Вероучение за деца с увреден слух

Хлапета изричат “Отче наш” с ръце

В софийския храм "Св. св. Кирил и Методий" Силвана Павлова първа в Европа въведе вероучение за деца с увреден слух

16 Януари, 2009
Руси Ст. Русев

Курсантите на Силвана Павлова произнасят молитвата "Отче наш" на жестомимичен език.

В салона на Енорийския център при храма „Св. св. Кирил и Методий" на Женския пазар в София вървят занятия по вероучение. Обстановката е необичайна, защото почти не се чува характерния за събрани на едно място деца постоянен звуков фон. Чува се единствено бавното, отчетливо и равно изговаряне на всяка дума, която водещата занятията Силвана Павлова показва с жестомимичен език. Това е курс по вероучение за деца с увреден слух - тези, които разговорно наричаме „глухонеми". Те са обучени да се ориентират по движенията на устните на този, който говори, и така възприемат от Силвана новите за тях понятия.

Палави и умни, но тихи,

те са извънредно съсредоточени върху това, което изучават. Пред Силвана има табло, на което е обозначено разпределението на частите в храма, иконостаса... Става дума за това какво прави човек, когато влиза в православен храм... Децата с въодушевление показват жестомимично това, което вече знаят, състезават се кой да отговори пръв. В залата сред тях седят още възрастен мъж с очила - вероятно възпитател, който ги води тук, и момиче на около двадесет години. Изведнъж едно от децата избухва в плач. Държи се сякаш му е зле. Тъй като от любопитство съм влязъл и съм свидетел на сцената, питам дали не трябва да извикаме лекар. Възрастният мъж го успокоява и ми казва със същия равен глас, какъвто чувам от лектора, че детето е сираче и просто иска да му се обърне внимание... След време разбирам, че това е Светлин - виждам го в телевизионен репортаж - някой е стрелял по него с въздушна пушка в Горна баня, просто ей така - за удоволствие... Светлин показва с пръст къде го е уцелила сачмата - на сантиметър от окото... Всичко това се случва по Рождество Христово в края на 2007 година...

Докато в обществото тече продължителен дебат дали вероучението да се въведе в училищата, ето че сред глухонемите деца и юноши това е вече факт, наистина все още във формата „неделно училище".

Силвана Павлова връчва свидетелствата на успешно завършилите курса в присъствието на Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийска митрополия, и протойерей Александър Величков.

Групата на Силвана постоянно се увеличава

Вече идват и по-големи.

В Енорийския център „Св. св. Кирил и Методий" понастоящем работят на пълни обороти още школи по иконопис и църковна дърворезба, школа по източно църковно пеене, курсове но църковнославянски език и химнография, курсове по православие, в които се изучават текстовете и тълкуванията на Стария и Новия завет, съчиненията на светите отци на църквата. В тази среда неделното училище за децата с увреден слух се чувства на място. В следващата учебна година Силвана замисля да покани учител по иконопис. Според нея първоначалното ниво на катехизис е овладяно, децата и юношите напредват с огромно желание и надскачат учудващо бързо нивото на първоначалното обучение...

Идеята за съществуване на такова неделно училище се осъществява за първи път в България, но основателен интерес към методиката, изградена в практиката на Силвана Павлова, има и в другите православни страни. Това стана ясно на годишната среща на Балканската младежка православна асоциация, която се проведе през септември във Варна. Целта на Силвана и нейните колеги е колкото може повече млади богослови да се заинтересуват от възможността да се обучават в жестомимичен език и да преподават на нуждаещите се. А нуждаещите се според статистиката би трябвало да са

В храма има място и за децата с увреден слух.

повече от десет хиляди души

Съществуването на първото не само у нас неделно училище за деца с увреден слух е много точен отговор на нискокомпетентните и злонамерени нападки срещу Църквата, че тя няма своя социална или образователна дейност. За разлика от „социалната" дейност на всяко друго формирование, което нарича себе си „църква" обаче, православната църква изповядва учението на Иисус Христос, според което всяческата помощ за ближния трябва да остане тайна, за него да знае само Богът! Православното милосърдие не се рекламира, защото не смята себе си за инструмент за лов на души. За православния християнин ближният е образ Божий и това, което се прави в помощ на ближния, е жертва пред нозете на Бога!

Тържествена програма за Рождество Христово.

.

Езикът на глухонемите

„Жестомимичният език не е просто ръкомахане, както би си помислил всеки, докоснал се до този начин на контактуване на хората с проблеми на слуха - разказва Силвана. - Той е език като всеки друг чужд език, който се изучава и усвоява не за седмица или месец, а за години. За разлика от другите езици той е визуален език, тоест всяка дума има свой точно определен жест, който трябва да се запомня, както се запомнят думите на чуждия език (английски, френски, немски и т.н.). Жестът рисува, изобразява смисъла на думата. Хората с проблеми на слуха обикновено се учат да четат думите по артикулацията на устните на говорещите. Но тъй като чуващите хора или говорят много бързо, или нямат "четлива" артикулация, или се намират на по-голямо разстояние (например по време на лекции, форуми, беседи), нечуващите хора, които възприемат всичко с очите си, са особено затруднени."

Хората, имащи проблеми със слуха, остават затворени в „своята тишина". Обществото, заето с уж неотложните си проблеми, няма време за тях извън това, което вече отдавна се е наложило като традиция. Няма кой да обърне внимание на изолираните от духовното и емоционално просветление, което дава православната вяра в Бога.

Мястото

Храмът има самостоятелна сграда на Енорийски център, построена 1927 година. През тази сграда са минали десетки хиляди ученици, деца от предучилищна възраст и енориаши по модела на читалищното образователно дело, което Освобождението от турско заварва в България и което представлява единство на православен храм, училище при него, с преподавател, който пее на клира по време на богослужение, и - читалище. Това е всъщност българският модел на народностно оцеляване - вярата, образованието и културата на едно място под покрива на храма. Затова направо може да се каже, че усилията за разбиването на този модел са всъщност усилия за заличаване на българщината!...

.

Началото

Идеята за такова неделно училище идва на Силвана през 2003 г., когато тя, като наскоро завършил богослов, води неделно училище за децата на енориашите при храм „Света Троица" в Слатина. Работата я увлича. По това време Съюзът на глухите в България организира курс за усвояване на жестомимичния език. В семейството на Силвана има човек с увреден слух и тя решава да се запише в курса. Като вярваща разбира, че това не може да е случайно, тъй като Бог промисля пътищата на спасението на всяка жива душа... Това, което я ръководи, по нейните думи, е интересът към „вътрешния живот и религиозните усещания" на слухоувредените. От лекторката в този курс - г-жа Мошева (също слухоувредена) - изключителен специалист, Силвана разбира, че в областта на вероучението сред нечуващите никой не е пожелал да работи до момента. Първоначално двете решават, че ще е добре курс за усвояване на жестомимичния език да се организира в Богословския факултет на СУ. Курсът е одобрен с въодушевление и до момента вече има седем богослови, защитили успешно изпит в тази област и получили документ, че могат да бъдат преводачи от първо ниво с право за преподаване!

След като е създадена групата от младежи богослови, които имат усърдието да въвеждат децата с увреден слух в православната вяра, остава въпросът - къде да се организира това обучение. По Божи промисъл със Силвана се свързва протойерей Александър Величков - председателят на възвърнатия от разкола храм „Св. св. Кирил и Методий" на Женския пазар.монитор