Газа

Организацията за човешки права: Израел използва запалителни бомби в Газа

Анализи и коментари

Написано от Джейсън Кейсър, Асошейтед Прес

Понеделник, 12 Януари 2009 20:57

Йерусалим: В неделя Хюман Райтс Уоч (Наблюдение на човешките права) заяви, че израелските военни са изстреляли артилерийски снаряди със запалително вещество бял фосфор в Газа и според лекар там се предполага това да е причината за 10те случая с изгаряния по лицето и тялото на жертвите. Активисти на групата са били свидетели на бомбардировки на бежанския лагер Джабалия, продължили часове, при които снарядите са оставяли след себе си гъст дим, доказателство за наличието на бял фосфор.
Но не могат да потвърдят за ранени, защото не са били допуснати до мястото. Главният лекар на болницата „Насър” в южна Газа заяви, че е приел за лечение няколко души със сериозни изгаряния, които биха могли да бъдат причинени от фосфор. Но не е разполагал с необходимите средства или експерти, за да определи със сигурност какво е причинило нараняванията. Фосфорът може да причини сериозни изгаряния, ако докосне кожата, и може да се възпламени на земята, това казва в писмено изявление организацията, като призовава Израел да не го използва в гъсто населените райони на Газа. Говорителят на армията майор Авитал Лейбович отказа да коментира дали Израел е използвал фосфор или не, но каза, че армията „използва амуниции, разрешени от международното право”. Израел използва фосфор в 34-дневната война срещу Хизбула в Ливан през 2006 г. Американските военни в Ирак го използваха през ноември 2004 г. в операция срещу бунтовници в град Фалуджа. Фотограф на АП и телевизионен екип, разположен в Газа, посетиха болницата „Насър” в Хан Юнис в неделя и снимаха няколко от пострадалите пациенти. Един от тях, Хейтман Тахсиин, си спомня, че е седял пред дома си със семейството си сутринта, когато нещо над тях експлодирало. „Изведнъж забелязах идващите бомби с бял дим”, казва той, а изгорялото му лице е покрито с мехлем. „Бяха много червени, и имаше бял дим. За първи път виждам нещо подобно”. Братовчед му, в друго болнично легло, е с по-сериозни наранявания, кожата на лицето и тялото му се бели, и затова е трябвало да бъде бинтован. Главният лекар на болницата, Юсуф Абу Риш, каза, че изгарянията не са причинени от контакт с огъня, но не може да каже какво вещество ги е причинило. Информацията, която е събрал от Интернет, сочи, че би могло да е бял фосфор. Белият фосфор не се счита за химическо оръжие, и според международното право при военни конфликти на военните е разрешено да го използват в артилерийски снаряди, бомби и ракети, за да създават димна завеса, с която да скриват движението на войските, както и за ракети, за да осветяват бойното поле през нощта. Израел не е страна в конвенция, която регулира употребата му. Според неотменното международно право при военни конфликти обаче, се очаква Израел да предприеме всички необходими предпазни мерки, за на намали до минимум влиянието на белия фосфор върху цивилното населения, казаха от Хюман Райтс Уоч. „Това, което искаме да кажем е, че употребата на белия фосфор в гъсто населени райони като бежански лагер например е доказателство, че Израел не взима всички необходими предпазни мерки”, каза Марк Гарласко, главен военен анализатор в организацията. „Това е ненужен риск за цивилното население, не само за причиняване на рани, но и за опожаряване на домовете и на инфраструктурата”. Гарласко е бил един от членовете на групата, разположени на хребет на около миля (1.5 км) от границата с Газа, наблюдавали обстрелването със снаряди от 155 мм оръдие в петък и събота. Някои от горящите следи на снарядите са причинили пожари на земята, които изгасвали след няколко минути. Това казва Гарласко, бивш сътрудник на Пентагона, отговарял за набелязване на стратегически важни цели за въздушни удари при нахлуването в Ирак през 2003 г. Всеки 155 мм снаряд съдържа 116 елемента, напоени с фосфор, които могат да бъдат разпръснати над район, голям колкото спортно игрище, в зависимост от височината, на която се взриви. Фосфорът се възпламенява, когато влезе в контакт с кислорода. Хюман Райтс Уоч не може да потвърди дали е имало цивилни жертви заради фосфора. Организацията е изпратила консултант на територията на Газа, но поради съществуващата опасност не е имал възможност да обиколи района. На чуждестранните журналисти също е забранено влизането в Газа. Гарласко заяви, че в британския вестник „The Times” в четвъртък са публикувани снимки, показващи как израелците държат снаряди с бял фосфор, американско производство, с фитили на тях.
http://news.yahoo.com/s/ap/20090111/ap_on_re_mi_ea/ml_israel_white_phosphorus
-----------------------------------
Клане на семейство, търсещо убежище

Анализи и коментари

Написано от Доналд Макинтайър и Саид Газали - Йерусалим и Фарес Акрам – Газа

Неделя, 11 Януари 2009 16:36

Членове на семейството твърдят, че са били водени към безопасен „ рай” от израелските войски – само за да бъдат разкъсани от снаряди.

Вероятно са били премръзнали, гладни и жадни. Но дузината мъже, жени, деца и старци от голямата фамилия Самуни, подслонили се в незавършената, предназначена за склад сграда, собственост на роднини, поне са се чувствали в относителна безопасност. Според някои от тях израелските войници изрично са им наредили да останат в сградата, след като всъщност са ги ескортирали до там. Почувствали облекчение, когато се събудили и открили, че наоколо е тихо за първи път от началото на офанзивата по суша преди 36 часа. Според един от тях, някъде след 6 часа сутринта, четирима от мъжете решават да излязат и да доведат чичо им и неговото семейство при тях.
Според оцелели тогава започва най-големият от всички ужаси в района Зейтун в източната част на град Газа. Малката група е уцелена от снаряд, и убива на място 27-годишния Мухаммад, а ранява другите трима, които са стояли до вратата. Според 19-годишната Майса, втори снаряд или ракета пада върху покрива на сградата с такава сила, че за момент си помисля, че е бил изстрелян от израелски самолет F-16. В същия момент ляга на земята и покрива с тялото си деветмесечната си дъщеря Джумана, и чува писъците на тези около нея, когато сградата се изпълва в дим и прах. Когато димът започва да се разсейва, се оглежда наоколо и вижда между двадесет и тридесет трупа, и двадесет ранени. Между загиналите е и съпругът й Тауфик, свекърът й Рашид, който „е ударен в главата, а мозъкът му е разпилян по пода”, и петмесечно бебе „чийто мозък е изцяло извън тялото”. Със забраната на чужди журналисти да влизат в Газа, не е лесно да бъде възстановен със сигурност всеки детайл от случилото се. Но казаното от Майса пред израелската организация за човешките права „Бцелем” се потвърждава и от други членове на семейството, включително и 23-годишният учителят по религия Ахмад ас-Самуни, който пред вестник „The Independent” заявява: „Снаряд разби вратата и уби на място братовчед ми Мухаммад. Друг пък, мисля че беше от хеликоптер „Апачи”, уцели тавана. Последваха още”. Ахмад успява да разпознае мъртвата си майка Рахма, на 45 години, по дрехите и обиците й, защото „част от главата й липсваше”. Според него са преброили 25 трупа – 10 на възрастни и останалите - деца. Едно от децата е петгодишната дъщеря на братовчед му Салах. „Последните й думи бяха ‘Татко, татко’, и почина”, казва Ахмад. „Беше уцелена в главата”. Учителят събира оцелелите, подканвайки ги да напуснат, но не всички успяват. „Бяхме някъде около петдесетина души, някои от нас ранени”, казва той. „Баба ми Шифа беше много зле, оставихме я там”. Когато Ахмад стига до шосето, се надява да открият коли, за да ги закарат до болницата, къса парче от бялата си тениска, връзва го на пръчка като бяло знаме. Според някои жени от фамилията Самуни по тях е било стреляно, докато са бягали с белите знамена. Майса казва, че е избягала с дъщеря си и девер си, Муса, към къщата на неин чичо. Там вижда най-малко четиридесет израелски войници и около тридесет палестинци, неколцина от тях с превръзки на очите. Войниците оказват първа помощ на Майса и дъщеря й, преди да ги пуснат, но казва, че са задържали Муса и чичо му „ в случай че Хамас дойде”. И добавя: „Разбрах, че възнамеряват да ги използват като човешки щит”. Израелските военни отричат да са стреляли срещу която и да е сграда в района Зейтун в понеделник и че никога не са събирали насила цивилни в определена сграда. Инцидентът продължава да се разследва. Разпитана в болницата „ал-Кудс” вчера, Ибтифам ас-Самуни казва, че войниците са изстреляли ракети в квартала в неделя и са нахлули в пет къщи, обитавани от фамилията Самуни и казали на обитателите да напуснат. След това отишли до склада на техни роднини. После добавя: „Войниците ни казаха: „Стойте тук и затворете вратата, хабиби (скъпа моя)”. „Ние сме обикновени хора, фермери, не участваме по никакъв начин в съпротивата”, казва 30-годишната жена. След бомбардировката в понеделник се опитва да избяга, но казва, че е израелските сили са стреляли, когато излизали от сградата, въпреки че част от групата е носела бели знамена и са викали на иврит : „С нас има деца”. Един от мъжете, Яд, е прострелян в крака от войниците. „Заповядаха ни да продължим и да оставим ранения”, си спомня тя. Едва след три дни тялото му е открито и закарано в болница. Ахмад остро критикува Хамас за това, че лидерите му се укриват, докато обикновените граждани страдат от „ужасните оръжия” на Израел. Уаил ас-Самуни, собственик на склада, превърнал се в гробница за членовете на семейството му, настоява палестинците да останат непоколебими, но добавя: „Призовавам света да помогне. Това е трагедия”.
Зейтун: място на клане
Оцелели от израелската атака в Зейтун казват, че около 30 души са убити в сграда, където дузина мъже, жени и деца се укриват от нападението срещу Газа на 5 януари. Израелската армия отрича, че на семейството е било наредено от израелците да отидат в тази сграда в деня преди ударите, и че този район е бил обстрелван със снаряди на следващия ден.
http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/massacre-of-a-family-seeking-sanctuary-1297577.html

Център за близкоизточни изследвания