ОАЕ стана първата арабска държава, признала Косово

15. 10. 2008

ОАЕ стана първата арабска държава, признала Косово

Гасан Насър

Вчера Обединените арабски емирства (ОАЕ) станаха първата арабска държава, която ясно заяви желанието си да признае бившата сръбска провинция Косово като независим субект. Държавната телеграфна агенция на ОАЕ публикува следната декларация: „Изхождайки от твърдите разбирания за подкрепа на законното право на народите на самоопределение, ОАЕ обявяват признаването на Република Косово за независима и суверенна държава.”

Този политически акт на Абу Даби се превърна във водещата новина в информационната емисия на централната косовска телевизия. Местните експерти го оцениха като начало на процеса на „разтопяване на ледовете между Прищина и арабския свят.” Те побързаха да предвидят, че действията на емиратската дипломация ще бъдат последвани в най-скоро време и от други държави от региона на Персийския залив. В тази връзка говорителят на косовското правителство Бакър Исмаил отбеляза: „властите на ОАЕ са първите, които проявяват гостоприемство към косовска държавна делегация на високо равнище с цел признаването на независимостта на новия външнополитически субект”. В своите изявления за местната медия правителственият представител изразява надеждата, че следващите арабски държави, които ще изпратят своите дипломати в Прищина, ще бъдат Саудитска Арабия, Кувейт и Катар.

Наблюдателите припомнят, че Кралство Саудитска Арабия беше единствената арабска държава, която взе участие в спонсорската конференция за Косово, проведена в Брюксел на 11 юли 2008 г. Там беше събрана сумата от 1,2 милиарда евро за възстановяване на колабиралата косовска икономика. Представителите на Риад заявиха, че богатата нефтена държава ще участва с 32 милиона евро, а най-големият спомоществовател се оказа Европейският съюз със сумата от 500 милиона евро.

Дълго време обструкцията на арабския свят към независимостта на Косово бе централна тема в местните политическа анализи. Редица косовски неправителствени организации организираха подписки и установиха връзки със сродни субекти в арабския свят. Целта им беше да окажат натиск върху властите в арабските държави за признаването на бившата сръбска провинция. В повечето текстове изобилстваха емоционални моменти, а основният акцент беше поставен върху общата принадлежност към ислямската религия.

Декларацията на Абу Даби е част от поредната кампания за признаване на новата европейска държава. Неслучайно тя съвпада с решението на Черна Гора и Македония. Тези три държави оформят своеобразна „четвърта вълна” на дипломатическа подкрепа за обявената на 17 февруари независимост на Косово. ОАЕ са 51-вата държава, осъществила подобен външнополитически акт. Първите „три вълни” могат схематично да се разделят по следния начин:

1. Великите сили - опоненти на Русия, сред тях са САЩ, Великобритания и Франция и най-заинтересованите държави като Турция, Албания и други.

2. Останалите страни-членки на Европейския съюз и страните-членки на Организацията ислямска конференция: Сенегал, Малайзия и Афганистан.

3. Съседните държави, сред които беше и България.

Възможно е инициирането на тази „четвърта вълна” да бъде възприето като своеобразна контраатака срещу сръбско-руската офанзива и нетната победа на Москва и Белград в ООН. Сърбия получи подкрепата на Общото събрание на международната организация да отнесе въпроса за независимостта на Косово пред Международния съд в Хага. Сръбското предложение беше подкрепено от 77 държави, 6 се обявиха „против”, а 74 се въздържаха. България и ОАЕ бяха в последната група.

Редица коментатори определят последните събития около независимостта на Косово като ярък израз на скритата борба между Запада и Русия. Ако се анализира логиката на последната вълна от държави, признали Косово, в действителност може да се очертае, че те попадат в западния и по-специално в американския ареал на външнополитическо влияние. За всяка една от трите държави обаче причините за подобно външнополичисеко действие са различни.

ОАЕ заемат специфично място в групата на арабските умерени режими и са сред тези, чиито външнополитически механизъм (до голяма степен) е съобразен с американското влияние. Някои експерти правят аналогия между поведението на емиратската дипломация по признаването на режима на талибаните и вчерашната декларация. Абу Даби бе първата държава в света, която призна режима на афганистанските религиозни фанатици. Едва след нея това сториха единствено Пакистан и Саудитска Арабия. Както е известно, още преди талибаните да завземат Кабул през 1996 г., САЩ бяха сред външните сили, които изразяваха увереност, че новите управляващи ще установят ред и сигурност в размирната страна. Когато обаче през 1996 г. Вашингтон оттегли подкрепата си за талибаните, Абу Даби веднага скъса дипломатическите си отношения с тях. Така ОАЕ станаха единствената държава, която едновременно установи, а по-късно и се отказа от политическото признаване на „ислямското емирство Афганистан”, както се наричаше страната по време на управлението на ислямските радикали.

Едва ли Абу Даби ще имитира напълно своя дипломатически акт от 1996 г. Казусите „талибани” и „Косово” са напълно различни. В настоящия момент международната общност обсъжда дали случаят на новата балканска страна е идентичен или поне сходен с този на Южна Осетия и Абхазия. Сигурно е обаче, че тези иредентистки народи достатъчно контрастно очертават ареала на влияние на държавите със световен геополитически код. На този етап Косово, признато от 51 страни, и двете кавказки републики, готовност за чието признаване изрази само Никарагуа, отчетливо щриховат размера на теоретичното понятие „външнополитически капабилитет” на двата спорещи основни международноправни субекти – САЩ и Русия.

orientbg