уран и предложи на Запада сътрудничество. Напразно обаче - санкциите не мръднаха. Президентските избори бяха спечелени от консерватора Ахмадинеджад.
През следващите години мерките срещу Иран ставаха още по-строги. САЩ, Франция и Германия не изключваха никакви методи за решаване на проблема. Нищо чудно, че на изборите през 2008-ма консерваторите получиха над 70 на сто от гласовете. И ето че се задават нови президентски избори. Явно американците ще се наканят да решат какво да правят с Иран, чак щом стане ясно кой ще е новият лидер на страната.
Ако седми президент на Ислямската република стане нейният пети държавен глава - Хатами, или пък друг реформатор - бившият председател на парламента Мехди Каруби, това изобщо не гарантира, че с тях ще може да бъде установен диалог. В Иран някои смятат, че за САЩ ще е по-лесно да постигнат договорки с Техеран тъкмо сега, а не след изборите. Защото ако ги спечели някой реформатор, консерваторите, запазили до днес мнозинството си в парламента, ще станат опозиция на президента и ще осуетят преговорите. А днешната консервативна администрация, която ще управлява до юни, все пак е способна да контролира най-твърдите противници на диалога.
През периода от 2000 до 2004 година Хатами беше готов да преговаря със САЩ, но не издържа на натиска, приложен от антиреформистите. На откриването на Общото събрание на ООН през 2000 година той имаше възможността лично да се срещне с Бил Клинтън и да му стисне ръката, но не се реши да я използва. “Попитах го защо не е използвал този шанс, а той ми отвърна през смях, че се страхувал да не го екзекутират,” спомня си пред “Бостън глоуб” доктор Фатима Хагигатджу, навремето депутат от парламента. Естествено Хатами се е шегувал, но логиката му е ясна - една среща с Клинтън все едно нямаше да е от голяма полза (САЩ не биха отменили санкциите, нито пък щяха незабавно да започнат преки преговори). Затова пък би му създала проблеми в Иран.
Днес иранското правителство е готово да разговаря със САЩ, тъй като понася твърде тежко американските санкции в контекста на глобалната рецесия. Дори ако преките преговори започнат още сега, това не би увеличило шансовете на Ахмадинеджад да бъде преизбран. Съдбата му ще бъде решена от икономическите проблеми, дължащи се на управленския му талант.
Твърдото поведение спрямо Иран в днешната ситуация няма да улесни задачата на САЩ в бъдеще. Вашингтон за пореден път ще засили консерваторите и ще отблъсне от себе си умерените политици. Идването на Обама в Белия дом донесе надежди за затопляне на най-различни политически групировки в Иран. Но забележките, направени от новия президент, разочароваха мнозина лидери реформисти, включително четвъртия президент - аятолах Али Акбар Хашеми Рафсанджани (съперник на Ахмадинеджад от изборите през 2005 година) и днешния председател на парламента Али Лариджани.
Сред другите си обещания Обама заяви буквално следното: САЩ ще използват спрямо Иран политика на “моркова и тоягата”. Така президентът сравни една източна цивилизация на 3 хиляди години с упорито муле, което Западът си е наумил да яхне, за да се повози. Нещо, което обиди иранците в цял свят. За разлика от Буш Обама схвана, че ще се наложи да разговаря с Иран. Остана да разбере още две неща. Първо, че трябва да преговаря с онези, с които е целесъобразно, а не само с онези, с които е по-приятно да се общува. Второ, че когото и да избере за събеседник в диалога, от него самия ще се иска на първо място да прояви уважение.
По БТА
-
САЩ протягат ръка на Иран, но бавно и предпазливо
14 Март 2009
Администрацията на Обама предприема изключително внимателни стъпки към Иран, за да провери потенциала за пробив в отношенията. Усилията ще започнат с малки дипломатически усилия, като в същото време не се забравя, че възможностите за мирно прекратяване на иранската програма за сдобиване с ядрено оръжие бързо се изпаряват. Обсъждат се и по-строги международни санкции. Но те едва ли ще получат решителна подкрепа от Русия и от Китай преди есента. Това ще се случи само ако стане ясно, че САЩ изпълняват предизборното обещание, дадено от Обама, да установят контакти с американските противници, включително Иран.
В същото време в Израел се задава по-твърдолинейно правителство. То отправя сигнали, че ако дипломацията не даде резултат няма да чака до 2010 година, за да предприеме военно действие срещу иранските ядрени обекти.
САЩ се готвят да изпробват дипломатическите канали с Техеран преди националните избори в Иран през юни. Американците “ще се ангажират с иранците и то преди изборите (в Иран). Те ще направят това, като първо изпратят сигнали за волята на САЩ да се ангажират”, казва високопоставен европейски служител, пожелал анонимност. В понеделник той проведе няколкочасови разговори със служители на Държавния департамент по политиката към Иран.
Миналата седмица държавният секретар Хилари Родам Клинтън обяви, че планира международна конференция за Афганистан. Тя каза, че вероятно Иран ще бъде поканен като съседна държава. Новината породи предположения, че американските и иранските представители може да установят първоначални преки контакти в кулоарите на конференцията.
Инициативите на Клинтън към Русия, в това число срещата с руския външен министър Сергей Лавров миналата седмица, също донякъде се разглеждат като опит да се спечели подкрепата на Москва за нов американски подход към Иран. Все пак тези стъпки се смятат главно за опипване на почвата, а според специалисти по иранските въпроси, за да има действителен напредък в ангажимента на САЩ с Иран, то би трябвало да бъде последвано от по-значим ход - например писмо от Обама до иранския върховен водач аятолах Сайед Али Хаменей.
“Поканата до Иран за участие в конференция за Афганистан или посланическата среща в Багдад са тактически ходове. А Техеран казва, че вече не се интересува от тактически инициативи”, заявява Алекс Ватанка, специалист по ислямските въпроси в “Джейнс информейшън груп” в Александрия, Вирджиния. “Иранците, в това число върховният водач, наистина са заинтересовани от отношения със САЩ, но в смисъл на стратегическа промяна на начина, по който американците възприемат иранския режим”, добавя той.
Високопоставеният европейски служител заяви, че е изразил същото мнение пред американските си колеги, включително Денис Рос, който наскоро беше назначен за специален съветник на Клинтън със задача да действа по иранските въпросите. Според него иранците разглеждат перспективата за отношения със САЩ в по-широк смисъл, който не се свежда само до ядрената им програма. “В известен смисъл бъдещето на режима е застрашено. Първата им и единствена грижа е оцеляването на режима”, казва той. Това означава, че иранците вероятно ще подхождат бавно към каквито и да е сондажи от страна на САЩ. И вече изпращат сигнали, че нямат намерение да бързат с отговора.
Речта, произнесена миналата седмица от аятолах Хаменей, в която той нарече Израел “злокачествен тумор” и скастри палестинската власт за това, че работи с Израел, “само ще направи труден живота във Вашингтон за онези, които настояват за ангажиране с Иран”, казва Ватанка.
Клинтън допусна възможността иранците да решат, че не искат да преговарят. Според нея те може да надценят заинтересоваността на Америка от преговори и търпението на международната общност към Техеран. Затова САЩ имат интерес да убедят иранците, че международните сили са готови да предприемат по-строги санкции, ако дипломатическото решение се окаже задънена улица. Но остава съмнително дали международната общност ще бъде готова на по-строги санкции дори и след провал на американския опит за ангажиране.
Според някои специалисти по иранските въпроси най-добрият начин да се привлече вниманието на Иран биха били санкциите срещу петролната му промишленост, особено като се има предвид поддържаното от някои мнение, че иранската икономика е пред срив. Експертите твърдят, че Русия може и да склони на това, тъй като не би имала нищо против цените на петрола да се вдигнат в резултат от санкциите. Според други широкообхватно подобряване на отношенията между САЩ и Русия ще бъде от решаващо значение за действията на международната общност. “Клинтън ще последва Русия по този въпрос, следователно Русия е ключът”, каза бившата американска посланичка в ООН при администрацията на президента Клинтън Нанси Содърбърг.
Някои анализатори обаче смятат, че е по-малко вероятно Китай да последва водачеството на Русия насред световната икономическа криза. Ватанка от “Джейнс информейшън груп” добавя, че западните страни вече имат толкова малко участие в иранската нефтена индустрия, че каквото и действие да предприемат, едва ли то ще повлияе на Техеран. “Иранците се научиха да се задоволяват с минимума. Наистина не виждам нещо, свързано с петролната промишленост, което на този етап може да обърне играта”, заявява той.
По БТА
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар