Феноменът „дълбока държава”

16. 02. 2009

В Иран се е създала „дълбока държава”

Гасан Насър

В пространно интервю пред лондонския вестник „Шарк ал аусат” известният ирански социолог Шамс ал Уаизиин лансира тезата, че най-точната характеристика на съвременната иранска държава е т.нар. „дълбока държава”. Той посочва, че в местното общество са протекли процеси, в резултат на които прослойката на шиитския клир е била изместена от групата на хората, които са пряко ангажирани със сигурността на страната. Военно-финансовата олигархия е отстранила от властовите механизми духовенството, което е държало в ръцете си лостовете на държавния механизъм в началото на създаването на Ислямска република Иран. Доказателство в това отношение е маргинализирането на двамата видни шиитски духовници аятолах Ердибели и аятолах Монтазири от вътрешнополитическото решение. В същото време около 63% от сегашните депутати имат военно минало и са свързани по-специално с организацията на „басиджите” (доброволци за защита на ислямската революция), част от която е и президентът Махмуд Ахмединаджад. Неин единствен съперник са „паздараните” (гвардейци на ислямската революция). Председателят на парламента Али Лариджани и кметът на Техеран Мохамед Калибав са продукт на въпросния военнопромишлен комплекс. Ако се използва терминологията на Платон, то Шамс ал Уаизиин явно влага съдържание, приближаващо се до разбирането за т.нар. „тимокрация”, режима на войнолюбците в древна Гърция.

Иранският учен твърди, че подобно явление не е изолирано в региона на Близкия и Средния Изток. Там се водят твърде много войни и се харчат огромни средства за отбрана и сигурност. Той отстоява тезата, че феноменът „дълбока държава” е налице понастоящем и в Израел, Турция и Пакистан. Социологът счита, че по-конкретно държава е „дълбока” не в нейните социални или културни измерения, а най-вече в сектора на сигурността.

Представляват интерес причините, които Ал Уаизиин посочва за възникването на подобен тип характеристика на държавата в неговата родина. Той счита, че първият основен фактор са радикалните лозунги, които е издигнало реформаторското крило. Последните са били в унисон с идеите на бившия президент Мохамед Хатами. Още по-радикален в своите искания е бил неговият вътрешен министър Абдула Нури. Той е лансирал идеи, които са били несъвместими с религиозните устои на държавата и това е уплашило цялата еклезиастична група. На практика т.нар. реформатори са форсирали твърде силно иранското общество по посока на своеобразна „секуларизация”. За тази цел обаче въпросното политическо течение не е имало ясна стратегия, а само съвкупност от идеи и най-вече желание.

Втората водеща причина за издигането на военната олигархия в ислямската република е свързана с радикалната политика на САЩ по отношение на Иран. По време на управлението на американския президент Бил Клинтън Вашингтон постави Иран сред държавите, които представляваха „оста на злото”. Бяха наложени тежки икономически санкции. Тогава на власт в Техеран беше Мохамед Хатами. Това обстоятелство наля вода в мелницата на консерваторите, които атакуваха реформаторите за маргинализирането на иранската държава. Консерваторите ги обвиниха, че въпреки прозападната си политика те не са успели да преодолеят изолацията на страната. Така твърдата позиция, олицетворена от консерваторите, набра сила и на практика „измете” от политическата сцена всякаква мисъл за реформиране в духа и рамките, които предвиждаха Мохамед Хатами и групата около него. Според ал Уаизиин по този начин е подготвена появата на групата на президента-ултраконсерватор Махмуд Ахмединаджад. Социологът отбелязва, че настоящото управление в Иран е резултат от симбиозата между два радикални процеса. Първият е крайната позиция на Запада към иранската държава, а вторият е реализиран от екстремизма на реформаторското течение във вътрешнополитически план.ориентбг