Очевидно обявената от новия американски президент Барак Обама нова политика в Близкия Изток се натъква на „резерви” и кадрови „препъни камъни” от страна на обектите на външнополитическия курс. Битката между новия и предишния подход се долавя най-силно на по-ниско ниво, където се определят реалните външнополитически ходове. Разузнавателните служби, чиято дейност играе все по-голяма роля във вземането на оперативните решения, също са арена на подобни кадрови трусове.
Експертите отбелязват интересния факт, че вчера по време на преговорите на минисрещата на върха в Риад между държавните глави на Саудитска Арабия, Сирия, Египет и Кувейт, след традиционния разговор „на четири очи”, към лидерите са се присъединили, освен цивилни политици, и началниците на националните разузнавания. Подобен акт е безпрецедентен и алармира за съществуването на необичайна проблемна ситуация. Това доказва, че за изработването на стратегически външнополитически актове в Близкия Изток, за какъвто се смята помирението на „иредентистка Сирия” с „умерените” арабски партньори, са необходими анализите и препоръките на разузнавателните служби.
Развитието на ситуацията около назначаването на новия ръководител на Националния съвет на разузнаването на САЩ предоставя аргументи в тази посока. Вчера Чарлз Фриман, номиниран за високия пост, е оттеглил кандидатурата си след изразяването на силни резерви от страна на членове на конгреса. Медиите отбелязват, че вчера Даян Валенщайн – председателката на комисията, контролираща разузнавателните служби в Сената, е повикала Фриман при себе си. Тя му е съобщила, че според редица законодатели неговите постоянни критики към еврейската държава са неприемливи.
Както вече писа Ориент.Бг, Фриман е бивш американски посланик в Саудитска Арабия и е възприеман като проарабски настроен в региона. Тел Авив изрази своето безпокойство относно това назначение. В същото време някои анализатори отбелязват, че докладите на разузнавателната служба играят ключова роля при формулирането на политиката на Вашингтон по отношение на Иран и останалите проблеми в Близкия Изток.
Наблюдателите припомнят, че Чарлз Фриман има впечатляваща биография в редовете на американската дипломация. Той е бил ръководител на дипломатическата мисия в Риад, Саудитска Арабия през периода 1989 – 1992 г. Неговата звезда обаче изгрява през 1972 г., когато е преводач по време на историческата среща между Ричард Никсън и Мао Дзе Дунг в Китай. Той прави впечатляваща кариера в Държавния департамент и Пентагона при президентите Рейгън, Буш-баща и Клинтън. Достига до поста помощник-министър на отбраната по въпросите на международната сигурност. Освен това Фриман оглавява Съвета за Близкоизточна политика, чиято дейност частично е финансирана от Саудитска Арабия.
Чарлз Фриман официално обяви оттеглянето на кандидатурата си за високия пост с мотива „натиск от външни фактори”, след като беше лично препоръчан от новоназначения началник на разузнаването адмирал Денис Блеър.
В официална декларация Фриман заяви, че се оттегля, поради „постоянните нападки срещу него от страна на хора, които се подчиняват на мненията на политическа партия на чужда страна”. Според него клеветническата кампания е организирана от група за натиск, която не желае да се чуят и други мнения. В официалното си становище Фриман дори назовава директно думата „израелско лоби”, обвинявайки го в липса на морал и достойнство. По-нататък той заявява, че поведението на въпросната група се състои в упражняването на политика на вето спрямо всичко, което противоречи на неговото становище. Оттеглилият се разузнавач обвинява и администрацията на Обама, че „не е в състояние да прилага политика, която да е в интерес на САЩ”. В същото време той отрича да е взимал пари от Саудитска Арабия или Китай, за което го обвиняват неговите опоненти. Все пак, Чарлз Фриман не отрича факта, че е бил член на борда на директорите на нефтена компания, чийто собственик е Китай.
Изглежда най-смущаващо за опонентите е било становището на Фриман по отношение на войната срещу тероризма, водена от предишния президент Джордж Буш. Той нееднократно е заявявал своето несъгласие с нея. Самият Фриман е поддръжник на становището, че САЩ трябва да намалят помощите за Израел, тъй като те се използват предимно за изграждането на нови селища и така се спъва мирният процес в Близкия Изток. Последната редукция на въпросните субсидии беше реализирана от президента Джордж Буш-баща и неговия външен министър Джеймс Бейкър. Освен това подалият оставка дипломат е категорично против нанасянето на военен удар срещу Иран, тъй като това би означавало катастрофа в целия Близък Изток. Адмирал Блеър е заявил, че приема оставката със съжаление.
Започналото затопляне с Дамаск също е обект на преоценка и преразглеждане от определени центрове в новата американска администрация. Според западни дипломатически източници в Бейрут някои от конструкторите на модалните решения за сближаването със Сирия отстояват мнението, че официален Дамаск все още не е спазил заявените пред международната общност ангажименти. Това било валидно най-вече по отношение на Ливан. Например Сирия не е приложила напълно взетите по този проблем от Съвета за сигурност решения. Освен това тя все още се възприема като фронтова държава с Израел, не се противопоставя на контрабандата на оръжие, което отива за „Хизбула”, продължава да подкрепя терористичните палестински организации като „Хамас”, едва ли ще се откаже от съюза си с Иран и други. Не се знае и как ще реагира Дамаск към съдебния процес за убийството на Рафик Харири, започнал на 1 март 2009 г. в Хага. Редица анализатори сочат с пръст именно сегашния президент Башар Асад като основен подстрекател за това политическо убийство. В Израел дори предполагаха, че след стартирането на делото от Международния наказателен съд, Дамаск ще инициира военно напрежение в района на спорната територия около фермите Шебаа на сирийско-ливанско-израелската граница.
В Държавния департамент продължават дискусиите в каква степен и в какъв вид да бъде провеждан процесът на затопляне с Дамаск. Според арабски медиите източници обструкционисткото течение в американската външнополитическа институция е оглавено от бившия посланик на Вашингтон в Бейрут Джефри Валънтайн, който само преди три дни посети сирийската столица. Наблюдателите подчертават, че министър Хилъри Клинтън е по-близо до това мнение, отколкото до противното. Тя подкрепя становището, че Сирия не спазва дадените обещания и е изиграла отрицателна роля по време на войната в Газа. Държавният секретар била по-склонна да удължи периода на разузнаване и проучване преди да се осъществят същинските стъпки за истинско сближаване между Вашингтон и Дамаск.
В същото време Сирия много добре оценява как би се отразила промяната на американската външна политика към нея. По тази причина Башар Асад не само прие, но и присъства на минисрещата в Риад. В Саудитска Арабия той заяви, че веднага би възобновил преговорите с Израел, ако посредник са САЩ, въпреки че до този момент с такава роля се беше нагърбила Анкара.ориентбг
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар