Тогава всеки, който се е интересувал сам за себе си, да прочете и да види за какво става дума”, изтъква той. Управителят на Издателска къща “Труд” припомня, че Коранът бе издаден за пръв път на български език още през 80-те години и в България има 2 превода на Свещената книга на мюсюлманите. “Така че ние не откриваме и не правим нищо ново”, казва Кицевски. По предположенията на Никола Кицевски това издание на Корана ще си го купят по-образованите хора, които се интересуват от другия. Според него е трудно да се каже, че ще бъде насочено към т.нар. елит, “защото вече нещата така се разбъркаха, че не знаеш какво е елит. Защото може да бъде елит, но да не чете нищо. И, обратното, има страшно много хора, които са много интелигентни, но не са от елита.” По думите на Никола Кицевски, по света едната религия насажда стереотипи за другата. “Най-добре може да ги разчупиш, като може да видиш къде са корените на религията”, допълва той. Новото издание на български език на Корана без арабския текст, издавано от “Труд”, ще има два варианта - с меки и с твърди корици. Най-вероятно меката корица ще бъде между 15 и 17 лева, а твърдата ще е около 25 лева. Очаква се до 10 дни книгата да види бял свят. Коранът ще се разпространява по книжарската мрежа на България и електронната книжарница на издателството в Интернет. “Гледаме цената да не е такава, че да спира хората да си я купуват”, казва управителят на Издателска къща “Труд”. От “Труд” окончателно са решили да издадат Корана, когато Кицевски си купил един Коран на руски език. “Не искам да обиждам религиозните чувства на никого, но на практика Коранът е едно продължение на Библията, не става дума за Новия Завет, а за Стария Завет. В Корана основните действащи лица са същите тези, които действат в Библията - там е Мойсей, там е египетският фараон и т.н.”, посочва Кицевски. “Така че ние не можем да говорим за някакъв сблъсък или отрицание на едно или друго нещо. Все пак, най-малкото от историческа гледна точка, това са две взаимно допълващи се книги”, пояснява той. По думите на Кицевски, в Корана ясно е казано, че християнството е изпратено от Всевишния, друг е въпросът дали са спазвани заповедите и защо след това Всевишният изпраща и Корана. “Защото, както можем да прочетем в Корана, заповедите, които са били изпращани преди това, невинаги са били спазвани, това е причината да дойде следващата книга, изпратена отгоре”, допълва той. “Аз не знам кое общество като цяло познава религията на другите, т.е. хората, които имат друга вяра. Със сигурност будистите знаят много малко за християните или пък мюсюлманите няма как да познават от първоизточника - Библията, християните”, твърди Кицевски. Според него едно от най-полезните неща е да можеш да прочетеш за другите не това, което се коментира за тяхната вяра, а това, което са основите на вярата. Да не се свързва думата мюсюлманство с фундаментализъм “Целта на издаването на Корана е и тази: да не се свързва думата мюсюлманство с думата фундаментализъм”, това подчертава управителят на Издателска къща “Труд” Никола Кицевски. По неговите думи, поне българските медии, голямата част от тях - които са сериозни, търсят обективност, обективно отразяване на мюсюлманската религия и мюсюлманските проблеми. Според него проблемът е, че има някои насадени стереотипи. “Не става дума за нещата вътре в България, но много по-често, особено след 11 септември, думата мюсюлманство не се свързва със следващата - религия, а се свързва с думата фундаментализъм. Т.е. има мисловна отрицателна конотация, защото, горе-долу, наблюдаваме, че нещата се промениха много”, посочва Кицевски. Голяма част от страховете се пораждат от непознаване на другия “Доколкото знам, може пък да греша, изискване на мюсюлманската вяра е да се чете така, както го е изпратил Аллах на Мухаммед, т.е. на арабски език (при отделни богослужения - б.р.). Нещо, което затруднява възприемането от хората”, казва Кицевски. “Едно от основните произведения в старобългарската литература е полемиката на Черноризец Храбър (“За буквите”) за това дали Библията трябва да се чете само на три езика - еврейски, гръцки и латински, или българите имат право да четат в превод Библията и да служат в своите църкви на български език. През 10 век се води този спор, по времето на българския цар Симеон Велики”, припомня Кицевски. “И тук спорът е такъв - трябва ли хората да разбират словото Божие и да го четат на собствения си език, за да могат, когато се обръщат към Бога, да знаят как да се обърнат. Фактически тогава този спор се решава и вече никой не поставя, като богослов, на колко езика трябва да се преведе Библията”, допълва той. “Съответно как църквата решава и дали ще служи на даден език е проблем на църквата, но за вярващите е добре, освен да знаят, да могат да четат и да разбират своите религиозни книги. Най-вече това, което движи нас, като издатели, е: първо, предполагаме, че ще има интерес от хора, които досега не са запознати с Корана, и, второ, че това е превод за опознаване на хората помежду им, защото голяма част от страховете се пораждат от непознаване на другия”, подчертава Кицевски. “На сто процента в Западния свят има един остатъчен страх от настъплението на исляма, погледнато в исторически план. Това е нещо, което се вкоренява”, казва Никола Кицевски. Той допълва, че по същия начин у мюсюлманите има страх от християнството, останал от времето на кръстоносните походи. “То и сега, като се заговори, се почва или от нова ислямска офанзива, или пък нов кръстоносен поход едва ли не, че се прави. Това са си такива стереотипи и термини”, подчертава Кицевски. Според него колкото повече се опознаваме, толкова този страх трябва да бъде изкоренен. “Идват такива времена, в които не може да има нито кръстоносен поход, нито ислямска офанзива без унищожението и на единия, и на другия”, казва управителят на Издателска къща “Труд”. |
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар