Шамим Берке: В иранските медии няма цензура - има закони

България е една от най-толерантните държави, казва журналистът

[09-10-2008] от Интервю на Марина Христова

Шамим Берке

Снимка Ани Петрова

Шамим Берке е официален кореспондент на иранската национална телевизия от 2003 година. Съобщава новините от България и региона. През 1999 година идва на специализация у нас, по-късно защитава и докторантура в Националната академия за театрално и филмово изкуство при академик Людмил Стайков. Така паралелно с журналистическата си работа у нас, прави и редица документални филми за България. Често е помагал да се организират вечери на иранското кино в София и кани известни режисьори от родната си страна.

Интервю на Марина Христова

- Г-н Берке, вие сте в България от няколко години. Какво мислите за страната ни – като обстановка, настроения?
- Българският и иранският народ са доста различни като манталитет. По принцип като природа България е една красива страна. Това показа още първото ми впечатление. Страната е доста по-малка от Иран, а София е наистина малка, в сравнение с родния ми град Техеран. Затова вашата столица е и един много спокоен град. Освен това, може би, религиозните ценности в Иран се спазват повече, отколкото в България, т.е. хората са по-религиозни. Културата на персийците е доста по-различна и с една дума и начинът на живот е доста по-различен от българския. Иранският народ е доста позитивно настроен, това е нещо, което много липсва в България. Ще ви дам един пример. Един известен френски писател пътувал из Иран и когато се върнал в родината си, казал, че иранците са най-позитивно мислещите хора в света. Писателят разказал за един тежко болен възрастен иранец, който бил на легло. При него дошъл един приятел и го попитал „Добре ли си?”. Предвид състоянието на човека това бил много смешен въпрос, но болният дядо казал „Добре съм, слава на Аллах, добре съм”.
- Какви други наблюдения имате за двата града?
- Техеран е много по-подреден и по-чист. Може въздухът да е мръсен заради колите, но все пак в Техеран живеят приблизително 15 млн. души. Пътувал съм доста по целия Балкански полуостров, Европейския съюз и региона около Иран, но не съм виждал в нито една столица да има толкова дупки по улиците. Бъдете сигурни, че в това отношение София може би е шампион в световен мащаб. Също и по брой бездомни кучета. Другата разлика, е че Техеран вече е мегаполис и в самия град има около 50 магистрали, по които непрекъснато има много коли. Между другото в Иран се произвеждат няколко модела автомобили. Също така има и много фабрики, в които се сглобяват коли на чужди азиатски и европейски марки. Една от иранските коли „Саманд” вече има представителство и в България.
- А какво ви направи най-силно впечатление през годините, в които сте в България? Нашата страна променила ли се е?
- Да. Може би по улиците можеш да видиш нещо – нови магазини, молове, коли. Но съществени промени няма. Или вървят много бавно и аз не ги забелязвам. Не виждам нещо да се е променило при обикновения човек. Като журналист следя какво се случва в България и съседните страни. Например в Румъния нещата вървят доста по-плавно и бързо се променят към по-добро. Там пазарите и икономиката са доста по-развити. Освен това се борят срещу корупцията доста по-добре от България.
- Вие какви наблюдения имате – българите търпеливи и толерантни ли са към мюсюлманите например?
- Да, да. Приемат хората. Особено по отношение на мюсюлманите са толерантни. Преди няколко дни направих един документален филм именно по тази проблематика. България е една от най-толерантните държави на Балканите. Въпреки че около 15 % от населението на България са мюсюлмани, и живеят заедно с християните в смесени райони, отношенията между двата етноса винаги са били добри. Може би в столицата или няколко големи града да има единични проблеми с мюсюлманите. Например, ако в София едно момиче със забрадка минава по улицата, може да я гледат странно или да й кажат нещо обидно, но общо взето в България няма омраза към мюсюлманите.
- Коя държава на Балканите приема мюсюлманите най-зле?
- Може би Сърбия. Там имаше конфликти, по време на които изгориха големите джамии в Белград и Ниш, но и там нещата поутихнаха. Сега положението е по-добро, но въпреки това смятам, че дори и в момента отношението към мюсюлманите в Сърбия не е както трябва. Това не е допустимо за една европейска страна в ХХІ век. Сърбите много са изгубили заради своя национализъм и за съжаление още го следват. Аз го наричам синдром на балканския национализъм.
- Вие сте кореспондент на иранската национална телевизия. Какви новини предавате от България?
- Всякакви новини – политически, социологически, спорт. Всичко, от което се интересува нашата медия. По принцип повече новини са за България и отношенията й с Европейския съюз, както и новините, които са свързани с Иран. Примерно вътрешната политика на България не ни интересува, но търся новости за България в международен мащаб. Същото е и за другите страни от района като например Румъния, Македония, Сърбия, Албания.
- Вие предполагам следите един от последните скандали в България. Оказа се, че Държавната агенция за национална сигурност е подслушвала журналисти. Такова нещо може ли да се случи в Иран?
- Не съм чувал да се е случвало нещо такова там.
- Какво се случва в момента в Иран? Коя е водещата новина?
- Сега тече последната година на президента Махмуд Ахмадинеджад. Сега лека-полека говорят за това кой ще го наследи. Това е най-актуалната тема. В момента водещото в международните новини в Иран са преговорите за ядрената програма.
- Кой ще наследи президента според вас?
- Без коментар.
- Какво е положението с медиите в Иран? Журналистиката и вестниците като българските ли са?
- Не, журналистиката там е доста различна. Първо, там това е мъжка професия. Второ, в сравнение с региона Иран е една от страните с най-много вестници и списания. Не съм сигурен, че е на първо място, но е на една от челните позиции. В Иран имаме ефирни и локални телевизии - около 50 канала. Има и осем ирански национални телевизии, които се разпространяват чрез сателит, които предават на персийски, английски, арабски, азерски, босненски и други.
- Хората в Иран интересуват ли се от новините, четат ли вестници?
- Всеки се интересува. Не зависи от професията или от възрастта. Иранците са в течение какво се случва. Заради това обаче очакват много нови неща. Не знам дали причината за това е, че през последните 30 години Иран е в центъра на събитията на случващото се в Близкия изток. Може би това е културата на персиеца – да следва новините. Само един пример – Иран има най-много сайтове в света. Повечето хора се интересуват от новините и използват интернет, за да ги научават. Има безброй много новинарски и аналитични сайтове.
- Как ви се струва – хората в България интересуват ли се от новините?
- Не. Особено младите хора не се интересуват от новините и това никак не е добре. Много от младежите в България не знаят какво се случва с тяхната държава.
- На какво се дължи това според вас?
- Не знам. Може би през последното десетилетие в България хората се чувстват излъгани. Особено младите не вярват на медиите. Освен това българските медии показват само черни и лоши новини. Просто като цяло новините са за тежки престъпления, измами, корупция.
- В Иран така ли е? Имали го това недоверие?
- По-скоро не. Но там има страшно много медии – вестници, списания, телевизии, радиостанции, сайтове и хората могат да избират.
- Какво се случва в Иран в международен план и кой е най-големият проблем според вас?
- В момента ядрената програма на Иран е най-важната новина. Според мен обаче, този път, който Иран сега е поел, е правилният. Защото отговаряме на всякакви критерии, които Международната агенция за атомна енергия ни определя. Отговаряме на всички точки и правила и дори приемаме и допълнителни клаузи. Няколко страни искат да се възползват от това и да оказват натиск върху Иран. Но това е политическа игра, поне според мен. Както знаете, този век е векът на енергията и държавата, която може да се добере до енергията, е печеливша. Така че цялата борба и ала-бала е за енергийна империя. Иначе в последните 200 години Иран никога не е нападал никоя държава. Това показва, че Иран не е агресивен – нещо, което твърдят страните, които ни обвиняват, че имаме ядрено оръжие. Те обаче много пъти са нападали други държави и дори са използвали ядрена бомба във войните си. Така че, ако погледнем нормално на нещата, аз мисля, че трябва да се разбере, че Иран не иска да има ядрена бомба. Той просто няма нужда от това. Но за в бъдеще Иран ще има нужда от ядрена енергия. Всички експерти в света са единодушни, че бъдещето на човечеството без ядрена енергия е немислимо. А Иран е част от този свят и ще се възползва от правата си да има ядрена енергия.
- Трябваше ли България да затваря два от блоковете на АЕЦ „Козлодуй”?
- Не, не. При вас е почти същата история като в Иран. Затова не мисля, че блоковете трябваше да се затварят. Сега знам, че има една кампания за повторното им отваряне, да се възстановят.
- Какво трябва да направиш, за да станеш журналист в Иран?
- Има няколко университета, които подготвят такива кадри. После студентите отиват на практика, както е навсякъде по света. Възможно е да не учиш за журналист, но да станеш и да се научиш от практиката за нула време. Това също се случва в целия свят. Но там има много медии и не е много трудно да станеш журналист. Ако не отидеш на работа в едната, ще отидеш в другата. Има голям избор в това отношение. Да станеш истински журналист обаче пак ще е трудно.
- Има ли цензура над медиите в Иран?
- За цензура не може да се говори. Има закони обаче, правила. И то в Конституцията.
- Дайте ми пример за такова правило.
- Не можеш например да публикуваш снимки с голи хора. Не можеш да пишеш статия за сензационни, скандални неща, които имат сексуално съдържание. Не можеш да прекрачиш рамките на религиозните табута. Иранското общество е доста религиозно като цяло и моралните ценности са много важни. По тази причина не можеш да публикуваш неща, които могат да развалят този морал.
- Каква заплата получава средно един ирански журналист?
- Много е трудно да се каже, защото медиите са много различни. Но под 500 евро минимална заплата едва ли има. Това в Иран е много малко над средното.
- Един национален всекидневник в Иран до какъв тираж може да достигне?
- Не мога да ви кажа точно, но със сигурност около милион.

новинар