Конференция за равни права на жените в Малайзия

Могат ли жените да променят мюсюлманския свят?

24 Февруари 2009

в. Интерн. хералд трибюн

Мюсюлманка на урок по йога в Бандунг, Индонезия. Снимка: Ройтерс

Религиозната разпоредба, която забранява на жените да се обличат като мъже, беше неприятна изненада. Но религиозният указ срещу йогата, който издадоха главните духовници в Индонезия, преля чашата на недоволството. “Те дори не са практикували йога”, казва Зейна Ануар, основателка на организацията за правата на жените “Сестри в исляма”. Според нея указът, който Националният съвет за фетви на Малайзия издаде в края на миналата година, е просто начин да се наложи патриархален ред. “Ислямът е само прикритие”, казва тя.

Подобни въпроси накараха няколкостотин мюсюлманки от страната, в която преобладава мюсюлманското население, да се съберат на конференция. Целта им беше да намерят начин да изискат равни права за жените. Инструментите им, колкото и да е необичайно, бяха принципите на исляма. “Светският феминизъм изпълни своята историческа роля и няма какво повече да ни даде”, казва Зиба Мир-Хусейни, иранска антроположка, която помагаше при формулирането на някои от аргументите. “Предизвикателството пред нас е теологично”.

За да участват в проекта “Мусауа”, което на арабски означава “равенство”, дойдоха застъпници от 47 страни. Гостите прекараха уикенда в дискусии като изучаваха най-добрите ислямски аргументи, които да отнесат в обществата си. Там те трябва да послужат като защита срещу духовниците, които смятат, че животът на жената е подчинен на стриктната мъжка интерпретация на исляма. “Опитваме се да развием нов език, който да предложим на света и да използваме”, казва Маруа Шарафелдин, активистка от Египет.

Ануар, която е главен организатор на конференцията, разказа, че преди 20 години, когато основала групата, организацията била почти единствена в страната. Днес вече е една от многото. “Времето на това движение настъпи.” Ограниченията не идват от Корана, твърдят жените, а от човешката интерпретация под формата на ислямски закон, която в течение на вековете закостенява, докато глобализираният свят напредва. Те се връщат към оригиналният текст и смятат, че заявеният в него стремеж към справедливост е основният аргумент за равенството.

“Ислямските учени-феминисти се опитват да изведат на повърхността факти, които винаги са били там”, каза Мир-Хусейни пред въодушевените активисти. “Не бива да се страхуваме да погледнем критично към правната традиция”. Това правят мюсюлманските интелектуалци-реформатори, египтянинът Насър Абу Зейд и иранецът Абдулкарим Соруш. Според тях ислямът трябва да се интерпретира в контекста на историческите условия, а основаните на него закони могат да се променят с течение на времето. Идеите им са противоречиви и двамата живеят в изгнание на Запад.

Мир-Хусейни смята, че мюсюлманските общества са вкопчени в битка между две представи за исляма: първата - буквалистка и абсолютистка, която акцентира върху миналото, а втората - плуралистична и клоняща към демокрацията. Антроположката твърди, че реформаторите в Иран печелят позиции, а враждебността на бившия президент Джордж Буш към страната не засилва влиянието на хардлайнерите. “Това наистина е битка между два светогледа”, казва Мир-Хусейни и добавя, че времето е на страната на жените.

Възходът на политическия ислям сплоти жените. Когато в края на 80-те години на миналия век прогресивните постановления от семейния кодекс започнаха да бъдат изключвани, Ануар и още няколко жени създадоха коранично дружество. “Съществува представата, че моллите знаят най-добре и че не трябва да говориш”, казва Ануар. “Мюсюлманските женски организации се противопоставят на този стереотип”.

Някои учени смятат, че усилията на жените са нереалистични и няма да имат ефект, главно защото пренебрегват многовековна ислямска правна практика. Религиозният елит е този, който има правото да интерпретира законите. Тази добре установена система не може да бъде заобиколена, защото това би означавало да бъде изцяло заменена.

“Спорът започна от периферията на ислямския свят”, казва Бърнард Найкел, експерт по ислямско законодателство в университета в Принстън. “Има форма и граници, но няма съществено съдържание. Няма начин, по който реално да се въведат тези промени”. Други смятат, че промяната, била тя и постепенна, се случва сред обикновените хора в мюсюлманските общества.

Исобел Коулман от Съвета за международни отношения твърди, че женските движения отбелязват напредък. Нивото на образованието сред момичетата нараства, а западният свят е достъпен чрез сателитната телевизия. Жените навлизат и в религиозните институции - жена оглави факултета по ислямско законодателство при Катарския университет. “Промяна идва бавно”, казва Коулман, която пише на тази тема. Книгата й “Раят под краката й: Жените и реформата в Близкия изток” ще бъде издадена през 2010 година от “Рандъм хаус”. “Промяната едва сега започва да настъпва като организирано движение”.

Успехът е налице. През 2004 година в Мароко бяха въведени драстични промени в семейния кодекс в полза на жените. Критиците смятат, че това е станало възможно само заради одобрението на краля. Според мароканските активисти то щеше да е невъзможно, ако не бяха лобирали години наред и не бяха формулирали правни аргументи, някои от които основани върху принципите на исляма. Всичко това имаше лавинообразен ефект.

Елана Кулаи, преподавателка в Техеранския университет и бивша депутатка от иранския парламент, казва, че иранските жени започват да следят примера на Мароко. Според нея успехът на други мюсюлмани е безценен инструмент. “Важно е да покажем позитивен опит от мюсюлманските общества, не от САЩ и Европа”, казва тя. По думите на Мир-Хусейни промяната идва и е само въпрос на време. “В момента има толкова напрежение и енергия”, казва тя. “Ще ни залее като потоп”.

По БТА