Нуман Куртулмуш – новият лидер на ислямистката партия на Ербакан

27. 10. 2008

Numan Kurtulmuş-Нуман Куртулмуш – новият лидер на ислямистката партия на Ербакан

Гасан Насър

Автентичните ислямисти в Турция решиха да активизират своята дейност след дълбоката криза, в която изпаднаха в резултат на двата последователни неуспеха на парламентарните избори през 2002 и 2007 г. Става въпрос за Партията на благоденствието (ПБ), предшественица на Партията на добродетелта (ПД), Партията на благото и Партията на националния ред. Всички те са основани от бившия премиер-ислямист Неджметин Ербакан, на когото през 1997 г. беше наложена забрана за политическа дейност за петгодишен период. Най-вероятно учителят, какъвто той се явява по отношение на сегашния премиер Ердоган (започнал политическата си кариера именно като кмет на Истанбул от Партията на благото), е решил отново да се конкурира с ученика си за доверието на ислямистки настроените турски избиратели.

На 26 октомври на своя Трети редовен конгрес ПБ избра с консенсус Нооман Куртлумуш за председател, на мястото на Раджаи Катан. Това обстоятелство, както и фактът, че новият лидер е с 30 години по-млад от предшественика си, е очевидна заявка за навлизането на историческото ислямистко движение в Турция в нов етап. Ербакан, който продължава да е лидер на ислямисткото движение „Мили Гуруш”-“Milli Görüş”(Национално виждане), сякаш има намерение да участва в „репешаж” в нишата на местния електорален политически ислям. Това опровергава прогнозите на редица налюдатели, които го определиха за „политически пенсионер”.

Нуман Куртулмуш е роден през 1959 г. в Истанбул. Той се дипломира през 1984 г. във факултета по управление на Истанбулския университет. Продължава своята академична кариера като защитава дисертация по икономика в САЩ. В момента е преподавател по икономика и търговия в най-големия турски университет. Политическата си кариера започва в ПД като областен координатор за град Истанбул. Въпреки преминаването на редица кадри на тази партия към Партията на справедливостта и развитието (ПСР), създадена от Ердоган през 2002 г., Куртулмуш остава верен на Ербакан. До вчерашния ден той заемаше поста заместник-председател на ПБ.

Главният редактор на сайта „Тайм турк” Туран Къшлакджъ изразява мнението, че изборът на Куртлумуш от Ербакан е обоснован от явни тактически електорални причини. Той е популярен извън тясната социална база на автентичните ислямисти в Турция. Освен това Куртулмуш принадлежи към известно и уважавано в страната семейство. Университетският професор Мохамед Курбашоглу счита, че гъвкавостта и способността на Куртлумуш да „прави коалиции с различни политически тенденции” е наклонила везните в негова полза. В същото време анализаторът Ислам Озган прогнозира, че въпреки неоспоримите си лични качества, новият лидер на ПБ няма да успее да се противопостави сериозно на конкурента си ПСР. Причината за подобно становище е, че в тази партия продължава да тежи сянката на Неджметин Ербакан. Формалният председател няма да може да прокарва своята истинска воля при провеждането на политиката на партията.

Различни са становищата и за това дали Куртулмуш ще успее да изведе ПБ от политическия фризер и да я превърне в реална алтернатива на ПСР. Курбашоглу отстоява тезата, че голямата битка между двете ислямистки партии ще бъде за гласовете на най-бедната прослойка в страната. Неслучайно новият председател на ПБ е икономист по образование. Очевидно Ербакан възлага големи надежди на неговите познания в тази хуманитарна област, за да привлече симпатиите към себе си, за сметка на безапелационно побеждаващата в Турция ПСР. Специалистите добавят, че дипломираният от САЩ учен трябва да изработи привлекателна икономическа програма, чрез която „да изтласка” ПСР от средните и нискостатусните социални групи. Курбашоглу счита, че ако това стане, ПБ лесно ще премине 10% избирателна бариера и ще има свои депутати в следващия парламент. Идеята е партията да изостави старите послания от ерата на Ербакан, както и да се отличи в някаква степен от силно изразения проевропейски дискурс на Ердоган.

Очевидно новото ръководство на партията ще се опитва да извлече дивиденти от буксуването на преговорите на Турция с Европейския съюз и респективно да канализира тлеещия евроскептицизъм сред широките турски социални групи. Интерес провокира фактът, че в критиките си самият Куртулмуш не употребява названието „Европейски съюз”, което все още има привлекателна сила сред турските избиратели. Той използва нейния неравностоен заместител „западна цивилизация”, който извиква определена доза негативизъм в турското електорално пространство. На въпроса дали ПБ подкрепя интеграционния процес на Турция към ЕС, Куртлумуш умело лавира с термините, отговаряйки: „Нашата партия не подкрепя стремежите на Турция да стане част от западната цивилизация, тъй като тя е част от ислямската цивилизация. В същото време тя може да си сътрудничи с нея.”

Горецитираните експерти по турски ислямизъм изразяват консенсус относно това, че времето работи за ПБ. Според тях турският народ е консервативен и привързан към своите ислямски ценности. По тази причина, след неуспеха на светските партии, той може да припознае единствено нов проислямистки политически модел като алтернатива на сегашното управление. Така възродената ПБ, а не какъвто и да е политически субект със секуларна ориентация, има капацитета да победи някога ПСР.

Остава открит също и въпросът какви ще бъдат отношенията между двете ислямистки партии оттук насетне. Дали конкуренцията ще се превърне в бясно съревнование за една и съща електорална база или ще се достигне до сближаване на позициите? Дали старите партийни другари отново ще се съберат в една формация или напротив – ще се окажат най-опасните врагове. Не са малко гласовете, които предричат, че след избора на Куртлумуш ще започне слабо изтичане на кадри от ПСР към ПБ. Мнозина ръководни кадри в партията на Ердоган не крият своите симпатии към партията-майка и единствено отблъскващата фигура на предния председател е била спирачка за този процес. Съществуват прогнози, според които дори някои депутати от ПСР имат намерение да се присъединят към обновената ислямистка партия.

Не са лишени от основание и разсъжденията, според които самата ПСР има нужда от съживяване на консервативния политически ислям. Така, на фона на битките със светските партии, тя ще изглежда като центристка и умерена, а не като единствената ислямистка алтернатива в страната. Нещо повече, Ердоган би могъл умело да се възползва от ПБ като плашило, чрез което да реализира някои свои инициативи, неуспели поради квалифицирането им като ислямистки.
Политическият ислям в Турция има дълга история. Въпреки революцията на Кемал Ататюрк, той никога не е могъл да бъде изкоренен. Големият въпрос, който поставя изборът на Нуман Куртулмуш начело на ПБ, е дали той ще успее да фокусира върху себе си недоволството от неясните перспективи в преговорите на Турция с ЕС. Дали автентичните ислямисти ще успеят да се съвземат от очевидната няколкогодишна маргинализация и да минат в настъпление? Дали те самите ще се модернизират с цел да се върнат отново във властта? Отговори на всички тези въпроси ще дадат не само турските изрибатели, но и външните фактори, които на този етап местните анализатори несъзнателно пропускат.

бгориент