Размисли върху Корана

"И преди теб изпращахме само мъже, на които давахме откровение ­ питайте хората на Писанието, ако вие не сте узнали ­ с ясните знаци и писанията... И низпослахме на теб [о, Мухаммад] Напомнянето, за да обясниш на хората какво им е низпослано и за да размислят." (Сура Ан-Нахл, 43-44)

Какво знаете за Корана?

В повечето централни източни държави, където болшинството са мюсюлмани, по-голямата част от хората, които могат да бъдат смятани за “обикновени граждани”, биха дали този отговор: “Коранът е свещената книга на нашата религия”. Въпреки това обаче те знаят много малко за съдържанието на Корана, за това какво е написано на неговите страници.

В действителност Коранът се използва за много цели, които са доста отдалечени от истинското му предназначение. Обикновено, поставен в украсена рамка, той бива окачван на стените на къщите. Отново обикновено, той бива четен единствено от възрастните. Тези хора обаче четат само арабския оригинален текст и тъй като не знаят арабски, те, разбира се, не разбират и смисъла на това, което пише в айятите на Корана.

Също така се предполага, че Коранът принася на хората едни много интересни ползи. След като някой го прочете и изпълни няколко тайнствени ритуала, като силно подухване в лицето на някого, се вярва, че четецът и неговите близки ще бъдат предпазени от възможни бъдещи “злополуки или нещастия”. Вярва се, че Коранът служи като някакъв вид амулет, който съдържа думи, имащи силата на муска, които предпазват хората от лош късмет. Също така се смята, че Коранът има страховита сила: той унищожава хората, ако лъжат! В гробищата той бива четен за мъртвите, без никой да знае какво всъщност е било прочетено. Той дори е използван за гадателство.

С една дума, в повечето държави, където болшинството хора са мюсюлмани, само един малък процент от тях познават съдържанието на Корана и неговата сила, така както е необходимо. В резултат на това хората, които са невежи по отношение на истинското послание на Корана, му приписват различни значения. Много хора вярват, че някои традиции произхождат от Корана, въпреки че те могат да противоречат на самата същност на кораничното послание. Например има много хора, които вярват, че синьото мънисто, което е смятано, че притежава силата да отблъсква дяволските очи, е препоръчано в Корана.

Тогава каква е истинската същност на Корана? Отговорът може да бъде получен от самия Коран, защото именно там е мястото, където може да бъде открита истината.

“Това е [Послание] за хората и за да бъдат увещавани с него, и за да знаят, че Аллах е Единственият Бог, и за да се поучат разумните хора.” (Сура Ибрахим, 52)

“И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?” (Сура Ал-Камар, 32)

“В разказите за тях има поука за разумните хора. То не е предание измислено, а е потвърждение на онова, което е преди него и разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за хора вярващи.” (Сура Юсуф, 111)

“Тази Книга ­ без съмнение в нея ­ е напътствие за богобоязливите” (Сура Ал-Бакара, 2)

Тези айяти, както и много други, подчертават, че истинската цел на откровението на Корана е да насърчава хората да размишляват върху такива важни въпроси като този за сътворението и целта на живота, да ги накара да опознаят Аллах, който ги е сътворил, и да ги ръководи към правия път. Много ритуали, които се вярва, че произхождат от Корана и биват широко прилагани, в действителност не са от Корана. Дори точно обратно, те противоречат на посланията от Корана. Това ни показва, че съществува огромна разлика между истинската религия, така както е обяснена в Корана, и преобладаващата обща представа за религията. Тази разлика е била причинена от изоставянето на истинския източник – Корана. По този въпрос в Корана пише:

“И рече Пратеника: “О, Господи, моят народ пренебрегва този Коран.”” (Сура Ал-Фуркан, 30)

Следователно това, което е необходимо да се направи, на първо място, е да се поправи това погрешно виждане за Корана и да се накарат хората да разберат, че Коранът не е книга, която е адресирана единствено до апостолите, а до всички хора, които считат себе си за мюсюлмани. Всеки човек, който казва: “Аз съм мюсюлманин”, трябва да чете Корана и да се опита да разбере значението на айятите му.

С една дума, човек трябва да научи религията от Корана, а не от приятели и познати, възрастни или ходжи. Но тъй като това не е изпълнено, във всяко общество ислямът е разбран по много различни начини и в религията биват включени много традиции, легенди и суеверия, които не се съдържат в Корана. Всъщност, когато човек чете Корана, без да бъде под въздействието на каквито и да било предубеждения и бивайки добронамерен и разумен, ще види много ясно истината, за която ви споменахме.

Някои хора смятат, че Коранът е адресиран само до мюсюлманите от VII век или може би само до една малка част от живеещите днес хора. Човекът с такава психика, в най-добрия случай, се задоволява единствено с четене на Корана, като смята, че така е изпълнил задължението си. Макар че да се чете Коранът само по себе си е едно преклонение, това, което всъщност трябва да се направи, е да се изпълнява прочетеното, да се прилага във всекидневния живот.

Тези, които твърдят, че Коранът е остарял и трябва да бъде преработен, за да съответства на новия век, не могат да проумеят факта, че Коранът не се придържа към никакво време, той обхваща всички векове и общества, защото той е разкрит от Аллах, който има знание за всичко минало и бъдещо. Когато човек чете Корана с искрено сърце и непредубедено, той вижда, че образците от хора и общества, описани в Корана, са съществували във всеки един исторически период, включително и днешния. Той също така вижда, че Коранът обяснява настоящото състояние на хората и обществата. В Корана много ясно е определено цялото безредие, извратеност и грешки на обществото, което е отдалечено от истинските религиозни ценности. Реакцията на хората от тези общества към религията е описана посредством детайлен анализ на характерите им. Тези описания и анализи във всяко едно отношение са релевантни на днешния свят и това показва “социологичното чудо” на Корана.

Интересното тук е, че такива нелогични представи като: “Обществото е в състояние на един постоянен прогрес, докато религията е статична”, също така биват определени в Корана като зараждащи се от липсата на разбиране. Ние трябва да помним, че неверниците, които са живели хиляди години преди Корана, също интерпретират религията като “легенди на предците” (Сура Ан-Нахл,24).

Когато един човек започне да чете Корана и се опитва да го приспособи към всекидневния си живот, тогава може да се приеме, че той е на правия път да стане истински мюсюлманин, така както е описано в Светото писание. Той ще започне да вижда с удивление как Коранът обхваща всеки момент от неговия живот. В Корана подробно са обяснени както много събития, с които ще се сблъска вярващият, така и по какъв начин трябва да реагира. Задоволяването само с четене на Корана, без неговото прилагане, носи със себе си определени неприятни последици. Тъй като евреите не прилагат Тората, Аллах ги характеризира, оприличавайки ги на “магарета, носещи книги”.

“Онези, които бяха натоварени с Тората, а после не понесоха товара, приличат на магаре, носещо книги. Колко лош е примерът на хората, които взимат за лъжа знаменията на Аллах! Аллах не напътва хората-угнетители.” ( Сура Ал-Джумуа, 5)



Разкритата в Корана религия и религията на нашите прадеди

"И когато сторят скверност, казват: “Заварихме с това нашите предци и Аллах ни го повели.” Кажи [о, Мухаммад]: “Аллах не повелява скверността. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?”” (Сура Ал-Араф, 28)

“И когато им се каже: “Следвайте онова, което Аллах е низпослал!” ­ казват: “Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си!” Ала нима и ако техните предци не са проумели нищо и не са били напътени?” (Сура Ал-Бакара, 170)

Невъзможно е да си представим, че там, където е изоставен Коранът, може да съществува истинска религия. Следователно трябва добре да разграничим религията според Корана и онези традиции, които погрешно се смята, че са част от истинската религия. Трябва да отделим специално внимание на следното: ако религията бива схващана не като прилагане на Корана, а като продължаване на останалите от прадедите ни традиции, то тогава тази религия не е ислям.

Днес много хора се смятат за вярващи, въпреки че не знаят много за Корана. Това ни показва как се е покварила обстановката. Религията може да бъде запазвана като наследство от прадедите ни, но би било погрешно – освен по волята на Аллах – да се чака каквото и да било величие при Аллах.

Много общества, като се започне от будисти и евреи и се стигне до африкански племена, боготворящи тотем, прилагат своята религия единствено като наследство, останало от дедите им. Следователно нито един от техните обичаи не се равнява на истинската религия. Това е така, защото целта на тези “религии” не е да се спечели благоволението пред Аллах, както е в истинската религия, а да се изживее носталгичното удоволствие, което продължаването на традицията носи, а понякога дори и получаването на определени изгоди.

В религията, на която ни учи Коранът, основното е божието одобрение. Един от айятите обяснява това нещо така:

“Дали онзи, който основава постройката си върху боязън и благоволение пред Аллах, е по-добър, или онзи, който основава постройката си накрай ронлива стръмнина и рухва с нея в огъня на Ада? Аллах не напътва хората-угнетители.”( Сура Ат-Тауба, 109)

От айята става ясно, че вяра, която не е основана на божието одобрение, както и религия, която не е построена върху него, водят до пагубен край.

Впечатленията, които повечето хора имат за религията, в действителност са впечатления от традиционната религия. От своя страна, традиционната религия притежава един много широк репертоар, като се започне от чудеса и се стигне до безбройни суеверия и обреди. Всъщност много хора забелязват, че тази традиция е основана на някакви неразумни неща и съдържа неизмерна “софистика”. Но тъй като не искат дори и да си направят труда да проверят вярната страна на нещата, то, както казахме в началото, те избират пътя, по който “да бъдат възможно най-далеч от религията”. Нещо повече, тази софистика, която е нерелигиозна, но в рамките на традицията е представяна като религия, е сама по себе си основателна почва за отдалечаването на хората от вярата. Но тези хора се заблуждават.



Истинският вярващ и лицемерът

Кажи: “Чия е земята и тези по нея, ако знаете?” Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Не ще ли се поучите?” Кажи: “Кой е Господът на седемте небеса и Господът на великия Трон?” Ще кажат: “Аллах!” Кажи: “Не ще ли се побоите?” Кажи: “В чии ръце е владението на всичко, щом Той покровителства, а не е покровителстван, ако знаете?” Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Как тогава сте омагьосвани?” Да, Ние им дадохме истината, а те са лъжци. ( Сура Ал-Муаминун, 84-90)

Нека се върнем към нашия пример, който дадохме в началото. Ние бяхме споменали, че в града имало една група от хора, които били много по-различни от другите във всяко едно отношение и към които всички останали жители на града били враждебно настроени. Нещо повече, ние бяхме пояснили, че тази група от хора имала книга, която им е била изпратена като пътеводител от Владетеля на града и на всичко останало. В Корана тези хора са наречени мюсюлмани. Те са вярващите. Това, на което ние ставаме свидетели обаче, е, че тези хора не са харесвани от останалите обитатели на града. Ние също така бяхме споменали, че обществото в този град било “невежо общество”. Но това не означава, че това общество е нерелигиозно. Точно обратно, хората от това невежо общество се смятат за много религиозни. Религията, която изповядват, обаче не е истинската религия. Тя е религия на традицията, една религия, изпълнена с неоснователни и дори опорочени вярвания и обичаи, които водят своето начало от религията на техните бащи. Те си мислят, че следват правилната религия и се опитват настоятелно да я запазят жива. Коранът споменава за тази характерна черта в следния айят:

“И когато им се каже: “Следвайте онова, което Аллах е низпослал!”, казват: “Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си.” Ала нима и ако сатаната ги е зовял към мъчението на Пламъците?”(Сура Лукман, 21)

Една от най-важните характеристики на “невежото общество” е, че неговите членове защитават традицията си в името на Аллах. Всъщност, това е една лицемерна защита, защото те фактически не се интересуват от Аллах. Докато те – особено лидерите и водещите групи в града – никога не спират да възхваляват Аллах, те се отвръщат от Него, ако религията противоречи на интересите им – дори когато убиват един от Божиите пророци, което е най-голямото престъпление, те се кълнат в Аллах.

“И имаше в града деветима, които сееха развала по земята и не се поправяха. Рекоха: “Да се закълнем в Аллах, че през нощта ще нападнем Салих и неговите хора, после ще речем на ближните му: “Не присъствахме при гибелта на хората му. Ние говорим истината.”” (Сура Ан-Намл, 48-49)

В “невежото общество” има и такава група, която познава Корана и се е заклела да следва неговата религия, но които предпочитат “мимолетностите на този свят” и се отвръщат от религията. Въпреки цялото това лицемерие те се представят като “безусловни мюсюлмани”.

И остана след тях потомство, което наследи Писанието. Взимат мимолетностите на този свят и казват: “Ще ни се опрости.” И ако пак им дойде подобна мимолетност, взимат я. Не бе ли взет от тях обет в Писанието, че ще казват за Аллах единствено истината? А изучаваха онова, което е в него. Отвъдният дом е най-доброто за онези, които се боят. Нима не проумявате? ( Сура Ал-Араф, 169)

В такъв случай, необходимо е едно по-вниматело наблюдение, за да се разбере дали един индивид или група от хора са истински мюсюлмани или не. Защото, както е казано ясно в горния айят, да говориш постоянно за религия не показва непременно, че говорещият е истински вярващ. Някой би си помислил, че такива хора трудно се намират и че са много малко на брой. Те обаче са множество и в много айяти на Корана открито е споменато тяхното съществуване.

“А някои от хората казват: “Повярвахме в Аллах и в Сетния ден.” Ала те не са вярващи. Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, ала мамят само себе си, без да усетят. Носят в сърцата си болест и им надбави Аллах болест. За тях има болезнено мъчение, защото са лъгали.” ( Сура Ал-Бакара, 8-10)

Други айяти ни предупреждават, че когато тези “религиозни хора – лицемери” биват запитани по определени въпроси, те отговарят “използвайки думите на един вярващ”.

“Кажи: “Кой ви дава препитание от небето и от земята? Или кой владее слуха и зрението? И кой изважда живото от мъртвото, и изважда мъртвото от живото? И кой управлява делото?” Ще рекат: “Аллах!” Кажи: “А нима не се боите?” Това е Аллах, вашият истински Господ. И какво друго има извън истината освен заблудата? Как сте отклонявани!” ( Сура Юнус, 31-32)

“И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: “Аллах!” Как тогава биват подлъгвани?” (Сура Аз-Зухруф, 87)



Описаният в Корана вярващ

“Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господ се уповават.”( Сура Ал-Анфал, 2)

“...Предпочете ви Той и не ви наложи притеснение в религията ­ вярата на баща ви Ибрахим. Назова ви Той отдадени ­ и [в Писанията] преди, и в този [Коран]...”( Сура Ал-Хадж, 78)

“И кой има по-хубаво слово от онзи, който зове към Аллах и върши праведни дела, и казва: “Аз съм отдаден!””( Сура Фуссилат, 33)

Ислямът има един-единствен принцип: да се служи само на Аллах. В исляма изпълнението на това правило в живота е първостепенно. Всички останали неща, които не са базирани на този принцип, са извън исляма и принадлежат на “невежеството”. Но в действителност тази изразена с едно изречение истина носи много по-дълбоко значение, отколкото хората си мислят. Това е така, защото някои хора от “невежото общество” се смятат за вярващи и си мислят, че не се прекланят на никой друг освен на Аллах. И тъй като нито един от тях не слага срещу себе си статуя, на която да се прекланя, когато отслужва молитвата (тя обикновено бива отслужвана от байрам на байрам или в по-добрия случай от петък на петък), то те си въобразяват, че са напълно прави да си мислят, че служат единствено на Аллах.

Но истината съвсем не е такава. Това погрешно схващане за “преклонението” се дължи на факта, че е разбирано единствено като “да се поклониш пред някого”. Не трябва да търсим значението на думата “преклонение” в погрешното и ограничено определение, което “невежото общество” дава, а в айятите на Корана:

“Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.”(Сура Аз-Зарийат, 56)

В горния айят се съобщава, че Аллах е създал джиновете и хората, “за да служат единствено на Него”. Разбира се, вярващият отговаря на това описание, т.е. той е човек, който “се прекланя на Аллах” в съгласие с Божието сътворение и както е казано в айята, не прави нищо друго освен да Му служи. В долу цитирания айят се обяснява какво означава да си божий раб и как се става раб на Аллах:

“Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете.”( Сура Ал-Анам, 162)

Както ни съобщава айятът, служенето на Аллах не обхваща само молитвата и преклонението на човек, а целия му живот, дори и неговата смърт. Вярващият е човек, който прекарва целия си живот в служене на Аллах. В замяна на това той ще получи Божието благоволение, милост и вечния рай – нещо, чиято стойност е трудно да бъде разбрана от някой, който е чужд на исляма. От друга страна, да насочиш живота си към цели, различни от служенето на Аллах е (според езика на Корана) “идолопоклонничество”, т.е. съдружаване с Аллах. През цялата човешка история пророците са призовавали хората да се откажат от съдружаването с Аллах. Според това, което съобщава Коранът, всички “невежи общества” са съдружаващи общества. Поради тази причина голяма част от хората по света днес са последователи на една религия с много богове. В този многобожен свят вярващите общества могат да изживеят истинската вяра само ако служат единствено на Аллах. Вярващите казват само това:

“Кажи: “О, хора, ако се съмнявате в моята религия, то аз не ще служа на онези, на които вие служите вместо на Аллах, а ще служа на Аллах, Който ви прибира душите. И ми бе повелено да съм от вярващите.””(Сура Юнус, 104)

Добре, тогава как човек служи на Аллах? Как той прекарва живота си, който се състои единствено от тази служба? Дали той прекарва целите си дни в “мъчение” в някоя “обител на дервиши” или “място за размишление”, както се смята в невежите общества. Дали той следва модела на бездеен, апатичен и затворен в себе си човек?

Не... Той не живее според образеца за “вярващ”, който “невежите” са измислили, а според модела за “вярващ”, на който Аллах ни учи в Корана. Тъй като той не изпитва необходимост да се представя пред другите за “вярващ”, то той не се изтощава от това да следва традиционния модел за “вярващ”, който е вън от Корана. Той живее единствено за Аллах, работи единственно за Аллах и използва всички възможности, които му се предоставят, за да склони Аллах.

Трябва да се знае, че – противно на това, което си мислят тези, които не познават истинския ислям – това не е път, който въвлича човека в затруднения и който го лишава от “сладостите на живота”. Точно обратно, само човек, който е Божий раб, може да бъде изключително свободен, спокоен, жизнерадостен и щастлив. Той се е освободил от оковаващото го робство на “фалшивите богове”. От него са се отдалечили милионите страхове като: “какво мислят хората за мен?”, “ако еди кой си не ме обича, аз какво ще правя?”, “какво ще стане, ако ме изхвърлят от работа?”. Освобождавайки се от натиска от служенето на милионите безпомощни, жестоки, безмозъчни и непосилни въображаеми богове, той се привързва към Аллах – всесилния, притежателя на вечния разум и красота, държащия всичко под контрола си, притежателя на вечната нежност и справедливост. Той, както ни се съобщава в Корана “, се обвързва с най-здравата връзка”. В айята е казано следното:

“Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.”(Сура Ал-Бакара, 256)

Всъщност, за способността на пророците, които приканват за служене единствено на Аллах, да освобождават и “снемат бремето и оковите” в Корана е съобщено така:

“Онези, които следват Пратеника, неграмотния Пророк, когото откриват записан у тях в Тората и Евангелието. Той им повелява одобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и им възбранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях. Които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите.”(Сура Ал-Араф, 157)

В един друг айят Аллах описва вярващите така:

“За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени, набожните мъже и набожните жени, искрените мъже и искрените жени, търпеливите мъже и търпеливите жени, смирените мъже и смирените жени, мъжете, раздаващи милостиня, и жените, раздаващи милостиня, говеещите мъже и говеещите жени, и целомъдрените мъже и целомъдрените жени, и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени ­ Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда.”(Сура Ал-Ахзаб, 35)

Вярващият има една чувствителна и близка връзка с Аллах. Аллах е единственият му приятел, единственият му помощник. Близката връзка между Св. Ибрахим и Аллах, за да бъде пример за мюсюлманите, е описана по следния начин в Корана:

“Рече: "Виждате ли онези [идоли], на които сте служили, вие и древните ви предци? Те са мои врагове, а не Господът на световете, Който ме е сътворил и ме напътва, и Който ме храни, и ми дава да пия, и ако се разболея, Той ме изцелява, и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи, и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.

Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните! И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения], и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай! И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените. И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени, в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат.”(Сура Аш-Шуара, 75-88)

В Корана е описан по следния начин примерът за вярващия, който живее със спокойствието от това, че служи единствено на Аллах, и човека, който съдружава с Аллах безброй много богове.

“Аллах дава пример за човек с [много] господари, каращи се помежду си, и човек, подчинен само на един мъж. Нима двамата са равни? Слава на Аллах! Ала повечето от тях не знаят”(Сура Аз-Зумар, 29)

Една от най-важните характеристики на вярващия е това, че той се е освободил от високомерието, самохвалството, с други думи – от това да обожествява себе си. Ето така той се научава да бъде под закрилата на Аллах. Той не се затваря в себе си затова, защото не харесва себе си, той постоянно се развива. Вярващият, за който се говори в Корана, с всеки изминат ден се приближава все повече до признанието. Скромността му се отразява във всичките му действия. В един айят Аллах дава следния пример за скромните си раби:

“Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават];”(Сура Ал-Фуркан, 63)

Най-голямата заблуда на тези, които отвръщат поглед от Аллах, е самохвалството, високомерието, а те дори се и самообожествяват. В Корана е споменато по следния начин за хората, които, въпреки че съвестта им вижда и приема правилните неща, поради своето високомерие стават надменни и бягат от правилното:

“И ги отрекоха с гнет и надменност, въпреки че душите им се убедиха в тях. Виж какъв е краят на сеещите развала!”(Сура Ан-Намл, 14)

Обратно на отричането (на истината) и отклоняването от правия път на високомерните хора, животът на вярващия преминава в старанието да върши задълженията, с които Аллах го е натоварил. Най-голямата пречка, която ще излезне на пътя на вярващия, ще бъде неговата личност (nafs). За онази страна на личността, която призовава към злото, е съобщено в Корана по следния начин:

“И не оневинявам себе си. Наистина душата повелява злото, освен онази, която моят Господ помилва. Моят Господ е опрощаващ, милосърден.”( Сура Юсуф, 53)

Животът на вярващия преминава в непрекъсната борба с неговата личност, която го подтиква към лошото. Вярващият се противопоставя на препоръчаните му от неговата личност всевъзможни алтернативи, които винаги са против благоволението на Аллах. Той побеждава с усърдие, решителност, смелост и търпение своята личност, която се опитва да го отклони от правия път, използвайки разнообразни пречки като страх, досада, отчаяние и слабохарактерност. Той никога не се отклонява от пътя, защото това е пътят на Аллах, неговият единствен приятел, помощник и опора.

Разбира се, борбата на вярващия не се ограничава само до борба със своята личност. В Корана има една тема, за която доста често, било пряко или по заобиколен начин, се споменава: Повеляване на одобряваното и възбраняване на порицаваното.

Както е споменато и в айятите на Корана, вярващият е халифът на Аллах на земята – земята му е поверена. Той извършва една голяма идейна борба срещу тези, които спират хората от пътя на Аллах и ги потискат и угнетяват, защото това е едно задължение, за което е съобщено в Корана. Само едно общество от хора, ръководени от морала на Корана, може да изживее истинската справедливост и почтеност. Вярващият е човек, който живее за благоволението от Аллах, за да пази правосъдието между хората и да ги напътва към праведност. Независимо колко тежки са задълженията им, вярващите никога не отстъпват от морала, на който ги учи Аллах. Тази тяхна характерна черта е спомената по следния начин в Корана:

“Онези, които, ако ги утвърдим на земята, отслужват молитвата и дават милостинята закат, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното... При Аллах е завършекът на делата.”(Сура Ал-Хадж, 41)

Що се отнася до хората, които не се боят от Аллах, независимо от това с каква задача ще се заловят, те се стремят единствено към собствените си облаги и навлизат в надпреварата за притежание на постове, слава, богатство и имоти. Поради тази причина в живота на едно общество, състоящо се от такива хора, никога не може, в истинския смисъл на думата, да се създаде спокойствие и щастие. Вярващите, от своя страна, полагат големи усилия при всяко едно обстоятелство да въздържат хората от порицаваното, да ги насърчават към добри деяния, да служат за пример и да повеляват одобряваното. В тези свои усилия те никога не се отпускат. Твърдият характер на вярващите е описан в Корана по следния начин:

"И с колко пророци се сражаваха огромни множества, но те не изнемощяваха от онова, което ги сполетяваше по пътя на Аллах, и не проявяваха слабост, и не се огъваха. Аллах обича търпеливите. Думите им бяха само да кажат: “Господи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу невярващите хора!” И въздаде им Аллах наградата на земния живот, и прекрасната награда на отвъдния. Аллах обича благодетелните. О, вярващи, ако се покорите на неверниците, те ще ви тласкат назад [към неверието] и ще се върнете губещи."(Сура Ал-Имран, 146-149)

Една от най-съществените характеристики, която отличава искрения вярващ от вярващия-лицемер, е това, че те не очакват никакво възнаграждение от хората, когато им разясняват вярата. Неговата цел не са парите, богатството, постът или одобрението от хората, а единствено спечелването на удовлетворението на Аллах. Той търси единствено “отплатата” (възнаграждението) си от Аллах. По този въпрос в Корана има много айяти, които ни дават примери от образцовия морал на пророците. Някои от тях са следните:

“[Нух:] И да се отвърнете, аз не съм търсил отплата от вас. Моята отплата е единствено от Аллах. И ми бе повелено да съм отдаден Нему “(Сура Юнус, 72)

“[Пророците-] те са онези, които Аллах напъти. Следвай техния прав път! Кажи: “Не искам от вас отплата за това. То е само напомняне за народите””(Сура Ал-Анам, 90)

В същото време мюсюлманинът притежава висш морал. Тъй като той не е човек, който тича след земните дребни събития, то той е спокоен, толерантен и опрощаващ. Той действа не с чувствата си, а с разума си и не се разгневява. Той е благороден, доброжелателен и тактичен. Тези прекрасни характеристики на вярващите са посочени по следния начин в Корана:

“И те търпят, стремейки се към Лика на своя Господ, и отслужват молитвата, и раздават скрито или явно от онова, което Ние сме им дарили, и отблъскват с добрина злината, за тях е Последната обител”(Сура Ар-Раад, 22)

“Те раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните.”(Сура Ал-Имран, 134)

“Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!”(Сура Ал-Араф, 199)

“Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах. Не обича Той угнетителите”(Сура Аш-Шура, 40)

“И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно.”(Сура Ал-Фуркан, 72)

“И дават храна ­ въпреки че и те я обичат ­ на нуждаещ се и на сирак, и на пленник”(Сура Ал-Инсан, 8)

Трябва обаче да споменем и това, че и вярващият ще допуска грешки. Причината за това е, че той е човек и Божий раб. Но праведният мюсюлманин веднага иска прошка за грешките си от Аллах и напълно ги поправя. Нито една грешка не го подтиква към отчаяние, защото той е под закрилата на Божията милост. Тази тема е подчертана в Корана по следния начин:

“И за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, ­ а кой освен Аллах опрощава греховете? ­ и не упорстват в своите деяния, знаейки”(Сура Ал-Имран, 135)

Приятелят на вярващия е Аллах, а приятелите на Аллах са останалите вярващи. Ако някой е враг на Аллах, дори и да е най-близкият му, той повече не му е приятел. От друга страна, той приема за свой брат всеки вярващ, който се е обвързал с Аллах, дори и да няма някаква обща връзка помежду им – като род, социален статус или материални възможности – освен вярата. Той достига до възвишеността да обича заради Аллах; да обича хората, от които Аллах е доволен.

Също така разумът на вярващите е бистър. Тъй като той се е доверил на Аллах и Му се е отдал, то няма ненужни страхове, притеснения или мъка, които да разбъркват мозъка му. Той притежава “чист разум”. Поради тази причина той може да размишлява в широк аспект, да разбира тънкостите и заплетените страни на събитията. Той е надарен със знание, благоразумие и разум.

Той е на земята за кратко време. Той ще бъде обучен, с всеки изминат ден душата му ще се пречиства все повече и повече и ще бъде подготвен за истинския си дом – отвъдното. То е изпълнено с прилягащите на всеки праведен Божий раб слава и чест.