19. 02. 2009
Френските имами изучават Мартин Хайдегер
проф. Владимир Чуков
Дипломира се първият випуск френски имами, които започнаха своята образователна програма преди една година в Католическия колеж в Париж (ККП). Техните сертификати удостоверяват, че са правоспособни по „богословие”, съгласно законите на френската република. Организаторите на курса твърдят, че ККП е само мястото на провеждането на обучението, тъй като основният преподавателски колектив е от Централната джамия във френската столица. В крайна сметка произвеждането на първите 40 ислямски свещенослужители във Франция стана факт след споразумението между ККП и института „Газали”, който е подведомствен на централния ислямски молитвен храм в Париж.
Според директора на въпросния ислямски институт Джулул Садики до това сътрудничество се е стигнало, тъй като нито един друг френски университет не е бил съгласен да приеме на своя територия имамите-курсисти с извинението, че тяхното присъствие ще наруши светския характер на френското висше образование. В крайна сметка формирането на такава внушителна група френски имами е част от политиката на Париж за борба срещу радикалния ислям. Властите очертаха редица мерки за противодействие срещу тези, които разпространяват неговите идеи, както и възпрепятстват интеграцията на местната ислямска общност и адаптирането на мюсюлманите към френските културни ценности.
Директорът на отдела за вероизповеданията във френското Министерство на вътрешните работи Бернар Джудар особено високо оценява факта, че сред курсистите се намират и три жени-вайзи. Той счита, че това е много сериозна стъпка за регламентиране на образованието на местните имами, които задължително говорят френски език и се съобразяват с местните закони, уреждащи материята преподаване на ислямска религия.
Джулул Садики отбелязва, че организаторите на курса са се опитали да изработят богата учебна програма, поставяйки акцент върху няколко модула. От една страна, бъдещите имами са изучавали богата палитра от обществени науки като антропология, психология, политическа социология, политическа система на Франция, френско право и държавно устройство и т.н. От друга страна, новите свещенослужители са придобили богати познания по западна философия. Те са изучавали в детайли вижданията на екзистенциалистите Жан-Пол Сартър и Мартин Хайдегер, както и тези на трансцеденталния идеалист Имануел Кант. Интересното в случая е, че Хайдегер е обект на специално изследване от редица мюсюлмански течения. Например едно от теченията сред иранските консерватори, представлявано от настоящия ирански президент Махмуд Ахмединаджад, се счита за последовател на идеите на въпросния немския философ.
Сериозна част от програмата предвижда изучаване на история на религиите. Специален акцент е поставен върху историята на християнството, схизмата между източноправославието и католицизма и признаването през 1963 г. на ислямската религия от Светия отец - Папата.
Ислямското богословие е представено в програмата от 54 дисциплини. По-значимите сред тях са наизустяването на Корана, науката за хадисите, ислямското право, сравнителното право между отделните течения с ясен акцент върху маликитския вариант на сунитството. Причината за това е, че повечето френски мюсюлмани произхождат от Магреба, където доминира именно тази правнодогматична школа на сунитския ислям. При тафсира (тълкуването) на Корана организаторите на обучението се базират предимно върху произведението на Тахир бен Аашур, тъй като, според тях, то е придобило голямо значение за настоящата епоха.
Садики подчертава, че изключително полезни са заниманията по решаване на практически казуси. Преподавателите са взимали еталоните от книгата на Бен Аашур за разрешаването на проблеми като наследяването, полигамията, отношенията между баща и син и други, съобразявайки се обаче с френската социална и нормативна действителност. Така се е стигало до създаването на оригинално „ислямско-френско решение” на казуси, предложени от богатата практика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар