Обама и ислямистите: диалог

10. 02. 2009

Обама и ислямистите: диалог, но с условия

Хадиджа Згими, „Ислам онлайн”

Превод със съкращения: проф. Владимир Чуков

Продължават спекулациите относно бъдещата външна политика на Барак Обама и по-специално към ислямския свят след неговото избиране за президент на САЩ. В анализите преобладава неизбежното чувство за промяна, което блика от неговите послания по време на предизборната кампания, чието лого, освен всичко, беше и „промяната”. Това се усети и в речта му по време на полагането на президентската клетва, в частта й за исляма, за ислямския и за арабския свят.

Може би причината за оптимизма беше напускането от Белия дом на Джордж Буш и провала на републиканския кандидат за най-високия пост в САЩ. Това доведе до въздъхването с облекчение от всички с мисълта, че следващият президент ще бъде по-добър и в никакъв случай по-лош от отиващия си.

Важен елемент, засягащ нашия регион, е бъдещият подход на администрацията на Обама към ислямистите, особено след войната в Газа, която заздрави позициите на „Хамас” и заявката на САЩ, че ще работи с отделните представители на това течение, съобразно техните виждания. Отношението на новия американски президент към ислямистите зависи от тяхната позиция към демократичната алтернатива в региона. В тази връзка е необходимо да се възприеме становището на ангажираните по тази проблематика лидери на ислямистките движения, които в по-голямата си част са в една или друга степен участници в политическия процес в своите страни. Добре е да се разберат техните очаквания за промяната, която ще бъде изисквана от администрацията на Обама.

Няма коренна промяна

Председателят на Националния съвет и завеждащ външните връзки на Партията на справедливостта и развитието в Мароко Саададин Османи отбелязва, че съществуват две нива в естеството на промяната, която може да бъде осъществена от Обама. На първо място, всеки американски президент работи в системата „лобита”, както и сред множеството традиционни и добре познати центрове на влияние. По тази причина маржът на неговите оперативни решения е относително ограничен и той не се влияе единствено от идеите, в които вярва. В светлината на тези разсъждения Османи не вярва в коренната промяна на американската външна политика.

На второ място, за пръв път начело на САЩ е чернокож президент, събитие което представлява своеобразен генератор на сила за американския народ. Начело е държавен глава, който обеща промяна във вътрешната и външната политика. По този начин, от теоретична гледна точка, се създават предпоставки за вземането на смели решения от Обама. От друга страна, произходът на Обама не е американски. Вероятно този факт ще стане предпоставка за преминаването на забранителните линии, които предишната администрация не успя да преодолее.

Мнението на мароканския политик за континуитета на американската външна политика се споделя и от Абу Аля Мади – съоснователя на Партията на центъра в Египет, която е в процес на учредяване. Последният отстоява мнението, че САЩ няма да внесе радикални промени в политиката си към региона, особено по време на първия мандат на Обама. Според него, ако новият американски президент успее да спечели втори мандат, то по време на първия ще бъде зает със световната икономическа криза. Мади счита, че единствените очаквани промени са изтеглянето на войските от Ирак и закриването на затвора в Гуантанамо, което вече стана факт, вследствие на незаконните мъчения, осъществявани там. Освен това египетският политик не вижда САЩ да реализират нещо сериозно и съществено в региона.

Диалогът е средство, а не цел

Готовността за преговори с Иран, която обяви Обама, предизвиква въпроса дали такава нагласа съществува и по отношение с ислямистите. Дали самите ислямисти са готови да приемат евентуално американско предложение в тази посока. Както разбрахме, след множеството проведени разговори с лидери на ислямистки движения такава готовност съществува, но при определени условия. Те отстояват позицията, че тези политически субекти са част от народите в региона и поради тази причина в интерес на САЩ е да установят контакти с тях. Според тях Вашингтон не трябва да се ограничава във връзките си единствено до официалните режими, още повече че последните не представляват своите народи.

В този дух генералният секретар на партията Фронт за ислямско действие в Йордания Заки бени Аршид заявява, че САЩ провеждат своята политика съгласно собствените си интереси, а не съобразно стандартите за защита на правата и свободите на човека. Според него новата американска админстрация ще реализира поредния експеримент с народите от региона, подкрепяйки диктаторските правителства и поради тази причина няма да постигне положителен резултат. Така, ако САЩ се убедят, че в тяхна полза е да преговарят с народа, обсъждайки бъдещето, а не миналото и регреса, тогава ще разберат, че е необходимо да се преговарят и с ислямистите. По този начин САЩ ще бъдат изправени пред дилемата или да работят с народите и техните представители или да взаимодействат с диктаторите и „силите на гнета”.

Бени Аршид заявява, че мюсюлманите имат дълга история, по време на която са създали цивилизация, базираща се върху „мнение и мнението на другия” (заглавие на известно дискусионно предаване по „Ал Джазира”, бел. прев.). Диалогът между цивилизациите е един от крайъгълните камъни на ислямската цивилизация, която отхвърля идеята за сблъсък на цивилизациите – плод на мисълта на „американската ционистка десница”. Така йорданският политик декларира, че приема диалога с американската администрация, единствено ако той не е самоцел, а е средство за постигането на определени цели. Той подкрепя преговорите, основаващи се върху взаимното зачитане и реализирането на общите интереси.

В същия дух Саадидин Османи посочва, че диалогът между ислямистите и американската администрация е възможен. Авторът пита какъв е неговият смисъл, ако няма реално постигнати резултати. Според него той трябва да е средство за постигането на истинска промяна, а не да се изчерпва само до формалния контакт. След него Вашингтон ще продължи подкрепата си за диктаторските режими, които нарушават правата на човека и фалшифицират изборите. В тази връзка Османи разкрива факта, че в ислямистките среди се дискутира възможността самите те да излязат с инициатива за изясняването на отношенията си със Запада и САЩ. Те желаят да се промени положението, при което винаги САЩ са били водещи в контактите си с тях, а ислямистите да били в ролята на догонващи. Идеята е да няма постоянен инициатор и постоянен отговарящ в диалога „САЩ - ислямисти”.

Положителни белези

Членът на комисията по външна политика в иракския парламент и представител на Иракската ислямска партия (ИИП) Осама Тикрити счита, че управлението на Барак Обама е изправено пред избора между две опции. Първата е да продължи прилагането на политиката на Джордж Буш и да поддържа напрегнати отношения с ислямския свят. Втората е да промени своя поглед към мюсюлманите и да започне да ги възприема като хора, с които може да се влезе в диалог. Иракчанинът е оптимист по отношение на осъществяването на втората алтернатива от новия президент на САЩ. Той вижда положителни белези. Иракският парламентарист споменава, че Обама се е срещнал и провел разговори с широк кръг иракски политици по време на своята предизборна обиколка, в това число и с представители на ИИП. Тикрити добавя, че американските демократи преди и след изборите са осъществили контакти с лидери на ислямистките течения с цел по-добре да „напипат пулса на региона”. Освен това фактът, че Обама е поканил за диалог някои от страните, съставляващи т.нар. „ос на злото” означава изоставянето на принципа на Джордж Буш „Или с нас, или против нас”. Според Тикрити световната икономическа криза е тласнала новата администрация към подобни контакти с оглед да се избегнат войните, които изискват огромни материални средства.

Все пак, иракският политик се застрахова, твърдейки, че Обама остава пленник на съществуващото статукво и инерцията от времето на Джордж Буш. Той лансира тезата, че Вашингтон ще направи класификация на ислямистите и няма да поставя всички под общия знаменател на тероризма и екстремизма.

Топката е в американското поле

Върховният наставник на „Мюсюлмански братя” в Сирия Али Садредин Баянуни отбелязва, че някои от ислямистките субекти могат да се окажат в неловко положение при диалога си с Вашингтон. Според него причина за това е враждебното отношение на САЩ към народите в региона. То се изразявало в поощряване на окупацията, ограбване на техните богатства и поощряване на агресията на ционистите срещу палестинския народ. Баянуни счита, че самите ислямистки движения ще се различават в своите оценки за преговорите с Вашингтон. Сирийският политик посочва, че някои от тях разграничават преговорите по определена тема, а други – преговорите въз основа на конкретните участници. Трябва да се изясни дали става въпрос за представители на властта или на народа. Други ислямистки субекти предпочитат в преговорите с американците да участват и представители на правителството. Във всички случаи Баянуни заявява, че няма ислямистко движение, което отхвърля диалога, тъй като те винаги са приемали „обективния диалог”.

Лидерът на сирийските „Мюсюлмански братя” заявява, че САЩ трябва да влязат в контакти с широка гама от организации от региона на Близкия Изток. Това са правителствата, неправителствените организации, а също така и ислямистите, които са част от местното население. Според него е възможно позициите на отделните ислямистки субекти да се различават по някои проблеми, но най-важният въпрос е сериозността на американската администрация в прилагането на диференцирания диалог. Баянуни споделя мнението, че многоканалният политически контакт служи на националния интерес на Сирия и по тази причина „Мюсюлмански братя” никога няма да се откажат да преговарят с когото и да е било.

Тъждествено позиция изразява и членът на ръководството на египетските „Мюсюлмански братя” Исам Ариан. Той заявява: „Ние не отхвърляме диалога с никой, освен с ционисткия враг... Ние не отклоняваме никоя ръка за сътрудничество, която ни е протегната.” Египтянинът отбелязва, че ако Барак Обама влезе в контакт с тях, то те знаят, че той ще отстоява на първо място американските интереси. В същото време те желаят диалогът да бъде от полза и за двете страни.

Реформата между вътрешната и външната политика

Ислямистите коментират активно отправеното от Обама послание за борба срещу корупцията, измамите и заглушаването на гласа на опозицията по време на встъпването си на президентския пост. Саададин Османи твърди, че е съществувал период по време през управлението на Джордж Буш, когато се е упражнявал натиск върху режимите в Близкия Изток за прилагане на повече демокрация и зачитане на правата на човека. Тази тенденция обаче не е продължила дълго, поради интересите на Израел и тези на оръжейните и нефтените компании. Последните не са позволили да бъдат засегнати позициите на управляващите режими. Според Османи реформите в арабския свят ще дойдат вследствие на вътрешни, а не на външни фактори. Той отбелязва: „Всеки натиск отвън е отровен и неговите семена никога не поникват.”

Али Садрадин Баянуни дава допълнителни доказателства в тази насока. Според него, след опита от резултатите от изборите в Палестина и Египет, Джордж Буш се е отказал от своя проект за разпространение на демокрацията в региона. Бившият американски президент е възстановил пълното взаимодействие с управляващите режими. Баянуни лансира тезата, че Обама едва ли ще повтори експеримента на Буш и директно ще ориентира своята политика към сега управляващите в региона. Али Баянуни също счита, че реформата и демокрацията следва да бъдат от компетенциите на народите от региона.

От всичко казано дотук се вижда, че ислямистите по принцип не се надяват на решителни промени в отношението на САЩ към тях и към ислямския свят. Те считат, че народите от региона трябва да вземат съдбата си в собствените си ръце. Според мнозинството от тях промяната на администрацията в Белия дом не означава промяна на външната политика, тъй като тя зависи от сложната система от лобита и центрове на влияние.ориентбг