Конференция на „Живота и творчеството на Мехмед Фикри”

На конференцията ще се изнасят следните доклади:

1. „Животът и творчеството на Мехмед Фикри” – Ведат С. Ахмед, зам.- главен мюфтия.

2. „Социално-философската мисъл на Мехмед Фикри” – доц. д-р Ибрахим Ялъмов.

3. „Мехмед Фикри като журналист” – д-р Исмаил Джамбазов.

4. „Поезията на Мехмед Фикри” – Исмали Чаушев, преподавател във ВИИ и главен редактор на сп. „Мюсюлмани”.
5. Студенти от ВИИ ще прочетат стихотворения на Мехмед Фикри.

Мюсюлманско изповедание/ Главно мюфтийство
------------------------------------------
Турците в България

Турското национално малцинство има богат фолклор,изкуство и култура,които успява да съхрани въпреки натиска на тоталитарната власт.Доминиращ жанр в литературата на турцитв в България е поезията.От средата на турското малцинство излизат такива творци от т.нар. първо поколение (до средата на 50-те години на XX в.) като Алиосман Айранток,Хайдар Баба,Мехмед Джон,Мустафа Алянак,Мухаррем Юмук,Лютфи Елчин,Мехмед Фикри,Мехмед Перин,Осман Кесикоглу,Огуз Пелтек,Нури Адалъ.С особено висока естетическа и художествена стойност се отличават стихотворенията на Алиосман Айранток (1878-1952),Хайдар Баба (1871-1956),Мехмед Джон (1885-1974),Мехмед Перин (1896-1965),Мехмед Фикри (1908-1941).В прозата през тези години най-стойностните имена са Басри Хасан (р. в Шумен) и Али Балканлъ (1900-1992).Б. Хасан е автор на романа "Мухаджир Мехмедоглу" и на пиесата "Турско сърце",а "А. Балканлъ е творец с много широки познания-най-известното му произведение е романът "Алев ве Кюл" ("Пламък и прах"),издаден 1972г.
От средата на 50-те и началото на 60-те години в литературата навлиза следвоенно поколение,което внася нов подход и светоусещане в поезията и прозата.Сред тези творци изпъкват имената на Хасан Карахюсеинов,Мехмед Чавуш,Реджеп Кюпчю,Ахмед Шерифоглу,Сабахаттин Байрам,Наджи Ферхадов,Исмаил Чавушев.Реджеп Кюпчз (1934-1976),който е роден в с.Куклен-Пловдивско,безспорно влива живителна струя в поезията на българските турци,но ранната му смърт прекъсва творческата му дейност.Стиховете на Р.Кюпчю са преведени на няколко европейски езика,а връх на неговата поезия са книгите "Въпросите продължават" (1962) и "Приятели мои,да тръгнем" (1967).Сабахаттин Байрам (1931),Наджи Ферхадов (1940) и Исмаил Чавушев (1940) допринасят със своя богат и красив турски език за опознаването на интимния свят и болките на обикновения турски човек.Друг един поет,в творчеството на когото силно звучат патриотичните пориви,е Осман Азис (р. 1937 в с. Неофит Бозвели,Крумовградско).
Изявени имена в областта на дългия разказ по същото време са Осман Кълъч ("Жертви на съдбата"),Ахмед Давудоглу (Смъртта би била по-хубава"),Юсуф Керим и Реджеп Садък ("Любов"),Сабри Тата ("При изгрев"),Халид Даалъ ("Стъпки на самотата").Големият белетристичен талант на Сабри Тата-р.1925 г. в гр.Цар Калоян (Хлебарово,Разградско) в последните години намира израз в написването на трилогията "Пехливаногулларъ".Освен поезията и журналистиката,в полето на повествованието се изявява Исмаил Чавушев (р. в с.Владимировци,Разградско);едно от последните произведения на твореца "Високосната година на поета" е своебразна изповед за житейското му кредо.

"Етническите малцинства в България",Ибрахим Карахасан-Чънар