Законът "Чилова" пак си намери душманин
Спор за 15 джамии и стотина църкви препъва приемането на новата уредба за културното наследство
Силвия Георгиева
 |
Боянската църква беше реставрирана със средства от Министерството на културата и фондации. Синодът обаче си иска легендарния храм. |
Председателят на културната комисия Нина Чилова едва ли е вярвала, че дълго рекламираният и подготвен от нея и работна група закон за културното наследство в крайна сметка ще бъде стопиран не заради проблемния въпрос за собствеността на антиките, голяма част от които следва да преминат във владение на държавата, а чисто и просто заради заинатяването на ДПС. Поне на повърхността нещата изглеждат тъкмо така.
Когато видяха текстовете му, редица колекционери и експерти (вероятно стимулирани подобаващо от колекционерите) скочиха срещу разпоредбата собствениците на културни паметници от национално значение да се превръщат в техни държатели, ако не докажат с документ как са ги придобили. Спорният въпрос за собствеността на културните ценности обаче, изглежда, е на път да отстъпи "горещото" си място на раздора, който всяха претенциите на Главното мюфтийство и особено тези на Българската православна църква. Макар законът за културното наследство да се добра до второ четене в зала преди Нова година, гледането му бе стопирано, поне засега, от задълбочаващия се спор между ДПС, които защитават интересите на мюсюлманите, и Министерството на културата. Защото, ако претенциите на църквата изглеждат прекомерни в очите на Стефан Данаилов, то исканията на ДПС са по-скоро логични, но пък отварят широко вратите към огромните амбиции на Светия синод. Хората на Доган пък са важни за Чилова, за да бъде приет безпроблемно законът.
Кой какво иска?
Мюсюлманите настояват джамиите, които са паметници на културата от национално значение и поради това от години стоят затворени, за да не бъдат повредени от богомолците, да бъдат отворени за служби и ритуали. Според секретаря на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов става дума за около 15-16 джамии, които някога са били в тяхно владение, но сега са държавни. Такава е например втората по големина у нас и трета на Балканския полуостров джамия "Ибрахим паша" в Разград, строена през XVI век. Или пък третата по значение у нас след "Томбул джамия" в Шумен - "Куршумлъ джамия" в Силистра. Такива са и "Ески джамия" в Стара Загора, "Байракли джамия" в Самоков, т.нар. "Черна джамия" в София, "Таш капръ" в Пловдив и др.
Претенциите на мюсюлманите не бяха посрещнати радушно от Министерството на културата. Извън официалния аргумент, че трябва да се опазват културните паметници, има неофициален - че от немюсюлманското население (например атакистите в Стара Загора) ще скочат срещу отварянето на джамиите. Поради това от ДПС преформулираха исканията си и предложиха да бъдат отворени за ритуали и обреди само онези джамии - паметници на културата, които са единствени на територията на дадено населено място. "Става дума само за три джамии - в Карлово, Самоков и Стара Загора, в които МК от 17 г. не разрешава да се извършват ритуали", поясни Ахмед Юсеин от ДПС. По думите му това е по-добрият вариант, вместо да се строят нови джамии, за които "веднага ще почнат спекулации" (всъщност подобни проекти вече предизвикаха напрежение в София и Бургас). Според Четин Казак пък джамиите могат да работят само на празници или един път в месеца, а не постоянно.
Хафъзов обаче насочва вниманието към други джамии, които са паметници на културата и са единствени в съответните градове - такава е ситуацията във Враца, Монтана, Кюстендил, Дупница и Гоце Делчев. Да не говорим, че мюфтийството хич не се интересува от политическите предложения и настоява да си върне обратно медресето в Кърджали (построено като духовно училище от мюсюлмани през 1921 г.), мястото, на което е построена джамията в Ихтиман, и
дори бившата "Буюк джамия",
върху която в момента се намира Археологическият институт с музей при БАН. "Всеки случай трябва да се разглежда индивидуално, защото дори даден храм да не е единствен, той може да не е достатъчен за хората. Освен това и сега има джамии - паметници на културата, които са отворени за служби", мотивира се Хафъзов.
Конкретното разглеждане на храмовете обаче се натъква на друга слабост. Под джамията в Стара Загора например има раннохристиянска базилика, а под нея - тракийско светилище, които трябва да се експонират. Едновременното излагане и извършване на ритуали изглежда немислимо, пък и от Министерството на културата кандидатстват с проект за 2.5 млн. лв. пред европейските институции за проучване на обекта. От ведомството на Стефан Данаилов не приеха и другото предложение на ДПС - разрешение за отваряне на въпросните джамии да се дава от министъра на културата и кметовете на общини. Така при второто четене на закона в културната комисия се прие тяхното становище - разрешението да се дава от МС и общинските съвети, и то с право на отказ. По този начин, поне засега, са стопирани и амбициите на Светия синод пряко да ръководи някои от най-известните ни исторически църкви, в които не се служи.
Синодът обаче вече заяви претенциите си за собственост към църквите "Св. Четирийсет мъченици", "Св. Георги" в Търново, "Св. Димитър", Боянската църква, пет храма в Арбанаси и др. Макар законът за културното наследство да определя БПЦ за собственик на културни ценности, които може да управлява,
Светият синод не е доволен
и от това. Оттам изразиха несъгласие органи и чиновници, които "не са запознати със същността на храма като място за свещенодействие", да им налагат задължителни предписания. С една дума, архиереите поискаха да се разпореждат изцяло с църквите и манастирите, които са паметници на културата, както и да имат решаващата роля при поддръжката, ремонтите и възстановяването на всеки църковен обект. И при събирането на приходите от туристически посещения - там, където те са платени.
Данни на културното ведомство показват, че културни паметници с национално значение са 124 църкви и 26 манастира (без многото проучвани в момента антични и средновековни църкви). Такива са например църквата "Св. св. Кирил и Методий" в с. Кости, "Св. Пантелеймон" в с. Бродилово и др. Според експерти обаче проблемът в случая е доста по-сериозен, тъй като някои от храмовете са само "частични" паметници на културата, какъвто е иконостасът на "Св. Димитър" в Сливен, но не и цялата църква. Някои духовни комплекси като Трънския манастир пък се състоят от манастир и църква, които са различни категории - манастирът е архитектурно-строителен паметник, а църквата е художествен паметник. Други обекти са групови паметници на културата - като Роженския манастир. Четвърти вид църковни обекти пък са построени или възстановени от държавата и сега са музеи - като някои храмове в Търново и Несебър, ротондата "Свети Георги" в София и др.
От БПЦ обаче са непреклонни и смятат, че храмовете не са просто старинни сгради, а Божии домове, които изпълняват преди всичко религиозни функции. Същото според архиереите важи и за иконите и богослужебните предмети.
Не може мирски лица да ни нареждат
кога например да се палят свещи, казват от църквата. Оттам са готови дори да инсталират специални димоотводи в храмовете, които да отвеждат пушека от свещите и по този начин да пазят иконите и стенописите. "Ако въпросът не бъде уреден така, че религиозното културно наследство да се управлява и опазва от БПЦ, ще търсим решително законовите си права в страната и извън нея", предупреждават от синода, подчертавайки, че протестират и от името на другите официално регистрирани вероизповедания, които също имат храмове - паметници на културата. Колко точно църкви и манастири, които са национални културни паметници, би трябвало да се отворят за служби, ако се приеме идеята на ДПС в частта й за "единствен храм в дадено населено място", обаче не е ясно.
"Исканията на църквата противоречат на текстове от конституцията и на принципа на равнопоставеност на видовете културно наследство, предлага се изграждането на паралелен "синодален" институт за "религиозните" паметници на културата", твърди културният министър. Според Стефан Данаилов, ако компетентните държавни органи ще бъдат само регистратор на действията, извършвани по преценка на ръководствата на вероизповеданията, няма логика финансирането да е от държавния и общинските бюджети.
Според запознати в крайна сметка ще надделее културното ведомство, а важният за ДПС въпрос ще се урежда в закона за вероизповеданията. Какво ще се случи, ще се види при окончателното приемане на закона за културното наследство. Дотогава топката е в ръцете на министър Стефан Данаилов и в умението му да намери изход от заплетената ситуация - хем да удовлетвори някои справедливи искания на мюсюлмани и християни, хем да създаде гаранции за опазване на културното наследство. Дано само не се окажат прави скептиците, които съзират в отпора на ДПС по закона за културното наследство чисто и просто задействането на изкусния сценарий за саботиране, сътворен именно от колекционерското лоби.
 Мюсюлмани подаряват на Доган макет на шуменската Томбул джамия - една от най-известните джамии на Балканите. В нея се провеждат ритуали, за разлика от неколцина други храмове, които мюфтийството иска да отвори. |
В Археологическия музей често се провеждат държавни приеми. Може ли обаче спорът за църковното културно наследство да стигне до закриване на музея и възстановяването на джамията?
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар