Поредното убийство на чеченски главатар в Дубай

30. 03. 2009

Разчистване на сметки по чеченски в Дубай

Гасан Насър

Вчерашната преса на Обединените арабски емирства съобщава за поредното убийство на чеченски главатар, потърсил по-спокоен живот в богатите страни от Персийския залив. През 2004 г. по сходен начин бе ликвидиран бившият чеченски бунтовнически лидер Зелимхан Яндарбиев в столицата на Катар, Доха. Ако обаче тогава катарските власти заловиха двама агенти на руското военно разузнаване, то сега убиецът на Сулим Ямандаев остава неизвестен. Прави впечатление, че предпочитанията на чеченските сепаратисти за прекарване на своя „период на пенсиониране” са насочени предимно към тази част на света, а не към Европа, където Русия би могла много по-лесно да се домогне до тях.

Началникът на полицията в Дубай генерал Дахи Тамим отбелязва, че чеченецът е застрелян в колата си, паркирана пред сградата, в която той е живеел. Според него най-вероятно екзекуцията е извършена от професионалист, тъй като се предполага, че Ямандаев е бил следен много внимателно от определено време насам. Местните журналисти се опитват да сравнят някои от обстоятелствата, при които беше убита известната ливанска певица Сузан Тамим през юни 2008 г. с тези от покушението срещу Ямандаев. Двете местопрестъпления са в непосредствена близост.

Убийството на Сулим Ямандаев е продължение на разправата срещу клана Ямандаеви. Едва преди 6 месеца в Москва в близост до посолството на Великобритания беше ликвидиран неговият брат Руслан. Сулим се е бил зарекъл, че ще отмъсти за смъртта на брат си.

Сулим Ямандаев е роден през 1973 г. в село Бенои, Чечня. Той учи бизнес в Москва, но се завръща в родината си. Известен е сред колегите си с изявлението, че обича да воюва и затова отива в Афганистан, за да се подготви. През Първата чеченска война той се бие на страната на бившия чеченски президент-бунтовник Аслан Масхадов. Става полеви командир и началник на специални части, отговорни за разпространението на уахабитски идеи в град Гудермес през 1998 г. През Втората чеченска война Сулим преминава на страната на Москва. Поема командването на специалния батальон „Восток”, който е към военното разузнаване ГРУ, замествайки брат си Джебраил, убит през 2003 г. Отрядът наброява 600 души, а ротни командири в него стават двамата му по-млади братя – Иса и Батруди. Под ръководството на армейския генерал Алексий Маслов, Сулим Ямандаев получава редица ордени и най-високо отличие на страната – герой на Руската федерация. Много от местните хора обаче твърдят, че той не прави разлика между бойни действия и военни престъпления.

На 18 април 2008 г. паравоенната милиция на Ямандаев влиза в конфликт с войските, лоялни на президента Рамазан Кадиров. Резултатът е убийството на 18 души и победа за Кадиров. Последният обявява Сулам Ямандаев за „престъпник” в Чечня. На 6 август 2008 г. той вече фигурира като такъв и в списъка на федералните власти. Според неговия брат Руслан по това време Сулим е живеел открито в Москва. Така или иначе, Ямандаев е бил последният истински конкурент на Кадиров за властта в Чечня.

Според руските медии Сулим Ямандаев е участвал във военните действия в предградията на Цхинвали, столицата на Южна Осетия по време на руско-грузинския конфликт през август 2008 г. Кореспондентът на „Новая газета” Вячислав Измайлов отбелязва, че е придружавал чеченецът и малкото му останали хора в Грузия. Пресата и правозащитни организации в Русия приписват на Сулим Ямандаев множество престъпления като рязане на глави, сексуални издевателства, отвличания, изнудвания и други. Някои от статиите на убитата руска журналистка Анна Политковская също са посветени на престъпленията на клана Ямандаеви.http://www.orientbg.info

Бирали Мюмюн:имаме нужда да се опознаем

Хората не познават исляма и се страхуват от него

И на мен не ми изглежда добре, когато гледам полуголи жени, но не мога да тръгна по улицата и да ги преследвам, казва зам.-главният мюфтия Бирали Мюмюн

Любен Обретенов

Бирали Мюмюн Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

Бирали Мюмюн е на 39 години. Завършил е медицински колеж във Варна и теология в Йордания. Бил е районен мюфтия на Плевен. От миналата година е зам.-главен мюфтия.

- Г-н Мюмюн, защо винаги преди избори мюсюлманите стават център на обществено внимание, а предупрежденията за радикален ислям ескалират?

- Аз мисля, че това не е само преди избори. Ние имаме проблем с възприемането на другия, с възприемането на различния, имаме нужда да се опознаем. Тази ниша не е запълнена от образование, от медийни изяви, които да представят религията. Медиите често говорят откъснато, за определен проблем, не за религията в цялост. Така изкаран проблемът няма някакво значение и не може да се улови като нещо логично, нещо базиращо се на вяра и религия. В същото време ние страдаме от кризата на ценности, на доверието и сигурността. Много време ислямът се представя като заплаха, особено след 11 септември, и това се увеличава. Но в България ние нямаме причина да се притесняваме и да се страхуваме от нещо. Може би това, което се случва в света, изгражда в съзнанието на хората, които не са мюсюлмани, някакъв страх.

- Значи Ню Йорк, Лондон и Мадрид има от какво да се притесняват, а ние не. Не е ли малко нелогично?

- Има един съществен момент. Мюсюлманите в България са от България и са български граждани.

- Радикалният ислям не произлиза от България, а отвън и то доста близо до нас, чисто географски.

- Аз не мога да обясня термина "радикален ислям". Двете думи се самоизключват. Не може да има ислям и радикално поведение. За това аз искам да разграничим това понятие.

- Но в исляма, както и във всяка религия, има различни течения, някои от които съвсем не са миролюбиви.

- Самата религия не е виновна за това. Проблемът е човешкият фактор. Екстремните поведения са свързани с човешкия характер, темперамент, с проблемите и мястото, където живее човекът. Нищо не идва от празното. Ако наблюдаваме някакъв екстремизъм някъде, той е плод на нещо, не идва от само себе си. Няма нормален човек, който да стане и да се взриви или да воюва. Това е резултат от някакво напрежение, от друго насилие. Едно насилие поражда друго насилие. Ако днес наблюдаваме такива явления, ние трябва да се замислим кои са тези предпоставки, които са довели хората до там да излязат от човешкия си облик.

- Има ли в Главното мюфтийство данни за присъствие в България на подобни хора?

- Всички, които работят в мюфтийството, са оторизирани със своите служебни карти, които им дават възможност да проповядват в храмовете. Много трудно човек, който не е оторизиран, може да извършва тази дейност. Проповедта е обществена изява, тя не е скрита, тя се извършва на показни места. Ние работим заедно с полицията и службите, ако някъде има нерегламентирана религиозна дейност. Но това е по-скоро превенция. Много пъти са правени такива проверки, но досега никой не е излязъл с нещо, което да ни притесни. Това, което ни притеснява, са хора, които излизат с обвинения, без да имат доводи. Защото досега мюсюлманите в България не са показали поведение, което да е настроено срещу собствената им държава и срещу гражданите в нея.

- А как ще коментирате тогава това, което се случи в Рибново и Гърмен?

- Нещата там имат друго измерение. Там религията се използва като параван за прикриване на други проблеми - вътрешни, междуличностни и др. Религиозният момент винаги е бил на фокус и може да привлече вниманието на хората. В тези общини няма религиозен проблем, хората си живеят нормално и няма напрежение. И това го знаят всички. Излязлото по медиите е просто неприятен цирк.

В Рибново няма престъпност, хората се уважават, почитат възрастните, помагат си, когато някой изпадне в беда. Може би думите ми звучат като приказки или филм, но това е реалност. Там няма наркотик в училищата, няма неморални прояви. Там няма хора, които да са в стресово състояние и да имат фобии. Там спокойно можеш да се разкарваш по улицата, не можеш да видиш изнасилена бабичка или пребит баща, за каквито неща се говори всеки ден по медиите. И това се дължи на религията и на ценностите, които възпитава тя. Е, не ни изглежда добре, че имало забрадки и шалвари. Но това е начин на живот, който всеки човек си е избрал. И на мен не ми изглежда добре, когато гледам полуголи жени. Но не мога да тръгна по улицата да ги преследвам или да направя закон за тях. Те са си го избрали това. На мен религията ми помага, за да покажа смирение и търпение към другия. Разбира се, търпението към другия не може да бъде за сметка на сигурността.

- Не споделяте ли твърдението, че нашето общество е едно от най-толерантните в Европа, след като твърдите, че трябва да се научим на търпение?

- Религиозните проблеми у нас са измислени и подкукуросани от хора, които имат някакви проблеми - личностни, психични и всякакви други, за които специалистите могат да се изкажат. Те излизат по медиите и всичко се представя, като че ли едва ли не хората са се хванали гуша за гуша. И ето ти конфликт междурелигиозен, междуетнически...

- А защо религията винаги е била благодатна почва за подобни хора?

- Защото религията не се познава. А когато не познаваме нещо, ние се страхуваме от него. И когато не сме информирани, сме лесни за манипулация. За това религиите трябва да се изучават, да се култивират хората, да опознаят другия човек. Но колко са религиозните предавания? Много малко. Ние сме виновни за това, всички, като гражданско общество. Религията и вярата са в ценностната ни система някъде на много заден план. За това не можем да възприемем човек, който живее религията си. Смятаме го едва ли не за зомби. Факт е обаче, че в България няма религиозен конфликт. И не знам защо постоянно се подбужда това.

- Как ще коментирате спирането на строежа на ислямския център в София от прокуратурата?

- Това е реалността, в която живеем.

- Смятате ли, че това е резултат не толкова на ваши нарушения, а на негативизъм към самия проект?

- И да смятам, не мога да го докажа. За това е по-добре да не смятам.

- Какво все пак ще предприеме Главно мюфтийство?

- Това, което е необходимо. Те са върнали проекта, защото е необходимо да има специална скица за минарето на джамията, а няма такава. Пак ще се направи проект и ще се даде. Макар че не е толкова страшно, ако не се направи минаре. Храм е необходимо да се направи там, защото ще има вярващи хора.

- Според вас кога този център ще бъде изграден окончателно?

- Всичко зависи от спонсорството на проекта. Организация "Ислямска конференция" е готова да даде пари, но бюджетите й са годишни. Ако днес е готова, догодина може да не е готова.

- Появиха се информации, че Главно мюфтийство ще се обърне към премиера и президента заради всички неща, случващи се напоследък около мюсюлманската религия.

- Вероятно ще изготвим една декларация. За съжаление, нещата ескалират и довеждат до напрежение, до нарушаване на основни права. Това, че някой може да излезе и много лесно да каже нещо за мюсюлманите и държавата да не му обръща внимание, не е много резонно. Защото ако имаме такъв конфликт, не дай си Боже, всички ще бъдем пострадали. Както казва Пророка, обществото е като един кораб. На дъното има хора, които не мислят за благото на това возило. А горе са хората, които са загрижени. И тези, които са отдолу често си казват - а бе какво ще се занимаваме с тия горе? Дай да пробием дупка отдолу и да излезем. Така обаче те обричат всички на удавяне.

Всички заявяваме, че мюсюлманите имат право да проповядват свободно религията си. Но когато те си построят храм, това дразни. Докато мюсюлманите никога не са правили проблем за това, че християните събират средства за храм. Чудно какво ли ще стане, ако ние пожелаем чрез медиите да събираме средства за джамия.

Наскоро прочетох в учебника по история на дъщеря ми, че с идването на османците настъпва края на християнските държави.

- Но това е факт, държавите настина изчезват.

- Но християнството не спира в османската империя. И когато едно дете чете такова нещо, как мислите, че се чувства? Тя много пъти ми е задавала въпроса: "Ние толкова лоши хора ли сме?". А е в 5-и клас. Историята трябва да се напише реално. В моето село земята за църквата е дарена от мюсюлманите и има ферман на султана.

Трябва да разделим това, което прави един определен човек и ислямската доктрина. Той може да върши много неща в името на религията, които нямат нищо общо с нея. И не може по неговото деяние да се петни името на всички, които изповядват тази религия. Това е несправедливо.

- Има обаче една сентенция - не всички мюсюлмани са терористи, но всички терористи са мюсюлмани.

- Не съм съгласен с това. Защото ислямът изключва тероризма, това не е метод на нашата религия. Мюсюлманите у нас милеят за държавата, тя е тяхна родина. Фактът, че те са мюсюлмани, не означава, че са проводници на някакви влияния.сега

Пловдивският митрополит Николай:министърът Даниел Вълчев,този нещастен човек

Митрополит Николай: И моята униформа е религиозно натрапчива

03.2009

Снимка: БГНЕС

Пловдивският митрополит Николай контрира яростно позицията на министъра на образованието и науката и вицепремиер Даниел Вълчев по отношение на вероучението и религиозните символи в училище.

Той направи това както в проповедта си в храма „Св. Георги Победоносец” в Кърджали, така и после пред журналисти.

След като определи Вълчев като „министърът, този нещастен човек”, той се разгневи и на забраната за религиозните символи в училище.

„А деца с неприлични облекла? Много ви моля! Защото тази забрана вероятно цели да забрани и на мен да вляза в училището, защото моята форма ще се окаже натрапчива в религиозно отношение!”, изстреля владиката в отговор на въпрос.

Той подчерта, че България е светска държава, но това не пречи празниците Възкресение Христово и Рождество Христово да бъдат официални празници.

„На герба на нашето мило отечество най-отгоре има кръст Христов. Това не нарушава светския характер на нашата държава. Аз не съм сигурен, че това, българският ученик да се прекръсти преди началото на учебните часове за успех и за Божие вдъхновение чрез духа на премъдростта, е нещо лошо”, посочи висшият духовник.

Той уточни, че официалните вероизповедания у нас са подкрепили концепцията за вероучението, препоръчана от Светия синод, в това число и от мюсюлманите.

Митрополитът припомни, че „с нея се предлага въвеждането на предмета „Религия” с три модула, като децата и с помощта на родителите си да избират изучаването на православие, ислям или етика, по подобие на „Западен език”.

„Проблем в инославните ние не съзираме”, поясни дядо Николай. И продължи с обвиненията в „безхаберие, безотговорност и духовна немощ” спрямо министерството на образованието и науката, и персонално към министър Вълчев.

„Знаете ли, ужасяваме се от вестите, които чуваме за агресията сред учащите се, за наркоманията, за алкохолизма. В същото време българската държава търси и намира неадекватни средства за преодоляване на тази агресия.

Аз не съм убеден, че със засилване на полицейското присъствие в Студентския град в София или в българското училище ще се намали агресията.

Духовното присъствие трябва да бъде осезателно, за да се изгради у българските деца съзнание, страх от греха в този живот”, каза още владиката.

Вчера (27.03.09 г.) по време на парламентарния контрол Даниел Вълчев каза: "Смятаме ли да задържим това положение, при което едни деца учат ислям, а други - православие - това е най-важният въпрос за нашето образование".

По неговите думи преди време е имало дискусия как да се изучава религията. Надделяло е мнението тя да се преподава в етичен и философски контекст при това в общ предмет религия, в който да се преподават заедно постулатите на всички вероизповедания от познавателна гледна точка.

За съжаление, по неговите думи, тогава тази позиция не е срещнала подкрепа.

България забранява забрадката в училищата

29. 03. 2009

Ислямските медии за нашия проектозакон за училищното образование

Екип на Ориент. Бг

Предложеният на 26 март нов проектозакон за училищното образование от Министерски съвет на България стана обект на специално внимание в отделни профилирани медии в ислямския свят. Редица кореспонденти побързаха да го нарекат по модела на Франция „закон за забрана на забрадката”. Прави впечатление, че не са чак толкова много информационните източници, които се занимават с този акт на българското правителство. В същото време е необходимо да се отбележи, че става въпрос за специализирани сайтове, които се ползват с изключително голямо влияние и формират първоначалното мнение у редица регионални и локални информационни центрове в многобройната ислямска общност.

На първо място, внимание заслужава материалът „България забранява забрадката в училищата”, качен на сайта „Islam Online”, модериран от авторитетния египетски проповедник Юсеф Кардауи. Последният се поддържа от Доха, столицата на Катар.

http://www.islamonline.net/servlet/Satellite?c=ArticleA_C&cid=1237705640294&pagename=Zone-Arabic-News/NWALayout. В общи линии, той се отличава с неутрален тон, позовавайки се преди всичко на цитати от световната агенция „Ройтерс”. В същото време се извеждат като акцент изявленията на говорителя на Главно мюфтийство Хюсеин Хафъзов, според който законопроектът е „лошо решение”.

Сайтът „Alhiwar” (http://www.alhiwar.net/pages/index.php?pagess=byanat&id=16483) – информационна мрежа, следяща магребинските проблеми и делата на арабската и ислямската общност в Европа, слага същото заглавие на своя материал. Декларацията на Хюсеин Хафъзов отново е изведена на преден план като фокусът пада върху „възможността за конфесионално напрежение в страната”. Цитират се световните агенции, прави се сравнение с френския закон, дават се примери с други западни страни и с Турция. Анонимният автор на материала подчертава, че последните са си навлекли критиките на правозащитни организации, в това число и на „Амнести интернешънъл”. Европейският сайт все пак завършва с позитивни констатации, че мюсюлманите и християните в България живеят в отношения на т.нар. „комшулук”, т.е. на „добросъседство”. Материалът завършва с информация за влиятелната роля на ДПС, което е участник в две последователни правителства.

Третият информационен източник, който се занимава с акта на българското правителство, е „Islam Message”
(http://www.islammessage.com/articles.aspx?cid=1&acid=91&aid=7994) – публична електронна страница, модерирана от саудитския проповедник шейх Абдел Азиз бен Фаузан ал Фаузан. Кореспондентът на сайта Аля Мохамед е озаглавил статията си „ България по пътя на забраната на забрадките в училищата”. Той подчертава, че нашата страна е тръгнала по пътя на Франция и добавя, че осем провинциални правителства в Германия, от общо 16, също са забранили този религиозен атрибут в средните училища. Въпросният журналист дава най-големи подробности за вътрешнополитическата обстановка в България, която пряко влияе върху събитията. Прилагайки своите критерии, Мохамед се опитва да опише действията на т.нар. „расистки партии”, сред които класифицира „Национална обединена атака”, очевидно имайки предвид ПП „Атака”. Според автора тя призовава за премахване на минаретата от джамиите. В тезата на арабския журналист ясно проличава смесването на швейцарската реалност (там крайнодясната Швейцарска народна партия, аналог на българската „Атака”, се стреми да инициира референдум с подобно искане) и българската политическа действителност. Все пак текстът на новинара от въпросния проповеднически сайт звучи по-аргументирано, тъй като в него се споменава и за отмяната на решението на общинския съвет в Бургас за строежа на джамия. То е определено като „част от пречките, които се поставят пред мюсюлманите, за да не упражняват своята религия”.

По същия начин е описано и „задържането на двама мюсюлмани по обвинения за разпространение на радикален ислям”. Мохамед упоменава и изказванията на „неутрални страни” (без да споменава кои са те), които са опровергали „лъжите на десния депутат Яне Янев”. Според журналиста, лидерът на „Ред, Законност и Справедливост” е предприел кампания срещу ислямизацията в Южна България” с предизборни цели.
Още два ислямски сайта отбелязват събитието. Става въпрос за „Al Mokhtsar”, известният саудитски дайджест. Той препечатва изцяло текста на “Islam Online”, http://www.almokhtsar.com/news.php?action=show&id=13331.

Последният сайт също е саудитски. Това е известният форум „Al Shoura Islamic Network”. Там материалът носи много по-войнствено заглавие, което напълно е в унисон със салафитските електронни страници: „Това е кръстоносна война. България забранява забрадките в училищата”, http://al-shouraa.com/vb/showthread.php?s=1a0cea1f95c40d9457e840ce43519902&t=24143 В текста съвсем накратко се разказва за опита на други европейски държави, най-вече на Франция, в това отношение. Силно е иронизирано „правителството на тази балканска държава, която възприема това си действие като „реформаторското” в сферата на началното и средното образование”.

Отзвукът на акта на МС в ислямските медии е умерен. Сякаш съществуващите европейски прецеденти пречат резонансът да е по-значим. Особено силно важи това за Франция и частично за Германия. В същото време поставянето на новината във форумните сайтове, където се разгарят най-горещите джихадистки страсти, е факт, който трябва да бъде внимателно следен. Все още не е ясно как ще реагират кръговете, които специално следят за отношението на отделните държави в света по отношение на забрадените жени.

Както вече отбеляза „Ориент.Бг”, консорциум от неправителствени организации, най-вероятно базиран в Египет, осъществява ислямски мониторинг върху това явление в световен мащаб. Той дори чертае карта, на която се отбелязват промените в политиката на властите. Най-вероятно ще последва по-енергична реакция в случай, че българският парламент одобри предложения от Министерския съвет текст за нов закон за училищното образование.ориентбг

76-годишният министър на вътрешните работи принц Найеф бен Абдул Азиз-престолонаследник в Саудитска Арабия

29. 03. 2009

Нов престолонаследник в Саудитска Арабия

Екип на Ориент.Бг

Вчера крал Абдула определи с декрет 76-годишния министър на вътрешните работи принц Найеф бен Абдул Азиз за престолонаследник. Последният е негов полубрат и произхожда от съперничещия клан Судайри, от който е неговата майка принцеса Хасса бинт Ахмед Судайри. В същото време майката на настоящия държавен глава принцеса Фахда бинт Аси аш Шурайем е от племето Шамар. Подобен акт е прецедент в историята на кралството, тъй като настоящият престолонаследник принц Султан бен Абдул Азиз е все още жив. Не е тайна обаче, че последният е болен от рак и неговото състояние се е влошило през последния месец. Той е бил транспортиран от двореца му в Мароко в САЩ, за да му бъде направена спешна операция.

Решителните действия на крал Абдула са доказателство, че той твърдо желае да избегне всички възможни политически трусове в страната, които могат да бъдат инспирирани от скорошната смърт на принц Султан и респективно с оглед своята напреднала възраст. Саудитският държавен глава е на 86 години. Крал Абдула осъзнава, че има вероятност държавното управление да изпадне във вакуум, когато той няма да бъде в състояние да упражнява реалните си правомощия, а все още ще бъде формално „пазител на двете светини”, каквато е титлата на саудитските крале. Запознати припомнят, че на практика Абдула беше реалният управник в продължение на цели девет години преди да почине предишният държавен глава крал Фахед.

Големият въпрос произтича от факта, че вече четири години крал Абдула се утвърждава като динамичен реформатор в абсолютисткото кралство, докато принц Султан напълно контрастира с неговата личност и неговия начин на мислене. Експертите считат, че с този акт настоящият държавен глава силно се надява да „заобиколи” останалите синове на крал Абдул Азиз и да изведе в орбитата на наследяването на трона неговите внуци, притежаващи реално много по-модерна визия за живота и политиката. Не е тайна, че фаворитът на крал Абдула за наследник на богатата саудитска държава е настоящият външен министър принц Сауд ал Фейсал. Последният обаче също отпадна от надпреварата, тъй като напоследък все по-силно развива болестта на Паркинсон.

Някои западни анализатори са на мнение, че принц Найеф бен Абдул Азиз е най-консервативният кандидат за саудитския трон. От цялото кралско семейство той е най-близък до радикално настроените кръгове в държавата. В качеството си на вътрешен министър принцът разполага с богати контакти с представители на терористичната групировка Ал Кайда и нейните производни чрез най-ретроградно мислещите салафитски клирици в кралството. Очаква се Найеф да бъде най-консервативният саудитски крал, който някога е управлявал кралството. В същото време в саудитската преса той е наричан с прозвището „победителят на тероризма”.

Очаква се принц Найеф да положи огромни усилия за утвърждаването на властта на саудитската династия. Може би, ако до този момент държавата беше най-вече богата, то под неговото управление тя ще демонстрира амбиции да стане могъща и влиятелна във военно и политическо отношение. Не случайно преди около две седмици саудитското разузнаване взе решение да създаде собствена милиция, която да конкурира „Хизбула” и „Хамас”, респективно в Южен Ливан и в ивицата Газа. Медийни източници отбелязват, че саудитското разузнаване има намерение да сглоби войнствена формация от идеологически лоялни на салафитството групировки, каквито има навсякъде в Близкия Изток, насочена срещу враговете на кралството.

Преди да заеме поста на вътрешен министър, принц Найеф работи като губернатор на провинциите Медина и Риад. Негов пръв помощник е синът му Ахмед бен Найеф, който е възприеман като силния човек в кралството. Трудно е да се предвиди какви ще бъдат отношенията между Вашингтон и новия крал. Експертите отбелязват, че той много рядко пътува и е един от малкото саудитски принцове, които никога не са посещавали Вашингтон. Едновременно с това е възможно администрацията на Обама да използва неговите връзки с радикалните ислямски институции, талибаните и Ал Кайда при евентуални преки или тайни преговори.

В Тел Авив и Техеран възприемат кадровата новина с тревога. Ако еврейската държава се надяваше дори на преки контакти със сегашния саудитски крал, то принц Найеф е известен с омразата си към Израел. Паралелно с това новият принц- престолонаследник възприема Иран също като смъртен враг. Той винаги е бил безкомпромисен към бунтовете на шиитското малцинство в източната част на страната.

Редица анализатори считат, че принц Найеф, макар и неофициално, вече е започнал да изпълнява функциите на държавен глава. Тази седмица крал Абдула е издал декрет, по силата на който назначава своя син Машаал бен Абдула за губернатор на стратегическата провинция Наджран. Обикновено под самия текст на разпоредбата стои единствено подписът на държавния глава. По изключение и безпрецедентно за саудитския държавен протокол в конкретния случай е поставена и ясна, четлива резолюция: „Препоръчва се от принц Найеф”. Провинция Наджран е съседна на Йемен и там саудитските сили за сигурност дават отпор на подривните действия на групировки, свързани с терористичната мрежа Ал Кайда, базирани в съседната държава.

Появата на силно консервативния и твърде амбициозен принц на кормилото на Саудитска Арабия ще повиши напрежението в Близкия Изток. На фона на дясното правителство в Тел Авив, което организира най-голямото военно учение в историята на еврейската държава за „отблъскване на нападение на Иран” (31 март – 4 април) и предвид войнствените изявления на духовния ръководител на ислямската република аятолах Али Хаменей, може да се очаква единствено нестабилно бъдеще за региона. Задача с повишена трудност пред администрацията на Барак Обама е да преодолява непрекъснатото късо напрежение в триъгълника Риад - Тел Авив - Техеран.ориентбг

Афганистан

27. 03. 2009

Афганистан – фокусът на световната политика

Гасан Насър

В светлината на представянето на новата американска стратегия за Афганистан, световната дипломация динамизира усилията си в тази проблемна ситуация. В Москва се проведе внушителна конференция под егидата на Шанхайската организация за сътрудничество. Само три дни по-късно в Хага подобна конференция ще бъде председателствана от генералния секретар на ООН Бан Ки Мун. След още два дни ще бъде отбелязана 60-годишнината на НАТО, където отново ще се говори за Афганистан. На практика, на всички тези форуми ще се дискутира и ще се изтъкват положителните и негативните страни на обявената от новия американски президент Барак Обама „стратегия за изтегляне от Афганистан”.

Интересни са не толкова подробностите на новата политика на Вашингтон към Кабул, които излязоха в различни медии. В най-общи линии САЩ предвиждат изпращането на четири хиляди военнослужещи допълнително за обучението на афганистанската армия и сили за сигурност, освен вече заявените предварително 16 хиляди други редовни войници. Мнозина анализатори се питат дали тези попълнения ще бъдат достатъчни за нанасянето на решаващо поражение на Ал Кайда в нейните бастиони. Освен това Обама смята да увеличи разходите за Афганистан с 60%, които до този момент възлизат на един милиард долара месечно. Предвижда се и трикратно повишение на субсидиите за Пакистан с цел те да достигнат 1,5 милиарда годишно. Някои специалисти са изчислили, че са необходими над 70 милиарда долара годишно, за да бъде „запушена” афганистанско-пакистанската граница, през която минават множеството атаки срещу чуждестранния контингент в страната.

Много по-важни са политическите мерки, които са набелязани от държавниците. Очевидно сегашният модел на управление, базиран върху силната централизация, ще бъде променен в полза на регионализация на властта. Корупцията и неефективността на сегашния президентски екип, ръководен от Хамид Карзай, се сочи като един от основните мотиви за печалните резултати, постигнати след осем годишно присъствие на чуждестранните войски. Според неотдавнашен доклад едва 33% от населението на страната одобрява присъствието на чуждестранния контингент. Това недоволство генерира отчасти силата на бунтовниците в лицето на талибаните. Очевидно се върви към промяна на конституцията като се институционализира силен министър-председател или друг чиновник, който да раздели властта с президента Карзай. Чуждестранната помощ, която след конференцията в Берлин през 2001 г. се оценява на 150 млрд. долара, се разпределя централно и на практика не достига до провинциите. Големият въпрос е, че Афганистан няма работеща икономика и населението не разполага с траен поминък. Основните приходи продължават да идват от износа на опиумен мак, с който са засети огромна част от обработваемите земи на страната.

Специалният пратеник на САЩ Ричард Холбрук заяви, че трябва да се обърне внимание върху образованието, селското стопанство, търговията и други сектори на икономиката. Според вестник „Файненшъл таймс” миналата седмица той е информирал своите партньори от страните-членки на НАТО, че основните финансови помощи за талибаните идват от държавите от Персийския залив. Не става въпрос за правителствата, а за „организации и отделни личности”. В същото време реципиентите на големите печалби от търговията с наркотици са членове или кръгове, близки до правителството в Кабул.

Освен това се потвърждават сведенията, че талибаните се радват на продължаваща подкрепа от агенти на пакистанското военно разузнаване. Според доклада на Холбрук те предоставяли оръжие и военна техника, разузнавателна информация, както и участвали в планирането на военните операции на бунтовниците. Така се стига до парадокса Северноатлантическият алианс да се бие срещу представители на армия, чиято държава е официален негов съюзник. Всичко това е станало, въпреки обещанията на Исламабад, че след 20 август 2008 г. Пакистан няма повече да има контакти с бунтовниците в Афганистан. Доказателствата от сателитните снимки и показанията на агентите по места в това отношение са неопровержими.

Редица експерти маркираха множеството грешки, допуснати от НАТО във военните операции в Афганистан. Египетският специалист Халил Аанани разделя грешките на Вашингтон на две основни групи: стратегически и тактически. Сред първите са подценяването на духа и ентусиазма на талибаните и най-вече на единния подход във военните действия към афганистанските бунтовници и Ал Кайда.

Аанани споделя, че заловеният от египетските власти пръв лидер на „Ислямски джихад” имам Фадел, предшественик на Айман Зауахири като главатар на тази терористична група, е признал, че атентатите от 11 септември 2001 г. са нанесли голямо разцепление между двете на външен поглед добре споени формации. Талибаните и лично молла Омар не са били уведомени за намеренията на Ал Кайда. Те били бесни, че научили за тях от медиите. Противопоставянето между талибаните и Ал Кайда станало още по-голямо, когато първите се опитали да отвърнат на нападенията на американските войски, които през 2001 г. окупираха страната. В същото време, според талибаните, муджахидините от Ал Кайда единствено се опитвали да си спасят кожата. Олицетворение на пораженчеството било криенето на Осама бен Ладен в пещерата Тора Бора. Египтянинът поставя акцент върху неспособността на войските на НАТО да използват противоречията между доскорошните съюзници.

Тактическите грешки са свързани отново с недостатъчната оценка на ситуацията на терена. НАТО не са потърсили допълнителни съюзници сред местните фактори, които са врагове на талибаните. Такива са Гулбудин Хекматияр, лидерът на Ислямската партия и Бурханедин Рабани, президентът, когото талибаните свалиха от власт през 1996 г. Последният ръководи опозиционния „Обединен фронт за спасение на Афганистан”. Освен това САЩ не са успели да се възползват от противоречията между пакистанските талибани и правителството в Исламабад, за да прекъснат помощите за афганистанските талибани от Пакистан.

Вероятно новата стратегия на Барак Обама ще вземе предвид тези особености. Има изгледи подходът да се регионализира, което е гаранция за постигането на по-висок коефициент на полезно действие. Такова е мнението и на външния министър на Иран Манушахр Мутаки, чиято страна ще присъства на конференцията за Афганистан в Хага. На практика политиката за Афганистан ще зависи в много голяма степен от ангажирането на Иран и Пакистан, които имат пряко отношение към ситуацията, и на другите съседни държави. Това изисква също нова политика към Техеран и Исламабад, белези за която вече също са налице.ориентбг

Денонощна стачка за ремонт на черквата в кюстендилското село Таваличево

Кмет извоюва пари за селото си с денонощна стачка

Десислава Колева

Около 20 хил. лв. за реставрация на рушащата се черква в кюстендилското село Таваличево е обещал директорът на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет Емил Велинов в телефонен разговор с кмета Бойко Перянски. Зам.-кметът на Кюстендил Радмила Рангелова се е ангажирала да помогне за отпускане на средства за черквата, а секретарят на общината Борислав Крумов е посетил лично кмета. "Дойде да си поговорим и взе проекта за ремонт на черквата, като обеща общината да кандидатства за финансиране пред фонд "Бедствия, аварии и катастрофи", разказа пред "Сега" Перянски.

Цялото това внимание кметът успя да привлече само за ден, откакто в четвъртък обяви, че ще протестира денонощно в кабинета си, докато държавата не откликне на спешните нужди на селото. "За 29 години, през които съм кмет, съм ходил къде ли не. Обръщал съм се към всички министерства, Народното събрание и депутати, Синода, всички посолства у нас, към над 100 бизнесмени и 900-те души, които се изселиха от Таваличево. Всички ми казват: "Добре", после потупване по рамото, снимка и айде", разказа кметът неволите си в опит да събере необходимите 50 хил. лв. за ремонт на черквата, която е от XIV век. Само гръцкото посолство е откликнало с 400 лв.

"Ние на село не сме прости - докато не подпишем споразумение черно на бяло, аз няма да спра да протестирам", категоричен е Перянски. "Преди 3 г. съм дал в общината проекти за ремонт на водопровода, който е от 1954 г., а те стоят в някое чекмедже", разказа още той. 400-те жители в селото се нуждаят и от изграждане на канализация, както и от ремонт на рушащото се училище. "Сега носим вода с помпи от съседното село, което е на 3 км. 20 деца ходят на училище в околностите, защото от Кюстендил до Бобов дол не остана нито едно, а майките се принудиха да плащат квартири в Кюстендил, за да има къде децата им да ходят на детска градина", разказа Перянски. "Отчаян съм, исканията са ми изпълними, човешки, а идват избори и искам да събудя някои хора", допълни той.сега

БЕЗБОЖНИКЪТ МАКСИМ ЖИВЕЕ КАТО УГОЯВАН БЕЗДЕЛНИК !

ВЕСТНИК "УИКЕНД",28 МАРТ-3 АПРИЛ 2009 Г.,СТРАНИЦА 26

ПРОФ.ЮЛИАН ВУЧКОВ

ПАТРИАРХЪТ ДОНОСНИК НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ Е СТУДЕН ЧОВЕК,КОЛКО ПЪТИ Е ПОСЕТИЛ ДОМОВЕ ЗА СТАРЦИ И СИРАЦИ?

ЦЯЛ СВЯТ СВЪРЗВА ЦЪРКВАТА С БЛАГОНРАВИЕ,СКРОМНОСТ,МИЛОСЪРДИЕ,МИРОЛЮБИЕ,А НАШАТА Е ЗАТЪНАЛА В ПОКВАРА,ЛАКОМИЯ,БЕЗДУШИЕ,МАХЛЕНСКА ВОЙНА МЕЖДУ МАКСИМОВИЯ СИНОД И НЕГОВИТЕ ПРОТИВНИЦИ.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА СТАТИЯТА ВЪВ ВЕСТНИК "УИКЕНД",28 МАРТ-3 АПРИЛ 2009 Г.,СТРАНИЦА 26

Пишат много лъжи !!!

25.03.2009 / 20:07

Учителката Шен Шибар Али за забрадката - не е символ на религиозен обет

Педагогически комисии са сфромирани в училищата на село Ковачево община Септември, за да се се реши случаят с преподавателката по френски и турски език, която води часовете си със традиционна мюсюлманска забрадка. Това съобщиха днес от регионалния инспекторат по образованието в Пазарджик. Експертите ще трябва да изготвят актуализирани училищни правилници, но ще могат да ги приложат едва след приемането на новия закон за образованието.

Шен Шибар Али продължва да води часовете на децата с напълно прикрита коса. Притеснява се от нещата, които чете за себе си и твърди, че не отговарят на истината. Забрадката обяснява като свое лично решение, а не като символ на даден религиозен обет.

Шен Шибар Али - учителка: "Това, което чета по интернета значи, пишат много лъжи. Не съм дала никакъв обет, просто приех такъв начин на обличане - ето виждате - не съм със фередже.

Учителката по френски от Ковачево не възприема себе си като човек, който нарушава обществените норми и неписаните закони на етиката. Аналогия на своето поведение тя откри в най-съвремената българска история.

"Сещам се, че преди време другарката Людмила Живкова също е носила тюрбан, нали".

Шен Шибар Али признава, че носи характерна за мюсюлманите кърпа за глава и под нея традиционна шапчица - шалмие. Но не приема обвинението, че се облича с дълга черна роба традиционна за уахабитите.

"Аз не съм казала, че това е религиозно обличане. Виждате ме много добре и повече не желая да говоря".

Според текстовете на настоящия закон за носенето на кърпа на главата Шен Шибар Али не може да бъде наказана дисциплинарно или уволнена. Директорите на училищата в Ковачево изчакват приемането на новия закон за образованието. Той ще регламентира поведението на учители и ученици и приличния вид, с който трябва да влизат в класните стаи.

http://infocenter.bnt.bg

Автор: Димитър Димитров - РТВЦ-Пловдив

Нямат доверие в папа Бенедикт ХVI

Мнозинството от тях обаче смята католическата църква за сигурен „компас"

Италианците не слушат папа Бенедикт ХVI

Почти половината от жителите на Апенините нямат доверие в Бенедикт ХVI

26 Март, 2009

Кореспонденция на Румен Михайлов

Огромното мнозинство от италианците не приемат напътствията по етични и биоетични въпроси на върховния духовен пастир на католиците папа Бенедикт ХVI - това сочат резултатите от направеното от социологическата агенция „Демос” задълбочено проучване на общественото мнение между Алпите и Сицилия, предаде нашият кореспондент в Италия Румен Михайлов.

Особено много, 8 от 10, са онези жители на Апенините, които се противопоставят категорично на отправения миналата седмица в Африка призив от светия отец вярващите да не използват презерватив при секс.

Също толкова италианци, както лаици, така и практикуващи католици, противно на папата са съгласни всеки човек да има право на собствено „биологично завещание”.

Тоест дадената личност да решава сама с нотариално заверен документ как да завърши земния си път, ако изпадне в необратима кома, обездвижи се напълно, заболее до степен да бъде в тежест на близките си и т.н.

Малко по-малко - 60 на сто от живеещите на територията на Италия, са срещу другото табу, което Бенедикт ХVI се стреми да наложи на паството си - тоталното отхвърляне на абортите. Мненията на лаиците и практикуващите се различава драстично единствено по въпроса за официалното признаване на т.нар. действителни двойки - живеещите под един покрив хомосексуалисти или хетеросексуални мъж и жена, но без сключен брак. Тук голямата част от вярващите подкрепя негативната позиция на папата, докато хората далеч от църквата са категорично на обратното мнение.

Според проучването на „Демос" почти половината от италианците, или 45,1 на сто от тях, нямат никакво доверие в Бенедикт ХVІ. В същото време над 60 на сто от жителите на Апенините вярват на католическата църква и особено на енорийските си свещеници. Особено интересен е фактът, че осем от десет италианци желаят децата им да бъдат възпитавани в съответствие с моралните и етичните ценности на католицизма. А над 90 на сто от живеещите в страната всяка година предоставят 8/1000 от своя доход в полза на Римокатолическата църква. Според анализаторите на „Демос" последните три положителни тенденции сочат, че италианците смятат католическата църква като сигурен „компас" в сегашните трудни времена. монитор

Антитерористичната стратегия на Лондон

26. 03 .2009

Лондон къса с най-голямата ислямска организация
САЩ отхвърля Тарик Рамадан

На 24 март британското правителство публикува осъвременената версия на своята антитерористична стратегия, озаглавена „Contest 2”. Самата министърка на вътрешните работи Джаки Смит официално обяви това събитие. За някои от основните принципи, залегнали в нея, сайтът Ориент.Бг вече писа. Представляваха интерес най-вече белезите, които определят британското виждане за радикален ислям (http://www.orientbg.info/sabitia/uk_zakon.html). Изтеклата към медиите тогава информация, в по-голямата си част потвърди своята състоятелност.

„Contest 2” е продължение на формулираната за пръв път през 2003 г. стратегия за борба срещу ислямския радикализъм в Обединеното кралство. Тя се базираше върху четири оперативни принципа – охрана, наблюдение, подготовка и предотвратяване. За нея са изразходвани между 70 и 90 милиона паунда, насочени в подкрепа на местните мюсюлмански организации, които трябва да се борят срещу радикалите. В новия вариант е поставен силен акцент върху борбата срещу хората, които отричат „британската ценностна система”. Наблюдателите споделят, че ако „Contest 1” се опитваше да хвърля мостове към радикалите и по някакъв начин да ги неутрализира, то сега новата версия директно „оперира със скалпела”. Парите, които са били отделени за „посредниците”, не са оправдали своето предназначение. Журналистът Съни Хаддал от „The Guardian” е на мнение, че „екстремисти като “Islam4UK”, които представляват радикалите от организацията „Мухаджирун” (http://www.islam4uk.com/) и „Хизб ут тахрир” са успели много умело да променят тактиката си и да запазят своето влияние върху широките слоеве от британските мюсюлмани. Те дори „са били създали нови начини за критика и насъскване срещу политиката на британското правителство”. Експертите твърдят, че около 60 000 работещи в правоохранителните органи на кралството ще бъдат ангажирани да следят за прилагането на новите правила.

Мнозинството представители на британската мюсюлманска общност разкритикуваха новата правителствена стратегия. В общи линии те не отхвърлят правителствената дефиниция на понятието „радикален ислям”, претендирайки че това ще постави хората от малцинството „под микроскоп”.В същото време стана ясно, че властта не смята да отстъпва пред критиките, колкото и силни да се те. Нещо повече, принципите на стратегията веднага започнаха да се изпълняват. Правителството прекъсна официално връзките си с Ислямския съвет на Великобритания (ИСВ), най-многобройната организация на ислямските неправителствени организации в Обединеното кралство. Причината за това е призивът на министъра на общностите и местното управление Хензел Блеър. Тя призова ръководството на ИСВ да отстрани от своите редици заместник-генералния секретар Дауд Абдула. Мотивът за това е, че в Истанбул в края на миналия месец, заедно с още 90 известни мюсюлмански клирици и активисти от цял свят, той е подписал документ, озаглавен: „Декларация на победата, която дари Аллах в Газа”. В него, освен подкрепа за радикалното движение „Хамас” и осъждане на „подлата ционистка агресия”, се отправя призив за „противопоставяне на окупационните войски, които се опитват да попречат на снабдяването на Газа с оръжие и да разширят ефекта на обсадата на ивицата.” Освен това в текста съществува пасаж, който призовава към „противопоставяне на всички, които сътрудничат с ционисткия враг”. Според местни анализатори именно тези моменти от декларацията са причината Дауд Абдула да попадне в забранената категория.

Още по време на войната в Газа премиерът Гордън Браун изрази готовност да прати британски военнослужещи да следят и предотвратяват евентуална контрабанда на оръжие към Газа в полза на „Хамас”. По-късно Обединеното кралство, заедно с още осем европейски държави, се присъедини към международната коалиция, която се нагърби да следи за подобни действия. По този начин Дауд Абдула, който е поданик на Нейно Величество, призовава за нападения срещу военните части на кралството, които могат потенциално да бъдат разположени в Газа.

Самият Дауд Абдула остро критикува решението на правителството. Той твърди, че то противоречи на международното право, че няма съгласие на парламента и че в края на краищата няма дислоцирани британски войници във водите на ивицата Газа.

Ръководството на ИСВ, което получава по 150 000 паунда годишно от държавата, изрази своето учудване от действията на Блеър и ги определи като „диктат и нарушаване на правата”. Председателят на джамийското настоятелство в графство Ланкашир Абдул Хамид Курейши заподозря, че зад действията на британското правителство стои Израел.

В същото време първоинстанционният американски съд потвърди отказа на администрацията на Джордж Буш да откаже достъп до пределите на САЩ на възприемания като идеолог на евроисляма швейцарски изследовател Тарик Рамадан. Последният е роден в Женева и е внук на създателя на движението „Мюсюлмански братя” Хасан ал Банна. Понастоящем той чете лекции в университета в Оксфорд, Великобритания. Рамадан е една от личностите, които подкрепят най-голямото обединение на ислямски неправителствени организации на стария континент – „Федерация на ислямските организации в Европа”. Счита се, че по своята идеология тя е близка до тази на „Мюсюлманските братя” и се финансира до голяма степен от саудитски източници.

През 2004 г. Рамадан спечели конкурс за преподавателско място в университета „Нотр Дам” в щата Индиана, но властите му отказаха виза. Мотивът бе, че подкрепя тероризма, тъй като е предоставил 900 долара дарение за две благотворителни организации, близки до радикалното движение „Хамас”. Главният прокурор на САЩ заяви, че проблемът не е съдебен, а консулски. Магистратът посъветва адвокатите на Рамадан, които декларираха, че ще обжалват решението на съда, да се обърнат към консулския отдел на някое американско посолство. В същото време главният прокурор се солидаризира с действията на американската юрисдикция.ориентбг

Судан

26. 03 .2009

Американски или израелски ВВС бомбардират военен конвой в Судан

Египетски и судански медии информират, че американски бомбардировачи F-130, излетели от военновъздушната база в Джибути, са унищожили военен конвой от 17 камиона. Последният е бил пресрещнат в точка северозападно от суданския град Бур и е пътувал към египетската граница. Всичките 39 члена на конвоя са били убити. В същото време CBS TV News цитира неидентифициран източник от Пентагона, който заявява, че извършителите на атаката са израелски, а не американски ВВС.

Няма официална реакция от страна на правителството в Тел Авив. Местните вестници обаче дават подробности за извършената въздушна операция, акцентирайки върху факта, че именно израелски самолети са изпълнителите на бойната задача. Целта на нападението е била унищожаването на иранско оръжие, което е било транспортирано към ивицата Газа, за да бъде предадено на радикалното движение „Хамас”. Според израелски военни източници оръжието е било пренесено от ирански търговски кораби до пристанище Порт Судан на Червено море. Оттам с камиони или камили то е транспортирано контрабандно през египетската граница, достигайки Суецкия залив. След това местни моряци са се заели да го прехвърлят в Синайския полуостров, а оттам, през известните тунели – до ивицата Газа.

Според израелските медии ритъмът на изпращането на подобни конвои е бил два или три пъти месечно. След няколко провала контрабандистите са станали по-изобретателни в старанието си да прикрият товара си. За да заблудят сателитите, те са се опитвали да не формират конвои, а са пускали отделни камиони или леки коли през определен период от време от точката, в която е било складирано оръжието. Камилите също са влезли в употреба, тъй като те най-ефективно са заблуждавали египетските и суданските контролни органи.

Наблюдателите припомнят, че в края на месец януари 2009 г. САЩ, Израел и осем европейски държави подписаха споразумение за съвместна борба срещу контрабандата на оръжие в ивицата Газа. Тя включва както ефективното задържане на плавателни съдове, така и обмена на разузнавателна информация и използването на високотехнологични системи за задържане на незаконно оръжие, предимно европейско производство. Преди време ирански търговски кораб, плаващ под кипърско знаме, натоварен с оръжия, е бил заставен да акостира в йеменското пристанище Аден. По-късно е бил принуден да отплава за Ларнака, а там съдържанието му е било конфискувано.ориентбг

Рибново

25. 03. 2009

Случаят „Рибново” и българската териториална толерантност

проф. Владимир Чуков

Силният обществено-политически резонанс по „случая Рибново” и коренно диаметралните изказани мнения показват, че в недрата на нашето общество протичат процеси, които все още не излизат на повърхността и остават неформализирани от държавата. За пореден път се стигна до колизия между представите за единството на българското Общество и другостта на мюсюлманската Общност.

Ако се обобщи излязлата сурова информация за случилото се там, дори от пръв поглед ще се долови тежката форма на местна корупционна практика. Като цяло, регионалният „феодализъм” не е ново за страната ни явление, особено в условията на демократичното общество. В съвременна България политиката е бизнес и тя много обилно храни хората, които се занимават с нея. Големият въпрос е, че в Западните Родопи и по-специално в Рибново произтичащата от нея корупцията има специфични очертания, тъй като местното общество притежава своя собствена социална и психологическа философия.

Ислямът не позволява лесното разкъсване на семейно-родовите отношения. Свидетели сме как в многолюдните села от този регион хората в трудоспособна възраст, учениците и възрастните живеят заедно в своеобразна капсула, която сами са създали. Не случайно една ученичка заявява, че се страхува от света извън Рибново, въпреки че има амбиции да следва педагогика. Религията, подхранваща родовия традиционализъм, се противопоставя на един от най-ефективните инструменти за борба срещу безработицата – най-жестокия социален бич на посттоталитарна България. Имиграцията към големия град или към чужбина на населението от Западните Родопи съществува, но не в тези катастрофални размери, характерни за останалите части на България. В Северна България изчезнаха цели села и вече са трайна гледка населените места от 50 - 100 старци. Подобно явление отсъства от панорамата на Западните Родопи.

Всичко това обуславя невероятната конкуренция за малкото работни места, които се предлагат в ограничения поминък на този планински регион. Малкото функциониращи държавни институции, една от които е училището, откъдето тръгна грандиозният скандал, са тези, които гарантират сигурно препитание. Затова то стана арена на силно съперничество между местните хора. Безмилостната конкуренция създава невероятна социалната нагнетеност и формира необичаен спектър от средства за дискредитиране на опонентите. В Общността обвинението в „радикален ислям” играе ролята на силен компромат към човека, който е заел желаното работно място. Така част от учителите обвиняват преките си конкуренти, а именно временните лидери на групата – кмета, директора на училището и един от преподавателите в нещо, което би ги отстранило от техните позиции на монопол върху социално-икономическата дейност. Със сигурност тези хора нямат представа от доктриналната същност на понятието „радикален ислям”, но инстинктивно усещат, че това е нещо силно отрицателно и може да изиграе ролята на неотразим компромат.

Прецедентът на жалбата на учителите от Рибново, в това число и на претенциите на най-активния опонент на кмета – отговорника за административно-стопанската дейност на училището Недим Таламанов, се състои в това, че той пресича невидимата граница, съществуваща между Общността и Обществото. Пренебрегнатите се обръщат към Яне Янев, който представлява външно тяло за социалната капсула и чужд за маркираната територия елемент. Това усилва обществения резонанс, придавайки политическа краска на един чисто битово-социален конфликт.

В същото време сериозната полемика около биографията и поведението на кмета на община Гърмен Ахмед Башев показва, че в темелите на Общността и най-вече в нейното политическо ядро – ДПС, протичат процеси, чиято насоченост е непредсказуема. Ако отдавна е известно, че партията на Ахмед Доган е своеобразен конгломерат от етноси, то сега става очевидно, че в нея съжителстват също различни социални слоеве, които по различен начин възприемат исляма. Последното е твърде важно, тъй като регулира до голяма степен чувството за идентичност в рамките на Общността.

Значителна част от мюсюлманите в България са светски настроени и практически нямат отношение към религията. Тази група е потенциален мост към Обществото и нерядко тя не участва в политиката или подкрепя конкуренти на ДПС. Нейните представители са готови да излязат от Общността, но Обществото не винаги е готово да ги приеме. Тогава те са принудени да се върнат към първореферентната си група, подтикнати от малцинствения си инстинкт за самосъхранение. Мнозинството от политическия елит на ДПС спада към тази част, грижливо прикриващ своята истинска същност, поради чисто електорални цели. Например мюсюлманинът Арсо Манов трябваше да промени името си на Алиосман Имамов, за да остане депутат. На вицепремиера Емел Етем бе направена забележка, че електоратът на ДПС не е така светски настроен като нея и тя изхвърли късата пола от своя гардероб.

Втората част от Общността е традиционалистки настроена. Тя е най-многобройната. Характерно за нея е повърхностната ислямизация или практикуването на т. нар. „битов ислям”. Тя инстинктивно възприема исляма, демонстрирайки своята принадлежност към Общността единствено по конкретни случаи – честването на религиозни празници, семейни ритуали и други. Именно тази група е гръбнакът на ислямския култ в България и едновременно с това – фундаментът на електоралната подкрепа за ДПС.

Третият слой от Общността е консервативният. Той е склонен да възприема исляма като единствения белег за собствената си идентификация и изпитва неприязън към „аморалното” поведение на ДПС-елита. Още в средата на 90-те години от ДПС започнаха да се отделят личности, които по време на нейното конституиране бурно акламираха появата на партията на българските мюсюлмани. Отцепниците постепенно се организираха в неправителствени организации с религиозна, правозащитна, културна или откровено религиозна дейност за участие в обществения живот. Така в региона на Западните Родопи се появиха новите, алтернативни джамии. В тях консерваторите се опитват да изповядват своята версия на „чист ислям”, изтласквайки традиционалистите, представящи Главно мюфтийство. Понастоящем въпросните субекти рекрутират малки групи от хора единствено от региона на Западните Родопи, в чиито поведенчески критерии е заложена имитацията на движението „Мюсюлмански братя”. Те се ограничават до подражаване в бита и дори във външния вид на членовете на формацията на египтянина Хасан ал Банна.

Факт е, че не липсват твърде радикални, дори екзотични „оферти” на различни арабски емисари-салафити. Те обаче са твърде радикални дори и за най-консервативната част от българските мюсюлмани. Такава е например утопичната теза, че истинските, автентични българи са помаците, а не българите-християни. Търсейки логична аргументация, умелите манипулатори свързват етимологията на думата „България” с наименованието на река Волга. Историческа истина е, че по нейното средно течение през периода ІХ - ХІ век част от прабългарското пламе създава Волжко-камска България, която е мюсюлманска по своя облик. Така, според ислямските радикали, именно помаците имат законното право да се наричат коренно население на България, а всички останали, живеещи на територията й – турци, роми, в това число и християните, се явяват в качеството на пришълци. По тази причина виртуалните пропагандатори на радикалния ислям се насочват именно към Западните Родопи, а не към други райони с компактно мюсюлманско население.

Превръщането на исляма в мотив за политическа мобилизация не е чужд на някои от представителите на тази тенденция. Индиректно те се опитват спекулативно да жонглират пред общественото мнение с антитезата: „Мюсюлманските братя” - добро, Ал Кайда - лошо”. Твърденията са, че първите използват лостовете на парламентарната демокрация и се радват на идеологическата близост с Федерацията на ислямските организации в Европа, най-влиятелния консорциум от ислямски неправителствени субекти на стария континент. В същото време вторите са представени като истинските ислямски радикали и реалната терористична заплаха. Консерваторите обаче са наясно, че в настоящия момент дори идеологията на „Братята” остава неприемлива за България. Общността и Обществото едновременно ще ги смачкат, ако дръзнат наистина да използват политическите инструменти на която и да е от версиите на различаващия се от традиционния ислям в страната. Паралелно с това активистите на това миноритарно течение не отказват контакти със среди от Близкия Изток и Западна Европа, които „продават” подобни идеи. Причината е, че те са осребрени като финанси и най-вече като групов авторитет в рамките на минигрупата.

Случаят „Рибново” едностранчиво се разглежда единствено от гледна точка на Общността. Реакцията на елита на Обществото сякаш постави на дневен ред въпроса за съдържанието на понятието „толерантност” у нас. Редица политици и най-вече теренни изследователи, натрупали сериозна информация от полеви наблюдения, осъдиха „десанта” на Яне Янев, позовавайки се върху европейските стандарти и практики в аналогични ситуации. Те са прави само в своята емпирична аргументация, но не и в методологическото обобщение. Тази група излага позиции, звучащи убедително в Лондон, но твърде космополитно и универсално в София. Така словесните нападки срещу лидера на „Ред, Законност и Справедливост” не съвпаднаха напълно с посоката на мисълта на значителна част от българите. Очевидно е, че действията на Янев се превърнаха в сериозно предизвикателство за сегашното статукво Общност - Общество. В тази връзка не случайно именно сега министърът на образованието Даниел Вълчев внесе безпрецедентен проектозакон, в който се забраняват най-предизвикателните религиозни символи в средните училища. Общинарите в Бургас и прокуратурата в София бързо промениха становищата си по отношение на изграждането на ислямски религиозни храмове в тези градове. Ако „Рибново” се възприе като нахлуване в запазеното пространство на Общността, то ислямските проекти на територията на столицата и морския град бяха оценени като опит за нарушаване на ареала на Обществото. Всеки опит за разширяване на „естествената територия” на една от двете социални величини беше съпътстван със съответния скандал. Така Обществото демонстрира също малцинствния си комплекс на самосъхранение, подхранван от историческите спомени и потенциалната заплаха от мощния ислямски съсед.

Прословутата религиозна търпимост у нас е категорично териториална по своята форма. Българските мюсюлмани се радват на пълна свобода в рамките на обозначеното в съзнанието на българите понятие „смесени райони”. За мнозинството вече е нормално там да живее Общността и да бъде прилагана политическата воля на ДПС. Последствията се изразяват в активизирането на процесите на ненасилствено обезбългаряване и дехристиянизация. Така е от 1990 г. Доказателството е неограничаването на процеса на строежа на джамии в местности с компактно мюсюлманско население. Например България е на второ място сред страните-членки на Европейския съюз по редуциран брой на вярващите, обслужвани от една джамия – приблизително 700 души. За Германия цифрата е 16 000, за Швейцария – 4 000, за Франция – 3 600, за Холандия – 2 200, за Великобритания – 2 000, за Австрия – 1 800, за Белгия – 1 100 и т.н. Само Гърция, чиято столица е единствената в ЕС, в която няма официална джамия, е с по-демократични показатели, а именно около 500 души. Статистиката е относителна, тъй като някъде в общия брой са включени и религиозните домове, част от които имат полулегален статут.

Казусът „Рибново” показа, че за нашата страна не са приложими критериите за религиозна търпимост, характерни за Западна Европа. Множество са причините за подобна разлика. На първо място, това е характерът на християнската деноминация, изповядвана от мнозинството. Източното православие е много по-„държавна” религия, отколкото либералното протестантство във Великобритания, Германия, Швеция, Дания и др. В по-малка степен същото важи и за католическите Франция, Италия и Испания, чието духовно лидерство се осъществява от извъннационален център – Светия отец във Ватикана. На второ място, България е посткомунистическа страна, в която подсъзнателно атеизмът продължава да има своите следи. Ефектът от отрицанието на религията за дълъг период се демонстрира например от броя на джамиите в обединена Германия. От приблизително 200-те джамии, функциониращи в страната, 199 се намират в бившата Федерална република, а едва преди няколко месеца се появи за пръв път ислямски религиозен храм на територията на несъществуващата вече ГДР.

Класически пример на диференциран подход към исляма между София и Берлин е отношението към сектата на ахмедитите. Тази девиантна ислямска група е създателка на първите джамии във Великобритания, Швеция, Швейцария и Германия. В началото на месец февруари 2007 г. бившата НСС в България сложи край на дейността на две семейства, представители на тази пакистанска секта у нас. На същата дата градският съвет в Берлин даде зелена светлина на въпросната секта, чиито последователи там са около 50 000 души, да си построи джамия в източната част на града. Днес техният храм е реалност.

Правителствата на Великобритания и Швеция разрешиха на жените-полицаи да изпълняват служебните си задължения, носейки забрадка. В края на 2007 г. кметът на австрийската столица държа 2-3 месеца билбордове с цитати от сунната, за да „могат виенчани по-добре да се запознаят със съдържанието на исляма”. Подобни актове на волунтаризъм не биха си позволили нито Сергей Станишев, а още по-малко кметът Бойко Борисов. Само заявката за подобно намерение ще им коства политическата кариера.

„Рибново” се превърна в случай, който доказва териториалната материализация на понятието религиозна търпимост в България. Той е в разрез с практиките на Западна Европа. В същото време се налага изводът, че това е единствено работещата формула за нашата страна. Звучи печално, но за съжаление е реално. Сходната ситуацията в Гърция подсказва, че може би е по-добре да се говори за балканска парадигма. Всякакъв вид брутален „десант” на Обществото към Общността във вид на обвинения за „радикален ислям” или в обратната посока, може да предизвика трусове, които да се окажат с непоправими последствия.ориентбг

Фундаментализмът е колкото религиозен, толкова и политически екстремизъм

Изроденият мутант на исляма

Фундаментализмът е колкото религиозен, толкова и политически екстремизъм

[24-03-2009] от Петко Бочаров

Петко Бочаров Фотограф: Люлин Стаменов

Яне Янев ритна кошера и чувате ли сега сърдитото жужене? Имало признаци - казва политикът, – че сред българомохамеданското население от Западните Родопи се промъква идеологията на радикалния ислям. Нищо подобно, контрират представители на местните власти; глупости, възмущават се представители на мюсюлманското вероизповедание; провокация, викат преподаватели в училищата при местните джамии.

Нищо подобно нямало, никакви пари отвън не идвали, на децата никакъв фундаментализъм не се преподавал, ако наши младежи отивали в Египет на школа, то е, за да учат арабски, тъй като Свещеният Коран е писан на арабски език. А ако девойките ни предпочитали шалварите и забрадката пред минижупа и прическа “ровили кокошки”, то не е защото някой ги принуждава, а защото били вярващи дъщери на исляма.

Така ли е? Кое е вярно?

Ако децата на днешните ни мохамедани – турци или помаци, няма значение – изучават вярата на родителите си във вид, какъвто би им го поднесъл един ислямски фанатик, това българската политическа власт трябва ли да толерира или не? И ако не, защо? Всъщност какво означава да си ислямски фанатик? Това ли е то “радикалният ислям”, за който предупреждава Яне? И защо медиите, като пишат за ислямския фундаментализъм, правят разлика между “ислямски” и “ислямистски”?

За да се добие поне бегла представа за общочовешкия проблем, наречен ислямски фундаментализъм (или радикализъм, или екстремизъм, или фанатизъм – както предпочитате), трябва да върнем лентата назад. Първите си “откровения” Мохамед от град Мека получил в пустинята в 610 г. сл. Хр. Чул глас, който му заповядвал да вярва в един Господ – Аллах. Откровенията продължили и той започнал да повтаря казаното му от гласа.

По-късно то било записано в Свещения Коран. Но това, което Мохамед говорел, силно разгневило езическите племенни вождове от пустинята, най-вече защото призовавал богатите да споделят богатствата си с бедните. И в 622 г. Мохамед и последователите му били прогонени от Мека в град Медина. Именно там, в Медина, идеите на Мохамед изкристализирали и се получило учение. Затова мюсюлманите са приели годината 622 за рождена дата на своята религия. Тук отварям една скоба:

Ислямът е значи с 622 г. по-млад от християнството.

Хайде тогава да си отговорим на въпроса: имало ли е в 14-и век фанатици в християнството? Доказателство за какво са инквизицията, “еретиците”, “вещиците”, изгарянията на клади, изтезанията, кръстоносните походи, масовите гонения и убийства в името на Христа? Май в онова време извращенията в нашата религия не са били по-малко от извращенията в исляма сега. Защо тогава да се чудим, че между тях освен добри има и лоши?)

В 630 г. Мохамед се върнал с войска в Мека и покорил враговете си. Разрушил идолите в Кааба (езически храм от незапомнени времена), но оставил недокоснат свещения Черен камък. И обявил кои са петте “основни опори на вярата” – един Бог, молитвата, благотворителността, постите през месеца на Рамазан и хадж (поклонение в Мека) веднъж в живота, а и по-често, ако е възможно. Мохамед умрял две години след превземането на Мека, но последователите му приели като свой свещен дълг да разпространяват исляма със слово, а територии да завладяват с ятаган.

Много е важно да кажа накратко какво се случва след смъртта на Мохамед. Оформили са се две групи последователи – едната се нарекла сунити и признала за халиф (наследник на пророка) един от най-ранните му ученици на име Абу Бакр; другата, по-малобройна, нарекла се шиити, признала за наследник (имам) племенника на Мохамед на име Али ибн Аби Талиб.

Историята оттам нататък разказва за яростната вражда между двете, да ги наречем вече крила на исляма. За дворцови преврати и убийства на халифи, за надмощието на сунитите. Не е нужно тук да се впускаме в подробности, важното е, че и до ден днешен омразата не е изчезнала.

Саддам Хюсеин, който беше сунит, избиваше иракските шиити безмилостно, дори при един техен бунт употреби боен отровен газ. Жертвите на самоубийствените атентати в Ирак, Афганистан и други страни са предимно мюсюлмани.
Днешната картина в света излага, разбира се, на показ древната омраза между сунити и шиити, но има достатъчно доказателства, че разделението в мюсюлманската религия не е вече по тази линия, а че върви

по линията на модерното и ретроградното

оформило се още от средата на 20-и век в сектантско тълкуване на исляма, което привлича последователи и сред сунитите, и сред шиитите. Това е именно ислямският фундаментализъм и той учи вярващите в Аллаха и неговия пророк, че в днешния греховен свят завръщането към фундаменталните ценности на исляма трябва да стане със сурова принуда, а християнската цивилизация като начин на живот да бъде унищожена. Но колко са мюсюлманите по света? Цифрата е важна, защото дава представа за средата, в която сектантското учение се е появило и вирее.

Държа в ръцете си The World Almanac and Book of Facts от 2009 г., един от най-авторитетните справочници в света. И ще ви препиша списъка на “страните с най-многолюдно мюсюлманско население”. (Тоест списъкът не е изчерпателен. Значи има и други страни, но с по-малобройно мюсюлманско население. Данните са от 2005 г.)

Индия – 155 115 142 души; Пакистан – 151 467 325; Бангладеш – 135 690 886; Индонезия – 127 091 000; Турция – 71 054 050; Иран – 68 227 226; Нигерия – 62 390 860; Египет – 61 769 113; Алжир – 32 198 881; Мароко – 29 991 256; Ирак – 27 187 493; Етиопия – 27 187 493; Судан – 26 292 910; Афганистан – 25 002 297; Саудитска Арабия – 21 918 424; Йемен – 20 901 246; Узбекистан – 20 357 137; Китай – 19 728 859; Сирия – 17 267 923; Русия – 14 949 809.

Сигурно си давате сметка какъв ресурс за тероризъм предлага този списък. Новият президент на САЩ Барак Обама се обърна онзи ден към ислямистската (не ислямската, а именно ислямистската) власт в Техеран, предлагайки й “ново начало” във взаимоотношенията. Интересно на какъв отговор се е надявал самият Обама. Той сигурно ще предложи “ново начало” и на тандема Путин-Медведев. Може би ще направи същото и с талибаните в Афганистан. Ще видим и докъде ще го докара със Северна Корея, която няма наистина нищо общо с ислямизма, но като субект на международната сцена е не по-малко зловредна.

Ако питате мен, ще ви кажа, че с фундаментализма във всичките му превъплъщения – Иран, “Ал Кайда”, “Мюсюлмански братя”, “Хамас”, “Хисбула”, талибани и пр., и пр. “клетки” и “ядра” в развитите демокрации, - сиреч, че с международния тероризъм
Обама ще стигне точно до кривата круша. А с човечето Ким от КНДР може и да се види въвлечен, където уж най не иска – в коловоза на предшественика си Буш. Впрочем доколкото си спомням, “духовният водач” на Иран аятолах Али Хаменей май вече попари бодряшкия тон на президента, що се отнася до предлаганата прегръдка през раменете. Но си мисля, че истинското попарване ще дойде от Израел и като се има предвид заплахата от иранска атомна бомба, това няма да е далеч във времето. И искам също да видя как президентът Обама ще откаже да подкрепи едно нападение на Израел - било с авиация, било с ракети - над иранските ядрени обекти.

А що се отнася до собствената ни къща, бдителността никак не е излишна

Защото съдбата ни е отредила да съжителстваме със сънародници уж българи, които обаче се кланят на Аллаха и май не се имат съвсем за българи. Докато духовните и другите им водачи стоят мирно и не се поддават на ислямистската зараза, докато не се опитват да ни мамят и не ни правят на балами, няма да имат проблеми. Но само докато. И е много интересно, че не други, а управляващите се нахвърлиха срещу Яне, дето се съмнявал в патриотизма на хората от Рибново, Сатовча, Гърмен и пр.

Премълчават обаче, че в инфекциозната болест ислямски фундаментализъм място за патриоти няма. А дали пък ония уж начетени и образовани сънародници, дето викаха “тази война не е наша”, когато Буш тръгна да гони враговете на цивилизацията, са все още на мнение, че ние тук, етноси и вероизповедания на нашия си Балкански полуостров, си живеем в безоблачна хармония и че никой не ни желае злото?

Борбата на ислямистите е за обединяване на всички мюсюлмани в една държава (световен халифат), който да преобрази живота на хората според “откровенията” на Мохамед и древното законодателство на последователите му (шариата). Следователно става дума не само за религиозна нетърпимост, но и за неподправен политически екстремизъм.

Думата “радикален” подценява истината. Терористичните акции на фундаментализма по цялото земно кълбо, хилядите му жертви досега (различни националности и вероизповедания, различни раси и възрасти) отразяват уродливия му образ. Е, застрашава ли той живота ни, какъвто сме си го направили и какъвто го искаме да бъде?

Верният отговор е едно голямо “да”. Ако през миналия век най-голямата заплаха за човечеството идваше от нацизма и болшевизма, днес тя идва от изродения мутант на исляма. И ако не искаме в някой прекрасен ден наш доморасъл камикадзе да се взриви на Женския пазар, в халите, на автогарата или в метрото, за да бъде приет като мъченик до дясното коляно на Аллах, много, ама много сериозно трябва да гледаме на фундаменталистката зараза. И безмилостно да се пресича всеки неин опит да пропълзи и у дома ни.

Бавария взе решение стъпка по стъпка да разширява преподаването на ислямско вероучение,но на немски език

Христос и Мохамед на черната дъска

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Ислямското вероучение - тема с непреходна актуалност

Темата за преподаване на ислямско вероучение в училищата е актуална и в Германия. Тук е натрупан много опит, който може да помогне за овладяването на български скандали като този около Гърмен. Още от Александър Андреев.

Ако започнем с най-очевидното: в съвременните демокрации църквата е отделена от държавата, а самата държава в идеалния вариант е безразлична към вероизповеданията. Смисълът на тази просвещенска концепция е очевиден: когато в едно общество паралелно съществуват различни религии, държавата може да предотврати конфликтите между тях само, ако играе ролята на добросъвестен посредник и арбитър, който отговаря единствено за спазването на законите, приети по парламентарен път.

Държавата е длъжна да се намеси

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Академията "Крал Фахд" е с печална известност в Германия

Недалеч от улицата, на която живея в Бон, млади мюсюлмани ходят на училище в скандално известната Академия „Крал Фахд”. Преди години медиите разкриха, че в това саудитско учебно заведение, възникнало първоначално към посолството на Саудитска Арабия, един преподавател агитирал за създаването на халифат, тоест – призовавал към посегателство срещу конституционния ред в Германия. Училището първо беше закрито, после (навярно след неприятни разговори с Риад) го откриха отново, но оттогава насам германските власти официално контролират учебните му програми.

Този инцидент като в капка вода отразява проблема: когато става дума за образование, държавата просто е длъжна да се намеси. Тя няма право да диктува религиозните убеждения на своите граждани или на постоянно живеещите, няма право произволно да им предписва или забранява учебни предмети, но винаги следи дали тези предмети са в съзвучие с контитуционния ред. Просто защото в една правова държава не може да има паралелни власти, а всички трябва да се подчиняват само на закона.

От три или четири години насам в няколко германски федерални провинции експериментално се преподава ислям в отделни училища. (Тук прескачам обширната тема дали изобщо е нужно да се преподава религия в училищата.) А тези дни правителството тъкмо на католическа и консервативна Бавария взе решение стъпка по стъпка да разширява преподаването на ислямско вероучение, но на немски език. Досега в различни училища имаше часове по ислям, но на турски – просто защото мнозинството деца, записали се за този предмет, са от турски семейства.

Религиите отново излизат на мода

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Несигурността кара хората да търсят опора в религията

Е, единственият език на Корана всъщност е арабски, но това е съвсем друг въпрос. За решението да се преподава на немски има няколко смислени аргумента. Първо: интеграцията в обществото на тези деца, които често пъти не владеят достатъчно добре официалния език в страната. Второ: прекият достъп на образователните власти до преподаваната материя и съответно – възможността за контрол. И трето, чисто психологически: така вероучението се приравнява към останалите предмети, разсейва се ореолът му на уникалност.

Всичко това звучи смислено, но процесът е едва в началото си. Защото нито политиката, нито образователните институции могат да отговарят на някои доста по-сложни въпроси. Кой решава дали децата да учат вероучение? Кой има право да ги насочва към часовете по една или друга религия? Дали родителите винаги са компетентни да направят този избор? Дали децата им доброволно го приемат?

Тези въпроси са валидни не само в Германия, а навярно в цяла Европа, включително и в България. Още повече, че навсякъде религиите отново излизат на мода – заради глобализацията, заради нарастващата несигурност, заради избледняването на моралните ценности и на просвещенските идеи. А световната икономическа криза ще подейства като катализатор на този процес.

Автор: А. Андреев/Редактор: Д. Попова-Витцел

"Дойче веле"

Благовещение

На Благовещение и най-силната отрова губи силата си

25.03.2009 06:15

На този ден празнуват всички, които носят името Благовест, Благовеста, Благой или Блага

Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, за да и съобщи Божията воля

25 март е неподвижен християнски празник, утвърден през VІІ в. С него православната църква отбелязва деня, в който Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, за да й съобщи Божията воля, че тя ще зачене и роди дългоочаквания Месия ("благата вест" дава и наименованието на празника).

На този ден празнуват всички, които носят името Благовест, Благовеста, Благой или Блага.

В народния календар денят е известен като Благовец

или "половин Великден", защото поверието гласи, че тогава долитат кукувиците и лястовиците и известяват на хората благата вест за идващата пролет.

Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и сити през цялата година.

Вярва се, че на този "благ ден" всяка рана зараства много бързо. Затова на Благовец се дупчат ушите на малките момиченца.

Срещу празника иманярите търсят заровени пари, а пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед.

Вярва се, че днес и най-силната отрова губи своята сила

В ранната сутрин домакините премитат дома и двора си, събират сметта на куп и я запалват.

Карат децата да прескачат над пламъка, защото вярват, че ако на този ден човек опуши краката си, няма да пострада от змийско ухапване през лятото.

Независимо, че е по време на Великия пост, тържествената празнична трапеза включва задължителна консумация на риба.

На църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници.