Ненасилствено обезбългаряване и дехристиянизация

Случаят „Рибново” разкри обикновен феодализъм

Прословутата религиозна търпимост у нас е териториална по своята форма. Българските мюсюлмани се радват на пълна свобода само в "смесените райони"

проф. Владимир Чуков

Българските мюсюлмани имат повече джамии от мюсюлманите в другите страни от ЕС (с изключение на Гърция). Снимка: "СЕГА"

Случаят "Рибново" показа, че в България текат скрити процеси, които започват да избиват на повърхността. Стигна се до сблъсък между представите за единство на българското Общество и другостта на мюсюлманската Общност. Долови се и тежката форма на местна корупционна практика.

Като цяло, регионалният феодализъм не е ново за страната ни явление, особено в условията на демократичното общество. В съвременна България политиката е бизнес и тя много обилно храни хората, които се занимават с нея. Големият въпрос е, че в Западните Родопи, и по-специално в Рибново, корупцията има специфични очертания.

Ислямът споява семейно-родовите отношения

В многолюдните села от региона хората в трудоспособна възраст, учениците и възрастните живеят заедно в своеобразна капсула, която сами са създали. Не случайно една ученичка заяви, че се страхува от света извън Рибново, въпреки че има амбиция да следва педагогика. Религията, подхранваща родовия традиционализъм, се противопоставя на един от най-ефективните инструменти за борба срещу безработицата - миграцията към големия град или към чужбина на населението от Западните Родопи съществува, но не в тези масови размери, характерни за останалите части на България. В Северна България изчезнаха цели села и вече са трайна гледка населените места от 50-100 старци. Подобно явление отсъства от панорамата на Западните Родопи.

Всичко това обуславя невероятната конкуренция за малкото работни места и ограничения поминък на този планински регион. Малкото функциониращи държавни институции, една от които е училището, откъдето тръгна грандиозният скандал, гарантират сигурно препитание. Безмилостното съперничество създава социална нагнетеност и формира необичаен спектър от средства за дискредитиране на опонентите. В Общността обвинението в "радикален ислям" играе ролята на силен компромат към човека, който е заел желаното работно място. Така част от учителите обвиняват преките си конкуренти, а именно временните лидери на групата - кмета, директора на училището и един от преподавателите - в нещо, което би ги отстранило от техните позиции на монопол върху социално-икономическата дейност. Със сигурност тези хора нямат представа за доктриналната същност на понятието "радикален ислям", но инстинктивно усещат, че това е нещо силно отрицателно и може да изиграе ролята на неотразим компромат.

Жалбата на учителите от Рибново, включително и претенцията на най-активния опонент на кмета - отговорника за административно-стопанската дейност на училището Недим Таламанов, пресича невидимата граница между Общността и Обществото. Пренебрегнатите се обръщат към депутата Яне Янев, който представлява външно тяло за социалната капсула. Това усилва обществения резонанс, придавайки

политическа окраска на един чисто социален конфликт

В същото време сериозната полемика около биографията и поведението на кмета на община Гърмен Ахмед Башев показва, че в темелите на Общността и най-вече в нейното политическо ядро - ДПС, протичат непредсказуеми процеси. Ако отдавна е известно, че партията на Ахмед Доган е конгломерат от етноси, сега става очевидно, че в нея съжителстват и различни социални слоеве, които по различен начин възприемат исляма.

Значителна част от мюсюлманите в България са светски настроени и практически нямат отношение към религията. Тази група е потенциален мост към Обществото и нерядко тя не участва в политиката или подкрепя конкуренти на ДПС. Нейните представители са готови да излязат от Общността, но Обществото не винаги е готово да ги приеме. Тогава те са принудени да се върнат към първичната си група, насочени от инстинкт за самосъхранение. Мнозинството от политическия елит на ДПС спада към тази част, грижливо прикриваща своята истинска същност поради чисто електорални цели. Например мюсюлманинът Арсо Манов трябваше да промени името си на Алиосман Имамов, за да остане депутат. На вицепремиера Емел Етем бе направена забележка, че електоратът на ДПС не е така светски настроен като нея, и тя изхвърли късата пола от своя гардероб.

Втората част от Общността е традиционалистки настроена. Тя е най-многобройна.

Характерно за нея е повърхностната ислямизация

или практикуването на т. нар. "битов ислям". Тя инстинктивно възприема исляма, демонстрирайки своята принадлежност към Общността единствено по конкретни случаи - честването на религиозни празници, семейни ритуали и други. Именно тази група е гръбнакът на ислямския култ в България и едновременно с това - фундаментът на електоралната подкрепа за ДПС.

Третият слой от Общността е консервативният. Той е склонен да възприема исляма като единствен белег за своята идентификация и изпитва неприязън към "аморалното" поведение на ДПС-елита. Още в средата на 90-те години от ДПС започнаха да се отделят личности, които постепенно се организираха в неправителствени организации с религиозна, правозащитна, културна или откровено религиозна дейност за участие в обществения живот. Така в региона на Западните Родопи се появиха новите, алтернативни джамии. В тях консерваторите се опитват да изповядват своята версия на "чист ислям", изтласквайки традиционалистите, представящи Главното мюфтийство. Те привличат малки групи от Западните Родопи, които подражават на движението "Мюсюлмански братя", включително и на външния вид на членовете на формацията на египтянина Хасан ал Банна.

Факт е, че не липсват екзотични "оферти" на различни арабски емисари-салафити. Те обаче са твърде радикални дори и за най-консервативната част от българските мюсюлмани. В техните среди се върти измислицата, че

истинските българи са помаците,

а не българите-християни. Манипулатори свързват етимологията на думата "България" с наименованието на река Волга. Историческа истина е, че по нейното средно течение през периода IХ - ХI век част от прабългарското племе създава Волжко-Камска България, която е мюсюлманска. Така според ислямските радикали именно помаците имат законното право да се наричат коренно население на България, а всички останали, живеещи на територията й - турци, роми и християни, са пришълци. По тази причина пропагандаторите на радикалния ислям се насочват към помаците, а не към турците.

Случаят "Рибново" се разглежда едностранчиво само в аспекта на Общността. Реакцията на елита на Обществото сякаш постави на дневен ред въпроса за съдържанието на понятието "толерантност" у нас. Редица политици и най-вече теренни изследователи осъдиха десанта на Яне Янев. Те са прави само в своята емпирична аргументация, но не и в методологическото обобщение. Тази група излага позиции, звучащи убедително в Лондон, но твърде космополитно и универсално в София. Така словесните нападки срещу лидера на "Ред, Законност и Справедливост" не съвпаднаха напълно с посоката на мисълта на значителна част от българите. Очевидно е, че действията на Янев се превърнаха в сериозно предизвикателство за сегашното статукво Общност - Общество. Не случайно точно сега министърът на образованието Даниел Вълчев внесе проектозакон, който би забранил явните религиозни символи в средните училища. Общинарите в Бургас и прокуратурата в София бързо промениха отношението си към изграждането на джамии. Ако "Рибново" се възприе като нахлуване в запазеното пространство на Общността, ислямските проекти на територията на столицата и морския град бяха оценени като провокация към Обществото. Всеки опит за разширяване на "естествената територия" на една от двете социални величини предизвика скандал. Така Обществото демонстрира също рефлекс за самосъхранение, произтичащ от историческите спомени и потенциалната заплаха от мощния ислямски съсед.

Прословутата религиозна търпимост у нас е категорично териториална по своята форма. Българските мюсюлмани се радват на пълна свобода в рамките на обозначеното в съзнанието на българите понятие "смесени райони". За мнозинството вече е нормално там да живее Общността и да бъде прилагана политическата воля на ДПС. Последствията се изразяват в активизирането на

процесите на ненасилствено обезбългаряване

и дехристиянизация. Така е от 1990 г. Доказателството е неограничаването на процеса на строежа на джамии в местности с компактно мюсюлманско население. Например България е на второ място сред страните в Европейския съюз по съотношение между брой на вярващи и джамии - приблизително 700 души на една джамия. За Германия числото е 16 000, за Швейцария - 4000, за Франция - 3600, за Холандия - 2200, за Великобритания - 2000, за Австрия - 1800, за Белгия - 1100 и т.н. Само Гърция изпреварва България с 500 души на джамия. Но затова пък само Атина от столиците в ЕС няма ислямски храм.

Казусът "Рибново" показа, че за нашата страна не са приложими западноевропейските критерии за религиозна търпимост. Има поне две причини. Първо, източното православие е много по-"държавна" религия, отколкото либералното протестантство във Великобритания, Германия, Швеция, Дания и др. В по-малка степен същото важи и за католическите Франция, Италия и Испания, чието духовно лидерство се осъществява от извъннационален център - папата във Ватикана. Второ, България е посткомунистическа страна, в която атеизмът продължава да е силен. Ефектът от отрицанието на религията за дълъг период се демонстрира например от броя на джамиите в обединена Германия. От приблизително 200-те джамии, функциониращи в страната, 199 се намират в бившата Федерална република, а едва преди няколко месеца се появи за пръв път ислямски религиозен храм на територията на несъществуващата вече ГДР.

Владимир Чуков

сега

-

Владимир Чуков: В Рибново конфликтът е предизвикан от безработицата

Помашката група е най-уязвима за идеите на радикалния ислям

[25-03-2009] от Интервю на Мария Манчева

Владимир Чуков Снимка: Ани Петрова

Владимир Чуков е роден на 22.04.1960 г. в Атина, Гърция, професор, доктор на икономическите науки. Автор е на редица книги и изследвания в областта на арабистиката. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. През периода 1995-1998 г. е главен редактор на списание "Международни отношения". През 1999 г. създава неправителствената организация "Български център за близкоизточни изследвания", а през 2002 г. - "Център за регионални и конфесионални изследвания". От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към Висша атестационна комисия (ВАК), а от 2006 г. - член на комисията по обществени науки към ВАК. Член е на редица международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies и други.

- Проф. Чуков, какво се случва в Рибново?

- Първо смятам, че случаят Рибново трябва да бъде обект на изследване не толкова от страна на богослови, арабисти и ислямоведи, а по-скоро от социолози, психолози, политолози. Внимателен анализ на ситуацията в селото показва, че там става въпрос за един много тежък битов конфликт. Ислямът не е религия, която поощрява разкъсването на семейно-родовите връзки, а точно обратното. В Рибново ислямът и традициите консервират местната общност, там децата много трудно се отделят от родителите си. Затова и няма много голяма миграция. Там присъстват три, може би четири поколения, което предполага изключително висока безработица. В крайна сметка това води до остра конкуренция за едно работно място, тъй като обществените институции и местата, които предлагат работа, са твърде малко. Едно от тях е училището и местната власт.

Именно поради тази причина замесени в този скандал са хората, които в момента владеят добре платените работни места. Ако трябва да навлезем в етимологията на този конфликт, всичко започва от обвинението за аморално поведение към един от участниците в конфликта, основния противник на директора и на кмета Недим Таламанов. Той бе обвинен, че е отправил поглед с похот към една от чистачките в училището. Това е изключително тежко обвинение, абсолютен компромат в една подобна затворена общност.

- Защо този междуличностен конфликт прерасна в общонационален проблем?

- Конфликтът е междуличностен, доколкото действието се развива в една много специфична социална капсула със своите родови и религиозни граници. Обвиненията за аморално поведение в това малко и изолирано село не могат да се сравнят с подобна ситуация в София например. Респективно човекът, който е обвинен, трябва да отвърне със същия компромат. Подобна тежест има обвинението в радикален ислям.

- Кое доведе до ескалирането на конфликта?

- Дотук се стигна, защото в спора се намеси чужд човек - депутатът Яне Янев. Всички процеси, които протичат в общността, трябва да си останат единствено и само в нея. Общността са българските мюсюлмани, а гръбнакът е Движението за права и свободи. То е арбитърът след 1990 г. в този регион. Ескалацията всъщност се получи, след като се появи политик, който не принадлежи към социалната група.

- Какви рискове крие реториката на Яне Янев?

- Изказванията му неминуемо ще капсулират общността, а Яне Янев е човек, който очевидно спекулира. Той се опитва да навлезе в една територия, която не е негова и спекулира с много деликатни теми и настроения, като действията му не работят в полза на българската национална сигурност. Видяхме как реагираха хората в Рибново - помислиха си, че едва ли не се връща възродителният процес.

- Каква бе реакцията на обществото?

- Обществото не се разграничи категорично от Яне Янев .

- Българите толерантни ли са към мюсюлманската общност?

- Тук става въпрос за балкански модел на толерантност. Ксенофобията у нас няма почва, българите са толерантни. Преди няколко дни направих едно изчисление по броя на богомолците, които са обслужени от една джамия на глава от населението в страните членки на ЕС, т.е. колко мюсюлмани се падат на една джамия. Парадоксално, но на първо място е Гърция. Припомням, че Атина е единствената европейска столица, в която няма джамия. Там се падат около 400 мюсюлмани на една джамия, в България те са някъде 700. Това са груби данни, тъй като съм включил в тях и религиозните домове, които на Запад не винаги имат легален статут. В Белгия са 110, в Австрия са 1800, във Франция са 3600, в Швейцария са около 34 000, там има само две джамии, във Великобритания малко над 2000. Т.е. в България има изключително голяма толерантност по отношение на мюсюлманите в тяхната територия.

- Има ли радикален ислям в Родопите? Действат ли у нас клетки на терористични организации?

- Клетки не са ми известни. Преди половин година направих изследване, което нарекох мониторингово изследване на салафитския виртуален поглед към България, в което се опитах да проуча как центровете, които са носители на идеите на радикалния ислям, гледат на България. Има централи, които са призвани да правят т. нар. дауа - проповед. Центровете са главно в Персийския залив - в Саудитска Арабия най-вече, тъй като разполага с много материални средства и има много силен идеологически потенциал. Има също в Обединените арабски емирства и Катар. За целта изследвах един системен администратор, в който около 160 сайта. В някъде около 60 сайта се споменава България, повечето от които са саудитски.

Тема на моето изследване е как виждат онези хора България. Например начина, по който се преподава география в саудитското средно училище. България фигурира като държава на неверниците, в която християните преследват мюсюлманите. Затова тук не става въпрос за някаква организирана клетка, това е проповед, мисионерство. Обратният процес също съществува - Египет и Алжир постоянно се оплакват, че на територията им има християнски мисионери. България е част от този свят, при нас има такива явления, тъй като имаме най-високия процент мюсюлмани на глава от населението в ЕС.

- Коя група е по-уязвима за идеите на радикалния ислям - помашката или турската?

- Категорично помашката. Радикалният ислям не е насочен към турците. Ислямските проповедници правят ясно разграничение между турци, помаци и роми. Бях ужасен от една теза на ислямски салафит, който пише за историята на България. Той твърди, че помаците са коренното население на нашите земи. Това е една груба манипулация. Той изхожда от етимологията на думата България и казва, че България това са хората от Волга, „б” става на „в”, т.е истинските българи са тези, които са създали Волжко-Камска България, а те са мюсюлмани.

Ако трябва да говорим честно, мюсюлманската общност трябва да бъде разделена на три слоя. Това са светски мислещите хора, които нямат нищо общо с религията. Те са значителна част, но не доминираща, това са хората, които са готови да напуснат общността си. Те обикновено не гласуват за ДПС, а за други партии. Голямата част от общността обаче са традиционалистите, които имат отношение към исляма само като белег на идентификация - по време на празници, по конкретни поводи, като сватба и погребение. Те дори не практикуват нито един от петте стълба на исляма, особено в частта му за молитвата. Това е всъщност електоралната подкрепа на ДПС. В тази група попада и официалната институция на ислямското вероизповедание - мюфтийството. Третата група е много малка - тя е на консерваторите. Това са именно хората, които може би се оставят да бъдат ухажвани от идеите на радикалния ислям.

- Как трябва да се противодейства на евентуална заплаха от радикализиране на исляма у нас? Не трябва ли този процес да бъде хванат в зародишен етап?

- Аз имам доверие на нашите органи за сигурност. Може да не одобрявам винаги техните методи - в случая мисля, че малко се попрестараха, техните действия по-скоро имаха за цел да сплашат, но в крайна сметка така са преценили. Трябва експертен потенциал и сериозен анализ, като трябва да се има предвид, че с темата трябва да се борави внимателно и деликатно.

- Имаше много критики относно това, че хората там се поздравяват със „Салам алейкум!”, че се обръщат към кмета с „ага”, че учат Корана на арабски език. Всичко това в реда на нещата ли е?

- Не виждам нищо притеснително в „Салам алейкум!”, което значи „Мир вам”. Тези неща са част от бита и традициите на общността. Това не е белег за радикален ислям.

- Как ще коментирате носиите в селото?

- Според мен там има един специфичен фолклор, бит, нрави и носиите биха могли да бъдат обект на изследване от специалисти по фолклор. Бяха отправени обвинения, че там са навлезли арабски забрадки, но аз съм бил в много арабски държави и никъде не съм видял подобни носии. Облеклото в Рибново е една много интересна смесица от арабски елементи, но и много силни местни, традиционни, дори може да се каже езически елементи. Рибново е много интересно от етнографска и фолклорна гледна точка.

- В Западните Родопи е пълно с джамии, как се финансират?

- Финансите идват от фондовете от заката (милостинята) в Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар. Те са предвидени на първо място за ислямската проповед, друго перо е строеж на джамии, на библиотеки, на учебни заведения. Фондът "закат" не е държавен и затова с него се злоупотребява. Поради тази причина и много средства изтичат в терористични организации.

- Казахте, че в даден момент трябва да се изработи дефиниция на понятието радикален ислям в България. Дошъл ли е този момент у нас?

- Това е много сложен въпрос. Ако имаме огромна заплаха, трябва да изработим дефиниция, както е във Великобритания. Но ако преценим, че нямаме нужда от подобна формула, тя просто ще разбуни духовете, тъй като в нейното изработване трябва да участват мюфтийството и представители на мюсюлманската общност. Според мен този момент все още не е дошъл. Аз мисля, че ако има хора, които се оставят да бъдат съблазнени от идеите на радикалния ислям, то те го правят, за да натрупат дивиденти, да осребрят някоя и друга фактура. Но си мисля, че те нямат ни най-малка амбиция и да си помислят, че ислямът би могъл да бъде използван с политическа мотивация.

- Кой би имал интерес от радикализирането на исляма в България?

- Външни центрове, разбира се.

новинар