04. 10. 2008
След като редица западни политически и военни представители постоянно заявяват, че разрешаването на кризата в Афганистан няма да е военно, а политическо, президентът Хамид Карзай беше принуден да приеме възможността за подобна вътрешнополитическа опция. В края на миналата година сегашният афганистански държавен глава изгони двама британски дипломати заради установяването на контакти с движението на талибаните. Сега ситуацията е коренно различна. Според военните сводки, талибанските бойци присъстват на няколко километра от столицата Кабул.
След очевидното проточване на гражданската война и неспособността на НАТО и местната армия да разгромят талибанските бунтовници, самият Хамид Карзай декларира, че кани лидера на радикалните ислямисти молла Омар да се завърне в страната. Държавният глава заявява, че самият той гарантира неговата безопасност. Нещо повече, кани го да се включи в политическия процес на Афганистан и дори да се кандидатира на следващите президентски избори. Карзай подчертава, че подобни действия ще бъдат в полза на умиротворяването и развитието на страната.
Инициативата на сегашното правителство в Кабул се възприема от наблюдателите като тактически ход за борба срещу радикалния ислям в региона. Западната коалиция, водена от САЩ, планира да стимулира отделянето на талибаните в Афганистан и Пакистан, както и разбиването на съюза “Талибани” – Ал Кайда. Практиката показва, че сцеплението на четирите компоненти на това антизападно обединение е твърде силно и само вътрешното разцепление може да отслаби неговата сила. Директните военни удари, едновременно на два фронта, и респективно – срещу два противника, които добре синхронизират действията си, не дават желаните резултати. Постоянните призиви на лидерите на НАТО за увеличаване на военните контингенти в Афганистан са безплодни, тъй като единствено нагнетяват напрежение сред страните-членки на Алианса.
Най-вероятно западните стратези са определили талибаните като “малкото зло”, а Ал Кайда – като “голямото зло”. Изглежда ще излезе вярно твърдението, че след убийството на историческия лидер на Ал Кайда в Ирак – Абу Мусааб аз Заркауи през юни 2006 г., организацията е изтеглила чужденците-муджахидини от арабските държави и ги е прегрупирала в Афганистан. Статистиката показва, че през изтеклите 10 месеца Ал Кайда в Ирак е осъществила едва 3% от самоубийствените атентати. В същото време тя или “чуждите наемници”, както местните вестници наричат муджахидините-алкайдисти, създава все по-големи проблеми на правителствените войски. От друга страна, сякаш връзките между талибаните и Пакистан, по-конкретно с разузнавателната служба Inter-Services Intelligence – ISI, са непреодолими. Версията за създаването на Движението „Талибани” от бившия началник на пакистанското военно разузнаване – генерал Хамид Гюл, замислено като външнополитическо оръжие на страната, както и постоянната симпатия към него от средите на военните, звучи достатъчно правдоподобно. Кървавият атентат на 20 септември срещу хотел “Мариот” в Исламабад потвърждава това предположение.
В тази връзка британският вестник “Daily Telegraph” съобщава, че са задействани членове от идеологически близки кръгове и от традиционните приятели на талибаните. Тяхната цел е да посредничат за омиротворяването на движението и превръщането му в политически субект. С тази мисия е натоварен принц Турки ал Фейсал, бивш началник на саудитските тайни служби (до август 2001 г.) и бивш посланик на Кралството в Лондон. Идеята е да се възстановят спомените за добрите саудитско-талибански контакти от епохата на съществуването на талибанската държава (1996 – 2001).
Експертите припомнят, че само три държави в света признаха законността на властта на молла Омар в Кабул. Това бяха Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Пакистан. Риад беше сочен като най-близък до тогава управляващите в Афганистан на чисто идеологическа основа. Всъщност през този период саудитското кралство се стремеше активно да разпространи свояха салафито-уахабитска версия на исляма сред населението на страната, срещайки конкуренцията на традиционното ханафитство, и респективно – на салафито-джихадизма на Ал Кайда. Презумпцията беше да бъде разрушен талибано-алкайдисткият идеен съюз, а след това и военният алианс между тях. Риад желаеше да отслаби Ал Кайда, чиято сила идваше от свободното й присъствие в Афганистан. Организацията на Осама бен Ладен представляваше, и продължава да бъде, най-сериозното предизвикателство пред националната сигурност на Кралство Саудитска Арабия.
В настоящия момент британските стратези се опитват да възпроизведат проблемната ситуация, но този път – чрез гарантиране на свободното политическо участие на молла Омар и неговите привърженици в политическия живот на страната. Саудитското посредничество е компонент, който има за цел да спечели доверието на молла Омар и респективно да го накара да приеме предложения план. Мнозинството експерти са скептици по отношение на новия афганистанско-британско-саудитски демарш за прекратяването на войната в централноазиатската държава.
Опитът за реализиране на подобна задача, сам по себе си, е вътрешнополитически ход, който е проектиран да привлече общественото внимание и да разшири подкрепата за действията на сегашния президент Хамид Карзай. Трудно е да се предвиди дали той ще има отзвук в редовете на талибанските бойци. В същото време молла Омар и неговите най-приближени побързаха да отклонят протегнатата ръка. Талибанският полеви командир и бивш високопоставен военачалник от 90-те години на миналия век молла Барадар отбеляза пред агенция “Reuters”: “Отхвърляме преговорите с афганистанските васали и роба-президент Хамид Карзай .... Той говори единствено това, което му нарежда Америка.”
orienbg
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар