Световната икономическа криза в ислямския свят: реалности и илюзии
Екип на Ориент.Бг
Световната икономическа криза е събитието, което много добре очерта рамките, най-вече профила, на водещите геоикономически и геополитически центрове на планетата. Рухването на няколко водещи финансови институции в САЩ предизвика ефекта на доминото в най-близко стоящите до тях икономики. Логично, това се оказаха еврозоната и Япония. Рецесията в тези два стопански региона е най-силна, тъй като тяхното стопанско развитие практически е продължение на най-мощната икономика в света – тази на САЩ.
Последвалите събития на арабския и ислямския капиталов и стоков пазар демонстрират за пореден път, че икономиката има свои правила и логика. Тя не може да надделее над политиката или най-малкото – не е в състояние да се пребори с изкуствено създадените стопански принципи. Промяната на показателите на арабските борси, по-специално от Персийския залив, по нищо не се различава от тези във високоразвитите страни. До този момент експертите отчитат загуби, надхвърлящи 180 млрд. долара в страните от Персийския залив. В нетно изражение най-големи са те в Саудитска Арабия – около 150 млрд., а в процентно – в Обединените арабски емирства. Същото важи и за най-големия арабски пазар извън зоната на Персийския залив – Египет. Стойността на египетския национален индекс през последните няколко дни се понижаваше с около 10% дневно. Държавните органи обаче отказаха де предприемат специални мерки, тъй като всички официални лица заявиха, че в хазната има достатъчно ликвидни средства, за да се стигне до банкрут на банковата система.
Произтичащите икономически събития в арабския свят дават основание да се направят няколко основни изводи:
1. Икономиките на най-развитите арабски държави – тези от Персийския залив, са много тясно свързани със световната и най-вече с американската икономика. На практика те са неин придатък. Натрупаният от приходите на нефта капиталов ресурс (няколко стотици млрд. долара) обаче е толкова голям, че каквото и да се случи в някои от центровете на световната икономика, тази огромна парична маса може да неутрализира удара. По изчисления на експертите, дълбочината на кризата в САЩ и държавите от Персийския залив е съразмерна. Арабските финансисти определиха 6 октомври като „черния понеделник” за местните стопанства. В този ден само в Персийския залив „са се изпарили около 150 млрд. долара”. Американските законодатели бяха принудени да отпуснат 700 млрд. долара, за да предотвратят колапса на националната икономика. Най-вероятно Конгресът ще отпусне и нови 150 млрд. долара за същите нужди. В страните-износителки на нефт подобни мерки няма да са необходими, въпреки големия оборотен капитал на местните фондови борси.
2. В началото на кризата се появиха редица анализи и прогнози, според които рецесията в арабския свят няма да е значителна, поради съществуването на т.нар. „ислямска банкова състема”. Нейните адепти пледираха, че тя е изградена върху принципи, които създават напълно независима, от световната икономика и традиционното банкиране, финансова система. Те непрекъснато публикуваха статистически данни, съгласно които финансовият шариат все повече печели позиции. На научен форум в Париж през 2008 г. беше отбелязано, че ислямската банкова система разполага с оборотен капитал от 800 млрд. долара. Очаква се през 2010 г. той да достигне 1,4 трилиона. Размерът на кризата в най-богатите и очевидно ислямски държави, каквито са страните в Персийския залив, очерта реалните контури и истинското значение на „ислямската икономика”. Ако тя има тежест, то тя е относително скромна и има най-вече политическо измерение.
Най-показателни в това отношение са коментарите за световната финансова криза от иранския президент Махмуд Ахмединаджад. Той отбеляза в своето изказване пред иранската държавна телевизия на 8.10.2008 г., че световната икономическа криза е факт, предизвикан от обстоятелството, че „американците са забравили Бога и вярата” и „тя ще сложи край на управлението на международните разбойници над света”. Позовавайки се на текст от кораническата глава „Светлина”, Ахмединаджад е убеден, че на мястото на „тираните и корумпираните ще дойдат чистите и вярващите хора.” В своето силно политизирано изявление президентът на Иран демонстрира убедеността, че „ще бъде приложена справедливост, благодарение на съпротивата на иранския народ, който е издигнал знамето на месията”.
Сходни идеологизирани декларации правят и други личности от ислямския свят, преди всичко представители на проповеднически центрове. Такъв е д-р Фаузан – Главният наместник на саудитската „Асоциация ислямско послание”. Той е убеден, че световната икономическа криза е „следствие от угнетяването на мюсюлманите и исляма от САЩ чрез водената от тях борба срещу тероризма”. Според него световната икономическа алтернатива е т.нар. „ислямска икономика”, която почива върху принципа на премахването на лихвата.
Прави впечатление, че цитатите за „преимуществата” на ислямската икономика изчезнаха от сериозните арабски финансови издания. Някои от тях, с откровено светска насоченост, дори не са им обърнаха внимание. В същото време, ислямските икономически проповедници манипулативно отбелязват изказвания за достойнствата на шариатската икономика от водещи европейски издания, като “Journal des finances”. Споменава се, че френският Висш съвет за финансов надзор е издал позволение, според което в страната може да се прилагат ислямски финансови принципи при сключване на сделки на местния пазар. Освен това се съобщава, че един от университетите в Страсбург смята за започне обучение на студенти по специалността „Ислямска икономика”. Всички тези мерки отразяват желанието на френските власти да привлекат повече инвестиции от страните в Персийския залив, а не са израз на съществуването на идеологически или религиозни подбуди.
orientbg
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар