Докога ще продължи войната в Газа

14. 01 .2009

Докога ще продължи войната в Газа

Отзвукът от телевизионното изявление на Исмаил Хания по сателитния канал „Ал Акса” предизвиква множество коментари. Редица експерти го възприемат като „гъвкавост”, която е отправена не толкова към Тел Авив, колкото към лидера на „Хамас” в Дамаск Халед Машаал. Във въпросната реч Хания не коментира отварянето на контролнопропусквателния пункт „Рафах” и отхвърлянето на международните наблюдатели като условия за сключване на примирие, с които „Хамас” аргументираше досегашния си отказ за прекратяване на огъня. Използването на множество цитати от Корана в неговата реч се възприема като белег за задълбочаващата се слабост в редиците на движението. Съвсем логично лондонският вестник „Ал Хая” отбелязва, че когато встъплението на един политик в екстремално положение (каквото е това на „Хамас”) е наситено с религиозни мотиви, вероятно то изразява скрит зов за помощ. Информацията от бойното поле говори за все по-силни удари, понесени от бойците на радикалното движение.

Изчерпателна информация за затрудненото положение, в което се намира „Хамас”, дава и вчерашният брой на вестник „Едиот Ахронот”. Неговият анализатор Нахум Барния лансира интересна прогноза относно продължителността на войната на фона на ускорените дипломатически инициативи. Той твърди, че ключът за разбирането на ставащото в Газа трябва да се търси не в действията на израелската армия, в дипломатическите совалки в Кайро или в сложната вътрешнополитическа кухня в Тел Авив, а в броя на дадените от страна на Израел убити. Според него на този етап те са малко и прогнозите не са песимистични. Барния отстоява мнението, че обществото има все още психологически заряд да понесе още жертви. Според израелския коментатор до вчера то е изпращало следното послание на политиците, които взимат решенията: „Продължавайте, действайте, сега не е време за спирането на войната.”

В същото време Федерацията на ислямските организации в Европа (ФИОЕ) декларира, че ще изпрати своя представителна делегация в Газа за солидарност с палестинския народ. Организацията е създадена през 1989 г. във Великобритания и е близка до целите и идеите на „Мюсюлманските братя”. Тя обединява организации от около 30 европейски държави, включително и от България. Става въпрос за Обединението за ислямско развитие и култура (ОИРК) със седалище в гр. Смолян. Съставът на делегацията е на възможно най-високо равнище: председателят Шакиб бен Махлуф, генералният секретар на Европейския съвет за издаване на фетви и изследвания шейх Хасан Халауи (със седалище в Ирландия), генералният секретар на ФИОЕ шейх Айман Али (със седалище в Австрия), председателят на Европейското обединение на имамите и духовните наставници шейх Уанис Мабрук (със седалище във Великобритания), председателката на женската секция на ФИОЕ Арауи Абед (със седалище в Ирландия) и председателката на младежката женска секция на ФИОЕ Фаиза Муала (със седалище в Дания).

Според председателя на Ислямските организации във Франция Тахами Ибриз, който е седмият член на делегацията, групата има планове да отпътува за Кайро. Оттам европейските мюсюлмани ще направят опит да влязат на територията на ивицата Газа през египетския контролнопропусквателен пункт „Рафах”. Видните европейски мюсюлмански активисти желаят да посетят болницата „Шафа” в град Газа. Те смятат да пътуват до там заедно с френска медицинска делегация и други групи за хуманитарна помощ.

Инициативата на ФИОЕ е част от приетия от нея на 9 януари 2009 г. „Документ на честта”, изразяващ солидарността на европейските мюсюлмани с палестинците от Газа. Последният е озаглавен „Обещаваме, че няма да ви забравим!”. Според въпросния документ солидарността с населението на Газа се осъществява в четири посоки:

1. Споменаване за трагедията в Газа в молитвите и подкрепа в интернет;
2. Материална подкрепа, която да бъде изпратена в Газа. Поощряване на лекари и други хуманитарни работници да заминат за Газа, за да помогнат на място на жертвите, координирайки действията си с международните институции;

3. Информиране в рамките на ислямското семейство за истината за палестинската кауза и блокадата на Газа като форма за мисловна подкрепа за борбата на палестинците;

4. Припомняне на общественото мнение за позицията на съответните правителства и на ООН за палестинската кауза, броя на жертвите, които са в нарушение на международното право и Женевската конвенция като се поставя акцент върху „статистиката, израелските зверства и жертвите на палестинския народ от 1948 г.”

Част от тези мероприятия бяха реализирани и в България в двата последователни „Дни на гнева”, в които взеха участие мюсюлмани от Мадан, Кърджали и Пловдив.ориентбг