Неправомерно е да се говори за тотално настъпление на радикален ислям в България

Ангел Митрев:

Неправомерно е да се говори за тотално настъпление на радикален ислям в България

17 март 2009 | 11:26 | Агенция "Фокус"

Намира ли почва за развитие ислямският фундаментализъм у нас – за влиянието му върху определени слоеве от населението и мястото на специалните служби при борбата с развитието на подобни радикални тенденции Агенция “Фокус” потърси за коментар

Ангел Митрев, хоноруван преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, експерт по въпросите на етническите конфликти.

Фокус: Г-н Митрев, има ли тенденции за радикализация на исляма у нас и в кои области на страната се наблюдават такива?

Ангел Митрев: Да се говори за тотално настъпление на радикален ислям в България, според мен е неправомерно. При българските условия има влияние на три вида ислям. Единият е арабският ислям, арабската форма. Това са най-вече някои секти, ухабитски емисари, които посещават региона и които са го посещавали и в близките години на посттоталитарната ситуация. На второ място – сред етническата общност на турците има влияние турската форма на исляма, бих го нарекъл омекотен вариант на исляма което е много близко свързано не толкова със забрадките, колкото със синдрома на образната система. В този си вариант е еманация на стремежа на Турция да стане един естествен мост между фундаментализма, като в традицията на исляма и между светския запад. На следващо място, това е западноевропейският, бих го нарекъл емигрантски ислям, който се разпростира на базата на отминалите векове, на мисионерството. Ислямът се разпространява чрез войниците и мисионери, но и чрез имиграцията, която намери своето икономическо място, за да може да се преодолява тази урбанизация и тази стагнация.

Фокус: Тези три вида, за които говорите, могат да се наблюдават като начин на разпространение у нас...

Ангел Митрев: Не. Като влияние. Те не се разпространяват, а по скоро влияят на етнорелигиозната обстановка у нас.

Фокус: Това не са радикални разклонения на исляма, така ли?

Ангел Митрев: Когато говорим за разпространение на исляма, трябва да се има предвид следното – личната и групова несигурност води отделни хора в полезрението на религиозни секти, на религиозни групи и организации в ислямската парадигма. Ислямските организации залагат изключително много за привличането и вербуването на хора по отношение на собствена идеологема, на тази лична и групова икономическа несигурност. Подпомагат такива хора, които си търсят работа на Запад или искат да устроят семействата си. Като ги подпомагат се рестартират задълженията на този, на когото ислямската организация е помогнала, да си изпълни съответните задължения по отношение на организацията и по отношение на исляма като цяло. На базата на тази икономическа несигурност, на тези икономически изпитания на личността, се дава възможност освен да връща, да спонсорира организацията, но да се приобщава към ценностите на съответната организация.

Фокус: Има такива отделни случаи, но за тенденция не може да се говори?

Ангел Митрев: Точно така. Посттоталитарната ситуация в България доведе до съществуването на много кумири. Не само на партийно политическо ниво, но и на религиозно, на духовно ниво. Много от хората, които си отидоха като лидери на религиозната общност, бяха възприемани или все още се възприемат от ислямската общност, пък и от другите деноминации, като представители на един друг режим, свързан със социално-политическата система. Появиха се нови лидери на духовната общност - и на християнската, и на ислямската. Но понеже говорим за мюсюлманите, мисля че източни организации с фундаментални признаци или с радикална действена насоченост се ориентираха към наши мюсюлмани от отделни райони. Възползваха се от тази ситуация на духовен вакуум, поканиха ги, издържаха ги, обучиха ги в някои от близкоизточните държави, и след като тези хора се върнаха тук, те се превърнаха в мисионери на източния ислям. Като говорим за райониране, за география на исляма, трябва да имаме предвид, че той е разделен като че ли по етнически принцип, дотолкова доколкото етническите турци у нас не приемат арабският ислям. Историческата предпоставеност и традицията на отношенията между араби и турци, по отношение на Турция, като че ли влияе на нашето население. Турците са привърженици на тази умерена турска форма на исляма. Полагат големи усилия да поддържат и обучават наши учители в новосъздадените след края на тоталитарния режим средни и общообразователни ислямски училища, подпомагат Висшия ислямски институт и това не е тайна. Не че няма фундаменталисти и радикални ислямисти в Турция. Има, но те не придават облика на турския ислям. По тази причина, сред турското население, арабският ислям и особено мохамеданският ислям, особено сектите, са нещо чуждо и не са възприемани добре. Още повече, че някои забрани, които са на религиозно ниво, при нас са по-скоро забраните на традицията, която е наследена в етноса. И ако забележите по средствата за масова информация, когато са легализирали информация по съответните специални служби, които са ангажирани с радикалния ислям и ислямския фундаментализъм, насочен към отрицание на другостта, ще видите, че арабският свят, като че ли се е ориентирал към регионите, които са населени с т.нар. българи мюсюлмани, българи мохамедани.

Фокус: В този смисъл може ли да се говори за уязвими групи, смесените райони и ромското население дали попадат в тази тях?

Ангел Митрев: Икономическата несигурност, тази ниска доходност на отрасловите култури, горско стопанство, билки, до скоро тютюн, в тези райони предположиха една реислямизация за това население, на което в условията на тоталитаризма му беше забранявано да изповядва вярата си. Като че ли там намериха ниша някои ислямистки организации.

Фокус: Можем ли да кажем кои са районите в България, където се наблюдава подобно влияние?

Ангел Митрев: Твърде пресилени са изявленията, че Родопите са безвъзвратно загубени за каузата на България, за каузата на светска Европа, за цивилизования Запад, защото България е част от този цивилизован Запад. Но има отделни райони, с които не бих искал да се ангажирам конкретно и не е толкова важно къде намира почва т.нар. арабски ислям. Някои публикации визираха района на Пазарджишко, Велинградско, Гърмен. За мен е изключително обезпокоително, това че в самата общност се появяват такива понятия като „мюсюлманин неверник”, но мисля че се задава една тенденция за вътрешнорелигиозен конфликт, за сега потенциален, като че ли не толкова открито изявен между самите мюсюлмани, които искат да бъдат умерени и между онези, които считат, че са носители на традицията на истинския ислям, след като са обучени в някои близкоизточни държави и в арабски държави. В този конфликт, въпреки наложения принцип на разделяне на държавата от религията, на мен ми се струва, че се подпомага в известен смисъл и принципът на т.нар. „когнитивен дисонанс”. Понякога се правим, че не забелязваме, какво ни се случва, както и на хората около нас на които влияят емисари, които имат и парите, а парите могат да дойдат, знаете по какъв път, небанков. Тези пари могат да дойдат и със студенти, които учат там, могат да дойдат и чрез емисари, могат да дойдат и чрез транзитно преминаващи. По най-различен начин могат да дойдат парите. Съществува един дискретен дискомфорт, който чрез един юридически натиск, тези хора, които аз наричам проводници на ислямизма, оказват върху близките си, по съседство, върху съселяни, върху хора, с които общуват в ежедневието си. В този смисъл, проблемът, който се задава с радикалния ислям в България е по-скоро първо проблем на светската държава, на светското общество, на модернизма. Той е вътрешен проблем на ислямската общност, в която емисари идват тук и се мъчат да зададат друг модел на поведение. Вижте, колко много нови религиозни знаци има на другостта. Започват да се молят по друг начин, започват да носят бради по друг начин, въпреки че брадата е признак за религиозност и то на ислямска религиозност. Тя трябва да бъде признак на благочестието, а не на отрицанието, не на обидното наименование на другия, на различния. По принцип, всяка монотеистична религия, независимо от кое коляно на Авраамовите наследници е, би трябвало да има едни и същи морални ценности. Следователно, тук не става въпрос за религия, а става въпрос за зони на влияние, не става въпрос за истинска религия, а става въпрос за зони на надмощие, за влияние. В този смисъл, мисля че противоречия има и едното е нашето население, което на религиозно и на ритуално образно ниво, трябва да бъде променяно от единици хора, които се мъчат да промиват мозъци, които се мъчат да налагат друг модел на поведение, мъчат се да дадат друго поведение, не толкова на сегашните поколения, а да заложат бомбата на онези, които идват след тях. Затова насочеността е към жените, към децата, към майката. Майката задава модел на поведение със забрадката, с прикриване на лицето, на очите, но не като знак на благочестие, а като „свободно избраната” несвобода. Когато говорим за забрадки - ние няма да оценяваме хората по забрадките. За мен това е несвободно избраната свобода, защото в общество, в което е общоприето всички жени да са забрадени, това не прави впечатление, прави впечатление незабрадените. В нашето общество това е маркер на ислямска идентичност и на несвободната комуникация. Когато една жена сложи кърпата, тя отдалече е видима за това, че тя не може да си позволи да комуникира без присъствието на мъж от семейството или възрастна жена от семейството, да комуникира с мъж или жена на улицата, в заведение и т.н. Това е маркерът на забраната, на табуто. При нашите условия, това не е признак за чистота, за благочестие. Тук става въпрос за нов модел на поведение. Майката, жената показва на малките деца как трябва да се държат, какво трябва да правят. Затова семейството е един от обектите за въздействие. Там трябва да се формира онова, от което децата, на едно неосъзнато първоначално социално ниво, не могат да разберат, за какво става дума, но след време то се превръща в норма на поведение.

Фокус: Къде е ролята на специалните служби в целия този процес? Вие споменахте, че има единични случаи и те са известни.

Ангел Митрев: Мисля че, българските специални служби и всички служби преживяха и продължават да преживяват ужаса на радикалното действие на непредсказуемостта. Няма защо да се съмняваме, че в момента се води една война и това е асиметричната война. Имаме една школувана неконвенционалност на изненадата, на ужаса, на всяването на страх по отношение на Западния свят. Няма защо да се правим, че това не се отнася и за нас. Ролята на специалните служби е да създават позиции благодарение на статута, който имат, благодарение на възможностите, с които разполагат, за да могат да предотвратяват на първо място привнасянето на радикално фундаменталистките парадигми и на второ място – да разкриват своевременно всяка подготовка и опит за извършване на действия, които по същество са подривни действия срещу цивилизования свят. Не бива да бъркаме съмнителните, целенасочени политически девиации, когато са свързани с придобиване на ресурси и територии. Говорим в чисто теоретичен аспект. Специалните служби своевременно трябва да получават информация. От една страна да обслужват държавното ръководство за това, какво се случва, максимално точно и адекватно да правят оценка, да разпознават радикалния ислям, формите, методите и на второ място – да предприемат съответните действия за недопускане на провеждането на дейност, която отслабва държавността.

Фокус: Вашите впечатления, какви са? Това случва ли се, правят ли го това специалните служби?

Ангел Митрев: Мисля че българските специални служби са на едно изключително високо ниво с наличие на анализатори, експерти, които много успешно работят и с коалиционните партньори. Мисля че оценката за нашите служби трябва да е много висока. Защото не винаги това, което се вижда е това, което правят службите. Службите извършват много поредици от действия, които според мен, не биха могли да бъдат достояние, поради последващи ефекти, но когато са готови да го покажат на обществото, мисля че българските служби не крият нищо от обществото. Това не е излишната секретност, това не е предозираната секретност. Българските специални служби, според мен, са изключително компетентни и на високо аналитично и експертно ниво.
Юлиан ХРИСТОВ