Световната финансова криза засилва призивите за ислямска икономика
проф. Владимир Чуков
Въпреки първите симптоми за преодоляването на острата финансова криза, обхванала развитите икономики в ислямският свят, се увеличават прогнозите, че е дошъл краят на „капитализма”. Политици, финансисти и богослови все по-активно лансират мнението, че е въпрос на време западната икономика окончателно да отстъпи място на нов икономически модел.
Вчера духовният лидер на Иран аятолах Али Хаменей декларира увереността си пред група шиитски духовници, че „либерализмът ще има същата съдба както тази на марксизма”. Според него след компроментирането на марксизма се е установила тоталната либерална хегемония, доминираща над целия свят. Висшият клирик счита, че процесът на ерозия е започнал с появата на феномени като Гуантанамо и Абу Гриб. Либерализмът е загубил своите морални устои. Във вижданията на духовния водач на Иран сегашният икономически трус представлява само „финансови мехурчета на цялостната криза”. Али Хаменей твърди, че мястото на либерализма ще бъде заето от „исляма като фактор на развитие, консолидиране и резистентност”. Логично, във вижданията на аятолаха именно ислямската революция в Иран е пример за сполучливо изграден политически и икономически модел.
Група богослови от най-големия сунитски богословски университет „Ал Ахзар” в Египет са привърженици на сходни идеи. Естествено те са склонни повече да теоретизират, отколкото да персонифицират бъдещата ислямска парадигма. Експертите-теолози отправят призив да бъде свикан световен конгрес на специалистите по ислямска икономика. Според тях е крайно време да се определят етапите за институционализиране на шариатския стопански модел, който да даде истинската алтернатива на сегашната криза.
Членът на асоциацията „Ислямски изследвания” д-р Абдел Фатах Шейх твърди, че функциониращите икономически модели са се провалили, тъй като „се базират върху лихвата и продажбата на виртуални стоки, чиято цена купувачът не може да покрие.” Според него „ислямските инвестиции са винаги ликвидни, за разлика от западните” Той все пак се презастрахова с тезата, че ако през изминалите дни имаше ислямски финансови институции, които също бяха засегнати от кризата, то това се е случило, тъй като те само формално се определят като ислямски. Финансистът счита, че на практика те не оперират с истинските финансови инструменти, характерни за шариата.
Друг икономист-богослов, шейх Юсеф Бадри, уверява, че ислямските финансисти са били много точни в своите прогнози. Преди години те са анализирали голямата рецесия в САЩ от 20-те години на миналия век и са прогнозирали, че след 90 години „капитализмът ще се срути”. Възприемайки сегашната криза като „началото на края”, Бадри отбелязва, че процесът е започнал дори две години по-рано. В същото време експертът отправя остри критики срещу „нефтените държави”. Последните са били предупредени, че използват твърде голямо количество „традиционни”, а не ислямски, финансови правила. Така те са се превърнали в жертва на банковия удар.
Специалистът в областта на икономиката Махдуд Зауауи на страниците на саудитския сайт „Ал муфакират ал ислам” си задава въпроса: „Кога ще дойде ислямската алтернатива?” Той обаче остава предпазлив в прогнозите си. Изследователят описва идеалния ислямски вариант, при който е елиминирана държавната принуда върху човешкия труд, характерен за комунистическата икономическа парадигма. Зауауи отбелязва, че икономическият комунизъм премахва личната инициатива и оттам поддържа ниска производителност на труда. В същото време адептът на шариатската икономика изключва тоталното оттегляне на държавата, тъй като тогава „алчността на бизнеса ще ограби труда на производителите.” Той призовава за създаването на модел, чийто прототип е „Банка на бедните” на бангладешкия финасист Юнес Махмуд, получил Нобелова награда за мир през 2006 г.
Последният беше оценен толкова високо от комитета в Осло за предоставянето, години наред, на нисколихвени заеми на своите бедни сънародници. Благодарение на това икономистът от Бангладеш е създал и подпомогнал множество собственици на дребен бизнес, гарантирайки тяхното почтено съществуване. Въпросите, на които Зауауи не отговаря, са дали Махмуд е успявал да рефинансира капитала на своята банка единствено чрез лихвите от отпуснатите кредити или просто е имал кореспондентски сметки в институции с много по-голям оборотен капитал. Последните обикновено са извън „ислямската икономическа зона”. Понякога там се получават значителни дивиденти от направените депозити.
От друга страна е добре да се помисли защо банкерът от Бангладеш е удостоен с най-престижната награда за приноса му към мира, а не в областта на икономиката. Неговата дейност заслужава преклонение заради щедрото му спомоществователство, чрез което той е спасил от глад хиляди свои сънародници. Не може обаче да се твърди, че Махмуд създава непознат, за световните финансисти до този момент, икономически модел.
Рекламираната от ислямските стопански експерти алтернатива е хибрид от социаллиберализъм и социален консерватизъм. В първия случай държавата е длъжна да осигури широк инструментариум за социално подпомагане, а при втория – това трябва да направят представителите на прослойката на богатите бизнесмени. Пример в това отношение е вече цитираният бангладешки банкер. Шариатските икономисти игнорират крайните величини на взаимоотношенията между държавата и пазара. Те отхвърлят 100%-вата държавна интервенция, но в същото време са и срещу тоталното й оттегляне. На практика те апелират за създаването на социална пазарна икономика, която е конституционно закрепена в редица западни държави.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар