Ислямът: коренна реформа, морал и освобождение

Нова книга на Тарик Рамадан

проф. Владимир Чуков

Известният швейцарски интелектуалец-мюсюлманин Тарик Рамадан издаде нова книга, озаглавена: „ Коренна реформа на ислямското мислене”. В нея той ясно отправя призива да се сложи край на монопола на клира върху тълкуването на религиозните текстове.

Тарик Рамадан е роден през 1962 г. в Женева, Швейцария. Той е внук на създателя на движението „Мюсюлмански братя” Хасан ал Банна. Неговият баща, виден активист на тази организация, е екстрадиран от бившия египетски президент Гамал Абдел Насър, след което алпийската страна му дава политическо убежище. Рамадан лансира тезата, че европейските мюсюлманите са твърде хетерогенни и трябва да създадат своя собствена философия. Мнозина анализатори възприемат този мислител като основател на т.нар. „евроислям”. Често в западните страни го наричат ислямския Мартин Лутър, поради новаторските му виждания, нерядко противоречащи на ортодоксалната доктрина. Преподава във висши учебни заведения в Женева, Фрибур и Оксфорд. През 2004 г. Държавният департамент му отказа виза и му попречва да заеме преподавателското място, което печели след конкурс в университет в американския щат Индиана. Посочената причина е, че той е оказал материална помощ на терористична организация. Става въпрос за предоставеното дарение от 940 долара на две благотворителни организации, които са свързани с радикалното движение „Хамас”.

На проведената в четвъртък (19 февруари) конференция „Ислямът: коренна реформа, морал и освобождение”, организирана от парижкия „Институт за арабския свят”, той заяви, че е създал нова теория, чиято основна цел е да се възприеме по-добре настоящето и да се разбере по-задълбочено световното развитие. Според Рамадан това е необходимо, тъй като призивите за реформа през последните 20 години са се провалили. Философът обяснява този „крах” с факта, че призивите не са имали достатъчен морален заряд и капацитет да начертаят ясно бъдещето. В същото време той експлицитно декларира, че самото понятие „реформа” е обременено, тъй като има „западни, християнски корени”. Философът подчертава, че онези, които желаят да се възползват от нея, проектират подхода на „западното осъвременяване” върху реалността. Така тези хора стават конструктори на погрешна, по своята същност, „ислямизация на осъвременяването”.

Влиятелният европейски ислямски мислител анализира реформаторския процес и приносите на отделните ислямски философи през последните години. Той определя действията на последните като „дефанзивна реформа, игнорираща истинската реформа и желанието за промяна на настоящето”. Според него въпросните действия представляват своеобразно „примирие с действителността, смесване на нейните различни пластове в едно цяло и до голяма степен имитация на развитие”.

Тарик Рамадан отстоява идеята, че неговата нова теория е съставена от три самостоятелни хипотези. Първата се базира върху твърдението, че е необходим нов прочит на съдържанието на понятието „реформа”. Неговото ново разбиране трябва да се базира върху принципа „побратимяване с действителността”. То следва да бъде подкрепено и доказано с всички възможни духовни, научни и културни средства. Вследствие на тази първа фаза, трябва да бъде поделена властта върху разбирането на текста между „текстовите учени” (буквалистите – бел. авт.) и „учените на действителността”.

Въпросната хипотеза не може да бъде пълноценно реализирана, ако не бъде осъществена и втората, лансирана от Тарик Рамадан, хипотеза. На практика тя представлява по-скоро конкретна методика, а не толкова философски принцип. Рамадан твърди, че трябва да се преразгледа преимуществото на богослова над светския учен. Това е така, тъй като, според автора, и двата типа учени имат тъждествен капацитет по отношение на възприемането на сравнителното правознание. Въпросният научен дял е фундаментът за възприемането и тълкуването на религиозните текстове. Така швейцарският учен говори за създаването на „правознание на действителността” и „правознание на религията”, които, смесени помежду си, създават сравнителното правознание, представляващо ключа към четенето и тълкуването на Корана. Ислямският философ дава множество примери за различни забрани, препоръки и въздържания на една или друга правнодогматична школа в областта на отношенията на мюсюлманите към околната среда и най-вече към животните. Той отбелязва, че ислямската общност много скрупульозно навлиза в детайлите на процеса на заколването на животното. В същото време Рамадан акцентира върху факта, че основната идея на исляма е да се запази достойнството на животното като презумпцията е то въобще да не се убива, а не да се перфекционизира начинът по който това се извършва.

Третата хипотеза на известния мислител се концентрира върху преосмислянето на понятието „съсредоточаване на властта на познанието” в ръцете на еклезиастичната група. Според него трябва ясно да се възприеме за законосъобразно положението, че тази прослойка трябва да подели своите правомощия със светските учени: физици, лекари, инженери, географи и други. Клирът трябва да се примири със съществуването на ситуацията, при която светските учени са достатъчно правоспособни да реализират коренната реформа и да претълкуват религиозните текстове.

Тарик Рамадан не изключва появата на остри критики към неговата нова теория. Той счита, че въпросните хипотези са достатъчно сериозни и трябва да провокират размисли. Наблюдателите припомнят, че неговите предложения за премахването от шариата на смъртното наказание, ударите върху тялото и линчуването с камъни станаха причина за силните критики срещу него. Комисията за правни изследвания към университета „Ал Азхар” се произнесе, че предложенията на Тарик Рамадан са нешариатообразни. Тя се мотивира с факта, че вече съществуват ясни религиозни текстове, в които е формулирана ислямската наказателноправна система.ориентбг