„Награда на забрадката” в Холандия

24 . 02. 2009

Първата „Награда на забрадката” в Холандия

Гасан Насър

В началото на тази седмица беше връчена за пръв път в Холандия учредената от асоциацията „Забрадените жени в ниската земя” (ЗЖНЗ) „Награда на забрадката”. Тя представлява статуетка на жена, която носи забрадка. Обект на подобен жест на уважение стана местният бизнесмен Дерек Ван дер Брук. Той бе определен като „идеалния работодател”, тъй като е назначил в своите над сто стопански обекти (магазини и туристически агенции) много забрадени жени. Освен това в емблемата на своята фирма той е поставил изображението на забрадена жена като символ за приемането на културата на някои от своите работнички. Церемонията се е състояла в Голямата джамия на Амстердам под надслов: „Равни възможности за всички на трудовия пазар”.

Наджия Тахути, една от създателките на въпросната асоциация, заявява, че това е само първата награда, която организацията присъжда. Ръководството на ЗЖНЗ смята да продължи да раздава „Награда на забрадката”, откривайки и други подобни работодатели. Така тя смята, че се бори по най-ефективния начин срещу икономическата криза в Европа, под чиито удари попадат в най-голяма степен жените от мюсюлманската социална общност.

На среща в общинския съвет в Амстердам, инициирана от ЗЖНЗ, все пак е било отбелязано, че повечето работодатели не споделят мнението на Ван дер Брук. Отделни членки на организацията разказват пред експерти от Изследователската комисия на Националния център за архиви и документалистика (НЦАД) за отказа на различни фирми да приемат на работа мюсюлманки, поради факта, че носят забрадка. Емоционални са описанията на Нора Джабали, Лейла Тамими и други активистки. Те твърдят, че след 11 септември 2001 г. в Холандия сред работодателите са нараснали резервите за ангажиране на работа на хора с емигрантски произход.

Ръководителят на НЦАД Айгър Бук информира, че неговата институция е започнала изследване върху дискриминацията на трудовия пазар в Холандия. Той твърди, че теренните изследвания са изключително затруднени, тъй като едва 15% от случаите са документално регистрирани и могат да бъдат доказани. Бук отбелязва, че в кралството не съществува закон, който забранява на забрадените жени да упражняват всякакви видове професии. В същото време обаче експертът споделя мнението, че в страната съществуват „чувствителни работни места”, които по силата на неписаните закони не могат да бъдат заемани от представителки на тази специфична обществена група.

Холандският парламентарист Пол ди Кром заявява подкрепата си за инициативата на ЗЖНЗ. Той е на мнение, че с изключение на някои високи длъжности в държавната администрация и съдебната система, всички работни места трябва да бъдат достъпни за забрадените.

На срещата в общинския съвет на Амстердам не е бил поканен крайнодесният политик Гирт Вилдерс, който съвсем наскоро беше обявен за персона нон грата във Великобритания. Редица анализатори коментират, че той едва ли би подкрепил вижданията на своя колега Кром, ако беше питан за неговото становище по въпроса. Всичко това показва изключителната диверсификация на холандското обществено мнение по отношение на имигрантите, мюсюлманите и в частност към забрадените жени. В кралството съжителстват крайният либерализъм, но едновременно с това и недопустимият екстремизъм. Възможно е, от чисто социална и психологическа гледна точка, двете крайности взаимно да мотивират своето съществуване.ориентбг