Снимка:нетТимбукту - пясъчни дюни, туареги и кирпичени джамии
(Бележка от Минаре България: Тимбукту (архаичен английски: Timbuctoo; Койра Чиини: Tumbutu; френски: Tombouctou) е град в район Тимбукту в западноафриканската държава Мали.) Дария Манова Последна промяна в 18:50 на 15 януари, 2009 Какво си мислите, когато чуете името Тимбукту? Звучи екзотично и далечно като полумитично място на края на света. Което си е почти вярно. Градът с наситена средновековна история и крайно разнородно население може да бъде открит сред пясъчните дюни в преддверието на пустинята Сахара, в самото сърце на африканската страна Мали. Стигането е трудно, спор няма - градското летище е по-скоро формалност, а лодките, джиповете и широко употребяваните от местните номади, туарегите, камили си остават по-надеждният начин за транспорт. Ако този тип екзотика обаче по-скоро ви въодушевява, отколкото обезсърчава, смело пристъпвайте зад приветствената табела на "Мистериозния Тимбукту". На пръв поглед зад нея се виждат напечени от слънцето пясъчни улици, покрай които има редици от типичните за Мали избелели къщи с плоски покриви и стени от кирпич. До някои от тях все още има и традиционни обли глинени пещи, в които жени с разноцветни дрехи пекат питки хляб. Някъде в далечината се чува и врявата на местния пазар, където загърнатите в яркосини наметки туареги се смесват с хора от най-различни други народности. Истинската красота на града обаче се крие по-навътре. Там ще откриете трите му прочути джамии от кал и глина, които отдалеч приличат на заоблени пясъчни хълмове с множество стърчащи от тях палмови прътове. Всъщност средновековните храмове "Сиди Яхия", "Санкор" и прочутият "Джингарейбер", приютявали столетия наред тълпи от поклонници от различни кътчета на Африка, в началото на ХХ в. са послужили като вдъхновение на самия баща на испанската архитектура Антонио Гауди. Джамиите са и най-яркото свидетелство за миналото на Тимбукту, заради което всъщност си струва пътешествието до него. Градът се появява към началото на ХІІ в. като лагер на туареги, след което се разраства с неимоверни темпове благодарение на удачното си в онези времена разположение - само на 10 км от река Нигер и на сахарския търговски път на златото, слоновата кост, солта и робите. През ХІV в. Тимбукту става център на Малийската империя, а за приказните му богатства се носят легенди. Век по-късно градът се превръща и в средище на ислямското учение, като се сдобива с мюсюлманския университет "Санкор", който действа и досега. И до днес около Тимбукту има лагери на туареги, които можете да посетите, за да изпиете чаша силен арабски чай. А за жадуващите още приключения само на три часа път с камили (в буквалния смисъл) се намира оазисът Есакане, където всяка година се провежда световноизвестният музикален Фестивал в пустинята.дневник
Още:
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар