В тайника на камиона на българския гражданин Живко Русев са открити 135 килограма хероин

29. 01 .2009

Задържаният българин в Иран е в тежко положение

Сега действащата нормативна уредба за борба срещу наркотичните средства в Иран е приета през 1988 г. В закона са внесени поправки през 1989 г. и в този си вид той действа вече повече от 20 години. В текста изключително детайлно са описани различните състави на престъплението, в зависимост от размера и вида на наркотичното средство. Най-общо дрогата е разделена на две категории: „лека” и „тежка”. В членове 4 и 8 са маркирани конкретните видове наркотици и респективно са определени наказанията, съобразно размера на заловеното количество.

Както се разбра, в тайника на камиона на българския гражданин Живко Русев са открити 135 килограма хероин. Според горецитираната правна норма това наркотично вещество спада към „тежките” дроги и е обект на криминализиране от член 8-ми. То е класифицирано заедно с „метадона, кодеина, морфина, химическите деривати на кокаина, морфина и екстрактите на хашиша и хашишовото масло”. Съгласно текста, обект на наказателно преследване е всеки, който „внася, произвежда, дистрибутира, изнася, продава, пази, складира, крие или носи (транспортира) подобни вещества”. Криминализираните количества при „тежките” дроги са много по-малки, в сравнение с тези, които спадат към т.нар. „леки” дроги. В първата група се започва от „до 5 сантиграма” и се достига до „над 30 грама” като категориите и видовете наказания са шест на брой. Във втората група се започва от „до 50 грама” и се достига до „над 5 килограма” като видовете наказания са четири на брой.

Случаят на българина Живко Русев попада в последната категория на „тежките” дроги. При нея предвиденото наказание е „смърт и конфискация на имуществото с изключение на това, необходимо за съществуването на неговото семейство”. В същото време, член 30-ти отваря една вратичка за избягване на фаталното наказание. Той третира специално казуса за направата на тайници в МПС, в които са открити наркотични вещества. Точният текст гласи: „В случай, че шофьорът позволи, с или без съгласието на собственика (на МПС - бел.авт.) да се направи тайник за пренасяне на дрога, той трябва да бъде осъден, такъв какъвто е може би случаят,....ако наказанието е смърт по отношение на основния обвиняем, респективно на лишаване от свобода за период между 4 и 30 години.”

Горният текст открива големи възможности пред защитата на Живко Русев. Нейната задача ще бъде да докаже, че нейният клиент не е инициатор на действието „транспортиране” на дрогата, борейки се да избегне ударите на член 8-ми и респективно на смъртното наказание. В същото време, постановките на член 30-ти са също достатъчно обтекаеми, за да може един добър адвокат да се пребори за една по- поносима присъда.

Прави впечатление, че всички свидетели са дали показания против Живко Русев. Това утежнява неговата ситуацията, тъй като член 23-ти гарантира, в много голяма степен, достоверността на подобни правни действия. Въпросният текст гласи: „Всеки, който нарочно разруши или скрие доказателства за престъпления с употреба на дрога, получава между една десета и половината от наказанието на самия престъпник ... В случай, че наказанието на обвиняемия е смърт, то прикриващото го лице трябва да бъде осъдено на период от 8 до 20 години лишаване от свобода.” Така лъжесвидетелстването в иранския съд, по силата на този закон, е почти изключено.

Все пак, законът предвижда задължително втора инстанция, ако крайната присъда е смърт. Член 32-ти изрично постановява потвърждаване на решението на Революционния трибунал от страна на председателя на Върховния съд или от Главния прокурор. В другите случаи постановката е относително обтекаема. Ако наказанието не е най-тежкото, същите длъжностни лица се произнасят дали окончателното решение е съобразено с религиозния закон и дали съдията е компетентен да се произнася по такива дела. На практика те могат да променят съдържанието на присъдата, но не и да я отменят.

На фона на всичко казано до този момент се вижда, че пред българина Живко Русев стои дълъг наказателен процес с неясен край. Неговото развитие зависи до голяма степен от съдията, който има разследващи функции. Възможни са различни варианти за приключване на делото. Примерите от практиката варират и в двете крайности. Чести са изпълненията на смъртните наказания за наркодилърите. В същото време, в началото на месец декември 2008 г. иранската юрисдикция оневини семейство, уличено в престъпление с наркотици, което е трябвало да бъде наказано със смърт. Двамата съпрузи са признали за деянията си и са се аргументирали, че са бедни и не са могли да си намерят друга работа. Конкретно в този казус най-сериозният аргумент за освобождаването на наркодилърите обаче е бил бременността на съпругата.

Иранското законодателство в областта на борбата срещу наркотиците е много строго. Същевременно то е достатъчно гъвкаво, тъй като е създало формулировки, които допускат различно тълкуване. Пред защитника на Живко Русев и българската държава стои изключително тежката задача да се преборят за неговия живот. Още повече, че между Р България и Ислямска република Иран няма подписана спогодба за правна помощ, каквато на практика спаси нашите медици в Либия.ориентбг