Историята на убийството, което спаси България от съдбата на Босна и Афганистан

Светослав Иванов

24 ноември, 1989 година. Както всеки петък йорданецът от палестински произход Абдула е станал рано, закусил е леко и пушейки спокойно своята цигара е изчакал двамата си сина – Ибрахим и Мохамед да се приготвят за петъчната молитва. Въпреки че са широко разпространени в мюсюлманския свят, имената на тези две момчета издават специалния им произход. Всички мъжки имена в исляма водят началото си от два корена – „хмд”(от името на пророка Мохаммад) и „абд” (от Абдуаллах, в превод Роб на Бога). Ибрахим и Мохамед носят и двата корена, което означава, че баща им е силно религиозен човек. - По-бързо! Днес е свят ден! – гърми гласът на иначе дребничкия мъж. Очуканият бус „Тойота”, с който Азам превозва портокали през делничните дни, запалва от третия път. От касетофона зазвучават натрапчиви религиозни напеви и рецитирания на корана, които не са смущавани от никакви разговори. В автомобила цари гробно мълчание, което е в пълен синхрон с празния път, който води до Пешавар. В милионния пакистански град нищо не подсказва, че това ще бъде последната разходка на крайно религиозния баща и неговите двама сина с библейски имена до красивата джамия. На около два километра от къщата на Азам се чува леко прищракване. Касетофонът спира. 20 килограма тротил избухват с толкова страшна сила, че буквално разчленяват телата на пътниците, превръщайки ги просто в малки, грозни, кървави късове от обгорена плът. На платното зейва яма с размери два на три метра. Не след дълго по информационните агенции в света се появяват кратки и незначителни съобщения за смъртта на арабски екстремист в Пакистан. За световното муджахидинско движение обаче тази новина идва като божий бич. Фанатиците изпадат в паника. Ударът на тайните служби на СССР е свиреп. Абдула Азам е мъртъв! Учителят е убит!, повтарят през сълзи неговите студенти от университета в Риад, сред които и неизвестният никому саудитец Осама бен Ладен. За България тази смърт е добра новина. Българското разузнаване може да си отдъхне. Един много опасен човек е вън от играта и ще престане да насъсква фанатиците срещу България. Този терорист-интелектуалец е истинският идеолог на световния джихад и духовен баща на сочения за терорист номер едно в света днес - Осама. Харизматичността на Азам се крие в писателския му талант, благодарение на който семето на крайните му и безумни идеи покълва в съзнанието на младите пакистанци, афганистанци, палестинци, йорданци изключително успешно. Неговите притчи са били изумителни: афганистанци, които са били подкрепяни в битките с руснаците от ангели, възседнали коне, птици, които са носели бомби, за да помогнат в унищожаването на вражеските самолети и всякакви митологични същества, които са опиянявали неграмотните младежи до такава степен, че Абдула бързо се е прочул сред ислямистите. В зенита на своята кариера, когато Азам вече е символ на джихада, неочаквано той обръща поглед към България, където „Възродителният процес” е в разгара си. Българските турци вече са със сменени имена, а десетки хиляди от тях са принудени да напуснат домовете си и да се изселят в Турция. Тук Азам вижда прекрасна възможност за създаване на муджахидинско движение. И скоро започва да действа. На това мнение е и един от големите изследователи на ислямския фундаментализъм по света – професор Владимир Чуков. Много пъти с него сме обсъждали личността на Абдула Азам. Дори скоро професорът ще издаде книга, в която ще изложи втрещяващи детайли за ислямистите и техния начин на мислене. Това, което аз знам обаче е, че през 1989 година България е била на крачка от това да се превърне във втори Афганистан или Босна. С изумителна страст и крайна предубеденост Азам започва да пише за Родопите и смолянския регион, където мюсюлманите според него са потъпквани и унижавани. Според проф. Чуков, той се позовава на информация от някой си Рахим Мумнат, който успява да избяга от България в Турция, за да не си смени името. Ислямистът стига до там, че нарича самите българи „турци” и отрича съществуването ни като народ. Той твърди, че 30 години след превземането на Одрин през юли 1692 г. османските войски налагат цялата власт над България. Новоосвободената през 1879 г. българска държава е пресъздадена като машина за репресии срещу мюсюлманите, които живеели с векове по тези земи. В този момент тези негови разсъждения достигат до известните днес терористи, сред които и Бен Ладен и Айман аз Зауахири. Фаталната грешка на Азам е, че издава фатва, в която проклина руснаците за агресията им срещу Афганистан и открито започва да подклажда съпротивата на афганците. Това му коства и живота. Вероятно Азам е бил убит от съветските служби, но някои смятат, че зад атентата срещу него седи ЦРУ или дори ученикът му Бен Ладен, който е искал цялата власт в Ал Кайда. За нас е важно, че който и да е убиецът, неволно е пресякъл още в зародиш създаването на нещо много страшно в нашата страна. Вчера българското разузнаване обяви, че е възможно в страната да се заражда и действа радикално движение. Това трябва да подейства като червена лампа за всички служби, защото споменът за Абдула Азам в момента е по-силен от всякога. Всички ислямистки сайтове бъкат с цитати от неговите книги и размисли за джихада. Освен това в Йордания, с пълна сила, действа терористична групировка „Бригадите на Абдула Азам”, която периодично извършва кървави атентати в памет на идеологията на своя баща.

dariknews>bg,12.09.2007