Kur’an-ı kerim (sesli ve yazılı)

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret
AL JAZEERA TV,ONLINE HERE !!!

evet

Minaret news,BG

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret

събота, февруари 07, 2009

Планът на големите израелски партии е ясен:да разруши перспективата за истинска палестинска държава

Изоставянето на един народ

февруари 2009, от Серж Алими

НА 14 ЯНУАРИ т. г., след като повече от хиляда палестинци бяха убити от израелските войски, затворени на тясна ивица земя и подложени на масирани бомбардировки – по земя, море и въздух – от страна на една от най-мощните армии в света, след като бе бомбардирано едно палестинско училище, превърнато в убежище за Обединените нации [1], след като резолюция на единствената организация, която наистина представлява непрекъснато призоваваната „международна общност”, напразно настоява за спиране на военните операции в Газа, на този 14 януари Европейският съюз показа колко решително може да реагира на това изстъпление, примесено с арогантност и насилие. Реши… да направи пауза в процеса на сближаване с Израел! Все пак, за да смекчи ефекта от евентуалния риск това да бъде възприето като одобрително нашепване към Тел Авив, оповести, че ставало въпрос за техническа, а не за политическа мярка. И че решението било взето от двете страни.

Израел има карт бланш. Преди това армията му бе разрушила по-голямата част от палестинската инфраструктура, финансирана от Европейския съюз. Едва изразено недоволство, никаква юридическа мярка, никакво искане за репарации [2]. После Израел наложи блокада на бедно население, лишено от вода, храна и медикаменти. Отново нищо, ако не броим безконечните упреци, които отново оставят главните герои да се оправят помежду си под претекста, че насилието на по-силния невинаги води до покорството на по-слабия. Защо Израел да не си въобрази, че безнаказаността му ще е вечна?

Впрочем, преди двадесет години еврейската държава реши да се застрахова срещу Организацията за освобождение на Палестина (ООП), като насърчи надигането на „Хамас”, един мечтан противник със средновековна харта и неясни военни качества, който не се стреми да „общува” с общественото мнение на Запада. Когато искаш да бомбардираш и да колонизираш безпрепятствено, какъв по-добър претекст от това, че нямаш „партньор за мира”.

В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ също никой не смущава намеренията на правителството на Тел Авив. На 9 януари с резолюция на Камарата на представителите му бе признато правото да се защитава срещу атаките от Газа. Няколко часа по-рано Сенатът отново бе потвърдил решителната подкрепа на Съединените щати за Израел в битката му срещу „Хамас”. От грижа за равновесието, без съмнение. Тъй като в първата резолюция изказваше също и съболезнованията си за невинните палестински жертви и техните семейства. Приета бе с триста и деветдесет гласа „за” и пет „против”. Втората резолюция - с единодушие. Фронтът на изпълнителната власт също е в здрави ръце. Впрочем, няколко часа след обявяване на едностранното примирие Ехуд Олмерт телефонира на президента на Съединените щати, за да благодари за подкрепата му. Тя се изразява също и в безвъзмездна финансова помощ от 3 милиарда долара годишно. Много отдавна никой не е възнамерявал да я постави под въпрос, в това число и Обама.

След подобна поддръжка планът на големите израелски партии е ясен: да разруши перспективата за истинска палестинска държава, чието създаване е международно призната цел. Прорязан от стени и прегради, обсипан с колонии, Западният бряг на р. Йордан би си останал конгломерат от бантустани, в който Европейският съюз ще налива средства. А Газа ще бъде бомбардирана всеки път, щом на съседа й се прииска „да отвърне на удара” със сила, несъразмерна с атентатите или изстрелването на реактивни снаряди. Всъщност, след шестдесет и една години на поражения, унижения, изгнания, нарушаване на подписани договори, колонизиране, братоубийствени войни, когато правителствата от целия свят са ги изоставили на съдбата им и са позволили международното право, включително и хуманитарното, да бъде погазено, не е за вярване, че палестинците запазват решимостта един ден да постигнат националната си идентичност.

Ако успеят да го направят, няма да са задължени нито на европейците, нито на американците, нито на по-голямата част от арабските правителства. За кой ли път вече всички са съучастници в неспирното ограбване на един народ в Газа.

Серж Алими

LE MONDE DIPLOMATIQUE

- Превод Тодорина Петкова

Бележки под линия

[1] Е, имаше няколко неприятни случая, призна Ави Пазнер, говорител на израелското правителство (France Inter, 8 януари 2009 г.)

[2] Pierre Avril, „L’Europe paie, Israel détruit” (Европа плаща, Израел руши), Le Figaro, Париж, 16 януари 2009 г.

"Монд дипломатик"

Няма коментари:

Публикуване на коментар


Апелативният съд обяви за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи - 20 април 2011 г.

Web Portal Turkey


СОДУ "Нювваб" гр. Шумен

Последователи