Откъсване на радикализираните мюсюлмани от екстремизма чрез Интернет

Интернет се обърна срещу “свещените бойци” на исляма

6 Март 2009

e-vestnik

Осама бин Ладен призовава от Интернет-сайта As-Sahab за “свещена война” заради израелската офанзива в Газа на 14 януари 2009 година. Снимка: Ройтерс

Според саудитските експерти по сигурността 17 000 Интернет-страници разпространяват идеологията на Ал Каида. В чатрумовете пишат млади мъже – по-скоро любопитни, отколкото радикални – които според вербовчиците на “Свещената война” трябва да бъдат целенасочено радикализирани. Срещу тях обаче вече работи цяла армия. Кои са членовете й и какви битки води, пише Александър Рицман* във в. “Ди Велт”.

След атентатите от 11 септември 2001 година Осама бин Ладен и Ал Каида се радваха на голяма популярност в Саудитска Арабия. В последвалите няколко години обаче, след десетките атентати срещу саудитци и чужденци в кралството, нещата се промениха. Защото саудитският крал беше определен от Ал Каида като “агент” на САЩ и трябваше да бъде свален. Това щеше да е първата стъпка към “халифата” – тоталитарната ислямска държава в Близкия Изток – която е основната цел на Бин Ладен и на привържениците му.

Забележително е, че освен реакциите на държавата, се появиха и индивидуални инициативи, които се противопоставяха на екстремистката идеология на Ал Каида. Така през 2004 година ислямски учени стартираха проекта Sakinah (спокойствие). Целта му беше да откъсне радикализираните мюсюлмани от екстремизма чрез Интернет, тъй като през последните няколко години Световната мрежа се превърна в най-важното пропагандно и финансово оръжие, както и средство за вербуване от страна на “свещените бойци” - джихадистите. През декември 2007 година саудитските експерти по сигурността съобщиха, че в мрежата има 17 000 Интернет-сайта, които подкрепят идеологията на Ал Каида. Сред тях са както официалните пропагандни страници като As-Sahab (продукт на медийния отдел на Ал Каида), така и страниците на нейни симпатизанти по целия свят.

В Sakinah работят 70 доброволци, сред които юристи, социолози и психиатри, разделени на две групи. Едните архивират екстремистката пропаганда, за да изследват начина на мислене и идеологията на екстремистите възможно най-подробно. Другата група влиза в чатрумуве, следи дискусиите и често се включва в дебатите. Абдула Ансари от университета “Джордж Вашингтон” твърди, че повечето от дебатиращите в мрежата са мъже, под 25 години, които са по-скоро любопитни, отколкото религиозни фанатици. Ал Каида се насочва точно към тях. Вербовчиците на организацията ги търсят целенасочено, за да ги радикализират.

И точно в този момент в играта се включва Sakinah. Един от основателите й описва целта на групата по следния начин: “Искаме да разговаряме с онези, които са солидарни с терористичните атаки, но не са участвали в тях, за да предотвратим участието им и в бъдеще. Защото онези, които заявяват солидарност, най-вероятно занапред ще се превърнат в помощници или извършители.” Активистите на Sakinah, сред които има и бивши екстремисти, влизат в чатрумувете на симпатизантите на Ал Каида по спорни теми, като канят отзовалите се на лични разговори. Понякога те се проточват със седмици или с месеци, но накрая се публикуват.

През януари 2008 година Sakinah обяви, че наблюдава и анализира над 1500 ислямистки уебстраници, благодарение на което от Ал Каида са се отказали 722 мъже и 155 жени. Приблизително 70 процента от тях произлизат от Арабския полуостров, останалите са от други ислямски държави и от Запада. Разбира се, тези цифри трудно може да бъдат проверени. Освен това критиците твърдят, че групите едва ли работят без държавна подкрепа. Много правителства, сред които немското, британското, американското, алжирското и кувейтското, наблюдават радикалните Интернет-платформи, а някои от тях позволяват на сътрудниците си да действат явно или под прикритие в ислямистките чатрумуве.

Работата на Sakinah показва, че и недържавни организации имат възможността да се ангажират в борбата с Ал Каида. А все повече мюсюлмани разбират, че екстремисти като Ал Каида, Хизбула, Хамас и талибаните са проблем, с който може да се захванат по-активно, отколкото до момента. Защото повечето жертви на ислямския тероризъм са самите мюсюлмани. Който не се присъедини към Ал Каида и подобните групировки, се превръща в “изменник” и в обект на преследване.

В Германия също има десетки чатрумуве, в които дискутират симпатизанти на терористични организации. Може би и тук ще се намерят няколко мюсюлмани, които ще покажат смелост и ще допринесат в борбата срещу самопровъзгласилите се за “свещени бойци”.

*Александър Рицман е политически анализатор и старши сътрудник в Европейската фондация за демокрация в Брюксел.