Една равносметка (1)

Душа моя!
Отърси се от есенната тъга и се превърни в китна зелена градина. Нека птички да пеят сред листата ти и пеперуди да кръжат над теб. Бъди клокочещ извор и всички жадни души да се втурнат към теб, за да утолят жаждата си... Стопявай се като свещ, но залей със светлина всичко край теб така, че тези, които са се захласнали в ужас по лунната нощ, в миг да се обърнат и да се влюбят в теб. Притисни в топлата си гръд хората така, че дори онези, които се страхуват от твоя гняв, без колебание да се хвърлят в твоите обятия.

Щедро раздай всичко, с което Всевишният те е дарил, защото знайно е, че великодушието и щедростта е единствената и неразгадана формула, която доближава човека към Всевишния Аллах и рая. И ако можеш да въведеш тази формула в душата си и се възползваш от нея, дори най-грубите и закоравели души, чието основно занимание се състои в подхранване на омраза и вражди, ще съставят дълги редици от чакащи да влязат в твоята орбита... Ти трябва да бъдеш винаги като облаците и да възпираш парещите лъчи на слънцето, след което като проливен дъжд да се излееш върху горещите сърца, за да ги разхладиш. Ако това не можеш, заръми като лек пролетен дъждец над поля и градини, над гори и лозя, за да погалиш засъхналите и жадни за благодат души. Ти трябва да бъдеш извор прохладен, към който да се втурнат от всички страни, за да налеят стомните си от твоите води благодатни, а жадните за срещи души да намерят утеха за душите си в теб. Когато отвориш уста и проговориш с вдъхновението на душата си, да засъхнат мастилата в перата на ловците на мъдрости, а най-чистите помисли, които украсяват страниците на книгите им, да се превърнат в песнопение за духовници. Тогаз, когато те точат кинжалите на гнева, омразата и ненавистта, нападат всеки, рушат и развалят всичко край тях, ти трябва да бъдеш най-добрият защитник на унижените и онеправданите, на бездомните и безропотните, и дори на най-гневните души. И то така, че никой да не се разочарова от твоята закрила... Дори към най-упоритите глави, които след като са разрушили всички мостове, които ни свързват помежду ни, както го правят в наши дни, ти трябва да изградиш духовни пътища и мостове от обич, снизходителност и сърдечност и да се стремиш да достигнеш всяка възможна точка, като се стараеш никога и в никакъв случай да не затънеш в тресавището на отмъщението и да отвръщаш на удара с удар. Дори да умреш, ти трябва да изпълниш онова, което изисква от теб твоят мюсюлмански характер, и всеки камък, хвърлен по теб, да превърнеш в светлина като метеорите, които, врязали се в земната атмосфера, пламват, стопяват се, но оставят светла диря! Ти трябва да укротиш всички диви крясъци, които се издигат край теб, да ги превърнеш в букети от обич и в никакъв случай да не отваряш дума за “разбитите пътища и за разрушените мостове”, за да не съживиш вирусите на омразата и гнева, принадлежащи към миналото! Това е пътят на пророците и най-здравият мост по пътя, който води към зрелостта и мъдростта на човека. И знай, че никой досега, който е вървял по тоя път, не се е спъвал. Нещо повече, не е променял и поведението се пред какви ли не грубости и вулгарности. Всъщност, ако човек осъзнава своето предназначение като такъв, то никаква омраза и гняв, никакви грубости не биха могли да променят посоката на мисълта му, както и неговото поведение. А и не бива. Вярно, има такива мюсюлмани, които при сблъсъка с най-малкия камък, който ги е спънал, променят пътя и посоката си, но това са млади, неукрепнали още души, чиито буйни вълни все още не са се укротили. Аз не смятам, че подобни невъздържани души са в състояние да дадат нещо на другите. Поведението на такива при различни случаи е да побързат да откликнат и отвърнат на удара с удар и да вдигат шум до небесата като тъпана, по който удрят. И струва ми се, че това е една от най-важните причини за дрязгите и караниците между хората... Скромността, смиреността и въздържанието са неизменни черти на зрелите, помъдрели хора. Каквито и да са условията, тези хора винаги са дълбоки като небесата, безбрежни като океаните, внушителни и непоклатими като планините и скромни като земята. Те не се влияят от онова, което става край тях, нито изпадат в кризи от съприкосновение с различните неща, нито пък свеждат глави пред бурите. Напротив, те са достъпни като земята и добри с всеки. Те са като златото, утаено на дъното на потата с разтопения метал. Те не променят същността си дори като попаднат в мартеновите пещи, които стопяват и гранита. Те са изгаряли така, че повече не се влияят от никакъв огън, не се прекланят пред никакъв пламък. Та кой би тръгнал отново пепелта да запали и чистото злато повторно да претопи?

"Zaman",06 October 2008, Monday

*

Една равносметка (2) Душа моя!
Ти трябва да усетиш дълбоко и всецяло в себе си мъката на всеки, така че никой да не смее да иска нещо повече от теб. Ти трябва да се вживееш в тяхната мъка така дълбоко, че всички разплакани очи да съхнат пред теб... Ти трябва така страстно да гориш за тях, че пред твоите мъки всички страдащи да забравят своето страдание.

Ето така всеки щастливец, който може да се свери по твоите хоризонти, да се счита за най-възвишения сред всички представи за красоти и се помни като наместник на Аллах на небето и земята. В природата на човека е безгрижието и удоволствието да живеят редом с мъката. Именно зрелият и мъдрият човек е способен да потиска мъката, заключена с ключа на волята, и да пуска безгрижието като гълъба на щастието да полети към небесната шир. От една страна, такива хора биват стражи на затвори, а от друга - любители на птици. Той ще завърже и ще задържи, което трябва, и ще пусне на воля, което не трябва. Да, цял героизъм е да притискаме гласа на лошите желания и пристрастия в себе си и храброст е да разтворим дотолкова нашироко сърцата си, че да можем да поканим всякой да влезе в тях. Душа моя! Бъди винаги героична и вечно проявявай храброст! Когато се подложиш на самокритика, нека съвестта ти всеки път да послужи като пробен камък. И посрещни всеки с твоята усмивка, сияеща като злато, излязла от горящата пещ. Но дори тогава не забравяй да бъдеш много добър ювелир! Зная, по своята същност ти си открит към всички тях. И първото ти дело в небесата ще бъда доказателство за това. Тогава, когато залюлеят твоите люлки, ангелите ще ти завидят, а сатаните ще бият камбаните си от завист и ревност. Защото още през първия си ден ти се сблъска с ужасна завист и от одобрителни погледи. Дали бе урочасан, не зная. Но впоследствие и да летеше, сигурен съм, че преживя първата спънка. Когато посегна да откъснеш забранения плод, ти сбърка да определиш времето поради възгледите си, а то бе от близостта ти до Всевишния. Тогава ти се намери в мрачна тъмница - о, не, не! - в обятията на земята, която щеше да бъде майка кърмачка за Хазрат Ахмед Алейхисселям. Появилият се на земята като мъдростта на същинското родословие Хз. Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отбеляза първия от поредицата вкусни плодове на твоята възкисела съдба... Да, ако беше останал в рая, ти щеше да останеш като безплодно дърво, неподдаващо се на еволюция, и никога нямаше да изпиташ насладата от скритото в теб богатство. Когато обаче ти напусна рая и опъна своята шатра върху земната шир, тя се превърна в прекрасна розова градина. И тази стародавна и вехта земя, на която ти бе заточен, се превърна в страна на мъдреци, пророци и светци. И най-сетне, бидейки обект на завист от страна на ангелите, тя спечели тяхното одобрение, а завистта на сатаните се обърна срещу тях и като остро копие се заби в гърдите им. Ела сега и вземи под своята закрила собствените си ценности! Гледай да оцениш по най-достойния начин този заточеник, поел пътя, който води към Висшата правда, и недей да го отдалечаваш от Него. Недей, като попаднеш в мрежата на омразата, гнева, страстта и завистта, да зарадваш вечния си враг - сатаната. Ако обаче един ден се излъжеш и попаднеш под своето равнище, постъпи като пророка Адем: изправи се, опомни се, признай греха си! След това се насочи към вечно отворените двери на Височайшата Истина, като не признаеш шанса за минутка живот дори на своите грешки! Възвърни наранената си и променена човешка природа с еликсира на покаянието; изправи го на крака и отново го насочи към Аллах! И докато вършиш всичко това, мисли, че и останалите хора имат същата природа като теб. Ето защо, както ти грешиш, и те могат да сбъркат. Затова прости на всички провинили се. Дори, ако можеш, съжали ги за това, че са били надвити от своите душевни страсти; прегърни ги и им помогни! Но в никакъв случай не се смятай, че ти си онзи, който държи сметка за греховете на другите, и престани да се занимаваш с провиненията им! Ако все пак ти харесва да се занимаваш с грешките, използвай това си хоби срещу своите грехове, за да не засенчат хорските дребни петънца твоите мазни чернилки! За всеки, с когото се срещнеш, бъди като пролетните ветрове, които довяват дъх на рози! Нека по твоите пътища се разнася твоето благоухание. Гори и се стопявай като свещите, обливай другите със светлина, но в никакъв случай не го прави заради собствената си изгода! Прегъвай се и пъшкай под тежестта на времето, гаси огъня на всички горящи сърца, но не мисли за себе си! Гори с вечния си огън, разнасяй благоухания край теб, но никога не се оплаквай!

"Zaman",13 October 2008, Monday