Директива на владиката на Преспанско-Пелагонийската епархия Петър до епархийските свещеници в Битолска област

Владика иска обща могила за падналите в боя

Македонци ровят костите на български войници

Препогребват нашите под чужд флаг

26 Февруари, 2009

Снимка: www.macedonika.org

Българско военно гробище в близост до гр. Дойран.

Всички кости на български офицери и войници, почиващи в български военни гробове, братски могили и военни гробища, трябва да бъдат препогребани и събрани в обща костница, върху която да стои македонски паметник с надпис: "В памет на насилствено мобилизираните македонски войници в Българската армия през 1915-1918 г. и 1941-1944 г.". Такава е директивата, която владиката на Преспанско-Пелагонийската епархия Петър е спуснал до епархийските свещеници в Битолска област, съобщи вчера агенция „Фокус".

Първата част на замисъла вече е осъществена - на свещениците в Битолско е разпоредено да „опишат и изучат" всички офицерски и войнишки гробове както на „територията на църковните имоти, така и в селските гробища и в селските мери и землища". По приумица на самия владика Петър пък българските туристи трябва да искат специално разрешение от канцеларията му, за да посетят църквите в епархията, припомня агенция "Фокус".

На територията на Преспанско-Пелагонийска епархия през периода 1915-1918 г. Българската армия води тежки сражения срещу сръбската кралска армия и Антантата. В района на Яребичина, Якубица, Завоя на река Черна, Кота 1050 (наречена „Кота Дрангов"), Каймакчалан и другаде в днешна Македония са положили кости хиляди знайни и незнайни достойни българи, има много офицерски и войнишки паметници, военни гробища и братски могили. Голяма част от тях са в дворовете на църквите, включително и на десетки изоставени и напуснати села и махали по протежението на македонско-гръцката граница.

Македония по принцип не може да се похвали с особена грижовност към българските военни гробища на нейната територия. Над 90 % от тях отдавна не съществуват, съобщи преди време в. "Българска армия". Същевременно продължава откриването на кости на български войници от времето на Първата световна война. Например при разкопки на антично селище край днешна Битоля археолози се натъкнаха на скелети, остатъци от униформи и шинели на наши бойци. Между тях бе и напълно запазен скелет на български войник, в чиято униформа имаше български монети, а в ръката му - молив. Археолозите предполагат, че в миговете преди смъртта си е пишел писмо до дома.

.

Евгени Кирилов: Това е гавра с православието

Снимка: Бойко Кичуков

Евгени Кирилов

Православната църква и Вселенската патриаршия би трябвало да научат за действията и решенията на владика Петър. Това каза пред агенция "Фокус" евродепутатът Евгени Кирилов. „Разбирам за действията на един владика, който не мога да разбера на какво основание се опитва да се разпорежда с военни гробове на граждани от съседна държава. Мисля, че тук трябва и нашата църква да заеме позиция, защото това е гавра с каноните на православието. Би трябвало и Вселенската патриаршия да знае за тези ходове. Става дума за паметта на наши загинали офицери и войници", каза Кирилов.

Още миналата година Кирилов изпрати писмо до министъра на външните работи на Македония Антонио Милошоски за съдбата на българските военни паметници и войнишки гробове. Той е написал писмото в средата на годината, а през есента е получил отговор, че Милошоски е сезирал съответните власти и ще му отговори. „И досега не ми е отговорил", заяви Кирилов пред агенция "Фокус".

.

Проф. Андрей Пантев: По-възмутително е от скандала с тоалетната

"Всяка държава има право да протестира срещу оскърблението на нейните светини. И тук това е много по-възмутително, отколкото тоалетната в Брюксел, защото става дума за памет, става дума за проляна кръв и става дума за една противоположна интерпретация. Това каза пред агенция "Фокус" проф. Андрей Пантев. "Първо, това е част от една отблъскваща идея - освободители да се представят за окупатори, което не е нищо ново в цялата балканска история. Второ, изумен съм, че духовно лице си позволява такива категоризации от национално-политическо естество. И трето, това показва колко дълъг е пътят за онова сближение, което очакваме ние и хората, които наблюдават с омерзение, че само на Балканите от всички страни и райони в Европа, където е имало не по-малко кръвопролитни войни, е останала такава неистова омраза, която явно, че от Западните Балкани, сега трябва да бъде, макар и постепенно, пренесена в Източните Балкани.

И след това се чудим, защо ни гледат с пренебрежение, със снизхождение и с досада. Това отново показва колко безпомощни са онези сили там, които искат да деформират едно минало, което стои непоклатимо, независимо какви са последствията след това от самото това минало", коментира проф. Пантев.монитор