България загуби вчера дело в Страсбург срещу алтернативния синод на митрополит Инокентий

Страсбург осъди държавата, че се меси в попски крамоли

Властта не е трябвало да застава на страната нито на Максим, нито на Инокентий

Светослав Терзиев

България загуби вчера дело в Страсбург срещу алтернативния синод на митрополит Инокентий, защото е нарушила правото му на религиозна свобода, като се е намесила в неговия спор със синода на патриарх Максим. Очаквано, Европейският съд за правата на човека постанови, че държавата въобще не е трябвало да се произнася кой е крив и кой - прав, защото това не е нейна работа. Съдът обаче също не застана на страната на никого от спорещите духовници.

Не е ясно какво ще бъде обезщетението, защото Страсбург остави на държавата сама да се договори с Инокентий и антуража му. Разколниците претендират за 679 504 609 евро материални щети, изчислени като стойност на 107 църкви и други сгради, откъдето са били изгонени, както и за неплатени заплати на църковни служители и други пропуснати ползи. Освен това те настояват, че са им причинени морални щети за 2 314 546 евро. Единственият коментар на държавата бе, че претенциите са лишени от здрав разум. Ако тя обаче не постигне компромис, Страсбург вече ще се произнесе колко трябва да плати за греха си. Това ще стане в ново решение вероятно след година. Засега й бе пратена сметка за 8000 евро разноски по делото на тъжителите.

Решението на съда проследява редуването на правителства и на църковни фаворити на властта в България. Отбелязва се, че подобна е била ситуацията и с мюфтиите, които вече успяха да осъдят държавата няколко пъти в Страсбург заради намесата й в споровете им кой е легитимен. Заедно с това се посочва, че "алтернативният синод" никога не е получавал официална регистрация, а синодът на Максим е имал международно признание за разлика от опонентите му.

Според съда държавата се е намесвала в живота на църквата, като е показвала симпатии ту към едната, ту към другата спореща страна в зависимост от политическия цвят на правителствата. И в двата случая това е било недопустимо. Особено брутална е обаче операцията на полицията на 21 юли 2004 г. по време на кабинета "Сакскобургготски", когато полицията блокира повече от 50 църкви и манастири, за да изгони разколниците. Това стана въз основа на закон, който не позволи на Инокентий да съществува като втора Българска православна църква. Кабинетът "Станишев" твърдеше по време на делото, че въпросът кой е ръководител на БПЦ не се отнася до сферата на човешките права, а до църковния канон и затова прикани Страсбург да не се произнася по жалбата.сега

-

Страсбург поряза хората на Инокентий

Съдът препоръча помирение, не признава разколниците

СОФИЯ. Европейският съд по правата на човека поля със студен душ църковните разколници. Вместо очакваните от тях милиони от българската държава хората на Инокентий ще получат едва 8000 евро за разноски по делото. Съдиите от Страсбург отхвърлиха всички претенции на разколниците. Висшите юристи гледаха две дела. Първото бе заведено през 2003 г. от митрополит Инокентий от името на т. нар. алтернативен синод. С второто магистратите в Страсбург се захванаха година по-късно след жалба на шестима други духовници и миряни. Те твърдяха пред Европа, че оглавяваният от патриарх Максим синод е нелегитимен. Шестимата поискаха обезщетение след насилственото им изгонване от храмовете в средата на 2004 г. Те настояваха пред Страсбург българската държава да им плати обезщетение от 681 833 155 евро.
Магистратите от Европейския съд в Страсбург обаче единодушно отхвърлиха и двата иска. Единствената претенция, която Темида приела за основателна, е, че е допуснато нарушение на тяхното право да изповядват религията си.
В решението обаче изрично се подчертава, че разколниците са били длъжни да напуснат окупираните от тях имоти.
Съдът даде три месеца срок на страните да постигнат споразумение, като имат право да обжалват пред Горната камара на съдиите в Страсбург.
Часовникът тръгна вчера. След 90 дни решението на магистратите става окончателно.
Антония Кюмюрджиева
Константин Събчев

стандарт
-
Съдът в Страсбург събуди църковния разкол

Държавата трябва да раздели имотите на църквата до пролетта

[22-01-2009] от Румяна Гочева

В рамките на следващите три месеца държавата и алтернативният синод на Инокентий трябва да се споразумеят и да поделят имотите на Българската православна църква (БПЦ). Това гласи оповестеното вчера решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото, заведено от синода на Инокентий срещу българската държава. Делото е заради намесата на държавата в църковния конфликт и нарушаването на правата на разколниците, които бяха прогонени с полиция от храмовете и манастирите си през 2004 г.

Искът по делото е за 700 млн. евро. Толкова според отцепниците трябва да бъде обезщетението за отнетите им над 250 имота, които сега са собственост на БПЦ. Ако държавата и хората на Инокентий не се споразумеят, съдът ще определи кои земи и имоти остават за синода на Максим и кои ще преминат във владение на Инокентий.

Според решението на съда българската държава е нарушила свободата на изповядване на религия и се е намесила неоснователно, като със закон е определила патриарх Максим за ръководител на БПЦ. Държавата ще трябва да плати и 8000 евро на жалбоподателите, за да покрият разходите си по делото.

Нито този съд, нито който и да е друг държавен или международен орган може да се произнася по каноничните въпроси на едно вероизповедание, твърди Светият синод в свое становище. Решението на съда е едностранчиво и представлява намеса в църковните дела и нов опит за разкол на духовниците у нас, коментира и бившият депутат от НДСВ Борислав Цеков, който беше един от вносителите на закона за вероизповеданията, атакуван от хората на Инокентий. Законът за вероизповеданията няма да бъде променян, както намекват съдиите, категоричен беше Цеков.новинар
------------------------------
Църква и държава - разделение на думи, взаимно обслужване на дело
От Виктор Костов *
Последна промяна в 19:34 на 22 яну 2009 г.


Фотограф: Иван Кутузов

Дневник

Съдът в Страсбург даде три месеца на държавата и Инокентий да се разберат за имотите

Европейският съд по правата на човека в Страсбург не е изправен пред никакъв скандал и не може да се произнася по "каноничността" на който и да било синод, каквито очаквания имаше у нас. Той се произнася по недопустимата намеса на държавата в религиозен спор между две крила на православието. Съдът в решението си би могъл само да напомни на България, че законодателството и правораздаването в сферата на защитената свобода на религията не може да става в условията на цезаропапизъм.

Що е цезаропапизъм? Накратко, римският император Константин превръща през IV век християнската църква от преследвана вяра в официална религия на мощната римска държава, най-вероятно с политическия мотив

единната религия да обедини империята

От гонени лидери на "подземна" организация епископите се превръщат в чиновници на държавата, платени от хазната на императора. В типичен за мощта на империята стил се строят огромни "църкви", тоест "храмове", където се отслужват пищни богослужения. Появява се нова теология: императорът бива възприет като глава на църквата, по-скоро на новото й проявление, което поради силата си бива възприемано като единствена форма на църковност.

Някои заслепени богослови от времето, като Евсевий например, твърдят, че одържавяването на църквата е реализацията на християнската надежда за въдворяване на "Божието царство на земята". В страните с православна и римокатолическа традиция държавността и религията често се възприемат като част от националното "цяло" под въздействие на цезаропапистката доктрина и до днес.

По-късно, когато източната Римска империя е разрушена, Москва поема през XV век "ангажимента" да продължи имперските духовно-държавнически традиции и става Третият Рим. Това е доктрината, която застава и в основата на руския държавно-националистичен месианизъм и империализъм (Третият Рим, англ., www.answers.com/topic/third-rome). Ако недоразуменията между духовници и държавници във Византия са били белязани с интриги, но и с неизменната дипломатичност при решаване на проблемите, в Русия жестокостта често е била метод в решаването на църковно-държавния проблем.

Парадоксално, но има и болшевишки модел на "симфония" между църква и държава, практикуван през 20-те и 30-те години в Русия: с изолация и натиск, вероятно и с физически мъчения, патриарх Тихон смекчава твърдата си позиция срещу "народната власт". Наследникът му, патриарх Сергий, стремейки се да избегне терора над цялото духовенство, подписва декларация на лоялност на църквата към съветската власт. Дори заявява на пресконференция пред западни журналисти, че в СССР има пълна свобода на вярата, докато болшевишките тайни служби разстрелват и заточават десетки хиляди свещенослужители. Впоследствие привържениците на Сергий оправдават лъжите му, като ги наричат мъченичество.

"Симфония" на терора и компромиса...

Паралел с българския модел от комунистическите и посткомунистическите години не е належащ, но би бил полезен.

Всъщност новозаветното християнство няма почти нищо общо с организираната от държавата религия. Няма никакви индикации, че Христос е търсел политическа власт. Дори напротив, в Евангелието от Йоан, глава 6, е записан опитът на негови почитатели да го направят цар поради демонстрираните лидерски качества, ораторски способности и извършеното от него добро - изцеления, чудеса и заемания. Сам Божият Син обаче настоява, и то в часа на своето страдание преди екзекуцията на кръста пред Пилат, че Неговото царство не е от този свят.

Ако би било, неговите ученици биха вдигнали въоръжен бунт, за да го освободят. Още повече че въведеното от римската имперска показност "храмово поклонение", тоест изграждането на пищни "храмове", от типа на катедралата "Св. Александър Невски", нямат никакво богословско значение, освен да утвърдят държавната религия. Приоритет на тази държавна религия не е да доведе хората до Христос и до Бога, а да помогне за политическо единение на нацията под единно лидерство със силата на духовното въздействие на вярата.

Не е случайно, че комунистическата идеология намира толкова благодатна почва за единението на партия и държава в условията на православно-държавното наследство. Теорията за неподлежащата на съмнение, предполагаема хармония между църква и държава се оказва

добра основа за налагане на тоталитарния модел на атеистичната идеология

Ето защо с развитието на демокрацията и свободните общества става наложително да бъде въведена клауза за отделяне на църквата от държавата. Макар различните политически системи да влагат различно мислене в тази клауза на разделение, можем да обобщим смисъла й като "избягване на двойната съблазън". Разделянето на църква от държава е нужно

- първо, за да бъде предпазена църквата от съблазънта да налага Божието царство със силовите методи на държавата

- и второ, за да бъде предпазена държавата от съблазънта да надскочи земното си задължение да въвежда ред в хаоса и да облече себе си в трансцедентните категории на непогрешимост и божественост.

Българската конституция отразява това нужно разделение в чл. 13, ал. 2: "Религиозните институции са отделени от държавата." Интересно обаче защо на практика държавата не е отделена от "религиозните институции"? Един възможен отговор е: поради продължаващия да съществува цезаропапистки, който всъщност е атеистичен, модел на мислене и практикуване на отношенията религия - държава: религията - в услуга на държавата и партийната политика.

Доказателство за неприлагането на принципа за разделение на държава и църква е именно спорният казус, който стигна до Европейския съд. Казус, при който държавата безцеремонно се намеси в спора на православните клирици през 2004 г.: първо със закон за религията през 2003 г., а после с полицейски действия, основани на този закон. Тази намеса произтича именно от изкривената православна теза за "симфония" между църква и държава в България. Но е изцяло незаконна намеса от гледна точка на конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и принципите на демократичното свободно общество, в което се зачита свободата на съвестта и вярата.

И за това беззаконие ще плащат всички данъкоплатци независимо от религиозната си принадлежност. Защото държавната администрация се занимава с богословие и църковни спорове, вместо да осигурява ред, мир и сигурност на гражданите си.

*Виктор Костов е адвокат и богослов, защитил докторска дисертация по въпросите на свободата на религията и отношенията църква - държава в посткомунистически условия във Fuller Theological Seminary, САЩ. В интернет: www.svobodazavseki.com.дневник