Берлин разкритикува остро Папата заради решението му да реабилитира епископ,отричащ Холокоста

Култура и общество | 11.02.2009

Германците и миналото

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Споменът за жестокостите на националсоциализма е жив в съзнанието на германците

Преосмисляне на миналото - едно ключово понятие в Германия, което напоследък отново е особено актуално. На темата се спира в коментара си Александър Андреев.

Раната „Хитлер” болезнено се обади през последните седмици в Германия – и то на два пъти. Канцлерката Ангела Меркел неочаквано разкритикува „германския” папа Бенедикт ХVІ заради върнатите в лоното на църквата епископи, един от които (британецът Уилямсън) отрича Холокоста.

А на 18-ти февруари мюнхенският съд ще гледа жалбата заради спрения медиен проект „Вестникарски свидетелства” на британеца Питър Макгий. Макгий пусна на пазара вече четвърти брой от своето издание, което препечатва архивни вестникарски статии – в случая от 1-ви април 1933 година, когато вестниците в хитлеристка Германия разпространяват призива за бойкот на еврейските магазини. Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Берлин разкритикува остро Папата заради решението му да реабилитира епископ, отричащ Холокоста

Срамът на германците е буден

Ако човек не познава германското законодателство и изключително строгите обществени норми по отношение на образи, символи и идеи, свързани с националсоциализма, положително ще се зачуди откъде-накъде правителствената ръководителка (която на това отгоре е протестантка, а не католичка) се бърка в делата на Светия престол, а властите в Бавария ограничават свободата на печата.

Още при възникването на Федералната република преди 60 години (и не без въздействието на окупационните сили) е приета законова забрана за публичното възпроизвеждане на споменатите образи, символи и идеи, превърнали Германия в най-големия международно-правен престъпник на ХХ-ти век. Тази забрана днес изглежда доста архаична, а и обективно погледнато наистина влиза в конфликт с фундаменталните свободи в едно либерално общество.

Освен това днешните поколения (с изключение на безнадеждно тъпите неонацисти, маршируващи из маргиналиите) сякаш не са заплашени от рецидив на националсоциалистическото възпаление. В този смисъл санкцията има по-скоро символен характер, тя – заедно с общественото мнение – държи буден срама на германците от стореното през онези фатални 13 години.

Над миналото си трябва да работят и други народи

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: В Европа има и по-пресни рани

Немският език дори е изработил специална дума, отличаваща се – типично! – хем с максимална точност, хем с непоносима тромавост: Vergangenheitsbewaeltigung. Ще рече: преодоляване на миналото, неговото преосмисляне. Над миналото се работи – педантично, добросъвестно, последователно, с търпение. Така, както се работи над нов модел струг или мерцедес. Които, спор няма, са без конкуренция по световните пазари.

Та в този смисъл от двете обществени дискусии, за които стана дума в началото, доста могат да научат и други страни и народи. Включително и британците, които до ден-днешен масово поставят знак за равенство между Германия и Хитлер, но иначе предпочитат да не си спомнят, че добрата стара Англия сама е била на крачка от националсоциалистическо управление в навечерието на Втората световна война.

От германското преодоляване на миналото и от „културата на срама” могат, впрочем, да си вземат бележка мнозина други европейци, бързо-бързо забравили сталинизма, комунистическите лагери, Варшавския договор и тайните му служби, а в по-ново време – Милошевич и югославските войни.

Александър Андреев

"Дойче веле"