24. 02. 2009
На 18 февруари 2009 най-висшата съдебна институция на Англия издаде заповед за екстрадиране на ислямския екстремист Абу Катада, известен като духовен лидер на „Ал Кайда” в Европа. Решението е взето, след като английското Министерство на вътрешните работи обжалва акта на апелативния съд от месец април 2008 г.
Новината изисква коментар, поради множество причини. На първо място, трябва да се благодари на британското правосъдие за принципното решение да бъде екстрадиран този терорист. Това решение носи силно смислово послание към всички народи, които са жертви на тероризма и неговите агенти. Надявам се, това да е само началото на процеса на екстрадиране на цялата терористическа мрежа, установила се на британска територия. Също така, искрено са надявам, че другите европейски страни ще си вземат поука от примера и ще преустановят практиката да предоставят убежище на откровени терористи.
Преди съдебното решение от 18 февруари 2009 г. да създаде прецедент, съществуваше постоянната практика Великобритания, свободна страна, известна с демократичния си режим, да позволява на терористи, доказани убийци, да живеят свободно и спокойно на нейна територия. Подобно емигрантско „уравнение” е сбъркано и трудно обяснимо. Решението за екстрадиране на Абу Катада внася корекции в известна степен. Казвам в известна степен, защото все още много терористи и техните поддръжници се разхождат свободно и спокойно из цяла Европа като особено многобройни са в Обединеното кралство. Там, например, живеят Абу Хамза ал Мъсри, Махмуд абу Рабда и други. Подобно положение е сюрреалистично и неразбираемо, но в същото време предизвикано. В чисто човешки план, въпросните криминално проявени личности представляват заплаха, надвиснала над всеки гражданин във всяка страна, без оглед на пол, религия или възраст. Също така, от 11 септември 2001 г. досега терористичните групи предизвикаха катаклизми, заради дефицита на сигурност и спокойствие в световен мащаб. Много държави бяха принудени да инвестират огромни човешки и финансови ресурси, за да осигурят сигурност на жителите си. Така действията на престъпните терористични сили затрудниха ежедневния ритъм на живот на хората като усложниха тяхното нормално придвижване и посегнаха на правото им да живеят така, както желаят – в свобода, сигурност и радост. Въпросната престъпна и ретроградна клика, ненавиждаща цялото човечество, се опита да възпрепятства и дори да спре неговия ход към заветната мечта – да живее в свобода и съзвучие, както и да се наслаждава на настъпващия космополитизъм, произтичащ от динамичната глобализация на света.
Не мога да разбера как терористите се озоваха във великите демократични държави. Искрено поздравявам техните правителства и народи за благородната позиция да дадат убежище на бежанци, прогонени от репресиите, насилието и терора в собствените им страни, да разтварят гостоприемно пред тях вратите си, да им предоставят социални помощи и да им дадат шанс за достойно и сигурно човешко съществуване, наравно със собствените им граждани. Тези демокрации проявяват човещина, на каквато въпросните бежанци не само не са се надявали, но каквато дори и не са си представяли, докато са живеели в собствената си родина.
Кой е Абу Катада? Истинското му име е Омар Махмуд Мохамед Осман. Според някой източници той е палестинец, според други - йорданец. Завършва средно образование, профилирано в областта на ислямската религия, но по-нататък не успява да продължи. За да преодолее този свой комплекс, той сякаш се перфекционизира в тълкувания на Корана и издаване на фетви, одобряващи физическото насилие и тероризма. Според това, което се знае за него, той се присъединява към „Ал Кайда”, заедно с Ассам Тахир ал Баркауи, известен като Абу Мохамед ал Макдиси, който е духовен наставник на Абу Мусааб аз Заркауи. Абу Катада и неговите фетви стават причина за проливането на много човешка кръв. Призивите на Абу Катада се изпълняват от салафитските групи в арабския Магреб. Последните избиват всичките си противници, с подкрепата на наказателния отряд на алжирския „Фронт за ислямско спасение”, известен като „Касапите”, който на практика е една от фракциите на „Ал Кайда”. Всичко това говори, че Абу Катада е доказан убиец и престъпник парекселанс.
Подобни на него душегубци мародерстват и нашия иракски народ. Те го тормозят, взривяват, избиват и прокуждат от неговите домове, измисляйки съвършени мъчения, прилагани обикновено върху старци, жени и деца. Престъпните им действия са неописуеми и надхвърлят и най-перверзното въображение. Заради тях, по улиците, площадите, храмовете и навсякъде из страната са разпилени човешки крайници. Това са хищни чудовища без съвест, чувства или каквато и да е мисловна дейност. Последните не правят разлика между малки и големи в своите актове на насилие. Те забавиха развитието на народа ни с години, върнаха го в тъмните векове, във времето преди създаването на небесните религии.
Със стабилизиране на ситуацията в Ирак и със затягане на примката около врата на терористите, голяма част от тях се отправиха към европейските страни, възползвайки се от тяхното гостоприемство, демократичност и хуманност. Така, в Европа се заселиха цели групи от престъпната организация „Фидаийн Саддам” (Федаините на Саддам), водещи фигури от бившите служби за сигурност и редица ръководители на забранената в Ирак партия Баас. Ситуацията изисква иракското правителство да подпише споразумение с правителствата на тези страни за репатриране на криминално проявените лица. Не бива да се допуска престъпниците да избягат от справедливостта, тъй като в противен случай им се предоставя втора възможност за нанасяне на вреди на иракския или други народи.
В тази връзка отправям призив към всички интелектуалци и образовани хора, без оглед на етническата, религиозната или класовата им принадлежност, към всички, които се стремят към едно по-светло бъдеще за страните от Мароко до Ирак, за нашите изстрадали от тероризма страни. Нека да започнем да съгласуваме нашите действия, да организираме срещи и да създадем организации, които представляват гражданското общество, чиято цел е да работи духовно, политически, икономически и социално срещу тероризма. Да си помагаме взаимно, за да не попадат народите ни под ударите на тероризма. Призовавам всички да излязат от състоянието на пасивни наблюдатели, да не се задоволяват единствено с красноречиви писания или отрицание на фактите. Знайте, че нашите усилия са много по-малки по обем от безпрецедентната мобилизация на терористичните кръгове. Прехвърлянето на задачата за борба с тероризма изцяло в ръцете на властите е недопустимо нехайство и бягане от гражданска и човешка отговорност. Въпросът не търпи отлагане.ориентбг
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар