Джумая Джамия в Пловдив

FreshCoffeeShop - Get fresh delicious Turkish and Arabic coffee!

Джумая Джамия в Пловдив

Автор: Деница Манова

Снимки

След превземането на Пловдив от османските войски градът започва да се нарича Филибе. Това османо-турско наименование идва от античното му име Филипополис. Тогава две от пловдивските църкви са преустроени в джамии. На мястото на главната градска църква „Св. Петка” е издигната най-голямата пловдивска джамия, която днес се намира на централната пешеходна улица, близо до Римския стадион – Джумая Джамия.

Архитектурата ѝ е сходна с тази на джамии, строени в София, Бурса и Одрин. По oнова време османците са били силно повлияни от славяно-византийското изкуство и архитектура, които откриват след стъпването си на Балканите. Джамията е с издължена форма и по план представлява трикорабна базилика с олтарна ниша. Наречена е в чест на владетеля Мурад, под чиято заповед започва строежът й, но е по-известна като Улу Джумая джамия. Това означава „главна“, „петъчна“ джамия. Днес накратко я наричаме Джумаята.

Няма точни сведения за годините на строителството й, но най–вероятно това се е случило при управлението на султан Мурад II. Джамията е рядък образец на духа и културата на това време. Съществува предание, че тя е била опожарена при раздорите между Баязидовите синове в борбата им за султанския престол, а след това е наново построена.

Масивните стени на храма са изградени от дялан камък, споени са с хоросан, като всеки камък е обгърнат от тънки тухли от всички страни. Тази ранноосманска техника в строителството е взаимствана от византийското майсторство. На покрива се издигат девет купола, покрити с оловни плочки. Това също е свидетелство за ранното строителство на храма, защото по-късно джамиите са само с по един купол.

В североизточната част се издига минарето, с червени тухли върху бяла мазилка, които оформят мрежестата декорация. Размерите на храма са 33 м. на 27 м. и това я превръща не само в един от най-големите османски паметници в България, но и една от най-внушителните постройки на Балканите.

Вътрешният простор на постройката далеч надминава очакванията. Огромното вътрешно пространство е покрито със стенописи, надписи от корана от XVIII-XIX в., преплетени с флорални мотиви и орнаменти. Тук е и богато декорираната олтарна ниша – михраб, с оригинално островърхо покритие. На пода се разстила голям килим. Многообразието и естетичността на изображенията са изключителни. Погледът неволно се издига нагоре пo четирите масивни колони на деветте арки, които допълват мистичната атмосфера.

Под купола се намира фонтан, символ на традицията всяка джамия да има вътрешен двор. Централният вход е обгърнат от дървена пристройка в стила на Пловдивската Възрожденска архитектура, която доскоро работеше като ориенталска сладкарница.

На единия й ъгъл, с изглед към централния площад, се намира старинен слънчев часовник. Той е бил поставен от руски офицер, един от картогарфите на император Александър II. Тази изключително причудлива украса интригува местните жители и туристи и завършва уникалния облик на Джумая джамия, която продължава да изпълнява ролята си на мюсюлмански храм и днес и е неделима част от духа и културата на Пловдив.http://www.bulgariainside.com