Говеенето пречиства най-добре душата и е най-ефикасната диета за тялото. Чрез говеенето душата, разумът и познанието за неведомото претърпяват значително развитие. Въпреки че стомахът плаче, те невинно му се присмиват.
Говеенето е средство, чрез което тялото си почива, не застарява и работи перфектно. Наднорменото тегло забавя кръвообращението и функционалността на мозъка, ала говеенето, от една страна, предотвратява подобни рискове, а, от друга, е път към благодеяния. Говеенето е почивка за душата и тялото.
Говеенето предпазва от болести. Говеенето е най-въздействащият начин, чрез който човек може да се опази от изпадане в плен на плътските си желания и да осигури превъзходство на духа над тялото, за да умее да обуздава страстите си. Говеенето укрепва тялото срещу болести.
Говеенето кара човека да усети целта на сътворението си, тласка го да върши Божествени постъпки, вдъхва му невъобразими духовни наслади, въпреки глада, показва му грозното лице на злодеянията и го кара да се въздържа от тях и да ги възненавижда и укрепва духа му. Говеенето напомня за срещата с Всевишния. Човек, който говее, съзнава, че овладява страстите си, въздържа се от храна и вода в името на своя Създател и мисли за часа на срещата с Него.
Говеейки, вярващият сякаш се издига до равнището на ангелите, въздържайки се от храна и вода, овладявайки плътските си страсти, избягвайки клеветата и несправедливите постъпки. Говеенето кара човек да осъзнае цената на благата. Човекът, който притежава безброй блага, разбира стойността и значимостта им чрез говеенето и се опитва да изрази благодарността си. Човек, който е свикнал да върши безпрепятствено всичко, за което се сети, по време на говеенето задължително ще изчака настъпването на вечерта, а това ще го научи на пестеливост. Така той няма да води безгрижен живот. Както яденето е храна за организма, така и говеенето е храна за душата. Както е трудно животът да се поддържа без храна, така и духовното съществуване е почти невъзможно без говеенето. Хората, които не говеят, попадат в плен на плътските си желания и не успяват да достигнат необходимата духовна зрелост. Говеенето е признак, че на практика е възможно страстите да се държат под контрол. Говеейки, човек предпазва душата си от опълчване срещу Всевишния и се превръща в Негов покорен раб. Всеки, който говее, усеща, че се доближава до равнището на ангелите в сравнение с дните, в които не говее. Човек разбира, че ако не му се позволи, няма право и на най-малката стъпка, че не може да посегне към водата и осъзнава, че няма власт, а е подвластен, че не е свободен, а раб и слуга. В крайна сметка разбира колко е безпомощен, безсилен и изпълнен с недостатъци и се подготвя да почука на вратата на милосърдието с невидимата ръка на благодарността. Достатъчно е само говеенето да бъде в рамките на религиозните принципи.
Говеенето е гарант и щит срещу греховете. За някои то е завеса, която ги предпазва да не се отклоняват от правия път. Да, говеенето е като щит, който предпазва говеещия, то е като тайнствена врата в стените на Рая, която ще му помогне да влезе там, и като другар, който ще му поднася чаша от водите на Каусар. Говеенето възпитава човек как да овладява плътските си желания. Както когато, говеейки, човек успява да се противопостави на нечистите желания, така може да им се противопоставя и когато не говее, понеже волята му се калява. Най-добрият начин за контролиране на религията е говеенето.
Говеенето не е гладуване, напротив, освен действителното говеене, говеят и очите, ушите, сърцето, въображението, чувствата и останалите органи, като се предпазват от греха и безполезните неща и всяко едно от тях служи по свой начин на Създателя си. Говеенето учи да се пази повереното. Говеещият от сутрин до вечер се стреми да следва рамките, начертани от Всевишния Аллах. Въпреки възможността да се облагодетелства, макар и никой да не вижда постъпките му, вярващият продължава да говее. Говеенето учи човека да държи на думата си.
Чрез говеенето човек поставя преграда пред сатанинските помисли, които душата се опитва да му прошепне, става господар на волята си и се опитва да напътва собствената си душа. Говеейки, човек се научава на търпение. Чрез говеенето човек се изгражда като идеална личност, която не се превива пред трудностите и страданията, която умее да се владее, не отстъпва от принципите, в правотата на които е убеден, дори когато получава изкушаващи го предложения. Говеенето учи човек на ред и дисциплина. Благодарение на говеенето (особено през месец Рамазан) човек изгражда връзки с различни хора в социалния живот.
Година: 15, Брой: 38
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар