Джамиите в Европа напускат задните улици

  Новооткритата джамия "Меркец" в германския град Дуисбург е поредното доказателство за стремежа на мюсюлманите в Германия да заменят заводските халета, използвани за временни молитвени домове още от 80-те години насам, с пълноценни религиозни храмове

[Reuters]

Само в Германия се строят над 200 мюсюлмански храма

Уморени да се молят в импровизирани джамии, разположени в изоставени фабрики и складове в най-отдалечените градски райони, мюсюлманите в Европа са започнали да се борят за по-видимо място на своите религиозни храмове. В сърцето на все повече европейски градове днес кипи усилен строеж на грандиозни джамии, като далеч не всички са в класическия източен стил - обликът на някои от тях е не само западен, но дори футуристичен, дело на изтъкнати европейски архитекти.

Ярки примери са планираната постмодернистична джамия в холандския град Ротердам, проектирана от Вилфрид ван Винден, или пък монументалният Ислямски форум в баварския град Пенцберг на архитекта Ален Ясаревич. Всичко това обаче надали ще промени факта, че ислямските храмове трудно ще се впишат в градските пейзажи на Стария континент - и не заради външния си вид, а заради самото си съществуване, отбелязва сп. "Шпигел". За немалка част от европейците тези сгради продължават да бъдат символ на агресивния ислям, застрашаващ традиционния им начин на живот.

През последните няколко години протести срещу появата на джамии имаше в страни като Италия, Швейцария и Великобритания, а дори и в по-толерантни държави като Норвегия. Често конфликтите се развиват по почти идентичен начин, коментира "Шпигел". Отначало възникват спорове относно местоположението на храмовете или височината на минаретата им, след което отделни организации изтъкват евентуалните заплахи, които те биха представлявали за околната среда или градския пейзаж, следват обществени протести и в много от случаите - забрана за строеж, издадена от местните власти.

Германия е страната, която може да се похвали не само с най-много джамии - тук има близо 3000 ислямски религиозни центрове и молитвени домове, но и с най-разгорещен дебат относно мястото им в европейското общество. Миналата година Кьолн беше залят от яростни протести на местни граждани заради плановете на мюсюлманската общност в града да издигне гигантска джамия. Казусът се повтори и в други германски градове, като например Мюнхен.

Наскоро обаче германската мюсюлманска общност, наброяваща близо 4 млн. души, обяви намеренията си да изгради около 200 нови джамии в страната. Началото на амбициозната инициатива вече е поставено - само преди дни в работническия квартал на Дуисбург "Марксло" отвори врати най-голямата засега джамия в Германия - "Меркец", побираща близо 2000 души и с минарета, извисяващи се на 34 метра. Тя представлява и класически пример за еволюцията на ислямските храмове в Европа - дълги години местните мюсюлмани се молят в стола на бивша добивна компания, след което събират достатъчно средства, за да съборят старата сграда и да построят истинска джамия на нейно място.

Преди седмица пък минарета за пръв път се появиха и в Източна Германия - след две години строеж и постоянни протести на местни жители в квартала "Хайнерсдорф" в източната част на Берлин се появи джамията "Кадия", издигната от многобройната пакистанска общност "Амадия". Парадоксално, по време на тържествената церемония по откриването й групата привърженици на крайнодесни сили, дошли да протестират, се изгуби в морето от полицейски униформи.

Ротердам се сдоби с кмет мюсюлманин

Родината на един от най-яростните противници на исляма - холандския крайнодесен политик Пим Фортаун, е на път да се сдобие с първия си кмет от мюсюлмански произход. Преди седмица на кметското кресло в Ротердам се качи роденият в Мароко Ахмед Абуталеб, често описван като "образцов имигрант от Изтока". Политическият възход на Абуталеб, който е депутат на лявата Партия на труда, и досега заемаше поста зам.-министър по социалните въпроси, също така нерядко се привежда като пример за успешна интеграция - един от болезнените въпроси в етнически разнородната Холандия.

Назначаването на мароканеца на кметския пост очаквано не премина без протести - местната крайнодясна партия "Леефбаар Ротердам", някога оглавявана от Фортаун, открито се опълчи срещу решението на градския съвет. Преди година пък друг критик на исляма - Геерт Вилдерс, внесе вот на недоверие срещу Абуталеб в холандския парламент заради двойното му гражданство, разкриващо според него липсата на лоялност към Холандия. Вотът беше отхвърлен, а съответното решение днес виси окачено в рамка в офиса на Абуталеб. дневник,окт. 2008 г.