Kur’an-ı kerim (sesli ve yazılı)

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret
AL JAZEERA TV,ONLINE HERE !!!

evet

Minaret news,BG

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret

вторник, октомври 07, 2008

Ислямът е религия на толерантността

Автор М. Фетхуллах Гюлен
07.10.2008

ImageВ речника се посочва, че думата ислям произлиза от корена слм, който означава мир, спокойствие и сигурност, а смисълът на глаголната му форма е покорявам се.

Ислямът е религия на мира, сигурността и спокойствието. Тези принципи заемат толкова важно място в живота на мюсюлманина, че когато той започва да отслужва молитвата, прекъсва връзката си с този свят, всеотдайно и в покорство се обръща към своя Създател и застава пред него в смирение. Накрая вярващият приключва молитвата си, изричайки: „Мир вам!”, т.е. бъдете в сигурност, в мир и в спокойствие на стоящите от дясната и от лявата му страна, сякаш отново се завръща на земята. Така той отново се връща сред хората с пожелание за мир, сигурност, спокойствие и благоденствие.

Отправянето на поздрав към хората с пожелание те да живеят в спокойствие и сигурност е сред най-добрите постъпки. Веднъж попитали Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Коя е най-благата постъпка?”, а той отговорил: „Да нахраниш другите и да поздравяваш хората, независимо дали ги познаваш или не.”[1]

Обвиненията за джихад и тероризъм

Колко е тъжно, че ислямът, който е основан върху тези идеи и принципи, днес се отъждествява с тероризма от страна на някои кръгове. Това е изключително голяма историческа грешка, защото, както вече споменахме, отъждествяването на една система, основана върху сигурността и доверието с тероризма, е израз на непознаване духа на исляма и неумение да се улови истинският му смисъл. Ислямът трябва да се търси не в действията и постъпките на някои жалки маргинални кръгове, които го представят в абсолютно погрешна светлина, а в автентичните му корени, в неговата история и в примерите на истинските вярващи, които го олицетворяват. Истината е, че в исляма няма грубост, жестокост и фанатизъм. Във всяко отношение тази религия е религия на толерантността, милосърдието и опрощението. Редица святи и блажени личности като достопочтения Джеляледдин Руми Мевляна, Юнус Емре, Ахмед Йесеви, Бедиуззаман Саид Нурси, които са въплътили в себе си любовта и толерантността в най-съвършена степен, показали тези страни на исляма, през целия си живот са проявявали толерантно отношение към другите и са се превърнали в еталон за истинска любов и толерантност.

Темата за „джихада” в исляма се базира на условия като самоотбрана или отстраняване на пречките по пътя на прославяне Словото на Аллах. Може да се дадат редица примери от историята ни във връзка с това. Например нашият народ е водил епични сражения както при Чанаккале, така и на други фронтове. Вместо това, т.е. вместо да се води джихад, за да се защити целостта на държавата, нима е трябвало да кажем „Колко хубаво сторихте, че дойдохте, защото идвате да ни направите по-цивилизовани! Тогава сте добре дошли!” Това ли е трябвало да кажем? Има неизбежни моменти, в които войната, която е резултат от човешка дейност, е неизбежна. Но кораничните знамения, свързани с джихада, които са били низпослани във връзка с конкретни условия, погрешно се обобщават от някои хора и вместо да се разглеждат като второстепенни въпроси, се извеждат на преден план като съществени теми. Подобни хора, които не са успели да вникнат в истинския дух и същността на исляма и не са изградили адекватна преценка за основните положения в религията, стават причина за погрешното разбиране, че ислямът насажда в сърцата чувство на ненавист и омраза. А всъщност сърцето на истински вярващия е изпълнено с любов и обич към всичко сътворено. Колко прекрасно е изразил това поетът в следните стихове:

Мухаммед се роди от Любовта,
има ли смисъл без него тя!

В същността на битието стои любовта

Гордостта на човечеството Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е олицетворение на любовта. Впрочем едно от имената му е Хабибуллах (Любимеца на Аллах). На арабски думата хабиб означава любящ, а думата махбубобичан, възлюбен, което в горното словосъчетание означава човек, който обича Аллах и е обичан от Него. Духовните мъдреци на тасаввуфа като имам Раббани, Мевляна Халид, шах Велиюллах Дехлеви са изтъкнали, че висшето стъпало в духовното израстване е любовта.

Аллах, да е славно името Му, е сътворил Вселената, защото я обича, а ислямът сякаш е изтъкал дантелата на тази любов. По думите на един велик мислител, любовта стои в основата на битието и е първопричината за съществуването му. Разбира се, въпреки всичко това е невъзможно да отречем, че в исляма съществуват и принципи за внушаване на респект. Само че някои показват тези второстепенни по важност положения, които остават в сянката на основните теми, като въпроси от първостепенна значимост и допускат сериозна грешка. Веднъж мой познат, който разсъждаваше по този начин и изпитваше подобни чувства, ми рече: „Вие се срещате с всички без никакво ограничение, което понижава напрежението сред нас. Ала да ненавиждаш в името на Аллах е един от принципите на исляма. Следователно някои хора трябва да са ненавиждани в името на Аллах.” Всъщност това мислене се дължи на погрешното тълкуване на принципа „Да ненавиждаш в името на Аллах”. Защото според исляма всичко сътворено се обича съгласно принципа „Да обичаш в името на Аллах”. „Да ненавиждаш в името на Аллах” не важи за хората, а за чувствата, мислите и качествата на човека. Следователно обект на ненавист не е човекът сам по себе си, а неморалното поведение, неверието и съдружаването на Аллах с други божества. Всевишния е сътворил хората като „почтени” (Коран, 17: 70) и всеки може да се облагодетелства от тази почтеност. Веднъж край Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, минало траурно шествие, а починалият бил юдей, но въпреки това Пророка се изправил на крака от уважение към човека и когато му напомнили, че мъртвецът е юдей, той отвърнал: „Но е човек.”[2] Така Божият избраник изтъкнал колко високо ислямът цени човека.

Да, уважението на Пратеника на Аллах към хората било на такова равнище. Следователно причините, поради които някои мюсюлмани и мюсюлмански организации участват в терористични действия в различни места по света, без да разбират правилно религията, не трябва да се търсят в исляма, а в самите тях, в грешните им тълкувания и в други фактори и предпоставки. Защото ислямът не подкрепя тероризма и е невъзможно човек, който добре познава религията, да стане терорист.

В тази последователност, ако изключим някои периоди от време и определени личности, бихме могли да кажем, че турците са тълкували исляма, и по-точно положенията, които допускат тълкувания, в напълно положителна светлина. Ако ние успеем да разпространим по целия свят разбиранията за исляма на хората на любовта като Ниязи Мъсри, Юнус Емре и Мевляна, и да предадем посланията им за обич, любов и толерантност на жадните за тези ценности души, хора от всички краища на земята ще се втурнат към нашите обятия, олицетворяващи любовта, мира и толерантността.

Ислямската толерантност

Толерантността на исляма е толкова безкрайна, че вестителят на религията, нашият Пророк, мир нему, е забранил изричането на думи, които биха наранили сърцата на хората. Например Ебу Джехил умрял, без да приеме исляма, въпреки мъчителните и тежки усилия, положени от страна на Гордостта на човечеството. Впрочем значението на името Ебу Джехил е „Баща на невежеството”. И този груб и невеж мъж прекарал целия си живот като враг на нашия Пророк, мир нему, и поведението му се запечатало трайно в подсъзнанието на мюсюлманите. Но въпреки това веднъж, известно време след завземането на Мека, в общността на великите сподвижници, Аллах да е доволен от тях, сред които и синът на Ебу Джехил Икриме, Аллах да е доволен от него, който приел исляма, били изречени думи против Ебу Джехил. Тогава Пратеника на Аллах, мир нему, който въплъщавал в себе си любовта и толерантността, рекъл: „Не наранявайте сърцата на хората, порицавайки бащите им и говорейки ненужни неща за тях.”[3]

Друго изказване на Пророка, свързано с темата, гласи: „Ругаенето на родителите е от големите грехове.” Сподвижниците попитали: „Пратенико на Аллах, нима човек може да ругае родителите си?” А Пророка отвърнал: „Да, ако някой човек наругае бащата на друг и той отвърне със същите ругатни, така също, ако някой наругае майката на другиго и той отвърне на ругатнята с ругатня, вие ставате причина родителите ви да бъдат наругани и следователно ги ругаете.”[4]

След като Пророкът на милосърдието, мир нему, бил толкова чувствителен на тази тема и уважавал човека, днес хората, които все още демонстрират грубо поведение, опирайки се на религията, със сигурност не са разбрали пророка на тази религия. Защото нито в исляма, нито в украсения с любов и толерантност свят на вестителя на тази религия, Гордостта на човечеството, мир нему, има място за омраза и ненавист.

Четейки Корана, разбираме, че основно място в него заемат прошката и толерантността. В знамение, в което се изброяват добрите качества на благочестивите хора, се казва: „...които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните...” (Коран, 3: 134).[5] Може да поясним темата така: изпадате в ситуация, която ви изкарва от равновесие и силно ви разгневява. Да речем, че са ви наругали и нагрубили. Ако сте способни, дръжте се така, както казва Юнус Емре в едно свое стихотворение: „Бъди безмълвен към ругаещия, не вдигай ръка срещу удрящия и не изпитвай омраза”. В ситуация, в която нервите са опънати докрай, Свещеният Коран описва как трябва да се държат хората с висок морал. В онази част на знамението, свързана с темата ни, сякаш се казва: „Те са толкова благодетелни личности, че дори и в най-яростни моменти преглъщат гнева си като трън и затварят очите си пред грешките на хората.” Думите, споменати в Корана, също са дълбоко смислени. Защото на арабски кезим означава преглъщам, а казим значи човек, който преглъща гнева си.

В друго коранично знамение, в което също се изброяват положителните качества на вярващите, Всевишния Аллах повелява: „И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно...” (Коран, 25: 72).

Изследвайки живота на Пратеника на Аллах, мир нему, виждаме, че той е приложил на практика всички повели на Корана. Например когато при Пророка дошъл сподвижник и рекъл: „Аз извърших прелюбодейство, приложи спрямо мен наказанието и ме пречисти”, той отвърнал: „Върви и се покай за греха си, няма грях, който Аллах да не опрости.”[6] В друг случай пак един от сподвижниците дошъл при Пратеника на Аллах, мир нему, и се жалвал, че някой е откраднал стоката му. Но тъкмо когато щели да накажат крадеца, ищецът оттеглил жалбата си с думите: „Аз се отказвам от иска си и прощавам на този човек.” Тогава нашият Пророк рекъл: „Защо не му прости още в началото, а донесе проблема в съда.”

Когато всички тези положения бъдат подробно проучени от автентични извори, ще се види, че е чужд на исляма стилът на онези, които днес се отнасят с омраза и ненавист към останалите, чувстват враждебност към всички – мюсюлмани, християни и евреи, освен мислещите като тях и очернят всички хора, наричайки ги неверници. Защото, както вече стана дума, ислямът е религия на толерантността и любовта, а мюсюлманинът е далеч от всякакъв вид терор самоотвержен представител на обичта и любовта, който е заличил омразата и ненавистта в сърцето си.


[1] Ebu Davud, Edeb, 142.
[2] Nesai, Cenaiz, 46.
[3] Müstedrek, 3/241; Kenzü’l-Ummal, 13/540, 541.
[4] Müslim, İman, 145; Tirmizi, Birr, 4.
[5] Цитатите от Корана в книгата са взети от второто издание на превода на Свещения Коран на проф. Цветан Теофанов.
[6] Müslim, Hudud, 22.

Няма коментари:

Публикуване на коментар


Апелативният съд обяви за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи - 20 април 2011 г.

Web Portal Turkey


СОДУ "Нювваб" гр. Шумен

Последователи